Парите от корупция финансират хибридната война

52351.w470

Публикуваме поредното доказателство за „вечната и нерушима…“, която се финансира от Москва с пари, източвани от българския народ. Както каза по-рано днес български министър сделките за ремонт на бойни самолети с Русия, плащани от България, са на двойно по-висока цена от нормалното.

Според министър Николай Ненчев разликата вероятно се използва за политически атаки срещу неудобните на Русия хора и организации в България. Също така за т.нар. „хибридна война“.

Българската корупция, както посочват много местни източници, е всъщност копие на руската и е подхранвана от Москва. Примери за това са АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“, а също така и работата на Лукойл-Нефтохим.

Ето поредният светъл пример за братска дружба, заплатена с корупционни пари:

Над 300 студенти премериха сили във фестивала „Друзья, прекрасен наш союз!“ край Варна

Събота, 26 Септември 2015 16:42
Източник: Moreto.net    (10)   (12)

ІV Европейски студентски фестивал „Друзья, прекрасен наш союз!“, на който България беше домакин, завърши късно снощи. За пет дни 300 студенти от 30 от най-добрите университета в 15 европейски държави се събраха в Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“, до Варна, за да премерят знания по руски език и литература, да пеят, да творят, да се забавляват и да говорят на руски език. Фестивалът е организиран от Фонд „Руский мир“ и Фондация „Устойчиво развитие за България“.

Победител в големия конкурс „Домашна работа“, в който студентите представиха на руски език своята страна, град и университет, стана отборът на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ с ръководител Галина Шамонина. На второ място се класира тимът на Краковския педагогически университет (Полша), а след тях се подредиха младежите от Държавния университет „Ак. Церетеле“ в Кутаиси (Грузия) и Миланския държавен университет (Италия).

„Във впечатляващата „Камчия“ се родиха нови приятелства, представиха се нови таланти и изпълнители, показани бяха прекрасни знания по руски език! Ето това ни даде ІV Европейски студентски фестивал! Приятели, не е ли прекрасен нашият съюз?!“, сподели от сцената изпълнителният директор на Фонд „Руский мир“ Владимир Кочин.

„Тук наистина се родиха звезди, не само звезди на Камчия, но и на България“, каза организационният секретар на фестивала Владимир Литаренко и допълни, че всички студенти са показали познания по езика, представили са се по интересен начин и са били професионално подготвени.

Ръководителите на отборите от България, Босна и Херцеговина, Унгария, Германия, Гърция, Грузия, Италия, Латвия, Македония, Молдова, Полша, Русия, Румъния, Сърбия и Чехия ще отнесат в страните си диплом за отличното представяне на студентите си, а заедно с него и прекрасни впечатления от фестивалните дни, от красотата и отличните условия на Санаторно-оздравителен комплекс „Камчия“. „Нямаме търпение да се върнем тук отново“, казаха студентите преди отпътуването си днес.

В България дори „Билла“ е ориенталска

adres-billa1Вера Илийна
Журналистка от запаса

Култура на търговията ИЛИ НЕУВАЖЕНИЕ?

Часът е 8.30 българско време. Пак съм в моята БИЛЛА.

Да, да! Моята, защото само оттук пазарувам, ако не ежедневно, а поне два-три пъти в седмицата. Само от БИЛЛА търся необходимите ми продукти, защото разчитам не само на внесената западноевропейска култура на търгуване, а и на добра продукция. Качествена!

На път съм да се разочаровам. Вече писах за разминаването между цените, обозначени на регалите, и подаваното от касите маркиране. Три пъти преглъщах, на четвъртия си потърсих правата. Този „тънък флирт“ установих и в Карфур…

Сега за днешния случай, който буквално ме „хвърли в оркестъра. Първата ми грижа бе да се снабдя с вестник. Грабнах го, без да поглеждам датата. Продължавам понататък – хляб, една опаковка от обикновените бисквити, с обозначение 25 %  с БИЛЛА карта намаление, добре!…

Сега съм сред плодовете, поглеждам „под вежди“ – макар, че е сезонът им, подминавам: грозде, круши, ябълки, но „засега“ не са по джоба ми!!! А, а, ето ме пред лелеяните от няколко дни червени чушки.

Два купа – доволна съм, имам богат избор. Започвам да избирам – на това поне ни научиха – свобода на подбора. Прехвърлям една след друга – хъм, мека, втората загнила в едното ъгълче, третата, четвъртата,

О, Боже, цялата омърляна с пръст, при това не само една. Цената ли? Като за първо качество. След няколкоминутно ровене избрах 6 бройки. Обичам цифрата шест, защото синът ми дойде на този свят именно на шесто число. Това – между другото. На касата съм.

Този път нямаше „разминаване“. Ех, колега Бочаров, каква само услуга направи на българина, на когото често-твърде често му се налага да казва „ДА, АМА НЕ!“ Пак се налага да Ви цитирам.

Наложи се на мен да ми връщат пари. Оказа се, че вестникът е „с изтекъл срок на годност“. И тръгнаха едни разтакавания. Мани, мани, МЪНИ! Прибрах се бясна в къщи. Каква цивилизация, а?

На минутата по скайпа се оказах лице в лице със сина ми. Веднага разбра, че съм ядосана. КАКВО ПАК СЕ СЛУЧИ… В БИЛЛА? Знае, че днес обикновено правя „голямото“ пазаруване. Разказах.

Ти още ли не си свикнала? Това, ако се случеше тук, щеше да хвърчи перушина!. .. Е, да, ама там сте на Запад, където всичко е много, много различно.

Ние, от Ориента, очакваме все някога не само ЧУЖДОЗЕМНИТЕ Вериги магазини, но и изпращаните ни духовнокултурни послания да ни правят по-разумни, по-взискателни граждани НА Европейския съюз!

ДА БЪДЕМ УВАЖАВАНИ! ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ!!! ДАНО!…

Чешка група обясни червените гащи над Храдчани

ztohoven-pants-1

Чешката протестна група „Зтоховен“ публикува в социалните мрежи списък от „прегрешенията на президента“, заради които тя закачи на 19 септември над двореца в Прага чифт червени гащи вместо флага на президента.

Трима членове на групата, представили се за коминочистачи, се качиха вечерта на 19 септември на покрива на Кралския дворец Храдчани в Прага, свалиха знамето на президента и поставиха вместо него чифт червени гащи.

Те написаха, че са направили това в знак на протест срещу „човека, който няма срам от нищо“, като намек за президента Милош Земан.

Начело в списъка им с оплаквания е съпротивата на Земан срещу обучението на деца с физически или психически недостатъци в нормални училища заедно с други деца.

На второ място е опитът да бъде отклонено вниманието на медиите от факта, че президентът е използвал самолета на богат бизнесмен за официално посещение.

Следващите две точки са по повод назначаването на специални съветници за икономическите връзки с Русия и Китай.

Сред водещите оплаквания е също така е назначаването за шеф на кабинета на президента на Вратислав Минарж, който нямал разрешение за работа с поверителни документи.

На последно място е твърдението на медии, че президентът е бил пиян, когато е откривал изложба с исторически предмети в Прага.

Името на групата „Зтоховен“ идва от чешкия израз „з тохо вен“, което означава „този навън“ или също така „сто ховен“ – „сто г…вна“.

Осъзнайте се, Гърмен тлее…ще има и други

mangВера Илийна
Журналистка от запаса

КОЙ ДРУГ, АКО НЕ ВИЕ – ВЛАСТИМАЩИТЕ?

Готова съм да поема укорни квалификации за носталгичен привкус, за „левичарска съпричастност“, за всичко, което ще успокоява вашата пристрастност, но не мога повече да се преструвам на безразлична. Към какво ще попитате?

Отговорът ми не изисква голямо умствено напрежение. За черничките ни съотечественици става дума – макар, че сред тях вече се нароиха и много бели – ЗА ГЕТАТА ИМ!

Района, в който живея, е краен и сигурно затова , когато и да  изляза на улицата, винаги ще се препъна във вонящия от метри кон с каручка, събираща боклуците на квартала. Не, това е най-малката беда.

По-страшното, генералното ми притеснение е, че тези омърляни човеци и ордите зад тях няма какво друго да вършат, за да има хляб на трапезата им. По-страшното е, че не могат да вършат нищо друго. Освен да метат улиците или да разкопават градинките. Но най-често да се преструват, че го правят.

И нека ми бъде простено – да попълват контингента на престъпниците. ИМЕННО ЗАТОВА ще се върна към онези години, когато ЦИГАНИТЕ – и това да ми е  простено, че не използвам по-благозвучното –  РОМИТЕ, или болшинството от тях и учеха редом с нас, и работеха рамо до рамо с нас.

Ще се позова на личните си впечатления с факти от два различни региона на България. Северозапада и някъде из Тракийското равно поле. Родена съм и израстнах в китното някога многолюдно средищно село – по-късно град – Димово, което е на хвърлей място от „прокажения“ днес всеизвестен Видин.

Та в Димово цареше мир и спокойствие, разбирателство имаше, не се правеше разлика между нас. Децата не се деляха. УЧЕХА ЗАЕДНО! А майките общуваха, имаха си доверие.

Чест гост у нас беше Милка, скромната и притеснителна мургавелка, майка на две добре възпитавани деца. Живееше през няколко къщи от нас в спретнат дом. Редом с още няколко къщи на роднински семейства. Всички работеха, не се налагаше да търсят друг „поминък“, за да оцеляват. Едни – на полето, други – в завода или млекокомбината!…

НО – сега идва голямото НО! Дойде демокрацията, хората дезертираха от полето, разбягаха се, заводът и млекокомбинатът се разкапаха. Дойдоха пришълци – цигани от видинските села, едно 14-членно семейство се настани през къща от нас.

И се започна: изкъртена дворна порта, разбита външна врата на дома ни, счупени прозорци! И едно по едно изчезваха бакъри, пръскачки, брадви… А когато се прибирах от града, най-хитрата от  няколкото раздърпани „съседки“ притичваше бегом и запъхтяна: Како, дай некоя дрешка, че децата, е, гледай ги, голи са.

Така многократно, прибирайки се в родния дом, свикнах да пълня куфара си с ненужни вече, но все още годни за носене дрехи. Слагам точка – не откривам Америка…

Вече съм що-годе утвърдена журналистка, понаписала нещичко за образованието, за известни, утвърдени учени. Е,сега се налага да „прескоча“ неочаквано за мен към Тракийското равно поле, където край Марица се е сгушило селцето Любеново.

Животът ме срещна с мургав 18-годишен младеж. МУСТАФАТА ми казват! – така се представи в редакцията. Кандидатствал момъкът педагогика в СУ „Климент Охридски“, малко не му достигнал балът, та, ако   можете да помогнете. Прочетох интервюто ви с ректора, познавате се!? Моля ви, опитайте! Помогнах.

Днес Мустафата вече е ТОМА – игра на съдбата! Награждаван учител, дъщерята със собствен бизнес. Той „измива“ очите на съплеменниците си. Не живее в Столипиново, не се срамува, че е от малцинството. Достоен човек!

Трудно ми е да напиша каквото и да било – добро или лошо – за депутатите Илия Илиев, Бат Сали и т.н. Но е време, крайно време е тези водачи, представляващи ромското малцинство, да поведат „хорото“.

Да кажат „СТОП“ на злоупотребите със средствата, идващи по различни канали за промяна на „ЖИТИЕТО И БИТИЕТО НА ПРЕГРЕШАВАЩИТЕ СИ СЪБРАТЯ – РОМИТЕ!“

Кой друг, ако не те, властимащите трябва по-малко да се грижат за имиджиса и благоденствието си, а да се впуснат в къртовска борба за „преобръщане“ нравите, привичките и лошата слава  в ширещите се ромски гета.

Дано подсказаното отвори очите и ушите на оторизираните институции. И вместо да се използват  неграмотните и мързелуващи само по време на избори, им се осигури нормален, а не скотски живот!

Призовавам – ОГРАМОТЯВАЙТЕ ГИ , СЪЗДАЙТЕ ИМ РАБОТА! ОСЪЗНАЙТЕ ОПАСНАТА СИТУАЦИЯ! ЗАЧЕНКИ ВЕЧЕ СА ПОДАДЕНИ! Гърмен тлее! Ще има и други!…

Ципрас с нов мандат: Чака ни много труд

eight_col_greece

Алексис Ципрас заяви, че неговата партия Сириза има „ясен мандат“, след като спечели петите парламентарни избор, проведени през последните шест години.

Той обаче призна, че Гърция е изправена пред труден път и съживяването от финансовата криза ще дойде само с тежък труд.

След преброяването на почти всички гласове Сириза има повече от 35%.

Това не достига за мнозинство, но Сириза ще създаде коалиция с националистите от „Независими гърци“.

Консервативната партия „Нова демокрация“ получи 28% от гласовете.

Крайнодясната „Златна зора“ ще бъде третата по големина партия с около 7% от гласовете.

Предсрочните парламентарни избори бяха свикани, след като Сириза изгуби мнозинството си през август. Това стана след подписването на непопулярното ново споразумение за финансиране на страната с международните кредитори.

Активността в изборите в неделя беше малко повече от 55%, в сравнение с 63% през януари, което е много ниска цифра според гръцките стандарти.

Чувствам се оправдан, защото гръцкият народ ми даде ясен мандат да продължа борбата в страната и извън нея за достойнството на хората ни, заяви Ципрас пред своите привърженици в Атина.

В Европа днес Гърция и гръцкият народ са синоним на достойнството и съпротивата и ще продължим заедно борбата още четири години.

Пред нас има много трудности, но ние сме на стабилна основа. Няма да се възстановим с магия, но това ще стане със сериозна работа, допълни той.

Заедно с Ципрас беше лидерът на националистическата партия „Независими гърци“ Панос Каменос, който влезе в коалиция със Сириза и след предишните избори.

Папата отслужи литургия в Хавана

_85650036_4344967e-6d28-42a7-898c-7f20a2353af3

Папа Франциск отслужи литургия пред десетки хиляди хора в кубинската столица Хавана по време на първата си визита на управлявания от комунисти остров.

Президентът Раул Кастро, който не е католик, присъства на литургията на прочутия Площад на революцията.

По-късно папата се срещна с брат му и дългогодишен лидер на страната Фидел Кастро.

Папа Франциск, който е в началото на пътуването си в Куба и САЩ, помогна за подобряване на отношенията между двете страни, които бяха враждебни в продължение на повече от 50 години.

След като пристигна в събота, той похвали подобряването на връзките между двете страни като „пример за помирение за целия свят“.

Той обаче също така призова САЩ и Куба да продължат по пътя на сближаването.

Службите за сигурност в Хавана арестуваха най-малко трима души, които скандираха лозунги и се опитваха да разпространят листовки на Площада на революцията, докато започваше литургията.

По пътя си за площада папата спря да поздрави хората, които бяха излезли, за да го видят.

За пръв път папа се обръща към кубинците на техния роден испански език, тъй като Франциск е от Латинска Америка.

На литургията присъства също така президентката на Аржентина Кристина Фернандес де Кирчнер.

Не е ясно до каква степен или дали изобщо папата е обърнал внимание на въпросите за политическите свободи по време на срещите си с Раул Кастро и брат му Фидел.

Двамата му предшественици папа Йоан Павел II и папа Бенедикт XVI също така посетиха острова.

По-късно Франциск ще замине за САЩ, където ще бъде също така за пръв път след избора му за глава на католическата църква.

Четиво за наивници

1347390382Вера Илийна
Запасна журналистка
(от Резерва)

ПРИЯТЕЛСТВО ЛИ! КАКВО БЕШЕ ТОВА?

Много книги изчетох през живота си, много мъдри мисли все още помня. Особено някои от тях, които услужливо днес ми се притичват на помощ.

За зло или за добро, някъде съм скътала в паметта си, че имало две неща, към които човек трябвало да привикне, за да не му опротивял живота: лошото въздействие на времето и хорската несправедливост.

Та по повод на  времето. Идва ми да изкрещя: нека вкупом съдействаме да си останем, да бъдем Човеци! Тук слагам една огромна удивителна, опитвайки се да не зачеквам болезнените категории като страхът например  да не ми разбият вратата по нощите, за да ме „оберат и насилят“ …

По ми идва на сърце да поразкажа това-онова за човешката несправедливост, която ни сполетява – нас, дето животът ни раздруса! За приятелството и приятелите, които изчезнаха яко дим!

„МАМЕТО“! Когато постъпих в редакцията, бях млада и неизвестна журналистка. Посрещнаха ме с изкривени, подигравателни усмивки, сякаш ми казваха: ще те схрускаме! Така година-две изкарах „в самота“, приличах на подплашен заек, но някак си „се отпуших“. Пък и се промениха някои неща в семейството ми.

Съпругът стана професор, тръгна по стълбицата нагоре. С други думи, СТАНАХМЕ ЗНАЧИМА ФИГУРА! Аз понабрах кураж, втурнах се към публични личности, привличах умни,  надарени сътрудници, с ярки пера.

Към 3-4-та година започнаха да ми се умилкват. Най-вече – „МАМЕТО“. Е, вече не бях   сама! Мислех си, вярвах си, че имам до себе си приятел за добро и в беда. Е, да, ама не! Както каза колегата Бочаров.

Гъсти, буреносни облаци надвиснаха над семейството ми и „мамето“, както, подмазвайки се, ми казваше същото това „маме“, се ската, потъна вдън земя! Неотдавна разбрах, че се е присламчила към друго „маме“, от което пак има полза.

Съжалявам за грубостта, за цинизма, който не ми е присъщ, но да беше само това разочарование…

МНОГОДЕТНАТА… Паралелно с „мамето“ край мен се завъртя приятно приказлива колежка. От дума на дума, та си дойдохме на „думата“. Многодетна майка била, на всичкото отгоре – разведена. И потръгна „приятелството ни“: плащах на масата, правех подаръци, споделях безпокойствата си. Приятел в нужда се познава! Нали така твърдят умотворенията?

Бочаров, елате ми на помощ: Да, ама НЕ! Дойде демокрацията, някои люде изведнаж се събудиха богати. Колежката получила „наследство“ 1 000 000 лева, отвори си фирма със синовете – тук съм „без коментар“…

Срам, не срам, потърсих помощта й. Вече ми се беше похвалила, заведе ме във фирмата си – беше „на пъпа“ на София. Още там я помолих, без претенции, да ме вземе за чистачка. Отказът бе категоричен! Още едно конюнктурно „приятелство“ отиде в небитието.

ДРУГИТЕ ДВЕ? Неканени, нечакани – просто искаха приятелството ми. Не бяха само те, разбира се, привличах ги, но на онзи етап, в онези времена не  се замислях, раздавах се и в буквален, и в преносен смисъл. Времена и нрави! Ставаше дума за ДВЕТЕ!

Първата – научен работник от провинцията, командирована в София, може ли да преспи „при мен“. Малко смутена, казах – да! Мъжете ни колеги, ние – приятелки, какво толкова, за две-три нощи ще й отстъпим спалнята. Не ден-два, десет дни. И за благодарност – анонимно писмо до съпруга ми с долнопробни инсинуации. Малко със закъснение съпругът ми призна за нейното „увлечение“. Какво да се прави? Всеки има право на любов… Господ ме спаси от нейното „приятелство“!

ДРУГАТА? Ах, какво любопитство, каква загриженост за моята особа! Наивник бях, такава си останах до старини. Хич не съм се замисляла, че един ден всичко това ще се изсипе върху наивната ми глава. Какво се оказа накрая? Обкръжена отвсякъде с доброжелателни „приятелки“. Където трябвало са „снасяли“ наученото… Съдба!

Животът ми заприлича на разказ, малко нескопосан, но стойностен. Нека ми бъде простено, че не изтърпях, МАХНАХ ПЕРДЕТО ОТ ОЧИТЕ СИ и ми се прииска да се надсмея над слепотата си.

Дано все по-малко слепци да останат, иначе  ямата ще  става все по-дълбока. Никога не съм долюбвала празното философстване, макар да твърдят, че философията е учение за щастието. Един афоризъм ни учи да бъдем внимателни, да не възприемаме нищо безплодно, да измерваме и да сравняваме!…

ПРИЯТЕЛСТВО ЛИ? КАКВО БЕШЕ ТОВА?  Съществува ли днес? Или и в наши дни ИНТЕРЕСЪТ КЛАТИ ФЕСА!

Хайде чао! До следващия път – ако ни бъде!

ПОСВЕЩАВАМ ТОВА СВОЕ ОТКРОВЕНИЕ НА ВСИЧКИ НАИВНИЦИ!