Миролюбивите “силоваци” делят бюджетната баница

В българския език и днес се налагат русизми по каналите на руското влияние, в които канализирано крачат т.н. силоваци у нас. С думата “силоваци”, нахлула насила от североизток, може да бъде описана една снимка, която казва много.

0238199001496133039_614242_395x301CНИМКА от Actualno.com

Ако не знаехте кои са персоните на картинката, за какви щяхте да вземете президента Радев, премиера Борисов и военния министър Каракчанов, освен за трима “силоваци”, които си мерят силата, позирайки в доста примитивния смисъл на думата?

Ако оставим настрана тази визия и си спомним как в края на август 2014 г. беше смачкана визията на онзи проект за доклад на Министерството на отбраната “Визия 2020” в частта, откровяща руската хибридна война срещу България, днес можем да си дадем сметка за устойчивостта на тази проруска тенденция.

Нито една от “говорещите” глави по темата за националната сигурност (сред които председателят на парламента Главчев, военният министър Карачанов и прочее гастрольори в сутрешните блокове на телевизионните канали)  не посмя да произнесе опасната дума “Русия”. Да не би да подразни Борисов, който гради отношението си към тази държавава на принципа “да не дразним Путин”.

Някой, някъде обаче явно се “издразнил” от опита на Борисов с една реплика пред камерите да зачеркне дългогодишната дискусия за превъоръжаване на военновъздушните сили с изтребители западно прозводство с “аргумента”, че и  сухопътните сили не били по-малко важни. По липса на “ястреби”, за каквито в предишния кабинет Борисов беше нарочил министрите Ненчев и Митов, сега по негова заръка в публичното пространство пърхат неговите пощенски гълъби на мира, намеквайки, че все пак темата за самолетите не е закрита.

Това се подразбира от увъртанията на гълъбите, докато Борисов млъкна царствено за “царицата на армията”, т.е. за пехотата, появила се в мимолетната му реч на крак пред репортери изведнъж като негов личен приоритет в превъоръжаването.

Външният министър Захариева вчера взе леко завоя с обяснения, че в НАТО различните страни се специализират в различни видове войски, един вид не е странно да наблегнем на пехотата, което е повече по нашия джоб. Каракачанов днес добави, че пехотата е важна, защото разчитаме на нея при бедствия и аварии. Но и двамата дадоха да се разбере, че няма радикална смяна на приоритетите, вадейки от огъня горещия картоф, подхвърлен от Борисов и подет след това като повод за опонираща теза от президента Радев.

Създаде се впечатление за разнобой и в тази тревожна атмосфера на борба между лобитата за един и същи кокал от бюджета беше свикан първият Кансултативен съвет по национална сигурност в мандата на президента Радев. Посланието от вчерашното му издание днес е “помирително”. Каракачанов подчерта специално в телевизионно интервю, че в изказването си президентът не е накланял везните в полза на военновъздушните сили. Най-важното било да се преодолее “недокомплекта” , т.е. кадровата дупка и недостига на съответната бойна техника в армията.

Сега да си представим една хипотеза под формата на въпрос, чиито отговор читателят сам може да даде за себе си: дали е случаен този апетит за възлагане на държавни поръчки на български производители ( да, да , патриотично е!) за бойна техника за сухопътните сили, вместо да се дават пари за междудържавни сделки ( за самолети и кораби със западни страни, контролиращи корупцията строго), от които доста по-трудно могат да се изстискат тайно комисионни?

Докато си отговаряте с “да”, замислете се и за друго: защо президентът Плевнелиев беше “много лош”, когато пледираше България да спази съюзническите си задължения, поети на срещата на върха на НАТО в Уелс през септември 2015 г. и страната ни да започне да заделя обещаните 2 процента от бюджета за отбрана, докато сегашните управляващи, искайки вече същото, се радват на пълен политически комфорт и дори представят себе си като “новатори” в това отношение?

Какво предизвика тази отприщена “щедрост” на Борисов междувременно, след като дълго и гневно игра ролята на яростен миротворец, обяснявайки, че има по-важни разходи от харченето за отбрана ( особено в Черноморския регион, където искал да вижда яхти и туристи, заплашавайки на 16 юни миналата година “войнолюбците” в кабинета си да ги прати да служат на корабите, щом толкова им се иска да враждуват с Русия)?

Конкретните отговори на тези въпроси – що се отнася до механизмите за “вътрешната мотивация” на Борисов (повлияна от външни фактори), които не са публично известни. Но и без човек да е “гадач” (по Сакскобургготски) може да се досети, че отново стува дума за пари и раздаване на порции в рамките на една и съща баница, наречена за благозвучие бюджет.

Можем само да се досещаме какво му струва на Каракачанов да противопостави на русофилството си необходимостта да отстоява представата за себе си като патриот, на която дължи сегашното си позициониране. Днес той оприличи провокацията на Путин по въпроса за азбуката с македонски адрес на същото, ако ние кажем, че културата е дошла в Русия от “украинските земи”, като имаме предвид Киевска Рус. Факт, че оттам е дошла, но е същото така факт, че Киевска Рус е била превърната в Русия, както и “македонските земи” са били част от България по времето, когато е създадена Кирилицата с подкрепата на българската държава.

Във всеки случай пробългарският реализъм на Каракачанов в случая е косвено признание, че русофилството изобщо не е печаливша карта, освен като “бонус” за онези, които ашладисват българския национализъм с русофилството в предизборните си кампании в количества, дозирани пресметливо при калкулацията на ползите и вредите от това кръвосмешение на взаимно изключващите се (в очите на просветените българи) величини.

Изобщо, както се вижда, едно са предизборните лъжи, друго са управленските реалности. Този урок обаче напомня на мотиката, която българският селянин в качеството си на гражданин упорито настъпва като във вица за мазохиста, обясняващ, че си причинява болка при всеки удар по една много чувствителна част от тялото заради удоволствието от липсата на болка в паузите между ударите.

Не ми остава друго, освен да пожелая на мазохистите да стискат зъби и да се наслаждават на това как предизборно залюбените от тях днешни управници са чувстват притиснати от реалностите да се оправдават за  русофилщината, с която са ги излъгали да си пуснат бюлетината.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s