Полуфабрикантите

ИВО ИНДЖЕВ ⋅ ЮНИ 30, 2017 ⋅ POST A COMMENT

На форум на ортодоксални антиглобалисти рашисткият коалиционен партньор на гражданите за европейско развитие у нас Волен Сидеров е наругал онзи ден лошата глобализация и се е размечтал колко прекрасно би било да се върнем към времето преди роботите и компютрите (картинка, която са си представяли и английските работници, обявили се срещу навлизащите в производството машини през 18 век).

В доклада си на международния форум, разпратен до медиите в България от “Атака”, Сидеров призовавал делегатите да си представят, че се случва катаклизъм.

“Спътников и комуникационен. Че само една седмица в света няма телевизия, интернет, Фейсбук, Туитър и Гугъл. А компютрите са просто пишещи машини. О, ужас! Ще трябва вместо да чукнем в Гугъл за търсената информация да ровим в тези архаични вещи, наречени книги”, фантазира Сидеров и допълва видението си: “Може би ще се наложи дори да мислим със собствените си глави, а не с главите на сценаристите в рекламните агенции и шоу програмите (макар самият той да е политически продукт на една телевизия с руски сценаристи, казано в широкия смисъл на думата- бел. ivo.bg) Не, това е твърде тежко за нас, ще кажат милиарди… Назад към глобализацията!”. http://www.dnes.bg/politika/2017/06/27/globalizaciia-robotizirana-tylpa-volen-ne-moje-taka.345640

Какво ще кажат “милиарди хора по света” за Сидеров няма значение. Важното е да се придържа къв правата фундаменталистска вяра уж от позицията на дълбоко вярващ, а всщност в услуга на управляващата в Москва идеология на безсилна завист към постиженията на отворения свят, от чиито блага и най-задръстените умствено кремълски подобия не се отказват, но кълнат като колхознички от дъбоката провинция този дяволски прогрес.

Сидеров, соцподобията му и прочее “тръмписти” в русофилските среди у нас много се зарадваха на изблиците на американския милиардер Тръмп в подобен дух, макар антиглобалистката му реторика всъщност да е движена от идеята да се хареса на американските избиратели под лозунга “Америка на първо място”.

Сред върховните глупости, които роди тази негова линия са заканите му срещу Германия, че ще наложи 35 процента такси върху вноса на германски автомобили в САЩ. Иначе казано, прекалено са им привлекателни колите на тези германци и чрез протекционизъм да бъдат наказани за това.

Докато глупаците у нас и по света продължават да се радват на тъпизмите на тръмпизма, ЕС и Япония ускориха отварянето на своите икономики на взаимна основа, от което вероятно ще загубят американские износители, особено в областта на търговията с храни, но ще спечелят потребителите в Япония и …ние, гражданите на ЕС (включително другарите и другарките активни борци срещу капита… пародон – срещу глобализацията, с каквито е пълно в парламента и президенската администрация например).

Peдицa cтoĸи oт Япoния, cpeд ĸoитo и aвтoмoбилитe, cĸopo мoжe дa пoeвтинeят cepиoзнo нa eвpoпeйcĸия пaзap. Toвa щe cтaнe cлeд пoдпиcвaнeтo нa тъpгoвcĸoтo cпopaзyмeниe мeждy Toĸиo и Бpюĸceл, съобщава СNN, цитирана от money.bg

“Aмбициoзнaтa cдeлĸa мeждy Eвpoпeйcĸия cъюз и Япoния щe изпpaти мoщeн cигнaл ĸъм ocтaнaлaтa чacт нa cвeтa, чe двe oт нaй-гoлeмитe иĸoнoмиĸи ycтoявaт нa пpoтeĸциoнизмa в имeтo нa oтвopeнaтa тъpгoвия и инвecтициитe”, ĸaзa eвpoпeйcĸият pecopeн ĸoмиcap Cecилия Maлмcтpьoм. Двeтe cтpaни ca вce пo-близo дo cĸлючвaнeтo нa cдeлĸaтa.

EC и Япoния зaeднo фopмиpaт oĸoлo eднa чeтвъpт oт cвeтoвнaтa иĸoнoмиĸa, a пpeз минaлaтa гoдинa oбeмът нa тъpгoвия мeждy тяx e дocтигнaл 140 милиapдa дoлapa. Toĸиo нacтoявa дa пpeмaxнe тapифитe зa внoc нa пpoдyĸти ĸaтo пoтpeбитeлcĸa eлeĸтpoниĸa и aвтoмoбили. EC пъĸ нacтoявa зa пo-дoбъp дocтъп дo пaзapa нa зeмeдeлcĸи пpoдyĸти и пo-ниcĸи нaлoзи зa xpaнa и винo.

Aĸo тoвa бъдe пocтигнaтo, япoнcĸитe ĸoли мoжe дa пoeвтинeят c пoнe 10% – ĸoлĸoтo e митoтo в мoмeнтa. Oт cдeлĸaтa мoжe дa имa и гyбeщи – CAЩ. Aĸo cпopaзyмeниeтo влeзe в cилa и eвpoпeйcĸитe зeмeдeлци мoгaт дa пpoдaвaт нa пo-ниcĸи цeни пpoдyĸтитe cи в Япoния, тo ceĸтopът в Aмepиĸa щe cpeщнe тpyднocти. Baшингтoн имaшe ĸaĸ дa пoдoбpи cвoятa пoзиция нa изтoчния пaзap – чpeз cпopaзyмeниeтo ТРР, нo Дoнaлд Tpъмп изтeгли cтpaнaтa oт пpeгoвopитe.

Един от бумеранговите лозунги на комунизма беше “Два свята, единият е излишен”. Вярно, единият се оказа излишен, но мутациите му мучат издайнически и в днешно време. Защото идеологията на антиглобализма, която се опитва да запълни опразнената ниша на комунистическия интернационализъм, народи чудати вариации на провалилата се “световна революция срещу капитализма”, създавайки в собствените си среди всякакви полуфабрикаНти.

А “ужасите на глобализма” продължават да ни заливат.

От година-две вече пътуваме със самолети из Европа (скоро и в други континенти) на цени, сравними и по-ниски от билетите за междуградски пътувания в малка България.

От 15 юни ни “удари ни  по джоба” (а атниглобалистите през устата) и напредъкът в отпадането на роуминга в ЕС.

Сега сме на път да бъдем подложени на поевтиняване на японските коли (и без което миналата година в България има ръст на продажбите на нови автомобили от 15 на сто).

Животът става все по-тежък (за проповедниците на спирачките и застоя, чрез който се надяват да оборят факта, че земята все пак се върти).

Как се готвят фалшиви новини (рецепта от и за политици)

Георги А. Ангелов за Дневник

Ако още не сте разбрали, парламентът е одобрил държавен заем от 200 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа, за да се настаняват бежанци. Така поне твърдят няколко новинарски сайта.

„Скандалното разкритие“ направи професорът по икономика Румен Гечев, който е обучил поколения икономисти в УНСС и продължава да го прави. Това е същият Румен Гечев, който беше вицепремиер и министър на икономическото развитие в правителство на БСП на Жан Виденов, донесло икономически колапс, хиперинфлация, фалит на банковия сектор, в резултат на което спестяванията на българите се изпариха, но това е друга тема, както и работата му за ДС.

Според проф. Гечев най-голяма част от парите от заема ще отидат за разселване на мигранти, които други западноевропейски страни връщат. Такава възможност имало по една от оперативните програми. По думите му правителството криело истинските мотиви за вземане на заема.

Преглед на договора за заема между банката и държавата показва, че парите от кредита могат да се използват само и единствено за националното съфинансиране необходимо по няколко оперативни програми на Европейският съюз и то не повече от 15%.

В Приложение 1, на което се позовава проф. Гечев пише, че секторите на действие са „Образование и професионално обучение“, „Помощ за мигранти и разселени лица“, „Опазване и възстановяване на историческото и културно наследство“, „Опазване на околната среда“ и „Подобряване на условията на живот в градските и селските райони“. На друго място в целия договор няма друга дума за „мигранти“.

Това не пречи на проф. Гечев да направи „изводите си“ без да се притеснява да яхне страховете на хората и помпайки ксенофобия.

Родената от неговото изказване „новина“, че управляващата ГЕРБ взима 400 млн. лв. заем, за да разселва мигранти, е чиста проба фалшива новина (fake news). Защо медии я тиражират е друга тема.

Но от днешниия случай може да се изведе

рецепта за производството на тези любими не само на БСП новини

А тя е:

Необходими съставки:

– Международни договори, законопроекти, директиви на ЕК, резолюции на ЕП, правителствени стратегии или какъвто ви попадне официален документ който съдържа „кодови“ думи и понятия. (За локална употреба става и общински). Таргет групата реагира най-добре на „бежанци“, „емигранти“, „мюсюлмани“ и пр. Котират се и други ключови думи като НАТО, Русия, ЕС, САЩ, Турция, Путин, Гейропа, „война“, все по-често „православие“ и т.н.

– Сравнително разпознаваем политик, готов да открие „новина“. (В краен случай може и познат от екрана на телевизора учен, експерт, „журналист“ или „интелектуалец“).

Начин на приготвяне

– След като намерите една от гореспоменатите думи в документите, забъркайте строен, но къс сценарий от няколко опорни точки. Рецептата е проста: добавяте обилно количество от информацията в документа и смесвате кодовата или кодовите думи с неистината, с която трябва да ударите противника. Дайте опорните точки на няколко души, освен говорителя.

Размножете тази част от документа, в която се съдържат кодовите думи, подчертайте ги и ги раздайте на журналисти при сервирането на ястието.

Сервиране

– Най-добрата сцена за сервиране е трибуната на Народното събрание по време на пряко предаване, може и в кулоарите или някъде другаде, където като фон се виждат държавни символи. Подходящо място е и събор или друго народно веселие с виждащи се димящи скари и хора, може и на кон, когато се избягва заложената в народа опознавателна система свой-чужд. Като под чужд се разбира политик или „интелектуалец“.

Другата подходяща сцена е телевизионното студио. Ако ви задават провокативни въпрос, повтаряйте опорните точки до втръсване или измествайте центъра на разговора с други обвинения към врага. Важното е да не се оставяте да ви прекъсват.

Дистрибуция до масите

– Телевизията е най-доброто средство. Ако сте избрали подходяща сцена, екипите на вече десетките телевизии и информационните агенции ще дойдат сами. Гонейки се кой да бъде първи, те ще предадат поднесеното им „ястие“ за минути, преди засегнатият да реагира и без да проверят фактите в него, защото няма време. Дори и засегнатият да реагира по-късно и да ви обвини в лъжа, дори да стигне до съда, не се притеснявайте.

Чрез социалните мрежи и стотиците сайтове разчитащи на чужда информация и олд скул мрежата „по телевизора казаха, четох във вестника“ манипулацийката ви вече ще е достигнала до стотици хора и ще заживее свой собствен живот.

Ако не намерите политик или експерт без съвест

Ако ви се струва прекалено опасно, нямате под ръка подходящ документ, нито камикадзе, готово да излезе с името си, ползвайте блогъри и приятелски медии, най-добре чужди. Създаването на блог или сайт в наши дни не струва много и се прави за минути. Оттам информацията се цитира в „приятелски“ информационен сайт, ако стигне и до чужда медия, ефектът от завръщането й прилича на информационно цунами. За партийните активисти в социалните мрежи, наричани още тролове, няма нужда да ви споменаваме, вие си знаете.

Рецептата е изпробвана

Рецептата е изпробвана много пъти, като „новината“ за поканата на Ердоган за Трети март от предишния кабинет на Борисов, тази за готвения „майдан“ за избирането на Румен Радев за президент, както и „възмущението“ на ГЕРБ и Корнелия Нинова, че евродепутати от БСП и ДПС са подкрепили резолюция, с която щели да ни заселят с мигранти и т.н.

P.S. Договорът за заема можете да прочетете на сайта на Народното събрание.

Честно, този цирк ни идва в повече!

Било цирк да протестираш с болтове пред входа на ВСС. Но не е цирк, когато там застават здрави момчета с прясно одрани агнешки главички

Иван Бедров

Снимка Веселин Боришев

„Честно казано, някак си този цирк ми идва в повече!“, каза главният прокурор Сотир Цацаров на последното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС). След което стана и си тръгна, а с него и останалите членове от мнозинството. И друг път ВСС е прекъсвал работата си, но никога не го е правил по такъв безпардонен и самоволен начин.

За какъв „цирк” става всъщност дума? Главният прокурор сам го описа, преди да си излезе: видял публикации в онлайн медии, които отразяват случващото се пред сградата на ВСС – малобройна група граждани демонстрират в подкрепа на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който от месеци е обект на наказателна акция на мнозинството във ВСС заради острите си критики срещу системата. Хората символично бяха поставили болтове пред входа – заради отказа на прокуратурата да разследва отвинтването и изпадането на болтове от колата на НСО, която обслужваше Панов.

Болтове срещу агнешки главички

Поставянето на болтове на тротоара пред сградата на ВСС било цирк. Но не е цирк, когато пред входа на ВСС застават здрави момчета с прясно одрани агнешки главички в ръце (да, точно такава сценка имаше наскоро). Протестиращи, които излизат с лицата и имената си, били цирк. Анонимни момчета, криещи се зад детски маски, не са цирк.

Сценката, която изглеждаше като от мафиотски филм, бе приета хладнокръвно. Не последва нито възмущение, нито прекъсване на заседанието. Но гражданският протест, проведен изцяло в рамките на закона, доведе до репликата „Този цирк ми идва в повече!”.

Нещо не е наред, нали? Дори само това сравнение показва достатъчно красноречиво колко преобърната е координатната система и как политико-съдебно-медийното мнозинство пренаписва със замах основни ценностни представи за приемливо и неприемливо. Когато от едната страна стои един магистрат със своите позиции – независимо дали ги одобряваме или не, а от другата страна ръмжи цялата институционална машина, това не може да е просто конфликт между две групи.

Когато от едната страна стоят малко на брой критици на системата и привърженици на нейното реформиране – със своите аргументи и биографии, а от другата страна са гръмките обвинения за световна конспирация срещу статуквото – с техните анонимни автори в кафяви медии и скъпоструващи, отново анонимни очернящи плакати из цяла София, това не може да бъде просто конфликт между две конкурентни групи. А точно така се опитват да ни го обясняват.

Очевидното срещу пропагандата

Разликата в мащаба е очевидна. Разликата в тона е очевидна. Разликата между автентично и дирижирано е очевидна. Когато политико-съдебно-медийното мнозинство се опита да превърне Лозан Панов в посмешище заради отказа му да отмине инцидента с болтовете, здравият разум онемя. Прокуратурата отказа да разследва инцидента. Болтовете сами се отвинтили заради лошия път.

Представителството на Мерцедес също онемя. Когато Националната служба за охрана не може да достави услугата „охрана”, а това съвпада с институционалните заплахи срещу Панов, никой не иска дори да разследва. Както не искаше да разследва ЦУМ-гейт, както не разследва записите „Двете каки”, както не провери кой от ВСС се отчита със СМС-и пред ръководителя на изпълнителната власт.

И когато един съдия каже: „Вижте, имаме структурен проблем – не може една фигура да е над всичко и над всички”, машината се задвижва, за да се представят нещата просто като личен конфликт или противоборство между две конкурентни групи. Но тази схема все по-трудно работи. Само 8% от българите имат доверие в прокуратурата, само 9% – в съда.

Осемте най-големи международни бизнес асоциации в България предупредиха в писмо, че ако прокуратурата остане безконтролна и продължи да се меси в работата на съдиите, икономиката няма да тръгне нагоре. Просто нещата вече са прекалено очевидни. Толкова очевидни, че дори и съвсем малоброен протест е в състояние да извади от равновесие статуквото.

Парите на ЕС и „опърничавите“ източноевропейци

„На онези, които не се придържат към европейските решения, нека им спрат кранчето с парите”, апелират някои по адрес на опърничавите източноевропейци. След Брекзита, на ЕС така или иначе ще му се налага да пести.

Еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер е изчислил, че след като Великобритания напусне ЕС през 2021 година в европейския бюджет ще се отвори „дупка“ от 10 до 11 милиарда евро годишно. „Този дефицит трябва да запълним чрез по-добро управление на финансите, икономии и по-високи вноски от страните-членки“, заяви той в Брюксел. Йотингер представи „документ за размисъл“, свързан с дългосрочното бъдеще на общоевропейския бюджет, който през тази година съдържа 158 милиарда евро.

Когато британците напуснат съюза, чистите приходи ще намалеят с около 17%. Това означава, че останалите нетни платци, сред които и Германия, ще трябва да внасят повече пари в общата каса на ЕС. Съкращенията по големите пера за структурните средства, инвестициите и селското стопанство ще засегнат болезнено онези страни, които получават най-много европейски средства като Полша, Чехия, Румъния, Гърция, Унгария, Испания и други. „Ясно е, че интересите на страните-членки не са еднакви, но решението трябва да бъде взето единодушно. Нужен ни е мъдър компромис, с който да запазим баланса“, допълни Йотингер.

Кой ще дава повече пари?

Дипломатите в Брюксел са сигурни, че преговорите по финансовата рамка на бюджета за периода след 2020 година ще бъдат много трудни и продължителни. На практика всички държави трябва да одобрят въпросната финансова рамка. В Германия също вече се води дискусия по този въпрос. Външният министър Зигмар Габриел заяви още преди месеци, че Германия трябва да се подготви да плаща повече в европейския бюджет. Финансовият министър Волфганг Шойбле е значително по-въздържан по този въпрос. От обкръжението му казват, че първо трябва да се изчака, докато започнат същинските преговори. В двойно по-тежка ситуация се намират Полша и Унгария, които извличат големи ползи от европейските средства, но същевременно са в клинч с Еврокомисията (ЕК).

Гюнтер Йотингер

В Брюксел умуват дали да не съкратят плащанията за Полша и Унгария, тъй като ЕК съзира сериозни недостатъци във функционирането на правовите принципи в тези страни. В края на май германската министърка на икономиката Бригите Цюприс дори предложи да бъдат намалени структурните помощи за опърничавите Полша и Унгария, за да бъдели „вкарани отново в релсите“. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер официално отхвърли категорично това предложение, но „то вече витае във въздуха“, отбелязва колегата му Гюнтер Йотингер.

Пари само срещу добро поведение?

В „документа за размисъл“ изрично е упомената възможността европейските пари да се отпускат, само ако се спазват правовите принципи. „Но това засега не е окончателно решено, а само се обсъжда“, заяви Йотингер без да споделя повече детайли. Неговата колежка Корина Крету, която отговаря за регионалната политика, беше по-конкретна. До края на сегашния бюджетен период, тоест до 2020 година, не е предвидено обвързване на плащанията със спазването на задължения към ЕС – например в областта на бежанската политика. „Но това може да се промени, защото солидарността не е еднопосочна улица“, допълни Крету.

В случай, че наистина се стигне дотам, страни като Полша, Унгария и Словакия ще бъдат засегнати болезнено, защото именно те отказват да приемат бежанци от Гърция и Италия. Поради тази причина ЕК откри срещу тях, както и срещу някои други страни, наказателна процедура за нарушаване на европейските договори. Евродепутатът от партията на Зелените Райнхард Бютикофер отхвърля обвързването на плащанията с прокарването на политиката на ЕС. „Би било опасно, ако при противоречия вътре в ЕС, Комисията се опитва да налага своята линия чрез финансовия лост на бюджетната политика. Подобни действия по-скоро ще разединят ЕС, вместо да го сплотят“, заяви Бютикофер. Според него, ЕС трябва да решава конфликтите около бежанската политика по друг начин.

„Този език го разбират и в Източна Европа”

Маркус Фербер

Евродепутатът от ХСС Маркус Фербер апелира към еврокомисаря Йотингер да бъдат взети мерки за допълнителни икономии на европейски средства. „Ние нямаме нужда от повече пари, а от ясни приоритети“, заяви той и добави: ”На онези, които не се придържат към европейските договорености, трябва да им бъде спряно кранчето с парите. Този език добре го разберат и в Източна Европа!“.

Разправиите за парите вече се водят и на ниво държавни и правителствени ръководители. На срещата на върха миналата седмица френският президент Еманюел Макрон обвини източноевропейците, че гледат на ЕС като на „магазин на самообслужване“. Унгарският премиер Виктор Орбан го контрира със забележката, че изявленията на Макрон очевидно са породени от неговата неопитност. Орбан се обяви за повече взаимно уважение и прагматизъм в сътрудничеството.

„Второ качество“ храни или поредната истерия?

Любомир Аламанов* 

21 въпроса, на които изследването на БАБХ за качеството на храните на българския пазар не дава отговор

Шокиращи! Осезаеми! Чувствителни! Драстични разлики!

Така въодушевени журналисти описват„ексклузивните“ си находки как са спрели алчните и гадни зли капиталистически компании в опита им да принизят великия и достоен български народ. Като ни пробутват „второ качество“ храни, на по-високи цени, потъпкват самочувствието ни и ни се подиграват на всяка крачка.

Епитетите и определителните прилагателни са толкова много, че на човек може да му се завърти главата…

Тъжно е как във времето, когато се борим с фейк новините, сериозни медии се спускат по наклонената плоскост на манипулацията.

Ако махнем прилагателните и подходим малко по-научно, се вижда, че реалността е леко по-различна.

Ето само някои точки (21, разбира се…):

1. Взети са 30 проби от 3 вериги. Като се знае колко продукта средно предлага една верига, то явно са взети 30 проби от 30 000 възможни. 1/1000. Един промил. Една десета от процента.

2. Как са избрани точно тези проби, кой ги избирал, има ли контролна група, има ли записани ситуационните параметри, има ли проби от един продукт, но различни серии, май никой не знае. Идеята „един чиновник“ отиде в магазина и си накупи продукти за ядене, не е научна.

3. Продуктите от една марка, произведени ли са в един и същи завод за трите държави или са произвеждани в различни?

Например някои шоколадови блокчета се произвеждат в една европейска държава и се транспортират по всички други. Обратното, някои напитки се правят във всяка отделна страна. И заради използване на локални водоизточници вкусът им варира. Разбираемо. То има разлика между вкусовете на водата в София и Варна, та няма да има между България и Германия, например.

Та, за тези 30 се пита…

4. Преди седмица гледахме „разтърсващи репортажи от мястото на събитието“. Т.е. лаборант джурка на ръка епруветка и гледа промяната в цвета. Става зелен. Всички са във възторг. Нещо е станало. Науката отива да се самоубие.

Това масспектрометри, това електронни микроскопи, това компютри – нищо подобно няма. С подобни методи нашите щангисти навремето си изследваха лекарствата и после ги хващаха.

5. „Най-фрапиращите разлики са при натуралните сокове“. Цитат от материала на напориста водеща. След това, малко притеснен, шефът на БАБХ посочва, че разликата е само 3%. Фрапиращо! А и си го пише на етикета. С големи букви. Няма нарушение.

6. Между другото, не се казва защо има разлика. Не е попитан производителят. Не се знае дали няма климатични, вкусови, етнически, логистични или други причини. Може и да няма. Но ако има, какво правим? Никой не е попитал…

7. Шефът на БАБХ споделя, че една от съставките се различава с 0.45% спрямо същата в аналогичен продукт. Водещата, окрилена, че има интересен резултат, скача: „Значи 45%, значи почти половината! Чувате ли, уважаеми зрители? Шокиращо!!!“ Шефът на БАБХ тихо казва, че е 0.45%, т.е. по-малко от половин процент.

Веднага се минава на нова тема.

8. Маслото било с 2% по-маслено. Хах. Това после го няма в новинарските емисии, защото е смешно. И да, пак си го пише на етикета. Пак няма въпрос защо е направено.

9. Млякото в шоколада било с процент по-малко. Освен, че разликата е съсипваща, някой каза ли как точно това се отразява? Дали някой провери при производителя какви са задълженията му по договора с държавата за изграждане на завода? И дали по този договор няма задължение да си промени рецептите съобразно българския вкус?

10. Само напомням, че ДДС-то за храни в Германия е 7%. Това май никой не го споменава. И май леко променя идеята за еднакви цени. Някой каза ли какви са данъчните ставки за храните по различните страни?

11. Всеки е свободен да отиде в Германия или друга страна от ЕС и да купи хранителни продукти. След това да ги продава в България на каквито си иска стойности. Свободна икономика сме.

Защо водещи медии внушават, че цените трябва да са регулирани? Като при комунизма. Даже бутилка уиски струва различно в три магазина в София. Проверявах миналата седмица. Аман от залпове на Аврора!

12. Цените се определят и от реализиран обем. Какъв е обемът от съответните стоки тук и в Германия?

13. Лъжа е, че в лаборатория се е установило, как в един продукт има фруктоза, а не захар. Пише си го на етикета. Западните компании спазват правилата. А някои медии прекаляват в манипулацията.

14. Всичко това е придружено с непрекъснати подпитвания и подсказвания: „Ама това не е ли скандално? Ама това не е ли възмутително?“ Горкият шеф на БАБХ, чудеше се как любезно да се отърве от подобна агресия.

15. Има официален документ на Европейския Съюз, по-точно на Съвета на ЕС, наречен „Заключения на Съвета относно подобряването на хранителните продукти“. В него се казва: „Културните различия в предпочитанията и хранителните навици могат отчасти да определят подхода, темпото на намаляване на солта, наситените мазнини и добавените захари, както и крайните резултати.

Всеки подход следва да отчита тези културни различия и хранителни навици.“ На официалната страница на ЕС е, лесно се намира.

16. „Качество“, освен философска категория, може да се съотнесе към стандарти, закони, разпоредби, етикети или други описания.

Дотук всички, абсолютно всички контролни органи казват, че няма проблем с тези храни, с тези проби. Какво тогава означава „второ качество“? Защо никой не дава дефиниция, преди да прави „шокови, ексклузивни материали“?

17. В някои държави глюкозно-фруктозния сироп струва даже повече от захарта. Но компаниите го използват, защото подкрепят местните икономики. Знае ли се от журналистите, че България няма квота за рафиниране на захар? Така е по присъединителния ни договор с ЕС. Но имаме квота за глюкозно-фруктозен сироп. И български фирми го произвеждат. И изнасят с огромен успех.

18. Цялата кампания подозрително напомня на медийните шумотевици около хомеопатията. Взима се един, два или три случая, без да се изследват всички възможности и параметри, и гръмко се екстраполират към всички продукти. Няма данни за други държави, други икономически, здравни, вкусови, регионални или други обстоятелства.

19. Вкарването на псевдо-патриотични елементи в целия случай е още по-странно.

Сякаш ни връщат в ерата, когато зад всеки ъгъл ни дебнат „заговори на империализма“. Какво се цели – да се провокират хората да мятат камъни срещу чуждите компании?

Сериозни ли са тези патриотарски уклони? Ние Северна Корея ли сме?

20. Няма лошо, ако журналист не знае базови постановки от икономиката. Има лошо ако не пита и се излага.

21. Има много лошо, ако журналистите нямат основно понятие за причинно-следствена връзка. Защото тогава от вярното твърдение: „Всички, родени през 1786 година, които са яли краставици, са умрели“, може да извадят сензацията, че краставицата е второ качество храна и е отровна. Мислете, хора, моля.

Най-лошото е обобщаването и манипулацията. Сами направете сравнение:

„Шок! Драстични разлики в храната на европейци и българите! Смятат ни за второ качество! Да накажем производителите!“

спрямо другото възможно заглавие:

„В 6 стоки от 30 000 на пазара бяха открити разлики с техни аналози в западни магазини, вероятно заради локална къстамизация на рецептите. БАБХ след проверка категорично заявява, че няма проблеми за здравето на хората. Производителите ще бъдат попитани за причините“.

Ммм, има разлика, нали? Започвам да се чудя…

След една интересна проверка (която също има елементи на целенасочена кампания, ама това е друга тема) на български продукти, започната със сектора на производство на сирена в наши заводи, излезе, че половината от тях имат проблеми. И темата приключи.

Никой нищо повече не казва. Но се започва яростна кампания срещу чужди фирми за разлика от 1%. Наречено второ качество. Чудна постановка… Или всяване на паника?

Заключение. Твърдо съм за спазване на всички правила при създаване и дистрибутиране на хранителни продукти. Защото те са основен фактор на човешкото здраве.

Но съм твърд противник на всяване на паника, видиотяване на населението, връщане към средновековни практики и създаване на фалшиви сензации. Никой няма полза от това. Освен ако няма поръчители, разбира се. А страдат само хората.

*Текстът е от Facebook-профила на Любомир Аламанов

Срамота е да се управлява така

Петя Владимирова

© Красимир Юскеселиев

2005г. – Бойко Борисов и Мирослав Боршош – по времето, когато Борисов беше кандидат за кмет, а Боршош в инициативния комитет за издигането на кандидатурата

Само в едно денонощие директорът на НДК беше уволнен от министъра за председателството на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова (в понеделник) и върнат на поста от премиера Бойко Борисов (във вторник), като беше сменен и органът, който упражнява правата на държавата: управлението на НДК преминава от министъра на европредседателството към министъра на културата.

След срещата във вторник при премиера Борисов благодарност за новото решение изразиха във „Фейсбук“ и Павлова, и Боршош. Съвпадението в оценката и на двамата за мъдростта на премиерското решение може да е забавно и достойно за фейлетон в „Стършел“ и „Прас-прес“: тъй или иначе вече свикнахме на хаотичните движения на управлението, чийто смисъл е видим само за посветените в интересите на решаващите кръгове и лобита, които дърпат конците на подставените си фигуранти – поне да се посмеем. (Въпреки че не е за смях това, което научаваме през скандала за подготовката на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС – най-важното за България събитие през последните години, което ще погълне десетки милиони).

Видимото в труса: Лиляна Павлова сочи финансови нарушения на Боршош в НДК, той с отпор – „няма да подписвам обществени поръчки под натиск“

След връщането на Боршош на директорския стол Павлова продължава да смята, че има нарушения в управлението на сградата, включително установени според думите й с външен одит. Въпреки това тя благодари на премиера за прехвърлянето на НДК от нейното ведомство към министъра на културата и продължава да стои на поста.

Боршош пък приветства възстановяването му от Борисов с „културата победи“, но запази мълчание по обвиненията на министъра, както и по твърденията на наследника му за един ден, че НДК е във фалит, и на ДАНС – за плащане по стари договори с парите за председателството.

А пред телевизорите хората се чудят: Е как така са прави едновременно и Боршош, и Павлова?

Възниква паралелно за изясняване и въпросът – какво точно ще управлява Павлова оттук-нататък по българското председателство на Съвета на ЕС ? (И въобще защо Павлова беше извадена от МРРБ и изпратена да ръководи едната половина – логистиката, на европредседателството, вместо да си остане в нейното познато до последното ъгълче министерство – но този въпрос заслужава отделно внимание.)

Невидимото: Павлова предупредила ли е Борисов, че уволнява Боршош?

Този е пиронът, който може да разкове донякъде черната кутия на скандала. По закон и процедура възможно е да не го предупреди, тя има право да уволни изпълнителния директор на НДК който и да е той, както и да смени целия Съвет на директорите. Но според практиката и традициите на властта в България, и то не само на управлението Борисов, е най-минимално вероятно, даже невероятно, такава стъпка да бъде направена без знанието на премиера, или казано директно: наистина ли вярвате, че Павлова не е казала на Борисов, че ще уволни Боршош?

И веднага следва въпросът по същество:

какво тогава се случи, че Борисов обърна за едно денонощие мнението си?

Не че това може да се случи само в управлението на Борисов. Помним как през 2009 г. Станишев уволни Пеевски като зам.-министър по бедствията и авариите и след като Доган му свирна гневно, на бърза ръка подви опашка и го върна на поста. Само че онова „свирване“ беше публично и от ясен източник, а сега не знаем свирна ли някой на Борисов, кой е този някой и по-страшен ли е от главния прокурор например…

Защото и тази сутрин (сряда) след възстановяването на Боршош, прокуратурата разпространи официално съобщение, потвърждаващо за финансовите нарушения в НДК, установени от ДАНС – съвсем в духа на статиите на „Труд“, които предварително подготвиха почвата за вземане главата на Боршош. С други думи – Цацаров отказва да утвърди реабилитацията на Боршош, осъществена от Борисов, а това вещае интересни времена. А „Труд“ обобщи в заглавие от първа страница „Мирослав Боршош спечели сърцето на Бойко Борисов“.

Означава ли това първа забележима пукнатина в спойката Борисов-Цацаров-Пеевски?

Или просто само (ще) предоговорят определени поръчки…

Но трусът „НДК“ е илюстрация и доказателство как се управлява държава с тайни „аргументи“ и зависимости – сигурност и гаранции за властника няма, решенията ги вземат зад завесата и никога първият вожд не може да знае с какво и от кого ще бъде притиснат. Само в такава държава решенията на върха се сменят на 180 градуса за по-малко от едно денонощие. Без да му пука на върха, че това е знак, че има нещо гнило, ама много гнило…

Въпросителните са много, а може би малцина знаят какво точно се е случило и предизвикало серията от решения – освобождаване, връщане, проверки, размествания, запазвания – но каквото и да е то, не изглежда да е като по правилата или принципите в една правова държава.

„Срамота е да се управлява така“ – написа гражданин в читателския форум под вчерашната информация за събитията, протекли в рамките на едно денонощие. А аз нарекох във „Фейсбук“ читателя – „наивник“.

Не помня откога не бях срещала думата „срамота“. Но и тя е мека за случващото се.

De Profundis: АКО ПОЛИЦАИТЕ В Б. БЯХА КОМИНОЧИСТАЧИ

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

В нашата неназована страна Б. коминочистачите обявиха, че ще стачкуват.

Това стресна държавата, която много уважава тукашните коминочистачи. Уважава ги, защото те са специална порода държавни служители, които живеят само от уважението на държавата. Иначе досега да са умрели, защото никой друг не ги уважава. И не би им платил дори пет лева, за да му изчистят комина, защото кой ти е видял истински коминочистач комин да чисти…..

Всъщност, има обосновани съ-мнения, че дори държавата не ги уважава истински, а по-скоро се страхува от тях. Това е великият принос на прекрасната ни Б. в прекрасната наука психиатрия – болест, наречена Chimney sweep fear, „страх от коминочистач”, която не се среща никъде другаде по света.

Особено неразпространен е този страх в нормалните демократични държави – но, какво да ги правиш, никой не е съвършен.

Знае се също, че страхът от коминочистачи тук наистина засяга само държавата, тоест, хората във властта. Традицията повелява, че, щом станеш министър, веднага започваш да трепериш от страх, да си плюеш в пазвата и да се молиш цял мандат да не ти се мярка коминочистач пред очите. Никой мирен гражданин, дори всеизвестният бандит, не изпитва подобен страх. Чак като му дойде ред за държавното кресло, тогава започва да го изпитва. А после пак спира…..

Тази лоша слава на коминочистачите всъщност идва от едно погрешно тълкуване на закона. Според него ако властник, дори без да иска, бръкне в каца с мед и се пооближе, добрият коминочистач веднага идва, за да го смъмри – а тогава съвестта му заговаря и това много тормози горкия смъмрен.

Истинското тълкуване на този закон обаче гласи – и това съм го консултирал с печени юристи – че коминочистачът всъщност винаги идва, за да получи своя дял от твоята печалба.

Да, малко е неприятно някой друг да ти граби награбеното, но такава е системата, всеки трябва хляб да яде, нали – особено като не му дават постоянно пасти.

Та именно заради този всеобщ, макар неоснователен, страх на нашата държава от коминочистачите, тук те имат привилегии, каквито нямат хората от други уважавани професии – укротителите на змии, кошничарите или дори производителите на онези женски гащички, дето се състоят само от една тънка връв. Коминочистачите например имат две много сериозни задължения. Първото е да ходят на работа.

И те ходят, горките. По цял ден ходят като въртоглави, но досега не знам някой от тях да е успял да си намери работата – вероятно защото дълго я търсеха пеш или качени на смешни велосипеди. Е, в името на пълноценното търсене, щедрата ни държава ги моторизира с наши пари. Но оттогава минаха едва 50-60 години, разбираемо е, че още нищо, което да прилича на работа, не са намерили, хорицата.

Неуспехът им обаче май е не толкова заради факта, че истинската им работа е на обществения покрив, а не се търкаля по земята, където те търсят, колкото заради проклетите лимити за бензин.

Ето, самият премиер онзи ден призна – една патрулна кола на коминочистачите средно на ден изминава 123 километра. Че какво е това, бе, дами и господа граждани! Че в град като Етрополе или Каспичан например какво са 123 километра да врътнеш, за да търсиш…..изгубеното време. Или място. Или нещо друго изгубено.

Второто задължение на коминочистачите е да си получават редовна заплатата.

Не се смейте, те не са като митничарите, дето всеки месец се чудят на нашия акъл, че им плащаме И заплата. Коминочистачите ни са обучени добре и почти не се оставят да бъдат сгащени с дебели пачки в джобовете като глезени митничари.

Обратно, те са така умни, че от време на време дори правят стачки с искане за увеличение на въпросните заплати. Твърдят, че парите са им малко и не покриват усилията, похарчени при изпълнението на описаните дотук две задължения. В интерес на истината, според Конституцията на Б. коминочистачите нямат право да стачкуват, защото тогава кой ще чисти комините.

Те имат какви ли не други права – например да не плащат здравни осигуровки като нормалните хора, но пък за сметка на това да ползват собствени болници със специални условия в тях. Или да ходят на собствени почивни станции, за да не се мешат с простолюдието, та да се корумпират от допира с него. Имат също правото да ползват безплатно градски транспорт, да получават пари за дрехи и евтина храна във ведомствения стол. Отпуската им е голяма, а при пенсиониране взимат не знам си колко заплати на куп.

И въпреки, че, както твърдят, тези заплати са мизерни, не съм чул някой от тях да се откаже да ги получи.

На всичкото отгоре, системата на коминочистачите в Б. е толкова добре развита, че те са нещо като държава в държавата. Тя назначава не само самите тях, но и техните роднини, приятели, съпруги, любовници, с други думи – на всеки намира място в себе си. Тези вторични за системата хора също си търсят работата наоколо по цял ден, но поне веднъж в месеца, при получаването на заплатите, имат усещането, че са я намерили.

Как става номерът с тези излишни назначения ли? Ами по два начина – първо, чрез постоянно измисляне и обосноваване пред държавата на вторични коминочистачески дейности, необходими, за да се вършат пълноценно първичните коминочистачески дейности, и второ – чрез постоянно раздуване на щата.

Според премиера на Б. например, коминочистачите имат собствен изчислителен център, в който са заети 700 души. Какво изчисляват тези хора според вас? Не само аз, никой не знае, щото е държавна тайна. Обаче като имам предвид, че американците кацнаха на Луната с компютърна памет от няколко стотин мегабайта, сигурен съм, че ако НАСА имаше 700 души изчислителен център, досега щеше да изчисли цялата Вселена, плюс заплатите на всички коминочистачи в нея.

Още нещо – пак според премиера. Оказва се, че коминочистачите в Б. притежават собственост, за която са заети да се грижат цели 1 300 души. В нормалния свят първо те питат откъде накъде имаш такава собственост, след като никога не си работил и изкарал пари, за да платиш за нея. Но по-важно е друго. В нормалния свят, ако имаш такава собственост, печелиш от нея и плащаш режийните, заплатите на онези, които я управляват, плюс че ти остава и огромна печалба.

Не както в нашия напълно коминочистачески случай, всичко да плаща бюджетът. Или ако искате, напълно социалистически го наречете, тоест, светът, в който моето си е мое, общото – пак мое.

А какво наистина причиняват коминочистачите тук на хората, които случайно опитат да се възползват от някаква тяхна услуга, направо не ми се говори.

Ако човек отиде при тях с искане да му се почисти комина, те първо му връчват дълъг списък с необходими документи. Започва се с тези от гражданската квота – акт за раждане; свидетелство /по-възможност, придружено от цветни снимки/ за не/оказано домашно насилие върху предишни съпруги/съпрузи; имената, ЕГН-тата и служебни бележки за платени данъци към НАП на братовчедите до трето коляно…..

След това идва специализираната документация – удостоверение от общината, че гражданинът наистина има комин и той се нуждае от професионално почистване; че коминът не е в клатушкащо се състояние, та да застраши живота на почистващия; банково извлечение, което доказва, че просителят има достатъчно пари в банката, та да си плати масрафа и т.н.

Накрая идват и стандартните неща – бележка от банката за платената сума в двоен размер, та ако изчезне половината, другата половина да остане; бележка от работодателя, че ти разрешава неплатен годишен отпуск за цялата следваща година, та когато – в незнаен ден, в незнаен час – ти бъдат назначени ден и час за почистване на комина, да си налице; заверена от нотариус молба просителят да не бъде наказван много строго, ако коминът му случайно не бъде почистен и прочие.

Но като споменах по-горе „социалистически”, та се сетих, че по принцип точно социалистите в Б. най-упорито защитават интересите на коминочистачите, затова те по време на техните мандати не стачкуват. За сметка на това пък тази година стачкуват и още как – защото социалистите загубиха изборите и открито ги призовават за това, въпреки, че, както казахме, по Конституция нямат право на стачка.

Ако аз бях на мястото на властта, щях да възприема това като открит призив за държавен преврат и да санкционирам както онези, които призовават, така и онези, които изпълняват призива и отиват на площада да изпушат по една заплашителна цигара.

Опасно е, защото, на всичкото отгоре, димът от цигарите им не минава през комин с пречиствателни устройства, а отива направо в небето, където разширява озоновата дупка. Но тъй като не съм аз на мястото на властта, граждани, можем да се радваме само за едно – че полицаите в Б. не са коминочистачи и не правят нищо от описаното. Иначе щяхме големи дертове да берем с необходимостта някой наистина да ни опази от пазачите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Скандалът в НДК и порциите на властта

Скандалът в НДК е епикриза на загнилата задкулисна власт, която лавира между неясни и нечисти интереси, движени от крупни публични суми. А те явно се разпределят точно по модела, за който говореше Доган, пише П. Паунова.

Ако има нещо общо между директора на НДК Мирослав Боршош и министъра на европредседателството Лиляна Павлова, то е благодарността и на двама им към министър-председателя Бойко Борисов. Преклонението пред премиера се случи 24 часа след като властта забърка поредния (за управлението на Борисов) и първи (за новото му правителство) скандал. Само за едно денонощие стана ясно, че според министъра на председателството, директорът на НДК е забъркан в неясни и твърде вероятно корупционни практики в управлението на дружеството. Той от своя страна обвини принципала си индиректно, че е подложен под натиск да подписва незаконосъобразни обществени поръчки.

Скандалът се разрази мълниеносно. Общественото мнение, което от години у нас се люшка между “Осанна” и “Разпни го”, се съсредоточи върху фигурите на Павлова и Боршош. Вторият бе обявен за спасител на културата, заради безспорно публично успешните (без да знаем дали и финансово са такива) проекти – “Перото”, театър “Азарян” и прочие. Фенове на Павлова пък обявиха, че тя се опитва да спре корупцията, както сторила с прословутите за правителствата на Борисов магистрали. Така, без да се чуват никакви аргументи и без изобщо да се говори по същество се стигна до куриозен развой: ден след като бе уволнен от НДК, Мирослав Боршош бе върнат начело на двореца; а дружеството мина към Министерство на културата, като бе отнето от досегашния му принципал – министъра на европредседателството.

Резултатът – благодарност към премиера от всички страни. Въпроси, като например – прикрива ли се корупционен скандал в НДК – не се появиха очетливо. Даже напротив – любезностите към премиера и от страна на Павлова, и от страна на Боршош създадоха усещането, че скандалът е потушен. Ако се придържаме към версията на властимащите, изглежда, че от поредната властова драма ще останат само анекдотите, които се раждат в подобни ситуации, като най-новият, че вместо през ден да уволняват и назначават директора на НДК, управляващите могат да му измислят длъжност на половин работен ден.

Извън вицовете, породени от нелепите и хаотични ходове, има обаче въпроси, чиито отговори трябва да бъдат дадени на обществото. Тези питания могат да изглеждат неважни в очите на арт средите или пък да се смятат второстепенни, заради успешните проекти, които Боршош стартира в НДК, но от гледна точка на държавността са основополагащи.

Има ли корупционни практики в НДК?

Ето защо на първо място трябва да бъде изяснено има ли корупционни практики в НДК. От една страна подобни данни оповести Лиляна Павлова, която твърди, че дружеството работи без изискваните по закон правила за обявяване на обществени поръчки. Нещо повече, по думите й, през 2015 и 2016 година дворецът няма финансови отчети, за първата година загубите на дружеството са над 3 млн лева, а следващата скачат до 9 млн лева. Отново по думите на Павлова, външна одиторска фирма е открила редица нарушения при сключването на договори от страна на НДК.

В подобен дух бе и “изявление”, направено през Фейсбук на Борислав Велков, който беше директор на НДК за един ден. Той също обвини Боршош в липса на визия и бизнес план за дружеството и в докарването му до фактически фалит. Велков потвърди част от обвиненията за нецелево изразходване на средства и лошо управление на двореца. И изнесе информация за преференциално отношение към фирми.

От друга страна бе оповестената от Мирослав Боршош информация, който също реагира в социалната мрежа. Според него, той е бил обект на натиск да подписва обществени поръчки в „условия, които не отговарят на правилата и закона“.

Шефът на НДК Мирослав Боршош

След намесата на премиера, взаимните обвинения в корупция останаха да висят в пространството. Всичко това обаче доведе до безспорното усещане, че в НДК има поредица смущаващи обстоятелства, свързани с публични финанси. И не само това: по-тревожната констатация е, че властта по никакъв начин не се смути от взаимноизключващите ѝ се тези, а ситуацията в стил “и вълкът сит, и и агнето цяло” ѝ изглеждаше задоволителна.

Общественият тест

Ако с връщането на Боршош начело на НДК бъде туширано общественото напрежение, казусът ще остане поредният скандал, отминал за няколко дни поради липсващата трайна способност и на избирателите, и на опозицията да изискват отговори. Ако все пак случващото се бъде разнищено, някоя от двете страни трябва не просто да се оттегли от властта, а да бъде разследвана. Впрочем, развитието на скандала ще бъде поредният тест за обществото у нас, което се провали на всички досегашни подобни изпитания.

Извън тези въпроси обаче има още няколко чисто политически, които не е редно да бъдат пропускани. Първият е: уязвим ли е (и с какво) Борисов, който за десет години активен политически живот досега е показал, че не изпитва сантименти към хората си. И още: какво го накара да заеме позиция, която може да бъде тълкувана, че прикрива неясни и нечисти обстоятелства, свързани с Боршош или Павлова?

Не на последно място – от поведението на медиите, традиционно близки до ГЕРБ и депутата от ДПС Делян Пеевски, се забелязва, че те ясно са избрали страна в спора, който бе “соломоновски решен”. Няма как да избегнем въпроса тогава – има ли обтягане на отношенията между лагерите в ГЕРБ, за които отдавна се говори като за враждуващи страни, чиято единствена спойка е изпълнителната власт и облагите от нея?

Каквото и да се случи със скандала НДК обаче, каквито и отговори да бъдат дадени или да останат липсващи, едно е ясно – той е епикриза на загнилата задкулисна власт. Той е моментна снимка, запечатваща лавирането между неясни и нечисти интереси, задвижвани единствено от крупни суми и то – публични финанси. За които е ясно едно – те се разпределят точно по модела на онези порции, за които говореше Ахмед Доган.

Не ЕС, а Кой прави цените на храните високи

Лошите западноевропейци, които ни тровят и лъжат, е руска хибридика

Илиян Василев

Илюстрация БГНЕС

Руската хибридка са лошите западноевропейци, които тровят или лъжат с качеството на храните си източноевропейците. Още когато тръгна манипулацията, казах, че вероятността да слагат съставки, които не са оповестени, е нищожна – без да се изключва. Но там хляб за развитие на отхвърляща реакция няма.

Втората хипотеза е, че слагат по-лоши съставки: тоест, не ни лъжат с необявени съставки, но вместо първокачествени съставки, слагат второкачествени. Това също не беше доказано, тъй като разлика в съставните части е допустима в определени граници. Там нищо не намериха.

И остана цената. Много по-скъпо. Тук има заровено куче, но пак… детайлите.

Защо са по-скъпи у нас аналогични продукти? Да започнем, че не е заради логистични разходи.

Остава да е заради по-големи печалби. И тук има две вероятности. Едната е по-високи цени на входа в България и по-високи надценки в самата България. Ами да бяхте проверили и… тогава щяхте да видите къде се формира и как се разпределя премията.

Да, и тук има участие на големите европейски вериги, които работят у нас, но в равна, ако не и по-голяма степен отговорност за високите крайни цени на европейски стоки у нас имат другите – вносителите и търговците. И затова не ни е виновен ЕС. И вие на мястото на тези „юнаци“ ще направите същото, защото така се прави и номерът минава при горивата, при търговете, при концесиите… Навсякъде.

Защо само при търговията да има конкуренция?

Не ЕС, а Кой прави цените високи. Но това няма да Ви го кажат медиите на Кой. Слушам БТВ – „драстични разлики“ в качеството на храните в Западна Европа и България (това не е просто фейк, това е пропаганда). Подобно заглавие никак не се поддържа от „изнесените факти“, но идеята е хората да запомнят заглавието.

От близо три години се реализира проектът за устойчиво насищане на медийното пространство със скепсис спрямо ЕС и НАТО – ерозия на доверието към тях, за сметка на панегириците за Русия. И като видите резултатите от проучването на Алфа Рисърч, не се изненадвайте.

Бел. ред.: Коментарът е от профила на Илиан Василев във фейсбук.

Защо “голямата измама с храните” не стана новина

Димитър Димитров 

Снимка: © Getty images

Разликите между еднаквите марки хранителни стоките в България и западните страни са твърде малки, за да се правят заключения

От известно време медиите се опитват да създадат новини от това, че има разлики между съставките на храните, продавани у нас и в другите страни на ЕС, или както още продължаваме да казваме „на Запад“.

Паралелно с това БСП няколко пъти се опитва да прокара в НС закон, с който да задължи големите търговски вериги да продават определен процент стоки от български производители.

В отговор на този натиск преди известно време министърът на земеделието разпореди на БАБХ да направи анализ на идентични стоки, продавани в хранителни магазини у нас и „на Запад“ (Австрия и Германия).

Днес излязоха първоначалните резултати, които бяха отразени от всички национални телевизии, едновременно, и „ексклузивно“ в очакване на сензационни резултати как ни пробутват храни „второ качество“.

Сензация обаче нямаше – според изказванията на експертите от БАБХ от 31 изследвани продукта има разлики в 7, като те не превишават 2-3%, тоест са в „допустими размери“.

Преди няколко години участвах във внедряване на т.н. ERP системи в големи и модерни предприятия за производство на хранителни стоки в България.

Основният проблем при тези производства е точно отчитането на вложените суровини спрямо рецептурата. Почти невъзможно е да се дозират точно съставките и по тази причина има отклонения в различните партиди.

Отделно рецептите имат няколко варианта, в зависимост от наличните суровини и местни вкусове – примерът с кока-кола, която се прави с глюкозен сироп у нас и в САЩ, и със захар в Западна Европа.

Друг пример, наречен от журналистката Биляна Гавазова „скандален“ и „фрапиращ“ беше, че в детски шоколадов десерт, продаван у нас съдържанието на какао и на мляко се различават с 2-3% от аналогичния десерт, продаван в чужбина.

Имам няколко възражения към така представяните факти:

1. Едва ли някой може да усети разлика от 2-3 процента мляко и какао в шоколадово десертче, което тежи около 50 грама. Обърнати в тегло тези проценти дават по грам разлика.

2. Колко би спечелила от намаляване на себестойността една фирма, ако в една държава продава 100% плодов сок, а в друга в същия този сок има 3% пулп?

3. Тъй като методиката не беше оповестена, дълбоко се съмнявам, че експертите на БАБХ са закупили образци от няколко различни партиди, така че да образуват представителна статистическа извадка и да усреднят стойностите на вложените суровини.

Най-важното е да се спомене, че тези разлики са несъществени, отразени са на етикетите на храните и най-важното – не правят тези храни по-вредни или по-опасни.

Малко странно е да казваме, че захарта не е полезна, но да си я искаме в кока-колата или да се сърдим, че маргаринът е с понижено количество мазнини, а да консумираме изобщо маргарин или маргарин с „вкус на масло“, или дори „маргарин с фибри“, какъвто беше предложен на пазара преди години от български хранителен гигант и беше мащабно рекламиран по медиите.

А понеже напоследък са особено модерни разни екологични, био и занаятчийски храни – поради самия начин на тяхното производство, което предполага доста ръчен труд, два различни образеца биха показали почти сигурно различно съдържание на вложените съставки.

Не на последно място – би ми било интересно БАБХ да направи анализ на български храни, които се продават на местния пазар и на чужди пазари, за да видим има ли разлики в тях.