В помощ на малкия бизнес – няколко истински случки

20_lvЕвгений Тодоров в „За прехода“

Известният пловдивски предприемач Димитър Язов, бог да го прости, навремето беше ходил да строи в Израел. По някое време нещо не си направил сметката, а датата за внасяне на ДДС-то наближавала. Изпаднал в паника – не искал да се излага като българин.

Някакъв приятел евреин му казал, че няма страшно, само трябвало да се обади в данъчното.

Отишъл нашият човек в техния НАП, обяснил на някаква чиновничка, че има проблем и иска разсрочка.

Данъчната служителка попитала каква разсрочка му е нужна, Язов казал „3 месеца”.

Чиновничката се усмихнала и казала „Какви три месеца, ще ви разсрочим плащането за една години. Искаме да работите спокойно”.

Онзи ден срещам един стар познат – не бяхме се виждали сигурно 30 години. И няма как да сме се виждали, тъй като човекът бил 20 години в Канада.

Заминал в зората на демокрацията – да се пробва в свободния свят. Поработил тук-там, стъпил си на краката и решил да прави бизнес. Да отвори кръчма, разбира се, тъй като от това разбирал. Пък и в квартала било пълно с българи, гърци, турци, сърби, нямало кой да им сготви пълнени чушки и мусака.

Казали му, че трябва да се регистрира най-напред в общината. Приел го някакъв чиновник, попитал го какво иска да прави, „ресторант” – отговорил нашият с треперещ глас, тъй като очаквал да почне ходенето по мъките. Чиновникът го записал в компютъра и казал „о кей”. Това било всичко.

Прибрал се нашият предприемач в помещението, което вече бил наел, и се чудил откъде да започне.

Минали не повече от 4 часа и се появил друг чиновник. Дошъл да огледа бъдещия ресторант. И вместо да започне да изрежда какви документи ще са нужни попитал простичко „Имате ли нужда от нещо?”.

Българинът изненадано вдигнал рамене, но чиновникът продължил да пита: „А искате ли 5 хиляди долара кредит?”

Нашият човек естествено имал нужда от пари и попитал каква ще е лихвата и за колко години ще трябва да върне заема.

Канадецът обаче обяснил, че кредитът е безлихвен и че първите 5 години не е нужно да връща нищо. Чак след това щели да го търсят.

Та така хората помагали на малкия бизнес.

По същото време и аз отварях кръчма – в България. Само за така наречената „категоризация” ми искаха 26 /двадесет и шест/ документа.

Камо ли да дойде някой държавен или общински служител да ме попита дали имам нужда от нещо.

Най-вече ме посещаваха да ми правят проверки и да ме глобяват.

Отказах се заради проверките.

Оттогава обичам да разказвам публично как у нас се грижат за малкия бизнес.

Вчера се обади по телефона някаква възрастна жена и каза, че едно време точно тя ме е проверявала. И че знае що за птица съм. И ако дойдела да си поговорим сега, друга песен съм щял да запея.

Точно така го каза: „и друга песен ще запееш”.

Според мен жената беше отдавна пенсионерка – ако се съди по гласа. Сигурно не беше лош човек, но не беше забравила старите си навици.

Попитах я дали е от онези, които като дойдеха, все ни гледаха в ръцете. И чакаха да им мушнем нещо.

Жената обидено каза, че никога нищо не била вземала. Просто служила на държавата.

И на последните избори всички партии обещаваха да подпомагат малкия бизнес. Както и на предишните избори, и на по-предишните.

Отново чакам да ги видя дали ще направят нещо.

Ама май няма да дочакам…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s