Скандалът със законовата поправка „Наглите“: популизъм с разрушителен обществен ефект

zx860y484_2982461Петя Владимирова за Дневник

Кой пусна от затвора двама от Наглите, осъдени за опасни отвличания?
Кой предложи поправката в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, която им даде възможност да искат от съда предсрочно освобождаване?
Цяла седмица лавината от интерпретации се върти в медиите и набъбва до най-безогледна пропаганда, съобразена единствено с партиен, личен и всякакъв друг интерес, представен обаче като обществен и морален. Прегазвайки факти /дали действително са пуснати/ и мотиви /защо е направена поправката/.

Първо: двамата затворници – Любомир Димитров /Гребеца/ и Ивайло Евтимов /Йожи/ не са били „пуснати“, защото не бе приключила процедурата, която е на две съдебни инстанции.

Второ: поправката в закона, която дава възможност затворникът да поиска от съда предсрочно освобождаване, е предложена първоначално от Министерството на правосъдието по времето на Христо Иванов и доработена от екипа на Екатерина Захариева като изискване на Европейския съд по правата на човека за условията в българските затвори и критиките на Комитета против изтезанията.

За да се харесат на избирателите, според собствената им представа за харесване, надвикващите се политици чрез обслужващите ги медии изопачиха целта на поправката и се свлякоха до най-примитивен популизъм: тя защитава престъпниците. И БСП обяви, че ще поиска премахване на поправката. Ясно и просто.

ГЕРБ и да иска не може да я премахне, нали управлява и, няма как, както поясни Цветан Цветанов, налага се да се съобразяват с Брюксел. А и има медии, които ще свършат работата – ще убеждават народа, че съдът е виновен.
Зад демагогската гюрултия трябва да остане неизвестно и неразбрано, че открай време в закона съществува възможността за предсрочно освобождаване от съда при определени условия, както я има в законите на всички европейски държави; Трябва да остане неразбрано и най-важното в случая:

че поправката не въвежда нови основания за предсрочно освобождаване,
а само променя процедурата

давайки право на затворника сам да поиска това от съда, за разлика от досегашното положение – трябва затворническата администрация да го предложи на съда. Но данните за поведението на затворника и цялото му досие сега, при действието на поправката, се предоставят на съда, естествено, пак от затворническата администрация.

Е, коя е по-адекватната процедура – и за правата на затворника, тоест за здравия смисъл (ако не искаме да осъди България в Страсбург), и за прозрачността на процеса пред обществения поглед: дали онази, която минава през затворническата администрация, за която изобщо не научаваме, а само чуваме градските легенди за 3-те хиляди лева срещу които затворникът си осигурява мнението на експертната комисия? Или директната процедура пред съда, чиито заседания са публични по закон и – най-важното – решенията минават през две съдебни инстанции?

Защо се наложи тази поправка? Отде-накъде престъпниците ще имат права? – ето го исото на популизма.

Ами имат права, да – ако не искаме да излязат оттам далеч по-изпечени престъпници, отколкото когато са влезли

Поправката се наложи, защото затворите у нас са гнезда на побоища, насилие, престъпления… И нито една власт не си отвори очите за реалностите, а само пишеше стратегии за пред Брюксел (знам какво говоря, защото съм репортерствала 20 години, получила съм десетки писма от затворници и съм посетила два пъти Сливенския и Софийския централен.)

Поправката се наложи, защото в затворите излежават присъди и такива /80 процента/, които не са убили никого, нито са взломили, а са откраднали три хляба и два салама. Но след повторната кражба са вече рецидивисти, с по 7-8 години затвор. И когато ги излежат изцяло – излизат от „трите квадратни метра“ на насилие вече завършени скотове.

Поправката се наложи, защото затворът не е само възмездие. А място, където неграмотните поне могат да се научат да четат. В цивилизованите държави се изпълняват програми за възпитаване. И всяко насилие се разследва и наказва. В България мъже крещят за помощ от килиите посред нощ (телевизиите показаха такова видео миналата година от затворническото общежитие в Белене) без реакция на надзирателите…

Поправката се наложи, най-сетне, защото – дори на един – само на един от всичките престъпници – ако му мине през ума, че като излезе, би могъл да живее и без да върши престъпления – това е вече нещо! И това е нещото което е в обществен интерес – защото той утре ще е сред нас, добрите, успешните, осигурените. И в наш интерес е да не излезе оттам по-опасен отпреди, защото ще види сметката на нашата осигуреност и сигурност. В това е здравият смисъл на поправката. И затова не трябва да бъде премахвана.

Примитивният популизъм, който се вихри – освен че трябва да насочи обществения гняв срещу съда, цели и да заглуши въпросите за непрофесионализма и провалите на полицейските акции срещу серията отвличания на Наглите. Както и да замаже съществения факт, че така и не бяха открити милионите от откупите. Популистката вакханалия цели още и да не се чуе

основният, убийствен впрочем за прокуратурата въпрос за обвиненията срещу Наглите: защо не им беше повдигнато обвинение за изнудване, а само за отвличане?

Когато Цветанов съчувства на жертвите, нека зададе този въпрос на прокуратурата. Ако беше повдигнато обвинение за изнудване, жертвите можеха да заведат искове за парите от откупите.

Но този въпрос отсъства от разговора за Наглите. За да ни залива отявлена пропаганда – в битката за умовете и сърцата на народа.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s