Възраждане на корекомите? Не, благодаря!

857487БСП пак се опитва да прокара квоти за български храни във веригите, въпреки че това е наказуемо и вредно

Румяна Гочева за Сега

Всичко чуждо е лошо. Инвеститорите са колонизатори, а храната по рафтовете – основно второ качество. С подобни послания заливат обществото напоследък от БСП. И не само те. Червената партия наскоро реши отново да защити българския интерес – този път в „сферата на храните“.

На фона на почти пълната липса на трудова дейност на депутатите и множество важни въпроси, които чакат своето решение, от левицата внесоха промени в Закона за храните. С проекта си БСП предлага квоти за родни продукти по рафтовете.

Регулацията обаче не се отнасяла за дребните търговци, малките магазини или специализираните бутици. Но на практика прилича на опит да се възродят корекомите, макар и в малко по-демократичен вариант.

Фокусът е върху обекти с годишен оборот над 2 млн. лв. Според разбиранията на БСП на прицел са големите търговски вериги, които отколе са враг номер едно за левицата. Но реално подобен оборот реализират и по-малки самостоятелни квартални супермаркети и магазини, които се нароиха не само в столицата, но и в много по-малки градове. За тях ще важи минимално присъствие на родни стоки.

В проекта е записано: плодове и зеленчуци – минимум 51%, мляко и млечни продукти – поне 70%, пилешко – 50 на сто, друго месо – поне 25%. Квота има и за виното и спиртните напитки – родният алкохол трябва да заема поне 75% от асортимента.

С това, смятат от БСП, се дава шанс на българските производители да бъдат конкурентни на вносните стоки, които се произвеждали в страни със значително по-високи земеделски субсидии.

Разбира се, има и глоби. Ако някой не попълни квотата (очевидно без значение на причината), ще бъде глобен с до 10% от годишния оборот на продуктите от групата, по отношение на която има неизпълнение. Парите ще постъпват във фонд „Земеделие“ с цел да се подкрепя родното производство, предлагат от БСП.

Левицата за пореден път се опитва да прокара подобен проект. Нещо такова бе вкарано и в предишното Народно събрание. Още през март обаче Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че ефектът от него би бил

„ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и некачествени продукти“.

Отрицателни становища дойдоха от Министерството на икономиката и от колегите им от земеделието. Разбира се, „против“ се обявиха и от Сдружението за модерна търговия, където членуват повечето хипермаркети. Показателно. Но не и за левицата, която на нов глас настоява за същото.

Друг е въпросът, че самите „чужди“ вериги всъщност са регистрирани в България, плащат данъци у нас, наемат българи… Реално всички провеждат кампании и инициативи за налагане на родни стоки. А и какво пречи на български производители да се обединят в български хипермаркет (всъщност вече има един такъв в София) и така да не позволят „печалбата да се изнася в чужбина“?

Проблемът е, че изискването за квота „родно производство“ противоречи на принципа на свободното движение на стоки, което може да осигури на страната ни наказателна процедура от ЕК. Това, заедно с по-слабата конкуренция, ще ограничи избора на потребителите, което може да рефлектира и в цените. Да не говорим за сивия сектор – част от „бизнесмените“ веднага ще намерят начин да заобиколят евентуални ограничения.

БСП предлага и друго – да се въведе изискване при използването на понятието „българско“ и неговите производни. „За целите на опаковането, етикетирането, представянето и рекламирането на храни обозначението „българско“ и неговите производни се отнасят до мястото на произход на суровината за направата на храната и указва, че суровината е произведена в България“, пише в проекта.

Според КЗК обаче това не е необходимо, тъй като тези въпроси вече са уредени на ниво ЕС. От 2007 г. България е член на ЕС и на практика

българските продукти са европейски.

Е, тогава европейските продукти „чужди“ ли са, или не – нонсенс, нали? Да не говорим, че така се получава друго противопоставяне – малки магазини ще се превърнат в един вид корекоми, а големите ще разчитат предимно на родна продукция.

Но проблем има и с друго. Голяма част от българските производители още не са готови да отговорят на такова мащабно производство, каквото би се наложило, ако проектът бъде приет. Това признават и експертите. Година след година на срещи в земеделското министерство например пристигат я китайци, я катарци, които искат да договорят огромни количества продукти.

Български делегации пък участват на всевъзможни форуми за бизнес сътрудничество, но не постигат впечатляващи успехи. А причината е главно една – търсенето от страна на потенциални чужди контрагенти и предлагането от наша страна в повечето случаи се разминават драстично, защото част от родните производители просто няма как да осигурят адекватни количества стоки. В крайна сметка

най-засегнати от призива „да опазим родното“ ще се окажат потребителите.

Впечатляващ експеримент във Франция вече показа, че масовата употреба на местни стоки е просто невъзможна. В публикация на „Гардиън“ бе описан животът на 26-годишния Шарл, който се опитал да живее само с произведени във Франция стоки и продукти. И така – почти година. Идеята за експеримента дошла след призив на френския министър на икономиката да се купуват само местни стоки, за да се помогне на индустрията. Животът на Шарл се променил толкова, че дори бил документиран във филм.

Експериментът лишил младия човек от неговия смартфон и хладилник, които били произведени в Китай. Наложило се да се откаже и от италианските си очила и гватемалското кафе. Дори крушките за осветлението били китайски. В резултат апартаментът му останал почти гол, а дрехите му (изработени основно в чужбина) трябвало да бъдат заменени от френски, но далеч по-скъпи облекла. Естествено, експериментът не бил успешен.

Дали това би се случило и у нас, ако някой реши да повтори опита? Вероятно, да. Но разликата е, че почти пълното отсъствие на чужди стоки по-скоро би напомнило за духа на комунизма, когато по рафтовете основно се предлагаха български стоки, а чужди имаше само в корекомите или по Коледа.

Проектът за въвеждане на квота за родни храни в магазините е порочна – тя ще убие конкуренцията, ще оскъпи продуктите и ще гарантира наказателна процедура за страната ни. Да, вероятно българското производство има нужда от стимул. Но той трябва да е друг.

Тези дни ресорният министър и бивш шеф на фонд „Земеделие“ откри топлата вода – в разплащателната агенция царяла „безумна бюрокрация“ и това водело до бавно плащане на агросубсидиите. Вина имали и „субективни фактори като недобро поведение на администрацията“. Затова добра стъпка би била облекчаването при подаването на документи например.

Така повече производители на родна продукция ще бъдат насърчени да кандидатстват за субсидии и да стимулират бизнеса си – отглеждане на плодове, зеленчуци, животновъдство…

Отделно трябва да се насърчи сдружаването между отделните фирми по сектори, а не всеки да работи сам за себе си. Само така производството на български стоки може да се подкрепи и развие. Останалото е прах в очите и носталгия по комунизма тип „Корнелия Нинова“.

Advertisements

One thought on “Възраждане на корекомите? Не, благодаря!

  1. Не е само Корнелия и БСП, „националистите“ от Атака също искат да изгонят всякакви чуждестранни инвеститори и търговци. А също и „побратимите“ им от ВМРО и НФСБ.
    Макар Сидеров да гуляйства по Париж и Брюксел, и от време на време и в Москва, а не си седи в родния му Ямбол.А пък „дрогарката“ Курнелия е пратила сина си не къде да е , а при „гадните капиталисти“ в САЩ. Същото правеха и партийните неграмотни каскетлии от БКП преди 1989г.. А уж бяха едновременно и интернациналсоциалисти, и „патриотични националисти“ ,които така милееха за „родното“ им, че изгониха и стотици хиляди мюсюлмани през „Възродителният им процес“.
    Опазиха и „родното производство“ и По време на Чернобилската катастрофа , като позволиха да се консумират „родните“ плодове , зеленчуци и мляко , напоени с „родна“ , социалистическа радиация от Чернобил, докато Пеко,Тако и Тато консумираха „вражески“ и чужди продукти от „гнилият капитализъм“. Също както Курнелия е пратила сина си да учи в „чуждестранни“ университети, вместо да го уреди в „родните“, или при „братушкие“ ѝ. И това ,ако не е арогантна наглост и цинизъм. но в БКП всички са такива – от Гоце до Курнелия и Станишев.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s