Необяснимият гений

434323432Теодора Димова за Култура

Униформите на българските гвардейците са ушити по модела на легионерите от легиите на Раковски в Белград. Вероятно същите униформи са носили и четниците от Ботевата чета.

Няма снимки на четниците, не им е останало време да се фотографират, четата е сформирана набързо, за по-малко от месец. Качват се на „Радецки“ от различни румънски пристанища, облечени като градинари, но в сандъците са сгънати четническите униформи. Трябва да слязат на българския бряг облечени достолепно, защото са тръгнали да освобождават България.

Всъщност всички знаят, че са тръгнали на смърт. Трябва да влязат в сраженията и да срещнат смъртта красиви. Униформите не са проектирани и ушити от професионални моделиери, но и до днес поразяват с красотата си. В красотата на тези униформи е закодиран поривът към свободата.

На никой от четниците униформата не му е била широка или тясна, всички са  изглеждали красиви, пламенни, юначни. Една част от четниците са били обучени, а други за първи път хващали оръжие. Но всички били с огнени сърца и „в очите им плам“.

Войводата също имал слабо понятие от военно дело. Ботушите му били тесни, краката му се изранили, за един ден и една нощ изминали повече от шейсет километра. Но бил величествен в юначната си воеводска униформа, със снажната си воеводска осанка. Бил истински рицар на свободата. Няма равен на него в нашата история.

Сгънали униформите, наредили ги в сандъци, започнали да се качват на парахода от различни пристанища, четата се събирала и нараствала. Били уверени, че ще бъдат посрещнати с ликуване, били убедени, че като ги видят във величествените униформи към тях ще се присъединят стотици и хиляди българи от всички села и градове, откъдето минат, били тръгнали на свобода или смърт.

Но всичко било само ентусиазъм. На практика не се случило нищо от очакваното. Били по-малко от двеста човека, толкова стигнали до Балкана, толкова влезли в първия бой. Ентусиазмът на Войводата и на четниците е предаден баладично от Пенчо Славейков:

Сто двадесет души те бяха на брой.
И паднаха всички при първия бой!
Со залп ги посрещна на родния бряг
в засада отрано приготвений враг.
Умряха те всички за родния край…

Не са били сто и двадесет души и не са паднали всички при първия бой, врагът не ги посрещал на брега в засада, но с тези исторически неистини Славейков представя истината за саможертвата им, баладичния им порив, обречеността им, красотата на подвига им.

Без тези красиви униформи като че ли техният подвиг не би бил така изумително красив. Когато тръгва с четата, Ботев като че ли пише поредното си гениално стихотворение. Или претворява на дело всичко, което е написал в предишните си стихотворения.

Колко е наивно всичко, когато го погледнем като голи факти и колко е красиво и величествено, когато го видим като устрем за свобода. Тази красота е видял още на парахода капитан Енглендер и затова не се противопоставя на четниците, както е бил длъжен да постъпи, а е действал като техен съмишленик и съюзник. Възхищава им се и после, в спомените, които е оставил.

Преди да слязат на Козлодуйския бряг и да целунат родната земя, три дена преди да го прониже куршумът, Ботев пише прочутото прощално писмо до милата си Венета: „Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!“ Съзнавал е ясно къде отива.

На гърба на листа е написал: „Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ.“ Знаел е, че няма да я види повече. Тя го получава чак след като е узнала за смъртта му. Няма гроб, не е точно установено къде и от кого е прострелян. Всичко е легенди и предания. Всичко е нереално като приказка. Но и фактите, които са исторически документирани, също ни изглеждат нереални. Затова Славейков претворява историята като балада.

На другия ден след Деня на Ботев тази година беше задушница. На следващия ден беше Петдесетница. На този ден Светият Дух е слязъл в огнен вид над учениците на Христос, преобразил ги, изпълнил ги с божествена сила и озарение, с божествено дръзновение, направил ги Апостоли.

Станали нови човеци и тръгнали да проповядват божественото учение и да променят света. А нашите апостоли – те откъде добиха тази сила, тази смелост, това безстрашие? Ботев откъде доби този гений?

Не е достигнал дори Христова възраст. Всичко, което ни е оставил  – стихотворенията, публицистиката, писмата, фотографиите, животът му и смъртта му, всичко е недостижимо гениално. А геният му е необясним.

Христовите Апостоли бяха посрещнати с подигравки, че са се напили със сладко вино.

Никой не видя напетите Ботеви четници в красиви униформи, защото всички се бяха изпокрили зад каменните дувари. Докато вървяха към Балкана, чуваха зад себе си гласа на един овчар: „Хайде плащайте агнетата, че потерята наближава!“

Така посрещнахме този, който дойде да ни освободи. Как да бъдем свободни?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s