Тест за политици

zx620y348_2779325Евгений Дайнов

Не само аз от години пиша следното: докато у нас има демокрация, обоснована от писани закони и подкрепена както от общественото мнение, така и от ЕС – докато има това, страната ще продължава да се европеизира въпреки периодичното желание на поредната власт да тръгне в обратна посока.

Ще напредва на подскоци, прибежки и припълзявания, с подхлъзвания, падане по нос и сриване надолу по сипея – но ще върви напред. И все по-малко ще прилича на страни, инак точно като нас, на които обаче не им стигнаха силите – Сърбия, Македония, Молдова, донякъде и Украйна.

Дълго време гаранти, че движението ще продължава въпреки залитанията на политическия елит, бяха свободните медии и протестиращите граждани.

Появиха се и партии, които работят в същия смисъл. Макар те да са, в момента, извън парламента, натискът на демокрацията продължава да съществува – и дори води до моменти на видимо вразумяване по върховете. Засега крехко, това вразумяване трябва да бъде окуражавано и развивано, за да не угасне, потопено в обичайното блато на рудиментарната ни политическа култура.

Днес (бел. ред. в понеделник) в София наблюдавах изключително важен момент на вразумяване – дискусията „Европа отново на път“, инициирана от Партията на европейските социалисти (ПЕС) и подкрепена от български политически неправителствени организации (НПО) от дясно, центъра и ляво. Моментът на вразумяване се изрази в няколко значими посоки.

Първо. Всички представени политически среди, чрез своите държавници, политически партии и НПО, се съгласиха да участват в разговор за по-добър Европейски съюз – а не, както доскоро беше модата, за по-добро бъдеще след някакъв разпад на ЕС.

Това важи както за крайнодесните (представени от „Обединени патриоти“ и от Институт за дясна политика – ИДП), така и за наглед крайно олевяващата (в лошия, антиевропейски смисъл) БСП.

Събрали се да обсъждат нашето общо бъдеще в ЕС, нито един представител на тези крайни позиции не си позволи да повтори любимите си доскоро популистки мантри. Корнелия Нинова ни спести размишления на тема, какво ни е взела Европа и как да се сближим с Русия. Напротив, предложи „експертен потенциал“ за по-нататъшно прецизиране на българските политики за по-плътно интегриране в ЕС.

Откъм крайно десните, не чухме нищо по теми като „колонизирането“ на България от „Брюксел“, нито пък – борбата срещу либерализма и въвеждането на „нелиберална демокрация“ по тертипа на Орбан или Ердоган. Напротив, изобилните представители на ИДП говореха за необходимостта от нови политики за „повече Европа“, укрепване на средната класа и усилване на солидарността в социалната сфера.

Попаднали в прилична среда, дори най-неприличните бяха вкарани в релси. Вместо да обвиняват ЕС във всички грехове, поеха ангажименти да участват в неговото подобрение.

Второ. Общата загриженост за бъдещето на ЕС – т.е. на България – събра в залата хора, които инак при никакви обстоятелства не биха били на едно и също място по едно и също време.

Завършени, стопроцентови противници във вътрешнополитически план се ръкуваха (макар някои – с видимо стиснати зъби) и водиха възпитани разговори по зададените теми. Защото – позволявам си да мисля – веднъж поставена, темата за общото благо „Европа“ мобилизира конструктивните сили в хората, въвлечени в обществена дейност, независимо през какви барикади инак си разменят любезности.

С разгръщането на разговора, както в залата, така и навън в пушилнята, се очертаха и отчетливи теми, по които инак заклети противници могат да продължат заедно работа за общото благо.

А работата за общото благо, само напомням – това е първоначалната дефиниция на „политика“, дадена още от Аристотел.

Трето. България е част от развития свят и всичко, което се случва в него, веднага дава отражение – на съзнателно или недотам ниво – тук. Никога – наистина никога – не съм очаквал, че говорещите един след друг Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов ще говорят за опазване на природната среда като приоритет на България, който тя да предложи и като приоритет на ЕС.

За Бойко Борисов, стана ясно, тласъкът се е оказал излизането на президента Тръмп от Парижкото споразумение за климата. Останалите двама се съсредоточиха върху екологията на Черно море и Дунавския басейн.

Това, признавам, не очаквах. Да се съберат и изработят общи позиции по бъдещето на ЕС и на България в него – ОК; макар това никога да не се беше случвало, все някога щеше. Но изведнъж трима премиери – двама бивши и един настоящ – да „позеленеят“ пред очите ми, чак такова вразумяване наистина не очаквах и много му се зарадвах.

Какво остава? Остава на политиците да схванат, че всяка тяхна казана дума пред публика – това е ангажимент за провеждането на определена политика. Това е тестът дали моментът на вразумяване ще се окаже тенденция или – просто мимолетно просветление, последвано от обичайното затъмнение.

Пример. Премиерът Борисов задава въпроса: „Та има ли някой, който да не се тревожи от глобалното затопляне?“ Има – собственият му министър на околната среда, Нено Димов, който написа цяла книга, според която затоплянето е измишльотина на зелените рекетьори. Каква политика ще следва сега този министър? А какво ще прави с натресените му от трибуната ангажименти с черноморската екология, след като самият той е убеден, че природата не бива да „пречи на развитието“?

Друг пример. Корнелия Нинова обеща експертна помощ от БСП за български политики за интеграция в ЕС. Как ще съчетае тя този ангажимент, оттук насетне, с парадираната от нея близост с позицията на Русия, която е в своя фундамент една: дезинтеграцията на съюзите на Запада, вкл. на ЕС и НАТО?

Още пример. Крайнодесните заговориха за Европа като за разширено „Отечество“. Това, на нивото на поет идеен ангажимент, е огромен техен пробив по посоката на цивилизоваността. Как обаче те ще отстояват тезата за „Отечество Европа“ пред своята си публика, на която довчера предлагаха съвсем друга манджа – възстановяване на приоритета на националните „Отечества“ за сметка на европейското?

Да не говорим за поетия от всички политици ангажимент, оттук насетне да си сътрудничат с „гражданския сектор“. Най-малкото, това означава при следващия протест срещу някое антиевропейско безобразие, властта да не пръска слюнки срещу „соросоидите, грантаджиите, хрантутниците и зелените рекетьори“, а да се запита: „Защо тези доблестни люде отново са на улицата? Къде се изложихме и как да оправим нещата?“

Имаше момент на всеобщо вразумяване. Такова нещо не бях виждал. Дали ще остане моментно просветление, за което ще се сещаме с носталгия в следващите 20 години, или ще породи още моменти на вразумяване, които в крайна сметка да формират системно поведение?

Искам да съм оптимист (писна ми да си хабя обущата с трамбоване по протести, скоро ще стане 30 години…) – но оставам нащрек. Ще гледам и ще изисквам поетите ангажименти да се превърнат в действия.

И все пак… Няма как човек да не е поне мъничко оптимист, след като е видял с очите си как млада жена, която не пропуска протест, поздравява Сергей Станишев за изразените от него позиции с… целувка. Мен за една снимка с него ме скалпираха, а тя чак го целува.

Ако не я скалпират и нея, значи – ледът се пропуква, уважаеми съдебни заседатели.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s