Берлинската ни ограда ще остане артефактът, по който ще съдят за изчезналата ни цивилизация

resize_on_the_fly.php_-300x289НА СНИМКАТА: Борисов гордо показва най-голямото постижение на своето управление на британския турист Дейвид Камерън

Някои се подиграват на уж много спортуващия премиер Борисов, че бил наддал много- дори и нов прякор му излиза: Наддал. Хем играе тенис (организарат му турнири, на които егото му на победител да бъде нахранено), хем е наддал извънредно.

Не бих се закачал с ничия външност, а още по-малко с тази на Борисов, защото вътрешното ми убеждение е, че той не бива да бъде мерен с аршин, който му дава възможност да изглежда като жертва на злонамерени задявки и дребнави забележки. Работи човекът много, води застоял живот по кабинети, самолети и автомобили и не му остава време да се погрижи за фигурата си!

Фигурата му на тюлен (това не е обида, американците наричат така най-елитните си бойци във флота) не му пречи да е все така гъвкав. Опитват са да му навират в очите факта, че мигрантите явно преминават през уж непроходимата ограда по южната ни граница, а той репликира (в присъствието на Ангела Меркел в Берлин), че и Берлинската стена е била преодолявана, че дори и от знаменития затвор Алкатраз в САЩ имало успешни бягства.

Факт! Един от онези факти, които доказват правотата на Бисмарк, който казал, че най-добре се лъже чрез изричане на истината. Макар че наш Бойко обича и чрез откровени неистини да се брани нападателно. Общото в двата случая е, че и лъжите, и изречените в името на заметените следи истини му се прощават еднакво. От (почти) всички.

Като мъж каучук (по аналогия с “жената каучук” в цирка) Борисов отдавна се е доказал неоспоримо. Напомня на мазен пехливанин- не можеш го тръшна лесно на тепиха защото се измъква всеки път с някаква контрахватка- ту предишните му (бяха) виновни, ту “кърлежите” (върху знойното му управленско тяло) в дясното пространство, ту пък друго нещо.

Темата тук обаче не е прославата на неговово майсторство да бяга от истината и да се изкарва герой дори и в случаите, когато изглежда натикан в ъгъла. Въпросът е в това, че си е извоювал правото да каже или направи каквото си иска, без това да предизвика някакво гражданско, политическо или медийно противодействие (за прокурорско да не говорим). За човек, който е наложил стотици решения в своята доста дълга вече (нали е шампиен по премиерски мандати!) кариера на властник, това е постижение, което не може да се отчете само по скалата на личната талантливост. За такова нещо се изискват усилията на много, много хора. Или безсилието на още повече от тях от един момент нататък.

Ще ме прощавате, но ще напомня неговото определение за вътрешната политиката като “лайно в целофан”. Това е  отправната точка на заявената от него в моето студио на предаването “В десетката” позиция, заради която всеки друг би бил съсипан от припомняне след това. Още по онова време, преди 15 години, предложих тази негова реплика да бъде изписана на диплянката със запомнящи се фрази, с която БиТиВи дефилираше на медийния фестивал в курорта “Албена”. Получих категоричен отказ. Мислите ли, че е било само по естетически съображения?

Така се започна. Бойко може, дори трябва да каже каква ли не “ексцентрична” глупост, но керванът покрай този лай не само си вървеше, а и го поощряваше да джафне още нещо. Докато не осъмнахме с куче-водач на кервана. Влачи, а диря няма. Някой някога да е цитирал основополагащата мисъл на Бойко за вътрешната политика след като я разопакова, газаейки дълбоко в нея? “Невидима” ръка е решила да цензурира позитивно негативите му.

За народите, лишени от памет и за това на какво са обречени, са изречени многобройни мъдри предупреждения. Цели цивилизации са загивали заради безпаметност – не случайно появата на писмеността се определя като началото на човешката цивилизация, която започнала да съхранява и предава опита си на поколенията преди около 6 хиляди години. За онези, които не са оставили писмени знаци се съди по артефактите и по онова, което другите са писали за тях (като правило враждебно и злонамерено, както в случая с гръцките източници за тракийската цивилизация).

И се питам какъв ли артефакт ще остане от безпаметността за управлението на Бойко Първи? Той самия би искал паметникът на  неговото царуване да бъдат магистралите. Обаче е съмнително. За тях никой не пише в чужбина, защото са смехотворни на сравнителна основа с истинските магистрали и аутобани по света. Обаче оградата по границата, която изникна по негово време и вече гордо бива сочена от Строителя като аналог на Берлинската, ще пребъде в спомените като неръждаемо бетониран артефакт.

Нас няма да ни има като народ, ако не стане чудо и вицепремиерът Симеонов не обърне демографската тенденция. Обаче за нас ще съдят по основния артефакт от нашето време: оградата на срама от епохата на безсрамното лъготене, че чрез нея сме се оградили от “милионите” желаещи да нахлуват вн България, спасявайки Европа. Никой няма да се интересува от истината, че бежанците се ужасиха от българското негостоприемство като държавна политика и това ги отказа от опитите им да ползват България за транзитен коридор дори. Осъществи се препоръката на телевизионния шаман Андрей Райчев да бъде доведено до знанието на всеки бежанец, че тук го чака бой, глад ( и още нещо по подразбиране).

Оградата като артефакт обаче, която гордо се извисява като главното дело на нашата цивилизация, ще пребъде и след евентуалното ни изчезване от лицето на земята като народ. По нея ще ни определят като оградоманско племе, построило това велико съоръжение по време на едно грандоманско управление. Туристите ще се дивят на останките от борбата ни с терористите.

Магистралите и оградата, двете лица на една и съща хвалба, са построени с европейски пари, но с балкански хъс като оригинално постижение се отличава само строителството на оградата- городостта на Бойко и бойните му патриотарски другари, на които дивно завиждат другарите и другарките от БСП. Ако се бяха докопали до властта те вероятно биха направили тройна и четворна ограда от още тел и бодли, с която да се хвалят още повече.

А най-голямата гаранция, че за нашата топяща се българска цивилизация ще съдят един ден по непреходната ценност, каквато е оградата, е международното й значение. Не случайно Борисов се хвали с този венец от бодлива тел на челото при изявите си пред чужденци- или ги води на място да се възхитят на емблемата на неговото време, или разказва приказката за този свой успех в чужбина. А те му ръкопляскат като на охранител, какъвто си остана и след като успешно и трайно разгърна целофана на политиката.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s