Истина е: в България мафията си има държава

Твърдението, че в България мафията си има държава, се чува често, но все си остава недоказано. През последните два дни обаче се натрупаха достатъчно свидетелства, които потвърждават тази теза.

default

Коментар от Полина Паунова:

В българското публично пространство периодично се намира някой анализатор или експерт, който да повтори, че в България мафията си има държава. А през последните два дни дори получихме пълен набор доказателства за това твърдение. Проблемът е, че в случая мафиотски се държи сякаш самата власт. Въпреки това признаците остават незабелязани, доказателствата – неизговорени, а съобщенията, които доказват въпросната теза, преминават през новинарския поток, без да предизвикат почти никаква реакция.

Какво се случи през последните два дни? Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов съобщи, че болтовете на задната гума на автомобила, предоставен му от НСО, били развити и за малко не се стигнало до нещастен инцидент. Новината не предизвика особен интерес.

Стана ясно, че Националната служба “Охрана” води разследване по случая, а самият Панов информира президента Румен Радев, под чиято шапка е структурата. Коментар от страна на държавния глава нямаше. Изпълнителната власт пък разсеяно пропусна поредното “предупреждение” към Панов. Поредно, защото одраните агнешки главички пред ВСС бяха първото агресивно послание.

И двата случая бяха отразени с кратки новинарски съобщения, без да предизвикат никакви въпроси, основният сред които е дали настояването на Панов за ограничаване правомощията на главния прокурор има някаква връзка с всевъзможните атаки срещу него: медийни, политически, а вече и физически.

Сотир ЦацаровГлавният прокурор

 

Равнис по Цацаров

Наред с това и управляващи, и опозиция, и главен прокурор атакуваха идеята на Панов прокуратурата да бъде извадена от структурата на съдебната власт. Вижданията си той представи пред президента, като аргументи в тази посока има много. Но, разбира се, те не попаднаха във фокуса на общественото внимание.

За сметка на това беше поставено ударение върху мненията на премиера, на шефа на парламентарната група на ГЕРБ, на юристи от управляващата партия, на представители на ДПС и на главния прокурор. Всички до един (съвсем очаквано) заеха равнис по позицията на Цацаров.

За да е вън от съмнение, че властовата омерта няма да бъде разкрита, председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни, че може да има съдебна реформа и без да се пипа прокуратурата. Премиерът пък подигравателно отхвърли предложенията на Панов, засягащи недосегаемостта на главния прокурор.

А шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и заместникът му Хамид Хамид (ДПС) в прав текст заявиха, че магистратите не бива да се месят в работата на парламента и не бива да дават препоръки къде да се намира прокуратурата. Аргументът им е, че това е в правомощията на Народно събрание или на Велико Народно събрание, а призивите за подобни структурни промени са политически. За това намекна и главният прокурор Сотир Цацаров.

Ако към въпросните изяви на всички видове власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, добавим и лобирането на вицепремиерката Екатерина Захариева за отменяне на европейския мониторинг върху България, общата картина става кристално ясна. И може да бъде обобщена така: и управляващи, и опозиция формират фронт, който защитава правомощията на главния прокурор.

Всички те са толкова улисани в публичната защита на Цацаров и толкова заети с неглижирането на посочваните от Панов проблеми, че дори театрално не се разтревожиха заради евентуалната заплаха за живота на магистрата.

Първостепенният проблем

Всъщност, липсата на реакция от страна на властимащите (и на опозицията, заела се наравно с управляващите да брани прокуратурата) е най-малкият проблем в скандала с развитите болтове. Първостепенен проблем е удивителният синхрон в образуването на общ фронт срещу идеите на Панов за преформатиране на прокуратурата. Шефът на ВКС е атакуван както от почти всички политически фигури, така и от медиите, свързани с Пеевски.

Отговорът на въпроса защо се случва всичко това не е особено сложен. Нима скандалният депутат и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски не съществува благодарение на прокуратурата, която не забелязва подставените лица, обгрижващи неговия бизнес-мастодонт? Нима образът на Цветан Цветанов не е отново кристално чист именно заради прокуратурата?

Нима БСП и ДПС не управляваха благодарение на държавното обвинение – справка: аферата “Костинброд”? Нима Борисов, привикван десетки пъти на разпити, не е премиер благодарение именно на Цацаров – справка: делата за Чакъра и Авиоотряд 28?

Центърът на властта

Погледнато от тази перспектива, твърдението, че в България мафията си има държава, е по-валидно от всякога. Агресивната съпротива, стигаща до откровени заплахи срещу председателя на ВКС Лозан Панов, не просто разобличава единомислието между управляващи и опозиция – тя затвърждава усещането, че център на властта в България е държавното обвинение.

И ако прокуратурата се оказва “върховен орган” в България, как може изобщо да се вярва, че ще има върховенство на закона? Върховенство на правото има тогава, когато съдът казва последната дума – тоест, когато той е достатъчно независим, за да може да вземе решение.

Подобно нещо е обаче невъзможно, когато съдът е приравнен (и подчинен) на прокуратурата, оглавяваща репресивния апарат на държавата. А когато държавното обвинение има последната дума, то безпроблемно може да формира фронт в своя защита. Фронт, в който всички са подчинени. Което си е учебникарски пример за мафиотска структура. Вече институционализирана.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s