Ритници

618x409Теодора Димова за Култура

Медийното пространство е място на кървави сражения. Място за изливане на омразата и страстите. Една битка се замества от друга. Рядко има затишие. Как пламват страстите, как избухват, как се възпламеняват, как ни завладяват! Истински баталии. И как след три дни утихват като че ли нищо не е било. Но оставят своите поражения в съзнанието. Както след всяка битка на полесражението остават трупове.

Камериерката се е навела и почиства нещо на пода на коридора. Край нея минават хора. Доста е оживено. От дъното на коридора приближава човек, който носи раница и куфар. Подминава камериерката няколко крачки, но после се обръща и ѝ казва нещо. Тя му отговаря кратко. Той продължава да ѝ говори. Тя явно разбира, че той се опитва да я провокира и се навежда да доизчисти пода. В това време край тях не минават други хора.

Той издебва момент, в който коридорът е празен, и я рита силно в лицето. Тя полита назад и пада по гръб. Той отминава с явно безразличие към болката ѝ и доволен от постъпката си. От съседната врата влиза човек, забелязва проснатата на земята жена и се навежда над нея, за да ѝ окаже помощ. Записът на охранителната камера прекъсва.

Този запис предизвика лавина от коментари и гневни реакции в България. Именно записът, а не самата постъпка, защото ако не беше записът, нямаше да видим колко брутално човекът рита камериерката, нямаше да усетим нейната болка, нямаше да преживеем заедно с нея унижението ѝ. Това трудно се преразказва с думи.

Но най-тъжното, истински тъжното е, че в коментарите болката и унижението на пострадалата жена всъщност не се споменават. Емпатията почти напълно отсъства. Единствено националната принадлежност на нападателя занимава българското обществено съзнание.

От медиите разбрахме, че хотелът е в „Слънчев бряг“. Разбрахме, че извергът, наритал камериерката е швед, че е 53-годишен и името му е Ралф Георг Сундберг. Узнахме дори адресната му регистрация, професията му и телефонният му номер. Научихме също, че камериерката се казва Диана Петкова, че е с висше икономическо образование. От нея разбрахме, че ритникът е бил толкова силен, че е изгубила съзнание.

Последва коментар от председателя (вече бивш) на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин, който призовава гостът да не бъде задържан, защото „скандинавските туристи, които са по-горди, могат да решат да бойкотират страната ни заради задържането на сънародника им, изритал камериерка в главата.“

В същия коментар хотелиерът уточни, че това не оправдава действията на шведския турист и той трябва да бъде наказан по българските закони. Това са взаимно изключващи се тези – възможно ли е да бъде наказан, а да не бъде задържан?

Явно сме свикнали да мислим, че по българските закони е възможно. Хотелиерът припомня случай от преди години, при който турист от Северна Европа е убит при сбиване в бар на Черноморието, което спряло потока на хора от тези страни. Приведеният пример не съответства на сегашния случай – тогава убитият е скандинавец и е резонно това да предизвика отлив.

Въпросните неадекватни коментари на хотелиера наляха масло в огъня. Именно те станаха повод за станалата вече обичайна проява на неадекватен патриотизъм. Вместо да апелираме за правосъдие, нас все ни избива на патриотизъм. Вместо да осъждаме хулиганската проява, ние осъждаме националната принадлежност на извършителя.

Сега изляхме гнева си върху шведите. Вече всички шведи са хулигани, брутални грубияни и насилници. Митът за възпитаните „западняци“ е развенчан и това е повод за национална гордост.

Друг хотелиер – Стефан Шарлопов, налива още масло в огъня с мутренския си коментар: „Стойте си в Швеция бе, да ви изгният костите! Това, ако беше в моя хотел, преди да го предам на полицията, с този човек щяхме да се поговорим по мъжки.“ Много патриотичен коментар! С явната надежда да осребри патриотизма си.

Ксенофобско-патриотичните страсти се задълбочават от друг случай – 58-годишният руснак Владимир Сахаров е задържан след нападение над лекарка в Хисаря. Обадил на телефон 112, поискал медицинска помощ заради коремни болки и когато лекарката дошла, извадил нож срещу нея. Естествено, бил пиян. Както и шведът. Който от следствения арест обяснява, че бил упоен и ограбен и няма спомен как е ритнал камериерката.

Но какво общо има това с патриотизма? Защо трябва от тези случаи да се обобщава – „шведите“, „руснаците“? Ами онзи, дето ритна в гръб момичето по стълбите на берлинското метро? Той пък бил циганин. И хайде пак ксенофобия, пак етническа омраза.

Германската прокуратура вече е повдигнала обвинение срещу него и без съмнение той ще изтърпи наказанието си. А другият, който също така брутално и безпричинно ритна жената на автобусната спирка в Бургас? Той нито е швед, нито е руснак, нито е циганин. Обаче май бил шизофреник и май ще се окаже невменяем.

Охранителните камери ни показват безпристрастно примери на брутална агресия. Ние ги оцветяваме с патриотизъм или ксенофобия. А е нужно просто безпристрастно да се прилага законът. Действията на шведския турист, който ритна в главата българската камериерка, предизвикаха негативна реакция и у собствените му сънародници.

Негов сънародник написа: “Като швед моля всичките ми български приятели да ме извинят, че имам такъв сънародник.” Защото в Швеция се прилага както юридическия, така и етичния закон.

Какво значение има националността или етноса на хулигана? Законът трябва да е справедлив и да се прилага безпристрастно. А когато нашият поглед е насочен към националността или етноса, законът остава на заден план. Както го нарисува карикатуристът Чавдар Николов – хулиганът отминава по коридора, а Темида лежи на пода в безсъзнание. Или както го е написал още през 1871 г. Васил Левски в писмо до Филип Тотю: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“

Изблиците на национална и етническа омраза и криворазбраният патриотизъм не могат да заместят закона.

Пак Левски пише до съработника си Данаил Попов: „Размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали“. Докато продължаваме да се лъжем и да се залъгваме, Темида ще лежи на пода в безсъзнание, а ние ще получаваме ритници и няма никакво значение дали те са от шведи, руснаци, цигани или българи.

Ритникът, предизвикал скандал, беше от швед, а ние се ритаме помежду си ежедневно. И май сме свикнали с това и сме го приели за нормално, а ритникът на шведа просто разнообразява ежедневието ни. За състрадание към наританата камериерка не ни минава и през ум.

Състраданието ни се струва сълзлива милозливост. А Диана Петкова казва, че такова отношение към хотелския персонал е обичайно. Защото наритана, малтретирана и унизена е Темида, а ние „цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s