Един истински германец и велик европеец

Той беше модерен консерватор в началото на пътя си – и жив паметник в неговия край. Хелмут Кол живя много политически животи. Не само славни. Голямата му следа остават германското обединение и европейското единение.

default

Когато веднъж го попитали как се отнася към възможността бъдещите поколения да откриват паметници в негова чест, Хелмут Кол отговорил доста остроумно: когато гостите си тръгнели след откриването на паметника, първо щели да дойдат гълъбите, а после кучетата. „Пък кучетата ги знаете какво правят” – заключил канцлерът.

След като падна Берлинската стена, Хелмут Кол без да губи време организира обединението на Германия – и с това окончателно влезе в историята. Тоест, вдигна си паметник още приживе. Този факт е достатъчен, за да го извиси над мнозина други управленци. А всъщност през онази историческа 1989 година неговата политическа кариера изглеждаше приключила.

Вътрешнопартийните му опоненти се бяха надигнали срещу канцлера, в ход си беше един истински пуч. Единствено с цената на огромни усилия Кол в последния момент успя да удържи повода на своя ХДС. При това – не за последен път. Дори в периодите с разклатено здраве Хелмут Кол винаги е демонстрирал завидна жизненост и воля за оцеляване.

Да не говорим, че беше изключително сръчен политически играч, който умееше да комбинира безпогрешния си политически инстинкт със стратегическа мисъл. Към тези му качества през 1989 се прибави и историческият късмет, щастливата съдба: Стената падна, ГДР колабира. Кол светкавично схвана уникалността на тази възможност и предприе бързи ходове. Правилни ходове.

Само три седмици след като гражданите щурмуваха граничните пунктове в Берлин, Хелмут Кол внесе в Бундестага плана си за обединението на Германия. Виртуозен ход! В онзи момент идеята да се обедини Германия в чужбина все още будеше противоречиви чувства. Хелмут Кол обаче се представи като истински европеец в диалога си със скептиците.

Той много предпазливо мереше думите си, дори когато говореше импровизирано пред масите и непрекъснато мислеше за това как да спечели доверието на света.

Държавникът и политикът

Редом съд сложната вътрешна организация на обединението, външната политика на Хелмут Кол от онзи период се превърна в един от върховете на неговите управленски години. Приятелството с Франция, помирението с Полша и едно изпълнено с разбиране, деликатно отношение към вече умиращия Съветски Съюз – това бяха все доказателства за внимателно замислена политика на голямо съпричастие към вълненията на съседите.

Кол беше отчасти и функция на собствената си биография, а тя пък до голяма степен носеше следите на Втората световна война. Смъртта на брат му Валтер на фронта непрекъснато занимаваше канцлера. Младият Хелмут Кол, който през 1945 година бил едва на 15, се беше формирал като политик и под силното впечатление от разделянето на Европа след войната.

Той самият не носеше на плещите си лична вина за престъпленията на нацистите и веднъж го формулира така: „Това е късметът на родените по-късно.“ Тази реплика му навлече много и дълготрайна критика. Детство в годините на войната, юношество сред развалините – тази биография формира Хелмут Кол като типичен представител на поколението „Никога повече!“. В резултат: политикът и държавникът Хелмут Кол открай време се стремеше да впише Германия в Европа, особено пък след обединението ѝ.

Политикът и човекът

Helmut Kohl in Berlin 3. Oktober 1990Най-щастливият миг за Кол: 3 октомври 1990 г., денят на германското обединение

Той умееше много естествено да свързва политиката с историческата символика. И не е чудно, че тъкмо той като германски консерватор подаде ръка на френския президент-социалист Франсоа Митеран именно над войнишките гробове от Първата световна война.

Кол вярваше, че мисията на Германия е да обединява Европа и с всички сили се бореше за въвеждането на еврото, защото беше убеден, че общата валута ще направи европейското единение необратимо. Пак той най-активно се застъпваше за разширяването на ЕС на изток, поемайки риска, че то ще претовари структурите на Евросъюза.

В спомените ни ще остане и човекът Хелмут Кол. За разлика от обаятелния визионер Вили Бранд и от уважавания икономически специалист Хелмут Шмит, Хелмут Кол години наред беше подценяван като човек и политик и дори често си навличаше подигравки.

Може да се каже, че голяма част от германското общество не го взимаше насериозно като политическа фигура – най-вече заради провинциалния му произход, който той изобщо не се опитваше да прикрие, и заради често пъти доста непохватното му придвижване в пространството. А нека не забравяме, че тъкмо по онова време под негово ръководство християндемократите постигаха такива изборни резултати, за каквито днес могат само да мечтаят.

Всъщност, политическият успех на Хелмут Кол в годините преди германското обединение се дължеше именно на това: той изцяло се покриваше с образа на добрия средностатически германец. Той беше типичният германски мъж от втората, по-добрата половина на 20-ти век. И в този смисъл личността на Хелмут Кол може „да разкаже“ много и за всички германци. „Хелмут Кол е важна съставна част от днешното ни „Ние““ – така много точно го формулира един негов близък човек.

Да, Хелмут Кол просто беше германец. Но освен това и велик европеец. Той почина на 87-годишна възраст.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s