Отмяната на роуминга – истински скок на обединена Европа

215306

Членството в ЕС спестява на българите по 1 милиард лева годишно

Георги Ангелов – Институт за пазарна икономика

На 15 юни 2017 г. отпаднаха таксите за роуминг при пътувания на европейски граждани в други страни от Европейския съюз. Тази историческа промяна отне много време и беше предшествана от множество междинни стъпки през годините. А тя е малка част от промените, които настъпиха в телекомуникациите след влизането на България в ЕС.

Колко голямо облекчение е отмяната на роуминга в рамките на ЕС? Сравнете сами: цената на стандартния роуминг на българските мобилни оператори за страни извън ЕС се движи около 6-7 лева на минута за изходящи обаждания, SMS за 1-1.30 лева и мобилен интернет за около 25 лева на мегабайт!

При наличие на роуминг такси всяко пътуване в чужбина струва много по-скъпо. Освен ако човек не си изключи напълно телефона, което е изключително неудобно, начисляването на допълнителни такси за роуминг е неизбежно – обаждане, изпращане на SMS или елементарна проверка на имейла водят до сериозни такси.

Наличието на вътрешен роуминг в рамките на ЕС противоречи на идеята за свобода на пътуване и общ пазар. Нещо повече, за разлика от вътрешния пазар на мобилни услуги, където има конкуренция и избор, при роуминга такъв избор няма.

Хората, които пътуват често, могат да използват местна SIM карта на страната, която посещават (което е доста неудобно), но пътуващите спорадично са принудени да ползват националния си мобилен оператор. Именно тази липса на конкуренция води до високите тарифи за роуминг.

Статистиката отчита годишно над 3 милиона пътувания на български граждани в страни от Европейския съюз – най-често в съседни страни като Гърция и Румъния, но също така Германия, Италия, Австрия и всички останали страни членки.

В същото време над 6 милиона европейски граждани посещават България всяка година. Така близо 10 милиона пътувания годишно ще бъдат значително облекчени от отпадането на роуминга, а спестяванията спрямо стандартните тарифи за трети страни са в размер на стотици милиони левове годишно само за територията на България.

Около 60% от пътуванията на българи в чужбина са в рамките на ЕС, така че 60% от пътуванията вече ще бъдат без роуминг. Също близо 60% от чуждите посещения в България идват от ЕС, така че и при тях покритието ще бъде подобно. Това ще насърчи пътуванията и туризма, още повече че съвпада и с навлизането на нискотарифни самолетни компании в България. Икономическите ползи за страната ще са многократно по-високи от спестените пари за роуминга. Но това не е всичко.

Когато България влезе в ЕС, тя беше сред най-бедните страни членки, а

тарифите за мобилни разговори бяха сред най-високите

През 2008 г. Вивиан Рединг, еврокомисар по информационното общество и медиите, заяви: „Мобилните разговори в България са най-скъпите в ЕС“. Статистиката потвърждава нейните думи. През 2006 г., точно преди влизането в ЕС, България отделя 7% от БВП като разходи за комуникации – повече от всички страни в ЕС, над два пъти повече от средното за ЕС и около три пъти повече от скандинавските страни. Това е признак за високи цени и недостатъчна конкуренция на пазара.

Първоначално имаше само една компания с лиценз за GSM оператор и тя беше абсолютен монополист. По-късно беше допусната втора компания, която малко разчупи пазара – но даването на трети лиценз беше забавено, и то съвсем съзнателно с цел защита на съществуващите оператори. Нещо повече, прехвърлянето на номер от един оператор на друг беше невъзможно, което намаляваше възможностите за смяна на оператора.

Така навлизането на конкуренция и пазарен натиск значително се забави, а цените останаха високи. КРС – Комисията за регулиране на съобщенията, се занимаваше със защита на интересите на съществуващите оператори, вместо да стимулира конкуренцията и да помага на потребителите.

Много хора се принудиха да използват по няколко телефона и/или няколко SIM карти, за да избягват високите тарифи при обаждания към друг оператор. С две думи, преди влизането в ЕС не успяхме сами да се справим с проблемите на телекомуникационния пазар.

Влизането в ЕС промени ситуацията драматично

Заради европейските изисквания беше въведена процедура за преносимост на номерата между различните мобилни оператори – което стана трудно, след силна съпротива от страна на най-големия оператор. Първоначално процедурата беше бавна и тромава, но постепенно сроковете бяха намалени, а изискванията облекчени. Потребителите получиха свобода да сменят мобилния си оператор, като запазят номера си, което открехна вратата на конкуренцията.

Междувременно, отново след натиск от ЕС, бяха променени цените на едро, които изкривяваха пазара. „Цените на разговорите с други мрежи са 6 пъти по-високи спрямо разговорите в рамките на една мобилна мрежа“, сочи анализ на Industry Watch от 2008 г. Това закрепостяваше потребителите към по-големите оператори и намаляваше възможностите за привличане на клиенти от новите оператори, съответно ограничаваше конкуренцията и пазеше статуквото.

Таксите на едро през 2008 г. бяха 23 ст. на минута, но постепенно бяха намалени, като спаднаха на 4.6 стотинки през 2013 г.

След намаляване на тарифите на едро и заедно с възможностите за пренасяне на номера в друг телеком конкуренцията започна да действа доста по-ефективно. Според статистиката на НСИ цените на мобилните услуги постоянно намаляват през първото десетилетие на членството на България в Европейски съюз, а операторите все повече инвестират в нови услуги, за да привличат клиенти и да не губят приходи.

Появи се обаче нов проблем. Много от необходимите честоти за развитието на мобилните услуги се използваха от военни и цивилни институции и без тяхното освобождаване трудно можеха да се предложат новите услуги – например високоскоростен мобилен интернет 4G. Заради заплаха от европейска глоба Националната служба за охрана освободи ползваните от нея честоти през 2015 г. и премина на друг обхват. Отново под натиск от ЕС беше извършена и цифровизацията на телевизията, което освободи честотите, заемани от старата аналогова телевизия.

Друг проблем беше заемането на честоти от частна фирма, която не плащаше за тях, но обжалваше отнемането на лиценза, което правеше честотите неизползваеми. Големите телекоми също водеха съдебни дела за начина на разпределение на честотите.

В крайна сметка, през 2016 г. необходимите честоти бяха осигурени и предоставени срещу заплащане на мобилните оператори и почти веднага всички предложиха високоскоростен интернет 4G. Според НСИ през 2016 г. вече 52% от домакинствата имат достъп високоскоростен мобилен интернет – увеличение от над 5 пъти за три години. При това пакетите с включени разговори и мегабайти стават все по-големи успоредно с поевтиняването на услугите като цяло.

Това разпространение на нови услуги се случва при намаление на приходите на мобилните оператори. През 2015 г. приходите на телекомите от мобилни гласови услуги са 942 млн. лева – далеч по-малко от 2.2 милиарда лева през 2008 г., показват докладите на Комисията за регулиране на съобщенията.

Общият обем на телекомуникационния пазар (вкл. мобилни услуги, фиксирани услуги, интернет, кабелна и сателитна телевизия) е спаднал от 3.5 милиарда лева през 2008 г. на 2.5 милиарда през 2015 г. С други думи, потребителите спестяват над 1 милиард лева годишно от такси за мобилни услуги, а в същото време ползват много повече и далеч по-качествени услуги.

Благодарение на членството на България в ЕС не само роумингът отпадна, но и конкуренцията се увеличи, което доведе едновременно до по-ниски цени, повече и по-качествени услуги. В областта на телекомуникациите европейското членство определено имаше благоприятен ефект върху България.

ДЪЛГИЯТ ПЪТ

Точно преди десетилетие ЕС въведе първото ограничение на цените на роуминга – 49 евроцента на минута без ДДС, или около 1.15 лв с ДДС на минута. Всяка година този таван беше намаляван, докато достигна 19 евроцента на минута през 2015 г. През 2016 г. беше направена друга голяма стъпка – за обажданията в роуминг се плащаше допълнителна такса до 5 евроцента на минута. Сега тя изцяло отпадна.

През 2009 г. започна постепенното ограничаване на таксите за SMS в роуминг – през 2009 имаше таван от 24 евроцента за съобщение, през 2016 г. таксата падна на 1.14 цента, а сега вече е нула.

През 2009 беше въведен и таван за цената на едро на мобилния интернет в роуминг – 1 евро на мегабайт без ДДС, което е 2.35 лева с ДДС на мегабайт (цената на едро се заплаща от мобилните оператори). След неколкократни намаления през 2014 г. таксата за роуминг на едро за интернет спадна до 5 цента за мегабайт. Във връзка с отмяната на таксите за роуминг на дребно през 2017 г. беше въведено ново намаление на тарифите на едро – от 7.7 евро за гигабайт през 2017 г. до 2.5 евро за гигабайт през 2022 г.

През 2012 г. беше въведен и таван за цените на дребно за мобилен интернет в роуминг. Ограничението беше 0.7 евро на мегабайт, но бързо намаля и през 2014 г. достигна 0.2 евро. А през 2016 г. цената достигна 5 евроцента за мегабайт. От 15 юни 2017 г. таксата за роуминг отпадна, но в рамките на ограничен обем за безплатния интернет в роуминг. При употреба над този обем интернет се заплаща допълнителна такса, не по-висока от цената на едро.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s