кафенето

Новини и не само

Срамота е да се управлява така

© Красимир Юскеселиев

2005г. – Бойко Борисов и Мирослав Боршош – по времето, когато Борисов беше кандидат за кмет, а Боршош в инициативния комитет за издигането на кандидатурата

Само в едно денонощие директорът на НДК беше уволнен от министъра за председателството на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова (в понеделник) и върнат на поста от премиера Бойко Борисов (във вторник), като беше сменен и органът, който упражнява правата на държавата: управлението на НДК преминава от министъра на европредседателството към министъра на културата.

След срещата във вторник при премиера Борисов благодарност за новото решение изразиха във „Фейсбук“ и Павлова, и Боршош. Съвпадението в оценката и на двамата за мъдростта на премиерското решение може да е забавно и достойно за фейлетон в „Стършел“ и „Прас-прес“: тъй или иначе вече свикнахме на хаотичните движения на управлението, чийто смисъл е видим само за посветените в интересите на решаващите кръгове и лобита, които дърпат конците на подставените си фигуранти – поне да се посмеем. (Въпреки че не е за смях това, което научаваме през скандала за подготовката на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС – най-важното за България събитие през последните години, което ще погълне десетки милиони).

Видимото в труса: Лиляна Павлова сочи финансови нарушения на Боршош в НДК, той с отпор – „няма да подписвам обществени поръчки под натиск“

След връщането на Боршош на директорския стол Павлова продължава да смята, че има нарушения в управлението на сградата, включително установени според думите й с външен одит. Въпреки това тя благодари на премиера за прехвърлянето на НДК от нейното ведомство към министъра на културата и продължава да стои на поста.

Боршош пък приветства възстановяването му от Борисов с „културата победи“, но запази мълчание по обвиненията на министъра, както и по твърденията на наследника му за един ден, че НДК е във фалит, и на ДАНС – за плащане по стари договори с парите за председателството.

А пред телевизорите хората се чудят: Е как така са прави едновременно и Боршош, и Павлова?

Възниква паралелно за изясняване и въпросът – какво точно ще управлява Павлова оттук-нататък по българското председателство на Съвета на ЕС ? (И въобще защо Павлова беше извадена от МРРБ и изпратена да ръководи едната половина – логистиката, на европредседателството, вместо да си остане в нейното познато до последното ъгълче министерство – но този въпрос заслужава отделно внимание.)

Невидимото: Павлова предупредила ли е Борисов, че уволнява Боршош?

Този е пиронът, който може да разкове донякъде черната кутия на скандала. По закон и процедура възможно е да не го предупреди, тя има право да уволни изпълнителния директор на НДК който и да е той, както и да смени целия Съвет на директорите. Но според практиката и традициите на властта в България, и то не само на управлението Борисов, е най-минимално вероятно, даже невероятно, такава стъпка да бъде направена без знанието на премиера, или казано директно: наистина ли вярвате, че Павлова не е казала на Борисов, че ще уволни Боршош?

И веднага следва въпросът по същество:

какво тогава се случи, че Борисов обърна за едно денонощие мнението си?

Не че това може да се случи само в управлението на Борисов. Помним как през 2009 г. Станишев уволни Пеевски като зам.-министър по бедствията и авариите и след като Доган му свирна гневно, на бърза ръка подви опашка и го върна на поста. Само че онова „свирване“ беше публично и от ясен източник, а сега не знаем свирна ли някой на Борисов, кой е този някой и по-страшен ли е от главния прокурор например…

Защото и тази сутрин (сряда) след възстановяването на Боршош, прокуратурата разпространи официално съобщение, потвърждаващо за финансовите нарушения в НДК, установени от ДАНС – съвсем в духа на статиите на „Труд“, които предварително подготвиха почвата за вземане главата на Боршош. С други думи – Цацаров отказва да утвърди реабилитацията на Боршош, осъществена от Борисов, а това вещае интересни времена. А „Труд“ обобщи в заглавие от първа страница „Мирослав Боршош спечели сърцето на Бойко Борисов“.

Означава ли това първа забележима пукнатина в спойката Борисов-Цацаров-Пеевски?

Или просто само (ще) предоговорят определени поръчки…

Но трусът „НДК“ е илюстрация и доказателство как се управлява държава с тайни „аргументи“ и зависимости – сигурност и гаранции за властника няма, решенията ги вземат зад завесата и никога първият вожд не може да знае с какво и от кого ще бъде притиснат. Само в такава държава решенията на върха се сменят на 180 градуса за по-малко от едно денонощие. Без да му пука на върха, че това е знак, че има нещо гнило, ама много гнило…

Въпросителните са много, а може би малцина знаят какво точно се е случило и предизвикало серията от решения – освобождаване, връщане, проверки, размествания, запазвания – но каквото и да е то, не изглежда да е като по правилата или принципите в една правова държава.

„Срамота е да се управлява така“ – написа гражданин в читателския форум под вчерашната информация за събитията, протекли в рамките на едно денонощие. А аз нарекох във „Фейсбук“ читателя – „наивник“.

Не помня откога не бях срещала думата „срамота“. Но и тя е мека за случващото се.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: