„Второ качество“ храни или поредната истерия?

магазин, пазаруване

21 въпроса, на които изследването на БАБХ за качеството на храните на българския пазар не дава отговор

Шокиращи! Осезаеми! Чувствителни! Драстични разлики!

Така въодушевени журналисти описват„ексклузивните“ си находки как са спрели алчните и гадни зли капиталистически компании в опита им да принизят великия и достоен български народ. Като ни пробутват „второ качество“ храни, на по-високи цени, потъпкват самочувствието ни и ни се подиграват на всяка крачка.

Епитетите и определителните прилагателни са толкова много, че на човек може да му се завърти главата…

Тъжно е как във времето, когато се борим с фейк новините, сериозни медии се спускат по наклонената плоскост на манипулацията.

Ако махнем прилагателните и подходим малко по-научно, се вижда, че реалността е леко по-различна.

Ето само някои точки (21, разбира се…):

1. Взети са 30 проби от 3 вериги. Като се знае колко продукта средно предлага една верига, то явно са взети 30 проби от 30 000 възможни. 1/1000. Един промил. Една десета от процента.

2. Как са избрани точно тези проби, кой ги избирал, има ли контролна група, има ли записани ситуационните параметри, има ли проби от един продукт, но различни серии, май никой не знае. Идеята „един чиновник“ отиде в магазина и си накупи продукти за ядене, не е научна.

3. Продуктите от една марка, произведени ли са в един и същи завод за трите държави или са произвеждани в различни?

Например някои шоколадови блокчета се произвеждат в една европейска държава и се транспортират по всички други. Обратното, някои напитки се правят във всяка отделна страна. И заради използване на локални водоизточници вкусът им варира. Разбираемо. То има разлика между вкусовете на водата в София и Варна, та няма да има между България и Германия, например.

Та, за тези 30 се пита…

4. Преди седмица гледахме „разтърсващи репортажи от мястото на събитието“. Т.е. лаборант джурка на ръка епруветка и гледа промяната в цвета. Става зелен. Всички са във възторг. Нещо е станало. Науката отива да се самоубие.

Това масспектрометри, това електронни микроскопи, това компютри – нищо подобно няма. С подобни методи нашите щангисти навремето си изследваха лекарствата и после ги хващаха.

5. „Най-фрапиращите разлики са при натуралните сокове“. Цитат от материала на напориста водеща. След това, малко притеснен, шефът на БАБХ посочва, че разликата е само 3%. Фрапиращо! А и си го пише на етикета. С големи букви. Няма нарушение.

6. Между другото, не се казва защо има разлика. Не е попитан производителят. Не се знае дали няма климатични, вкусови, етнически, логистични или други причини. Може и да няма. Но ако има, какво правим? Никой не е попитал…

7. Шефът на БАБХ споделя, че една от съставките се различава с 0.45% спрямо същата в аналогичен продукт. Водещата, окрилена, че има интересен резултат, скача: „Значи 45%, значи почти половината! Чувате ли, уважаеми зрители? Шокиращо!!!“ Шефът на БАБХ тихо казва, че е 0.45%, т.е. по-малко от половин процент.

Веднага се минава на нова тема.

8. Маслото било с 2% по-маслено. Хах. Това после го няма в новинарските емисии, защото е смешно. И да, пак си го пише на етикета. Пак няма въпрос защо е направено.

9. Млякото в шоколада било с процент по-малко. Освен, че разликата е съсипваща, някой каза ли как точно това се отразява? Дали някой провери при производителя какви са задълженията му по договора с държавата за изграждане на завода? И дали по този договор няма задължение да си промени рецептите съобразно българския вкус?

10. Само напомням, че ДДС-то за храни в Германия е 7%. Това май никой не го споменава. И май леко променя идеята за еднакви цени. Някой каза ли какви са данъчните ставки за храните по различните страни?

11. Всеки е свободен да отиде в Германия или друга страна от ЕС и да купи хранителни продукти. След това да ги продава в България на каквито си иска стойности. Свободна икономика сме.

Защо водещи медии внушават, че цените трябва да са регулирани? Като при комунизма. Даже бутилка уиски струва различно в три магазина в София. Проверявах миналата седмица. Аман от залпове на Аврора!

12. Цените се определят и от реализиран обем. Какъв е обемът от съответните стоки тук и в Германия?

13. Лъжа е, че в лаборатория се е установило, как в един продукт има фруктоза, а не захар. Пише си го на етикета. Западните компании спазват правилата. А някои медии прекаляват в манипулацията.

14. Всичко това е придружено с непрекъснати подпитвания и подсказвания: „Ама това не е ли скандално? Ама това не е ли възмутително?“ Горкият шеф на БАБХ, чудеше се как любезно да се отърве от подобна агресия.

15. Има официален документ на Европейския Съюз, по-точно на Съвета на ЕС, наречен „Заключения на Съвета относно подобряването на хранителните продукти“. В него се казва: „Културните различия в предпочитанията и хранителните навици могат отчасти да определят подхода, темпото на намаляване на солта, наситените мазнини и добавените захари, както и крайните резултати.

Всеки подход следва да отчита тези културни различия и хранителни навици.“ На официалната страница на ЕС е, лесно се намира.

16. „Качество“, освен философска категория, може да се съотнесе към стандарти, закони, разпоредби, етикети или други описания.

Дотук всички, абсолютно всички контролни органи казват, че няма проблем с тези храни, с тези проби. Какво тогава означава „второ качество“? Защо никой не дава дефиниция, преди да прави „шокови, ексклузивни материали“?

17. В някои държави глюкозно-фруктозния сироп струва даже повече от захарта. Но компаниите го използват, защото подкрепят местните икономики. Знае ли се от журналистите, че България няма квота за рафиниране на захар? Така е по присъединителния ни договор с ЕС. Но имаме квота за глюкозно-фруктозен сироп. И български фирми го произвеждат. И изнасят с огромен успех.

18. Цялата кампания подозрително напомня на медийните шумотевици около хомеопатията. Взима се един, два или три случая, без да се изследват всички възможности и параметри, и гръмко се екстраполират към всички продукти. Няма данни за други държави, други икономически, здравни, вкусови, регионални или други обстоятелства.

19. Вкарването на псевдо-патриотични елементи в целия случай е още по-странно.

Сякаш ни връщат в ерата, когато зад всеки ъгъл ни дебнат „заговори на империализма“. Какво се цели – да се провокират хората да мятат камъни срещу чуждите компании?

Сериозни ли са тези патриотарски уклони? Ние Северна Корея ли сме?

20. Няма лошо, ако журналист не знае базови постановки от икономиката. Има лошо ако не пита и се излага.

21. Има много лошо, ако журналистите нямат основно понятие за причинно-следствена връзка. Защото тогава от вярното твърдение: „Всички, родени през 1786 година, които са яли краставици, са умрели“, може да извадят сензацията, че краставицата е второ качество храна и е отровна. Мислете, хора, моля.

Най-лошото е обобщаването и манипулацията. Сами направете сравнение:

„Шок! Драстични разлики в храната на европейци и българите! Смятат ни за второ качество! Да накажем производителите!“

спрямо другото възможно заглавие:

„В 6 стоки от 30 000 на пазара бяха открити разлики с техни аналози в западни магазини, вероятно заради локална къстамизация на рецептите. БАБХ след проверка категорично заявява, че няма проблеми за здравето на хората. Производителите ще бъдат попитани за причините“.

Ммм, има разлика, нали? Започвам да се чудя…

След една интересна проверка (която също има елементи на целенасочена кампания, ама това е друга тема) на български продукти, започната със сектора на производство на сирена в наши заводи, излезе, че половината от тях имат проблеми. И темата приключи.

Никой нищо повече не казва. Но се започва яростна кампания срещу чужди фирми за разлика от 1%. Наречено второ качество. Чудна постановка… Или всяване на паника?

Заключение. Твърдо съм за спазване на всички правила при създаване и дистрибутиране на хранителни продукти. Защото те са основен фактор на човешкото здраве.

Но съм твърд противник на всяване на паника, видиотяване на населението, връщане към средновековни практики и създаване на фалшиви сензации. Никой няма полза от това. Освен ако няма поръчители, разбира се. А страдат само хората.

*Текстът е от Facebook-профила на Любомир Аламанов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s