Парите на ЕС и „опърничавите“ източноевропейци

„На онези, които не се придържат към европейските решения, нека им спрат кранчето с парите”, апелират някои по адрес на опърничавите източноевропейци. След Брекзита, на ЕС така или иначе ще му се налага да пести.

default

Еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер е изчислил, че след като Великобритания напусне ЕС през 2021 година в европейския бюджет ще се отвори „дупка“ от 10 до 11 милиарда евро годишно. „Този дефицит трябва да запълним чрез по-добро управление на финансите, икономии и по-високи вноски от страните-членки“, заяви той в Брюксел. Йотингер представи „документ за размисъл“, свързан с дългосрочното бъдеще на общоевропейския бюджет, който през тази година съдържа 158 милиарда евро.

Когато британците напуснат съюза, чистите приходи ще намалеят с около 17%. Това означава, че останалите нетни платци, сред които и Германия, ще трябва да внасят повече пари в общата каса на ЕС. Съкращенията по големите пера за структурните средства, инвестициите и селското стопанство ще засегнат болезнено онези страни, които получават най-много европейски средства като Полша, Чехия, Румъния, Гърция, Унгария, Испания и други. „Ясно е, че интересите на страните-членки не са еднакви, но решението трябва да бъде взето единодушно. Нужен ни е мъдър компромис, с който да запазим баланса“, допълни Йотингер.

Кой ще дава повече пари?

Дипломатите в Брюксел са сигурни, че преговорите по финансовата рамка на бюджета за периода след 2020 година ще бъдат много трудни и продължителни. На практика всички държави трябва да одобрят въпросната финансова рамка. В Германия също вече се води дискусия по този въпрос. Външният министър Зигмар Габриел заяви още преди месеци, че Германия трябва да се подготви да плаща повече в европейския бюджет. Финансовият министър Волфганг Шойбле е значително по-въздържан по този въпрос. От обкръжението му казват, че първо трябва да се изчака, докато започнат същинските преговори. В двойно по-тежка ситуация се намират Полша и Унгария, които извличат големи ползи от европейските средства, но същевременно са в клинч с Еврокомисията (ЕК).

Гюнтер ЙотингерГюнтер Йотингер

В Брюксел умуват дали да не съкратят плащанията за Полша и Унгария, тъй като ЕК съзира сериозни недостатъци във функционирането на правовите принципи в тези страни. В края на май германската министърка на икономиката Бригите Цюприс дори предложи да бъдат намалени структурните помощи за опърничавите Полша и Унгария, за да бъдели „вкарани отново в релсите“. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер официално отхвърли категорично това предложение, но „то вече витае във въздуха“, отбелязва колегата му Гюнтер Йотингер.

Пари само срещу добро поведение?

В „документа за размисъл“ изрично е упомената възможността европейските пари да се отпускат, само ако се спазват правовите принципи. „Но това засега не е окончателно решено, а само се обсъжда“, заяви Йотингер без да споделя повече детайли. Неговата колежка Корина Крету, която отговаря за регионалната политика, беше по-конкретна. До края на сегашния бюджетен период, тоест до 2020 година, не е предвидено обвързване на плащанията със спазването на задължения към ЕС – например в областта на бежанската политика. „Но това може да се промени, защото солидарността не е еднопосочна улица“, допълни Крету.

В случай, че наистина се стигне дотам, страни като Полша, Унгария и Словакия ще бъдат засегнати болезнено, защото именно те отказват да приемат бежанци от Гърция и Италия. Поради тази причина ЕК откри срещу тях, както и срещу някои други страни, наказателна процедура за нарушаване на европейските договори. Евродепутатът от партията на Зелените Райнхард Бютикофер отхвърля обвързването на плащанията с прокарването на политиката на ЕС. „Би било опасно, ако при противоречия вътре в ЕС, Комисията се опитва да налага своята линия чрез финансовия лост на бюджетната политика. Подобни действия по-скоро ще разединят ЕС, вместо да го сплотят“, заяви Бютикофер. Според него, ЕС трябва да решава конфликтите около бежанската политика по друг начин.

„Този език го разбират и в Източна Европа”

Markus Ferber NEUМаркус Фербер

Евродепутатът от ХСС Маркус Фербер апелира към еврокомисаря Йотингер да бъдат взети мерки за допълнителни икономии на европейски средства. „Ние нямаме нужда от повече пари, а от ясни приоритети“, заяви той и добави: ”На онези, които не се придържат към европейските договорености, трябва да им бъде спряно кранчето с парите. Този език добре го разберат и в Източна Европа!“.

Разправиите за парите вече се водят и на ниво държавни и правителствени ръководители. На срещата на върха миналата седмица френският президент Еманюел Макрон обвини източноевропейците, че гледат на ЕС като на „магазин на самообслужване“. Унгарският премиер Виктор Орбан го контрира със забележката, че изявленията на Макрон очевидно са породени от неговата неопитност. Орбан се обяви за повече взаимно уважение и прагматизъм в сътрудничеството.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s