Превръща ли се България в демографска пустиня?

Какво е бъдещето на страна, заемаща второ място в света по смъртност и 186-то по раждаемост? Обновените демографски прогнози за България говорят за отсъствието на последователна и ефективна демографска политика.

Schengen-Grenze in Bulgarien (picture alliance/JOKER)

Публикуваната наскоро ревизия на дългосрочната прогноза на Фонда за населението на ООН само затвърждава нелицеприятна картина за България: темповете на намаляване и застаряване на българската нация остават най-високите в света през последния четвърт век, а перспективите за позитивна промяна са все така мрачни. Две трети от демографските загуби (от над 50 хил. души годишно) се дължат на крайно неблагоприятното съотношение между много ниска раждаемост и рекордната в световен мащаб смъртност.

Някои от демографските прогнози сочат, че едва към 2100 г. средната възраст на българското население ще достигне днешните показатели на някои развити страни като Австрия, Япония и Норвегия. Емиграцията пък е причина за една трета от ежегодното смаляване на населението на България. Мюсюлманите са единственият сегмент в българската нация, който остава почти незасегнат от демографската криза.

Изследване на базирания в САЩ  Pew Research Center показва, че броят на изповядващите исляма български граждани към 2030 г. ще отбележи дори слабо увеличение – ще достигне 1 016 000 млн. души (15,7% от цялото население на страната, което по най-оптимистични прогнози ще бъде 6,4 млн. към 2030 г.). Ако дотогава Европейският съюз остане в сегашния си формат, България ще продължи да бъде държавата-членка с най-висок дял на изповядващите исляма в общността. Във Франция и Германия, в които живеят най-големите мюсюлмански общности в Европа, този дял към 2030 г. няма да превишава 10% от населението.

Бичът на селското обезлюдяване

Един от слабо изучените аспекти на демографското пропадане на България е крайно неблагоприятната тенденция към концентрация на като цяло намаляващото население в столицата и още 3-4 по-големи градове. Крайно небалансираните тенденции на развитие на тези центрове на растеж и на останалите слабо развити и същевременно най-бедни в Евросъюза региони са сред причините за задълбочаването на едно унаследено от времената на НРБ социално зло – бързото, и често фатално за малките села, шоково обезлюдяване на все по-обширни райони. Терминът „демографска пустиня“ се отнася за територии, в които гъстотата на населението е паднала под 10 души на квадратен километър.

Понастоящем демографска пустиня са 42 хил. кв. км от площта на България – територия колкото една Холандия, която е гъсто населена и изнася селскостопанска продукция включително за българския пазар. По-голямата част от бързо депопулиращите се селски райони са разположени в най-плодородните краища на страната, които някога са изхранвали не само нейното население, но и са били стожер на българския износ и аграрен просперитет.

По брой на населението те вече приличат на полупустините в Азия и Африка или на полярните райони в Северна Европа. Днес обезлюдяването на селските райони в България протича 2 до 3 пъти по-бързо от темповете, с които намалява градското население. Ако тази тенденция се запази, към 2050 г. в селата ще живее 2,5 пъти по-малко възрастно население отколкото днес, но не повече от 800 хил. души – според най-оптимистичните прогнози.

Силно ще нараснат разходите по поддържането на западащата комунална и транспортна инфраструктура в селските райони. Германски урбанисти са изчислили, че тези разходи се увеличават пропорционално на темповете на обезлюдяване.

Още по-големи са загубите на ниви и пасища, които в условията на терминална депопулация се замозалесяват и се превръщат в целина. Испански учени са установили рязко нарастване на горските пожари в обезлюдяващите се селски райони. България все повече ще бъде зависима от внос на месо, плодове, зеленчуци и други важни за изхранването на населението традиционни за някогашния български износ храни.

Разпадът на селищната мрежа

Bulgarien Armut Verfall Voynitsa Sofia (AFP/Getty Images)Освен най-бедната, България е и най-бързо обезлюдяващата се страна в ЕС

В случай, че политиката не вземе мерки спрямо селските райони и упадъкът им продължи, неминуемо ще се ускори и разпадът на селската селищна мрежа. Демографските разчети показват, че към 2050 г. ще изчезнат от картата на страната всичките 290 малки села с население до 100 души в общо 14 от 265 общини. В други 85 общини от пълна депопулация са застрашени две от всеки три села в тях. Само в 75 села от 18 общини демографската ситуация гарантира оцеляването им през следващите 33 години.

За сравнение: в една Полша и през 2050 г. селското население ще съставлява една трета от общото население на страната. Една от причините за разликата с България се корени още в първите години на комунистическите режими в двете страни: в Полша съпротивата на селските стопани и подкрепящата ги католическа църква не позволи нивите да бъдат заграбени от тамошното марионетно правителство и остави жива връзката между фермерите и техните земи.

С магистрали срещу обезлюдяването на България?

Любим рефрен на властимащите в София е да представят изграждането на магистрали като панацея срещу всички злини, съпътстващи бавното икономическо развитие и задълбочаващата се демографска криза. Няма съмнение, че модерната пътна мрежа е ускорител на растежа, но съвсем не е водещият фактор.

Редуцирането на последствията от демографската криза, започнала преди около половин със спад на раждаемостта, изисква провеждането на последователна политика за всестранно стимулиране на младите семейства да раждат и отглеждат повече деца. Необходими са мерки срещу много високите за Европейския съюз показатели на детската и майчината смъртност. Неотложни са борбата с явлението „деца раждат деца“ и навременната профилактика на рекордната за ЕС преждевременна смъртност при българите в млада и средна възраст.

Дискусията за възпроизводството на човешкия капитал и за подобряването на неговите характеристики засега остава встрани от публичния дебат за бъдещето на най-бедната и най-бързо обезлюдяваща се членка на Евросъюза.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s