кафенето

Новини и не само

Конфликтът в Асеновград и границите на българското гето

© Надежда Чипева, Капитал

На сблъсъци като този между българи и роми в Асеновград, обществото, а и държавните институции са ставали свидетели безброй пъти през последните десетилетия. Анализът и изводите, които могат да се направят от случилото се, не са нови.

Проблемът е системен

Той няма да се реши ако продължим да работим на парче и се задоволяваме с това само да потърсим, както обикновено, кой кого е провокирал и кой е започнал пръв; конфликтът няма да бъде усмирен като пратим багери да разрушат незаконните постройки или футболни фенове и рокери, които да скандират и да размахват юмруци.

Ще започна с признание за някои факти.

Да, интеграцията е двустранен процес

В него усилия трябва да полагат и държавата, и малцинствата. Да, по отношение на някои престъпления (кражби, грабежи и др.), броят на извършителите (на 100 хил. души) продължава да бъде значително по-висок при ромите, в сравнение с другите големи етнически групи – българите и турците.

Но, първо, политическите институции в България са демонстрирали многократно, че нямат интерес от интеграцията на ромите, в частност от справянето с т. нар. ромската престъпност (това понятие е използвано манипулативно с пропагандни цели и според мен е некоректно). Точно обратното.

За почти всички политически партии е изгодно
малцинствата да бъдат в гетата

Там, поставени в унизителни, мизерни условия на полуживотинско съществувание, са принудени да продават гласовете си. В частност, популистката радикална десница (НФСБ, ВМРО, „Атака“ и др.), която организира шествия, протести и други акции срещу „ромските беззакония“, фактически инкасира печалби от наличието на „врагове“, срещу които да насъсква обществото.

Институциите по места нерядко си затварят очите за далаверите на ромските барони, защото в замяна последните им осигуряват политическа подкрепа.

В огромната част от случаите
ромите са в състояние на дългово робство

Те са в ръцете на безмилостни лихвари, които от своя страна са под контрола на организираната престъпност. За нея търговията с гласове е изгоден бизнес. Тя е посредникът между партиите и „електората“. Парите получавани за ромските гласове обикновено отиват не директно в ръцете на самите избиратели, а служат за опрощаване на незначителна част от огромните им задължения при лихварите. Иронията е в това, че ромските гласове обикновено се продават най-скъпо на предизборното тържище.

Второ, могат да бъдат изказани много критични бележки към работата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет. В него продължават да бъдат слабо представени позициите на автентичните ромски организации.

Фактът, че начело на този съвет беше поставен вицепремиерът Валери Симеонов, известен с непремерените си, скандални изказвания и поведение спрямо малцинствените етнически общности, не може да бъде определен другояче освен като провокация. На ниво законодателна и изпълнителна власт, като цяло, практически липсват ефективни политически институции-посредници, които да изразяват интересите на ромите.

Трето, понеже ще ме обвинят, че не предлагам решения – ще посоча, както съм го правил и друг път на страниците на „Дневник“, че образованието е ключът към интеграцията. Но дали българите, които ставаме все по-малко толерантни към малцинствата, сме готови да признаем, че сегрегацията в училищата и детските градини продължава de facto да съществува?

По повод на конфликта в Асеновград, социалният антрополог Харалан Александров посочи пред БНТ, разликите, които според него има, и трябва да бъдат отчитани, между начина на поведение и функционирането на гетото и света извън него: в гетата няма институционални механизми, които по мирен път да канализират конфликтите, там важи законът на силата и т.н. Ще си позволя да не се съглася.

В съвременна България, която мнозина колеги определят като „превзета държава“, все повече се стопяват границите между „света в“ и „извън“ гетото. Тези граници далече не изчезват само в случаите на алкохолно и наркотично опиянение на чуждите туристи по морето, които внезапно захвърлят социално-наложените поведенчески окови и мутират в буйстващи, безконтролни индивиди отключили своето деструктивно подсъзнание.

Ще попитам реторично, какво е доверието, което българите (като „доминиращ“ етнос) имаме и можем да имаме на съда, прокуратурата, полицията, парламента и т.н., че ще разреши нашите проблеми, че ще защити нашите законни интереси? Нима само ромите са потърпевши от търговията с гласове или цялото общество страда от нея?

Дали по-скоро не е вярно това, че всички, в това число българите, с бездействието си способстваме държавата да се превърне в огромен бантустан? Гето, в което всички етноси са тласкани в една или друга посока благодарение на изпитания от хилядолетия метод на „моркова и тоягата“, докато управниците продължават да ни натрапват своите претенции за икономически ръст и успехи – при положение, че сме най-бедната и корумпирана страна в ЕС.

Изводът може да бъде само един и той е категоричен. Докато не се направят истински стъпки в посока към разрешаването на посочените по-горе институционални дефекти и проблеми, междуетническото напрежение и конфликти ще продължат да нарастват.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: