Тръмп, Путин и Европа

donald-trump-vladimir-putin-696x385Даниел Смилов за „Култура“

Първата официална среща между Тръмп и Путин е вече факт: тя продължи два часа и петнадесет минути, двамата явно имаше какво да си кажат и дори Мелания Тръмп не можа да ги раздели. В резултат Путин накара японския премиер Абе да го чака и трябваше да му се извинява по телевизията по-късно.

Срещата беше дългоочаквана и криеше подводни камъни – както за участниците в нея, така и за света като цяло. Очевидни гафове в нея нямаше и това е облекчение за привържениците на Тръмп. От това, което се знае досега за разговорите, голяма част от преките опасности бяха избегнати и корабът на международното положение продължава да си плава по стария курс. Въпреки това и двете страни успяха да изпратят важни послания, предназначени както за вътрешната им публика, така и за Европа.

Посланията на Путин 

Руската страна изглежда еднозначно доволна от срещата по следните причини:

– Рандевуто продължи повече от предвиденото. Всичко това е знак за важността, която Тръмп отдава на Русия като международен играч;

– Тилерсън заговори за „позитивна химия” между двамата лидери – ясен сигнал, че Белият дом иска да предотврати изострянето на отношенията с Русия с оглед решаване на вътрешнополитически трудности за Тръмп, породени от разследването на „руските връзки” на администрацията му. За Русия бе важно да няма ескалация на антируското говорене на най-високо ниво, каквато имаше до известна степен в речта на Тръмп във Варшава. В Берлин тонът определено бе друг – много по-позитивен;

– Наративът на Путин за „липсата на руска намеса” чрез хакерски атаки не бе приет от американската страна (макар Лавров да заяви обратното). Тръмп даде да се разбере, обаче, че тази намеса няма да е решителен препъни камък в отношенията. За Путин това си е чиста победа;

– Тръмп не постави публично ясни условия пред Путин по нито един въпрос. Линията на Тръмп е поначало да не засяга въпроси за демокрацията (липсата й по-скоро) в Русия, нито пък да „диктува” ултимативно условия на руснаците (макар че на други нации американският президент непрекъснато го прави). Това не означава, че в конфиденциалните разговори такива условия (особено по Украйна, Сирия и Иран) не са били поставени от Тръмп. Но важното за Путин бе, че те не бяха огласени, което създаде впечатление за пълна равнопоставеност;

– Решението за „специален посредник” по изпълнението на минските споразумения за Украйна е добро за Русия – по този начин тя формално заявява добронамереност, без да се ангажира с нищо конкретно;

– Тръмп избра Путин като основен лидер, с който да комуникира. Това поставя Европа в неловко положение най-малко в два аспекта. Първо, нито Меркел, нито Макрон, нито Туск са произвели подобна „позитивна химия” с американския президент, нито пък им е било отредено същото време и внимание, както на Путин. Второ, Тръмп се прави, че не забелязва ЕС изобщо и настоява за двустранни преговори между национални държави. Това устройва Русия идеално – тя също няма интерес от силен и интегриран ЕС и работи за неговото разпадане (в границите на възможностите си).

Посланията на Тръмп 

Ефектът от срещата за Тръмп е далеч по-двусмислен и тепърва ще се види дали тя ще се отрази позитивно на неговото управление – както във вътрешен, така и в международен план. Като цяло задачата на Тръмп бе да демонстрира, че не се е отказал от сближаването с Русия, но без това да води до размиване на американските приоритети и ангажименти към традиционни партньори в НАТО. Също така той трябваше да покаже, че разследванията срещу него и администрацията му не инвалидизират външната му политика. И накрая трябваше да убеди ястребите сред републиканците, че не е „мек” по отношение на Москва и не подрива авторитета на американците като първа суперсила:

– Затова срещата с Путин за Тръмп всъщност започна във Варшава. Тук той постави своето индиректно условие Русия да „спре дестабилизацията” на Украйна. Това условие дойде и с препотвърждение на ангажиментите към НАТО, както и с малка продажба на системи „Пейтриът”, които в полски контекст имат ясно и еднозначно предназначение в източна посока;

– Пак във Варшава на Русия и бе дадена възможност (под споменатото условие) да се върне сред „защитниците на Запада”, като стане отново „отговорна държава”;

– Като контраст в Берлин Тръмп създаде публичната представа за пълна равнопоставеност с Русия, което безспорно ласкае Путин. Топката беше пратена в неговото поле обаче и ако Москва не покаже в скоро време реални действия за разрешаването на украинската криза, илюзията за равнопоставеност със сигурност ще изчезне и варшавският модус на Тръмп ще бъде включен. В този смисъл стратегията на Тръмп ще се окаже успешна, само ако видим в рамките на месеци отстъпки от страна на Москва по Украйна. Ако такива няма, рандевуто с Путин ще остане просто първоначален израз на добра воля, бързо затрупан от нерешените проблеми. Нещо като опит на Тръмп за „рестарт” на отношенията, подобен на този на Обама;

– Стратегията на Тръмп може да се окаже успешна и Москва да склони на отстъпки поради факта, че кризата в Украйна започва да се превръща в тежест за Русия. Първо, ясно е, че санкциите ще останат, докато няма руски отстъпки. Прибавени към ниската цена на нефта, тези санкции се превръщат в значителен икономически проблем. Второ, Украйна няма да бъде отстъпена на Русия нито от ЕС, нито от Тръмп. Малко по малко украинската икономика се стабилизира, докато Донбас (под контрола на Москва) в момента е икономически несъстоятелен. Следователно, за да поддържа статуквото, Русия ще е принудена да изразходва значителен ресурс без дългосрочни видими ползи от него. Трето, след позитивните „символни” жестове от страна на Тръмп за Путин ще е по-лесно да направи отстъпки. Още повече, че доверието вътре в страната към него е достатъчно, за да тушира евентуалните им имиджови негативи;

– Избирайки Полша преди Берлин, Тръмп демонстрира и отношението си към ЕС. В момента Варшава и Будапеща са проблемните деца на евросъюза и визитата на Тръмп затвърди идеологическата близост между тях и Белия дом;

– Същевременно Тръмп избегна пряка конфронтация с ЕС. В речта си във Варшава той бе внимателен да не антагонизира директно Берлин, Париж и Брюксел, въпреки че предпочитанията му са определено към национална визия за политиката, а не за наднационална. А наднационалната интеграция е всъщност сърцевината на ЕС. В пронационална посока трябва да бъде четено и заявлението на Тръмп пред Тереза Мей, че ще се постигне бързо търговско споразумение с Великобритания след Брекзит. Тръмп предпочита свят на национални държави, в който САЩ са най-силната икономика. 

Равносметка 

Тази среща може да остане една от поредицата позитивни първи срещи между американски и руски лидери, които не са водили до значими резултати. Към момента Путин си постигна целта да получи международно признание, докато Тръмп се нуждае от руски отстъпки (по Украйна и Сирия), за да демонстрира, че стратегията му работи.

Една от слабостите в позицията на Тръмп е, че не е особено ясно точно  какво той иска от Русия. Най-очевидното е помощ от Москва в борбата с ислямския тероризъм. Но тук администрацията на Тръмп по-скоро антагонизира Русия повече дори и от Обама, защото еднозначно обяви Иран (съюзник на Асад) за противник и се позиционира плътно до Саудитска Арабия. Как това ще доведе до решение на кризата в Близкия Изток е неизвестно, но още по-неясно е как Русия би била участник в едно подобно решение.

Някои виждат по-дългосрочна визия в плановете на Тръмп за Русия – като евентуален съюзник срещу надигащата се суперсила Китай. Това са по-скоро геополитически фантазми обаче, които предполагат, че Русия ще избере „западната” си идентичност пред конкретни ползи от сближаване с Китай. Реалността не потвърждава подобни картини, извадени от „Властелина на пръстените”.

Докато САЩ добиват все повече шистов нефт и газ (и държат световните цени ниски), „Газпром” с радост и готовност продава стоката си на Китай, а Москва си гласува с Пекин в Съвета за сигурност доста по-редовно, отколкото със Запада. А и най-важното: ако Тръмп е толкова загрижен за Запада пред заплахата от един авторитарен Китай, не е ясно защо той е толкова против ЕС – най-естественият му съюзник в един свят по Толкин.

Малцина знаят каква е „доктрината Тръмп” и хубавото е, че повечето от тях са в българското „Тръмп-общество”. За останалата част от света обаче срещата Тръмп-Путин не дава окончателни отговори на повечето от възможните питания. Тръмп не е нито традиционен републиканец-ястреб, нито пък е глобален Орбан, тръгнал на поход срещу либералната демокрация. Може би е просто политик, който се опитва да реши уравнения с повече неизвестни, отколкото е предполагал.

Това създава усещане за липса на строга линия и последователност, което засега му се прощава и дори се смята за симпатично от електората му. Но без видими резултати – като да речем отстъпки на Москва по Украйна и Сирия  – рейтингът на шоуто може да започне да пада още по-стремглаво.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s