И революцията им такава. Седмокрила…

„Недейте да плачете за крана… Дори трябва да се радвате, че е срещу крана… Защото би могло да се палят имения на олигарси, на политици…“

Думите са на Петър Волгин, който приветства подпалването на една машина, която бе наета, за да изпълни решение на Столичния общински съвет за демонтиране на едно опасно за гражданите съоръжение. Съоръжението е било замислено като паметник, но – както научихме – нито е било завършено, нито е било обезопасено, нито е било узаконено.

Та, палежът на крана бил протест срещу капитализ(Ъ)ма.

Би могло да се палят имения на олигарси, на политици...“

Би могло. Даже се сещам на кои. Ама не се сещам някой пламенен революционер да се е осмелил да припари до някой от тези палати, имения или сараи. Ей така, дори селфи да си направи с кокошки, пауни, или каквото вирее там.

Оправдан е гневът срещу „олигарси, политици”. Всеобщо е усещането за неравенство пред закона; за овладяване на държавните институции от сенчести политико-икономически, че и медийни групи; за изсмукване на обществен ресурс и насочването му към малко на брой ръце; за „тяхната” държава.

Макар и четири години по-късно, безспорен символ на завладяването на България си остава номинирането и избирането на Пеевски за председател на ДАНС. И когато граждани поискаха да бъде понесена политическа отговорност за това безочие, пламенните революционери им се присмиваха, че били умни и красиви.

Когато граждани настояваха, че оставката е единствената приемлива политическа последица, пламенните революционери ги наричаха платени и продажни безделници. Когато граждани насочиха протестите си към сърцевината на беззаконието – системата за правосъдие, пламенните революционери скокнаха: Как така ще протестирате, щом не сте гладни?! Използвайки медийната машина на онзи, който има най-малък интерес от промяна.

Най-пламенните революцинери са най-верните защитници на статуквото – колкото и парадоксално да звучи. Поиска ли някой ред, го обявяват за психодесен. Поиска ли посока, го обявяват за продажник. Поиска ли достойнство, го обявяват за русофоб.

Щели да палят палати на олигарси, политици

Да бе, ще палят. Качени на мерцедеси и окичени с георгиевски лентички. Летящи за уикенда към Лондон и предричайки разпада на Запада. Блейнали към Путин и слепи за потоците от млади хора към Европа и Америка. Такова им е русофилството, такова им е левичарството. Антифашисти на 9-и май в София и влюбени в новите фашисти на Европа.

А пък група рокери, наричащи се софийски „Нощни вълци”, избърсали от паметника на Съветската армия надписа „БКП са терористи” и се похвалили пред ТАСС. Ама не им достигнало желанието и оставили съседния надпис: „Боли ме фара”. Тази случка е емблема на пламенните революцинери.

Добрата новина е, че нямаме идеологическа вълна. Лошата новина е, че имаме премерени провокации. Да изтриеш „БКП” и да не изтриеш „фара”…

Подпалването на техника си е чиста форма на престъпление и никакви напъни за идеологическо оправдаване не са уместни. Защото звучат много по-нелепо дори от онзи протест от 15 юни 2013 г., когато стотина роми бяха стоварени пред общината в Раднево и една от тях се провикна пред камерата:

„Искаме Пее… Пеев? Пеев искаме!”

И революцията им такава, като паметника – не се разбира точно какво е, не е много законно, но пък не е и безопасна, ако минаваш наблизо.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s