Финансирането на имперските хибридни проекти е тайнство

Това изказване (подкрепата за палежа на крана пред НДК, изразена от журналиста Петър Волгин – б.р.) е добър повод да си припомним, че крайното левичарство е обикновен бизнес – и то не по-лош от останалите.

Познавам Волгин още от студент и зная много добре, че споделя(ше) умерени либерални възгледи, макар че като журналист традиционно залага на екстравагантни и крайно провокационни „фойерверки“, за да събира слушатели. През 90-те години водеше предаване, в което се подиграваше с вярващите и религията, по-късно се изяви като бунтар срещу „гнета“ на СЕМ, отново фокусиран върху нестандартния език – откъдето си спечели прозвището Пешо В*гината…

В България в продължение на десетилетия стоеше празна нишата на левия радикализъм. Омерзението от десетилетията, през които само комунистическото ляво беше разрешено, изхабения – включително поколенчески – потенциал на „лявата“ БСП, липсата на българска левичарска традиция от периода след 1968-ма – всичко това остави пространството на крайната левица напълно пусто след 1990 г.

Всъщност, това пространство е важно за обществата от този тип, към които принадлежи от доста време и България – крайната левица е призвана да „изпуска парата“ от котела на немилосърдния капитализъм, особено ако последният не е смекчен от една коригираща пазара социална държава.

Беше въпрос на време вакуумът в крайното ляво да бъде запълнен от две страни. От едната, в крайно лявото се развиха периферни малки организации на автентични леви активисти като „Хаспел“ и „Солидарна България“. От друга, в празната лява ниша предприемчиво се настаниха хора като Волгин, които правят успешен бизнес с левичарското говорене.

Бизнесмените ще ги познаете по това, че съчетават „полезното с приятното“ – комбинират несъвместими в нормална политическа среда възгледи и пристрастия. От една страна те са „радикално леви“ – подкрепят вандалите в Хамбург и край паметника на НДК, а от друга – подкрепят ентусиазирано архи-консервативната, всъщност ретроградна великодържавна политика на Путин. Участват лично и активно в кремълската хибридна война срещу България. Левичарският патос събира аудитория, а службата в полза на Путин – финансови ресурси.

Така левичарството и национализмът, анти-капитализмът и обслужването на ретроградната империя съжителстват мирно и в приповдигнат патос. Не му се сърдете на Волгин – нищо лично, нищо принципно.

Да не си мислите, че мразеше християнството, когато псуваше на майка религията и светиите? Да не смятате, че естетът Волгин се бе превърнал в невъзпитан простак, когато „в*гина“ беше сред най-меките му думи в ефир? Така е и сега – обикновен занаятчия, грантаджия. Само че не от публично регистрирани източници за финансиране.

Финансирането на имперските хибридни проекти е тайнство – е, не чак толкова мистично колкото църковните, но все пак тайнство. Не му търсете нито счетоводството, нито данъчното облагане…

Коментарът на Огнян Минчев е от профила на автора във Фейсбук.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s