Цензура чрез субсидии

Българското правителство си купува медиен комфорт с публични средства като субсидира преди всичко големите телевизии. Липсват правна защита, етични правила и професионални организации за журналистите. Те са уязвими финансово и склонни към автоцензура и компромиси със съвестта си. Концентрацията на медийната собственост минава безпрепятствено за сметка на плурализма и свободата.

Така изглежда медийният пейзаж в страната според два доклада представени днес на публично изслушване в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент.

В първия от тях Центърът за плурализъм и свобода на медиите във Флоренция посочва България и Люксембург като най-застрашени от концентрация на медийната собственост.

Докладът, представен от Пиерлуиджи Парку, директор на центъра, анализира медийната среда в ЕС, Черна гора и Турция в четири области – защита на свободата, пазар и концентрация на собствеността, политическа независимост, социално приобщаване на уязвимите групи. Екипът е анализирал 20 показателя и 200 променливи.

Турция е посочена като най-рискова в защитата на медийните свободи. Турция, Черна гора, Словения и Унгария са такива и що се отнася до политическия контрол над съдържанието. Гърция и Латвия са с най-лоши показатели по медиен достъп на малцинства и уязвими групи.

Отделен сравнителен анализ на Европейския парламент за плурализма и свободата на медиите в ЕС отбелязва, че печатно българите са в ръцете на Делян Пеевски, а телевизионно – в тези на бТВ и „Нова“.

„Влиятелен играч в областта на печатните медии е Новата медийна група, притежавана от депутата Делян Пеевски“, пише в анализа. „Освен вестници и онлайн източници той контролира също бизнеси в различни сектори като строителство, тютюн и разпространение на вестници“.

„Двете най-големи телевизионни групи имаха пазарни дялове от общо над 80% и дялове от аудиторията надвишаващи 60% през 2015 г. Обществената телевизия се класира трета. Обсъждания в последно време предлагат сливането й с Българското национално радио“, се казва още в анализа.

Има и кръстосана концентрация на собственост между доставчиците на съдържание и на интернет услуги, посочва Европейският парламент. Най-големият дял от пазара на интернет услугите държат трите мобилни оператора в страната. Групата на Пеевски притежава два от четирите най-посещавани интернет портали, посочва документът.

Той подчертава, че медийният пазар е регулиран както всички други от Закона за защита на конкуренцията. Законът за радиото и телевизията не съдържа клаузи за пазарна концентрация. Печатните медии изобщо не са регулирани и затова там на практика няма правила за конкуренцията.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се е противопоставила на проект за такива правила представен през 2010 г., изтъквайки, че пазарната концентрация може да бъде измерена само с икономически анализ. Той отчита дяловете от аудиторията и от рекламните приходи, но не и плурализма, се отбелязва в анализа.

Той припомня, че КЗК е извършила секторен анализ в разпространението на печатни медии и е признала, че концентрацията там възпрепятства влизането на нови участници и че липсват прозрачни правила. Въпреки това комисията е разрешила концентрацията, водеща до това положение.

Публичните регистри в България дават достъп до имената на истинските собственици на печатни и интернет медии, но не и до размера на техните дялове, се казва в анализа.

Той припомня връзките между Нова медийна група на Пеевски с фалиралата Корпоративна търговска банка и с Движението за права и свободи (ДПС).

„Много години ДПС беше (и вероятно още е) третата по големина партия в политическия пейзаж. Дългогодишният й лидер Ахмед Доган, който официално се оттегли през 2013 г. (но още има влияние) беше запомнен с това, че каза, че партията му е заобиколена от обръч от фирми. Журналистически разследвания са свързварли партията с корупция и нарушения в обществените поръчки, докато тя контролира ред общини, особено в районите населявани от етнически турци“, пише в анализа.

Той посочва, че собственикът на в. „Капитал“ (Иконмедиа) е бил глобен от КЗК за това, че е разкрил „триъгълна схема“ между групата на Пеевски, КТБ и държавата.

Българският закон не забранява на политици и партии да имат медии се посочва също в анализа. Като пример той посочва телевизия „Алфа“ на партия „Атака“ и телевизия СКАТ на Националния фронт за спасение на България. Поради ясната им политическа пристрастност аудиторният дял и на двете е под 1%.

Медиите на Пеевски също са пристрастни, що се отнася до кампаниите им срещу публични фигури като председателя на Върховния касационен със Лозан Панов, бившия министър на правосъдието Христо Иванов или лидерите на протестите срещу правителството с участието на ДПС през 2013 г., но като цяло те нямат ясни политически послания, се казва в анализа. Техният пазарен дял при всекдневниците и списанията е над 80% и 70% при седмичниците.

„Има медийни субсидии с публични средства, основаващи се на договори сключени от държантите власти с медии за комуникационни услуги“, пише в анализа. „Парите често се разпределят на неравностойна основа , обикновено за формиране или поддържане на добър образ на политическите власти“.

„Така медийните собственици са подложени на политическо влияние и като резултат започват да наблюдават и да филтрират съдържанието произвеждано от журналистите, които наемат. Има случаи , в които медиен източник, който е получил правителствено финансиране, спира да публикува критични мнения за работата на съответното правителствено министерство или институция, които са осигурили финансирането. Това е на практика форма на медийна цензура. Още повече,  че държавата в много случаи злоупотребява с ролята на рекламодател, като отпуска средства в замяна на подкрепа за нейния собствен интерес (т.е. дава само на медии, поддържащи добрия й образ), отколкото на справедлива и равостойна основа. Така държавната реклама става инструмент за манипулиране на редакционното съдържание. Най-големият дял от държавните реклами са насочвани към телевизионните канали, което пред полага, че те са най-податливи на политическо влияние сресд медиите“, се казва още в документа.

Същото явление съществува на местно ниво съобщава той, като дава за пример договор между кмета на Благоевград и локалните медии.

В България липсват законови и незаконови правила, етични кодекси или редакционни правилници, които задължават журналистите да се съпротивляват на икономически и политически натиск, е друга констатация.

„Няма законова регулация по въпроса, нито пък го засяга съществуващия Етичен кодекс на българските медии“, пише в анализа. „Само редакционните правилници на Българската национална телевизия и Българското национално радио са подробни; в другите случаи няма такива документи или те не са детайлизирани“.

„Нещо повече, на журналистите обикновено не се предлагат дългосрочни договори, освен на тези в обществените медии, големите телевизионни групи и уважаваните печатни медии“, се казва в документа. „Последствието е, че много журналисти са финансово уязвими и техният професионализъм e  в опасност. Съюзът на българските журналисти е слаб и не осигурява подкрепа на своите членове в случаи на натиск, идващ  от политици, представители на държавата, лица от бизнеса или работодатели. Организациите на медийните работодатели са по-добре структурирани. Положението на местните журналисти е особено проблематично“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s