България има нужда от чист въздух

16105585_10211482258509876_6878487408176648865_n…От проветряване. От превземане на Бастилията. Честит национален празник, Францийо!

Александър Йорданов

Фейсбук ми припомни, че преди две години на този ден – Денят на националния празник на Франция, съм задал няколко въпроса, които са актуални и днес. Те се отнасят  за медиите – телевизия, радио, вестници, интернет сайтове.

Продиктувани са от факта, че в нашите медии циркулира една голяма група от лица, които преди 1990 г. са били част от „отбора” формирал, налагал, защищавал комунистическата система.  Циркулират и наследници на такива лица, в някои отношения дори по-нахални от родителите си. Става дума за

„ненагледни образи”, 

които при комунизма участват в голямата манипулация целяща да държи българите далеч от нормалния свят. Но става дума и за лица, които и днес искат да държат българите извън нормалния свят.

Всички те са свързани с бившата комунистическа партия, като по правило са и служители или сътрудници на бившата Държавна сигурност, която имаше за единствена задача да пази властта на Партията.  Обвързаността е с корист, добре е платена, дори когато е родово онаследана.

Факт е, че и днес в българските медии бъка от „коментатори” с псевдоними. Нещо повече. Много от българските медии са собственост на лица с псевдоними. Или псевдонимаджии са техните главни редактори.

И тук е въпросът: поради каква причина българските медии смятат, че лица, които убедено и користно, срещу пари, са обслужвали комунистическата система, могат днес да дадат полезно за българското общество мнение.

Ако самият им мерак да се афишират по медиите е проява на катарзис бих ги разбрал. Ако ги канят защото са „професионалисти” то е логично да ги запитат защо са защитавали комунизма като са били „професионалисти”. Нима е работа на професионалист да защитава незащитимото? Затова и  колкото пъти видя или чуя, колкото пъти прочета това, което те говорят,  толкова пъти се убеждавам, че не са се променили, че са същите обслужвачи на политика насочена срещу нормалния свят.

Източник на тази политика, както в комунистическото минало, така и днес, е Москва. Русия е държавата, която не може да излезе от комунистическото си минало и да се отърве от планините от лъжи създадени тогава.

Русия е държавата, която няма отговор на въпроса, защо всички държави, които останаха в „американската” и „английската” окупационна зона след Втората световна война отдавна се оправиха и хората в тях живеят несравнимо по-добре от хората останали за половин век

в „съветската опукапционна зона”

Защо самите руснаци мислещи себе си за „победители във Втората световна война” живеят далеч по-зле от победените германци.  Откога в света е така: победителите да живеят по-зле от победените? Защо Германия се обедини, а СССР се разпадна?

И защо от Москва продължава да се излива омраза към държави и народи, които имат една единствена „вина” –постигнали са по-добър живот, по-голям технологичен, научен, културен и всякакъв друг напредък, отколкото може да постигне или дори да си представи, че може да постигне Русия.

И защо има българи, руснаци същи, които харесват ченгесарското и прокомунистическо говорене срещу Европа, срещу САЩ, срещу нормалния свят.

Именно това харесване, това отъждествяване на част от нашия народ със смрадливите  пропагандни клишета на Москва, това проруско кокошинене срещу страните от НАТО, от Европейския съюз, е резултат от влиянието на ченгесарското българско медийно пространство. Разбира се, „бившите” – комунисти или ченгета, са циници.

Те отлично знаят къде е хубавото и още по-добре знаят, как и защо е станало така. Затова и в личен план гледат да си хвърлят пъпа на Запад – и като бизнес, и като живеене, и като почивка, и като екскурзия дори. Но чрез медиите внушават обратни мисли на българския народ.

И резултатът от това внушение е масовата динковщшина, затъване в „асеновградски синдром”, волгиновошаренкова пяна на повърхността, гласуване за политици, които реализират успешно по руски образец политиката на изоставане на България от нормалния свят.

Но се питам:  как така този наш народ не разбра за повече от век, че

колкото повече плачем за Русия толкова по-зле живеем

Дори и в последните години – милиарди свалиха от гърба на българския народ, за да хранят руската олигархия, руските политици. Разбира се, от трохите остана и за наши олигарси и политици. Проектите АЕЦ „Белене”, Южен поток, плащането на митичните реактори, ограбването на КТБ, са действия на грабеж в полза на Русия и нейните слуги в България. Това не го ли схвана нашият народ?

Опитвам се да си представя, какво ли биха мислили и как биха оценявали действителността в България, българите,  ако през тези 27 преходни години бивши ченгета и бивши комунисти не бяха заемали  държавни постове, не бяха монтирали удобни за употреба политически партии, не бяха ръководили  банки и големи компании, не бяха се усмихвали нагло от сутрин до вечер от телевизионните екрани? Не е трудно да си представим.

Защото това, което бихме видяли и живяли, е същото, което е днес Западна Европа 27 години след Втората световна война.

Как изглежда „оня свят” в който нацисти и комунисти не стигат до властта? Защо в държави, в които не управляват комунисти – нито бивши, нито настоящи, не управлява и тяхната „охрана”, народите живеят по-добре, с по-висок стандарт, по-богато, по-свободно, по-сигурно? Защо не само работещите, но и пенсионерите в такива държави имат по-достоен живот. Защо в тези държави има ред, законност, правила, спокойствие, сигурност.

Но дали в западноевропейските и американските медии, например, дават така често думата  на бивши комунисти, на ченгета от комунистическите тайни служби?  И ако това се случва поради свободата на медиите, то е за да се покаже някое и друго куриозно мнение.

У нас извратеното, куриозното мнение, се налага  от „бившите” като норма, като „правилното” мнение. И така България продължава да съществува на опашката на Европа, а това означава и по-близо до Русия. Защото само

когато си на опашката, тогава си близо до Русия 

България ще се промени към добро само когато  общественото мнение започне да се формира от  личности и професионалисти без псевдоними, от личности, които не са водили България по доказано грешен път – в миналото комунизма, а днес – връщането ни в орбитата на руските интереси.

Българското общество трябва да прояви нетърпимост към всички медии, в които пишат и говорят псевдоними. Нетърпимост и към младите им „издънки”, които не отговарят за родителите си, но със същата страст и плам защитават лъжите насаждани от техните родители.

Отправям и призив към българските медии – потърсете достойните, честните, истинските професионалисти в България. Те съществуват. Има ги. Открийте ги. Дайте им думата. Чуйте ги. Бъдете свободни медии.

България има нужда от чист въздух. От проветряване. От превземане на Бастилията. Честит национален празник, Францийо!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s