Спотаена новина за гладуващи руски деца у нас издава какво (не) става в русифицираната ни държава

IMG_7317-copy-1qqБлизо 1000 руски граждани, скупчени по стара комунистическа традиция в огромен лагер на българското черноморие, бедстват от глад и невъзможност да си плащат сметките.

Защо гладуването на 900 руски деца не е новина за националните ни медии? При това, забележете: новината е от 18 юли , но цяла седмица е спотаена и несподелена.

http://nessebar-news.com/nessebar/извънредно-заседава-несебърския-пар/

Това глвният въпрос в нашата все по-русифицирана държава. Защото с темата за руския туризъм тук спекулират сутрин, обед и вечер нашите управниц, обобсноваващи по този начин наведеното си положение спрямо Москва и медиите явно не могт или не искат да ги притискат с някакви негативни новини за уж дойната крава, за каквато ни представят руснаците.

Внушенията по темата са дойни, но критериите в информирането и коментирането на въпроса са двойни- за “двойните освободители” тук само добро или нищо, като за покойник!

Същото (медийно и властово) отношение има и към случаите на престъпни прояви от страна на чужденци. Ако са от западна държава, това се превръща във водеща новина. Имената и физиономиите на западния простак, като онзи швед, ритнал българска камериерка, биват с наслада демонстрирни и разигравани дни и седмици наред пред българската публика, като мечка не синджир.

Но ако има някаква връзка с руската мечка – йок, полицията не е никак словоохотлива за подбоности, имена и физиономии, а медиите следват тренда на влстта в това отношение. “Не им е интерено”,, ако пият “братушка” били и трошил наред в бар, че да превърнат вандалския сюжет в дъвка с вкус на “чужда държава”.

Вярно е, че “швед преби жена” у нас е като “човек ухапа куче” за новинарите, но “липсата на интерес” към прояви на простащина и агресия от страна на руснаци само подчертава и в това отношение факта, че на пиянстото и агресията на един “братушка” се гледа като на нещо очаквано, ако не и приемливо.

И защо не? В самата Русия социологическите проучвания показват, че голяма част от гражданите и гражднките (!) смятат за нормално мъжа да бие жена си, а законодателите обсъждат вече на второ четене наказанието за подобен побой да бъдат на практика отменено (санкцията да бъде сведена до глоба), освен ако не е рецидив. А пък “правото” на родителите да налагат децата си с пръчки се защитава от мнозинството от нослението в “руския свят”, възпитавано и днес според вековния руски принцип “бий, за да те уважават”.

Докога руските анклави, превзети от състоятелните руснаци, които идвали в България като платежоспособни туристи и в това качество допринасяли за икономиката ни, ще бъдат управлявани от откровени изпълнители на руския, а не на българския интерес?

Отговорът е ясен – докато същото се случва и на държавно институционално ниво, а медиите се правят на слепи за тази утвърдена вече традиция, както в случая с Поморие или Несебър (чиито кмет бил в Москва, осведоми ме вчера гражданин на Несебър, споделил в разговора, че в курортния град “стават страшни неща” и че местните хора все по-малко могат да търпят нахалството на руските пришълци).

“Малка подробност” в рамките на информацията, разпространена от несебърския сайт, е че общинарите по някакви необяснени в случая причини не са гласували да бъде прекратена след фалита провалената ваканция на огромния бой руски деца (от “чужда държава”, както пише в текста), а вместо това гласували разходите по престоя на малките поданици на “великата Русия” да бъдат поети от местния бюджет до края на предвидения от изпадналата в несъстоятелност фирма престой.

Няма нормален човек, който би възразил на всякаква хуманитарна акция, но да платиш от джоба на своите данъкоплатци ваканцията на чужденци, пък било то и деца, е най-малкото “страно”.

Ако не беше типично за община, която отдавна се е полакомила за руските пари и позволява на пришълците от евразийската държава да се разпореждат като у дома си, налагайки вкусовете, нрава, манталитета и в крайна сметка – “закона на силния” в малкия, но знаменит с културното си наследство български град.

Нима “най-животоспасяващо” за самите деца нямаше да бъде да се организира да бъдат върнати по най-бързият начин (както при инцидент или друго бедствие) на грижите на своите родители и на Матушката, пък след това виновните за нарушения им комфорт да си понесат заслуженото по съдебен път?

Нека всеки родител да си каже честно: не би ли реагирал мълниеносно на заплахата за здравето и живота на детето си, вместо да чака друг да се оправя в подобна ситуация? Или Матушката е дотолкова убедена, че сме й длъжни, че не си прави труда да се разтревожи?

Няма ги да реагират и вечно превъзбудените срещу мигранти ( и други цветнокожи) “българи – юнаци”, за които чуждомразието е висшата форма на патриотизма, но не и спрямо поданиците на руския самодържец, превърнал страната си в международно изолиран остров, поради което “островитяните” напират към дащни дестинации, като България.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s