За суджук няма прошка, за милиони няма закони

864935PR акцията за отклоняване на вниманието от темата КТБ мина прекрасно. Макар и с цената на много вицове за Бойко Борисов

Петьо Цеков в „Сега“

Да си призная, оня ден се зачетох в публицистичния дебют на прокуратурата – шорт версията на обвинителния акт за КТБ. Подлъгах се, щото някой ми каза, че имало цяла глава, посветена на политиците, които са се облажили от банката.

Разбира се, нищо такова не намерих освен слуховете за свидетеля Бареков – онзи, дето сега оправя положението в Източен Тимор. Та, той прибирал от банката почасов надник, равен на минимална месечна пенсия, сплетничи простонародному прокуратурата.

Ден по-късно същата тази прокуратура ме осветли надлежно, че дори и да бъде спипан политик на каса в банка с куфарче, пълно с левчета, оформени като необезпечен кредит-дарение, тя, прокуратурата, не може да му каже копче. Защо така, бе, ядосах се аз. Защо държавното обвинение не може да преследва тези мошеници? Защото банката си е имала надлежно издаден лиценз за даване на кредити, сключила е тъпа, но законна сделка и само тя, т.е. Цветан Василев, носи отговорност, обясни ми прокуратурата. Нещо като: „Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава“.

Тук се случиха две неща – загубих интерес към наброските на юристите и допълнително се ядосах. Очевидно премъдрата ни власт също е разбрала, че прокурорското съчинение ще ядоса хората, та ден по-късно бяха взети всички необходими мерки, за да може целокупното население да дъвче друга важна тема и

да забрави за нефелното дело „КТБ“.

Първо, на терена се появи някакъв ТИР. Беше ни дадено да разберем, че многоуважаемият ни премиер Бойко Борисов и финансовата му ръка Влади Горанов искрено се забавляват с някакъв товарен ТИР, който в решение на ВАС е описан като багаж на шофьора. Без да му е работа, цялото българско правителство преживя решение на съда и умува има ли нарушение за 2 млн. лв., или няма.

Не, правителството не умува има ли кражба от КТБ за 4 млрд лв., а дъвче историята за ТИР-а и 2 млн. лв. Много ниска топка. Долнопробна PR история. Такава тема за отклоняване на вниманието би трябвало да се ритне от воле надалеч и от нея да остане само безсмъртната фраза на Борисов: „Синджирът си дойде, козата я няма“.

Час по-късно и големите PR мозъци, и прокуратурата, и правителството нагледно опровергаха подозренията ми в нефелност, като лансираха нова дъвка, която прави многократно по-големи балони от ТИР историята. Така на бял свят

се появи суджукът на Бойко

Една много по-цветна история от онази за тъпия ТИР. В историята за суджука имаме политически далавери, присвояване за милиони, лъжи, измами, специални сили и още нещо. Това не е суха драма за членове и параграфи, а повествование, преписано от живия живот.

В него се разказва за депутата Живко Мартинов, който, като един истински местен дерибей, накарал добричкия месар Х да му даде 4 тона суджук и 60 кила пастърма, за да ги носи в дар на Бойко Борисов. По-нататък сюжетът става леко лежерен – лично главпрокът Сотир Цацаров описва как суджукът се товари на бус и се кара по тъмни доби в помещение, в което депутатът Мартинов лично го суши на въже.

После пак звучи тревожна музика – премиерът научава, че някой яде суджук от негово име, и подава сигнал на ДАНС. Отделно от това е подаден сигнал в прокуратурата – от гражданин, бивш полицай. (Предполагам, че един ден месарят Х просто е попитал Бойко: „Е, как е суджучето? Ареса ли ти?“, при което Бойко е рекъл: „К`ъв суджук, бе? Не съм кусвал“.) Накрая – хепиенд… ДАНС конфискува суджука, Цацаров иска имунитета на добричкия депутат, а проверка научно доказва, че „дори един суджук не е достигнал до министър-председателя“.

Мда, в тая история има толкова суджук, че забравяш за секунда за КТБ…

Ама няма нито ред за това

как сериен изнудвач е попаднал в листите на ГЕРБ,

как преди това е раснал и цъфтял в партийните редици. Не става ясно защо, след като са били изнудвани 4 години, бизнесмен, зам.-началник на областната дирекция на МВР и окръжен прокурор не са предприели абсолютно никакви действия.

Да, ГЕРБ разпердушини организацията си в Добрич заради суджука – трябва да отчетем това бързо действие, щото то е кът в съвременната българска политика. Но кой е създал хранителната среда за суджучената история – това също е факт, който не трябва да се пропуска. Все пак партията, върху която паразитира и просперира Мартинов, управлява вече 8 години с кратка почивка. А зам.-началникът и прокурорът още са на пост, въпреки че най-малкото са си затраяли, ако не са изпълнили „молбите“ на депутата.

Всъщност така и не разбрах защо прокуратурата подгони депутатина – защото суджукът не е стигнал до Бойко, или защото е лъгал, че е за Бойко? Отсега е ясно – трудно, до невъзможно, ще се докаже изнудване, особено след като вече е ясно, че месарят Х 4 пъти е давал по тон месце, един път е плащал за климатик на ГЕРБ, един път е мебелирал офиса на ГЕРБ в Добрич, два пъти е купувал сглобяеми гаражи за ГЕРБ и два пъти им е инсталирал охранително видеонаблюдение. Плащал е като поп. Защото иначе ще му пратят държавни органи, които ще му съсипят бизнеса.

Не знам дали е имал нещо да крие, та затова се е „застраховал“, или просто е бил сигурен, че колкото и да е коректен, все ще намерят нещо. Но е плащал, за да бъде оставен на мира. Както едно време се плащаше нещо като данък „Спокойствие“ в застрахователните компании на мутрите да не ти крадат колата или обират магазина. Всъщност, като гледам изстъпленията по морето, има доста данни, че тази практика изживява ренесанс в наши дни, но това е друга тема. Важното е, че когато месарят Х е давал пастърмата и суджука на депутата Живко, е бил абсолютно наясно, че

дарява с тия благинки не кого да е, а Бойко Борисов

Между другото, забелязвате ли – това е същата история като КТБ – един раздава (пари или суджуци), друг потребява (в ролята на другия са все политици). Щом в първия случай Цветан Василев е лош, щото раздава пари на политици, във втория случай прокуратурата трябва да подгони месаря, който раздава суджуци на политиците.

Все така безсмислено ще я караме, докато за главния прокурор Сотир Цацаров са по-важни ТИР-ът и суджукът, а не как подопечната му прокуратура не е забелязала, че Ирена Кръстева купуваше вестници с пари от КТБ, които синът й наследява и ръчно управлява. Въпреки че същата тази прокуратура през 2009 г. писа на парламентарната комисия „Антимафия“, че Ирена Кръстева е купила вестници с банкови кредити от КТБ. Не ми се вярва да става дума за колективна амнезия.

Не, в никакъв случай не подценявам всяка далавера със суджук. Напротив – тези истории са важни, защото са емблематични и се прилагат във всяко градче и паланка. Думата ми е за опита на прокуратурата да затвърди усещането, че за „суджук/кокошка няма прошка, а за милиони няма закони“.

Изпразниха КТБ. Накупиха си предприятия, Лафки, къщи… Фондът за гарантиране на влоговете в банките е в такова състояние, че с трън да минеш, няма какво да закачиш. Не само че е празен, а е и заложил очакваните постъпления до 2020 г., т.е. – да се молим банките да са добре…

А те искат да се занимаваме със суджуци.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s