Суджуци и локуми

864935Гастрополитически размишления

Тони Николов в Култура

В опита си да опише най-добрия възможен свят, в който бихме искали да живеем, утопистът Шарл Фурие в средата на XIX в. го поставя под знака на „гастрософията” (сиреч на „мъдростта на стомаха”).

Става дума, разбира се, за чисто въображаем свят, където добрата храна и най-вече вкусът дотолкова надделяват над лакомията и алчността, че умереността гарантира всеобщото щастие на гражданите.

В реалния свят, в който живеем, преяждането, уви, е норма, която бихме могли да определим като „гастрополитика”. Преяжда се с власт, с пари, с ресурси. Преяжда се, защото е възможно или пък защото го позволява служебното положение. И най-вече заради убеждението, че „така правят всички”. Преяжда се глобално, а и на съвсем битово равнище, в изблик на чист консумативизъм.

Ала дори и от тази гледна точка историята с четирите тона суджуци, размятани цяла седмица из нашите медии, е омерзяваща с крайния си „гастрополитически примитивизъм” и най-вече с онова, което тя разкрива за българските нрави и отношения, навързани като свински черва.

Представете си само завръзката: как от години депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов измъква от бизнесмен в Добрич специални, ама много специални суджуци и то на камари, напълнени по специална рецепта с еленово месо… лично за г-н министър-председателя Бойко Борисов.

И как споменатият бизнесмен, без да гъкне, го снабдява с тях в изобилие, очевидно убеден, че са за „височайшата трапеза”. Докато изведнъж (и тук версиите се разделят) нещо се случва: или бизнесменът решава да попита г-н министър-председателя вкусни ли са суджуците (та да му достави още и да напомни за себе си), или се усъмнява, че доставчикът единствено го подяжда, или пък най-накрая възроптава, стреснат от разрастващия се апетит на депутата.

И следва развръзката: ядосан (навярно без да съзнава сравнението), че е изкаран като някакъв нов Гаргантюа, поглъщащ тонове храни, принасяни му верноподанически от населението, премиерът Борисов поде „анти-раблезиански бунт”: той алармира прокуратурата, че нито един суджук не е стигнал до него.

Съответно главният прокурор Цацаров, разтревожен от тази вест, разпореди в спешен порядък проверка, която изцяло потвърди заявлението на г-н министър-председателя. Медиите бяха уведомени за „подяждането” и в цялата страна начена издирване какво е станало с отклонените суджуци, къде са отишли те, не висят ли все още на някакви ченгели за сушене или пък вече са потребени в друга угода.

Немедленно и черезвичайно в Добрич се явиха „на крака” трима прокурори от звено „Антикорупция”, плюс говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова и бригада спецполицаи. В жанр „говори Прокуратурата” ни бе съобщено, че ще се защитават свидетели, а на място ще се търсят доказателства, които могат да бъдат укрити или унищожени.

За да не си помисли някой, че става дума само за 4 тона суджуци (на стойност около 45 000 лв.), бе съобщено, че депутатът Мартинов се бил сдобил още с климатик, както и с канапе за офиса, а също незаконно си бил осигурил и две паркоместа. Пак през медиите изтече информация, че може би покрай суджуците той е измъкнал и шейсет килограма пастърма допълнително.

Засега в Добрич (може би поради летния сезон) няма да бъде въведено извънредно положение и жандармерията все още не е завардила основните входове и изходи на града, използвайки специално обучени кучета за откриване на деликатеси.

Междувременно стана ясно, че от години в деловодството на прокуратурата отлежава сигнал по случая, изпратен от добре известния бивш премиерски съветник по антикорупцията Яне Янев. Изглежда, че политическата корупция в Добрич е доста по-дълбока и нещата изобщо не се свеждат само до шумно издирваните от прокуратурата мезета.

Аферата със суджуците във вида, в който ни бе представена, обаче е лесна за консумация от широката публика. „Гастрополитика” в най-потребителски вид, която бързо отклони вниманието на медиите и публиката от доста театралната пресконференция, дадена от прокуратурата по разследването на „модела КТБ”, от която така и не станаха ясни редица важни факти и обстоятелства.

Например как в тези 1360 тома по делото изобщо не се упоменава лице с инициалите Д.П. (известно още и като числото 10 от тефтерчето на Филип Златанов, за което вече всички забравиха).

Не стана ясно и кредитирана ли е с пари от КТБ една медийна империя, нито дали прокуратурата не е разследвала това обстоятелство още през 2009 г., макар и да не го разследва днес.

Продължава да не е ясна съдбата и на тези 4 млрд. лв., които всички ние платихме от джобовете си след умишления фалит на КТБ.

За сметка на това целият ресурс на прокуратурата и на нейните специализирани звена бе впрегнат в издирването на 4 тона суджуци, дето така и не стигнали до премиера.

На нещо да ви напомня това?

Аз лично се сещам за христоматийния разказ на Чудомир „Суджуците”.

Ако не сте го чели, припомням сюжетната интрига накратко. Един мазен, валчест чичко от Ямбол (не от Добрич) се явява при ветеринарния доктор Тровикучков с молба да му се издаде разрешение за продажбата на суджуци. Чичкото твърди, че стоката му била от прясна по-прясна, докарана на сол, пипер и кимион. И тутакси предлага на ветеринарния инспектор да му отреже, откъдето поиска. Стоката била пробвана, както си му е редът, от местния партиен лидер г-н Джаков и от народния представител Двегушев.

Доктор Тровикучков обаче се запъва: суджукът му намирисва, струва му се опасен и трябва да бъде унищожен. Топчестият чичко избърборва някаква заплаха, размахва ръце и изчезва.

След което начева една дандания. Областният партиен лидер Джаков заявява, че суджуците са негови и не могат да бъдат конфискувани. Понамирисвали само чувалите, в които той преди това пренасял цървули.

Тутакси телефонира и депутатът Двегушев, който отсича: суджуците да се освободят веднага.

Безсилен, докторът нарежда да се пусне по-голямата част от суджуците. Само тия, дето най-намирисват, да се заровят нейде край града, за да не се изтрови населението. И предвидливо ги залива с газ.

На другия ден обаче той втрещен вижда, че агентите, дето е трябвало да заровят суджуците, са ги накачили да се сушат по стълбове и прозорци – едни такива суджуци, лъснати и възсурови.

С оглед на този пророчески разказ на Чудомир не би било зле да сезираме прокуратурата да се обърне и към ветеринарната служба в Добрич. Току виж се окаже, че суджуците са били развалени и затуй не са стигнали по предназначението си. Кой знае.

Не че това е от особено значение. Нали суджуците бяха вече съвсем надлежно и пропагандно изконсумирани.

Досущ като медийни локуми.

А в устата народна продължават да се роят противоречиви усещания. Сходни с тия, описани от друг класик на родната ни литература – Елин Пелин – в далечната 1902 г.:

Държавата – пише той – заприличва на бакалин, когото народът поддържа с труда си, а той вместо истина и справедливост, му продава скъпо и прескъпо развалена туршия… Лъже държавата. Мащеха е тя за едни, а за други млечна майка.

Така към суджуците и локумите се добавя и вкуса на развалена туршия.

Основоположения в българската „гастрополитика”, маркери на света, в който, уви, живеем.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s