Статистиката е скучна. Четат я само очиларковци, които са микроскопично малцинство сред малцинството, което изобщо си дава труда да чете каквото и да било.
Когато се появи статистиката, народът (каквото и да значи тази уморена дума) изключва телевизора или превключва на „Планета“.
Защото статистиката напомня за безполезните мъки с математиката в страна, където, за да имаш, не е задължително да знаеш.
Не само драгите зрители недолюбват статистиката. Мръщят ѝ се и някои уважаеми редактори с оправданието, че е суха.
И поради нетолкова видимата причина, че за да я цитираш, трябва да я разбираш. А за да я разбираш, преди да пишеш, трябва да четеш. Пак мъка.
И в журналистиката няма царски път – също като в геометрията, на която Евклид се опитвал да учи египетския цар Птолемей някъде в III – IV век преди Христа.
Статистиката е едно от списъка скучни неща, които са важни.
И да знаете, че тези, които ухажват избирателя с „планета“-рни похвати, тайно четат статистика, или наемат някого да им я чете и тълкува.
Защо? Защото тя печели изборите. Хората гласуват с портфейлите си, а това, което става в тях, го отчита статистиката.
Днес например тя съобщи, че безработните в България през юни 2016 г. са били 255 000 или 7,8% от работната сила, а през юни 2017 г. са били 195 000 или 5,9 % от работната сила.
Значи за година у нас безработицата е намаляла с близо 2 процентни пункта или 60 000 души – един средноголям провинциален град.
„Евростат“, статистическата служба на ЕС, съобщи също, че българската безработица през юни т. г. е била по-ниска от от средната за ЕС на 28-те, която е била 7,7% и от тази на 19-те в еврозоната, където тя е била 9,1%.
Най-сетне, „Евростат“ съобщи, че ЕС на 28-те отбелязва най-ниската си безработица за последните девет години, а еврозоната – най-ниската за последните осем. Т. е. създават се предпоставки за повишено търсене в страните, където отиват над две трети от българския износ.
Ако тази тенденция продължава, всеки ден БСП да вади по един „суджуков“ компромат и всеки ден да качва симпатизантите си на Бузлуджа, все тая. Изборният резултат е предрешен без „Медиана“ и без „Алфа рисърч“ дори.
Хората гласуват с портфейлите си. ГЕРБ научи това по трудния начин през февруари 2013 г.
И БСП го учи – и при Луканов, и при Виденов, и при Орешарски, но не изглежда нещо да е научила.
„Днес страната ни е изпаднала в униние и безпътица, а хората са смазани от тежестта на битовите проблеми на всяко семейство“, написа Станишев до червените симпатизанти на Бузлуджа.
(Няма да питам защо не отиде да им го каже лично – да не издребняваме дотам).
И най-черните очила да си сложи човек в тази жега, не това е изводът, който се налага поне от скучните и сухи статистически числа.
„Единствено БСП може да намери решения на реалните и все по-крещящи проблеми на България. Единствено БСП може да предложи план за ускорено развитие и модернизация на икономиката и държавата, за възстановяване на чувството за справедливост и общност, в която никой не е изоставен“, написа още Станишев.
Като подминем приликата с миналото (когато „единственото правилно учение“ беше марксизмът-ленинизмът и родителката на БСП беше единствената партия на държавата) , трябва да отбележим, че от 1989 г. насам БСП имаше многкратни шансове да изпълни списъка на Станишев – и при Луканов, и при Беров, и при Виденов, и при Станишев, и при Орешарски.
Тя обаче направи точно обратното – забави развитието на страната (със съпротивата си срещу пазарните реформи при Виденов), създаде отчайващо чувство за несправедливост с източването на държавните предприятия „на входа и изхода“ от „Мултигруп“ и с мутрорежима при Луканов и при Беров, с „Орион“ при Виденов и с кръговете фирми, с батковците и братковците при Станишев, с предложението за шеф на ДАНС и с фалита на КТБ при Орешарски.
Логично БСП беше изоставена най-вече от своите избиратели, които преди това сама беше изоставила, за което свидетелства дългата серия изборни загуби при Станишев.
Каквито и заклинания да правят днес червените лидери, числата са неумолими.
В политиката царски път няма. И другарски няма.
кафенето 