България: за търтеите, прасенцата и мутрите

В приказката за трите прасенца едното е работливо, а другите две – мързеливи. Едното живее в тухлена къщичка, другите две – в кочина. И България ще прилича повече на кочина, ако „социалният диалог“ не се промени.

Bulgarien Arbeiter auf einem Dach in Sofia (BGNES)

Коментар на Ясен Бояджиев:

Всичко започна от изказване на един вицепремиер, който, вероятно поради неопитност, изглежда малко като „слон в стъкларски магазин“. След среща с работодателски организации той обяви, че т.нар. „клас прослужено време“ трябва да отпадне.

Синдикатите тутакси заплашиха със стачки, което накара премиера да ги приеме и да им обещае, че отпадането „не е тема в момента“. А вицепремиера – да се извини и да обещае, че в бъдеще няма да изразява лично мнение. Но вече беше късно.

Bulgarien Valeri Simeonov stellvertretender PremierministerСреща със синдикатите

Размяна на любезности

Работодателите обявиха, че политиката по доходите възпитава „търтеи (необразовани мързеливци), които непрекъснато искат, без да дават“. Е, не всички работещи били търтеи, а „само“ в съотношение 2:1 – като при трите прасенца.

В оригинала на приказката две от тях били мързеливи и си направили къщички от слама и клони. Когато дошъл вълкът, се наложило да се спасяват при третото, работливото, чиято къщичка била тухлена. Във версията на работодателите трите прасенца си живеели в кочината и знаели, че работливото ще получи най-висока заплата, а мързеливите – по-ниски.

След време обаче дошли синдикатите и въвели в кочината минимална заплата, минимални осигурителни доходи и клас за прослужено време. И вече всички трябвало да вземат минимум по 1000 лева. В резултат на което работливото прасенце напуснало кочината и заминало за чужбина.

Затова „синдикатите са вредни“, „пречат за развитието на икономиката“, „яхнали умиращия кон на популизма и експлоатирайки страха на политическия елит от протести, налагат своите ретроградни виждания за една все по-изоставаща и по-изоставаща България“, казаха работодателските лидери.

Синдикатите не им останаха длъжни и контраатакуваха: „самозабравили се работодателски водачи“ проявяват „нечувана агресия и цинично отношение към една от основните ценности на европейската демокрация, каквато е социалното партньорство и социалният диалог“, „разпалват вражди и призовават към война“, „взривяват социалния мир“, призовават „за разрушаване устоите на европейската демокрация и на държавата“, което представлява „престъпен състав“.

Подобна размяна на любезности между двете страни не е нещо ново. Сега просто децибелите са по-високи от друг път, а нивото на т.нар. дебат – по-ниско. По-добре се чуват фалшивите тонове и по-ясно си личи, че това истерично надвикване има малко общо с цивилизования европейски тристранен социален диалог. Отговорността за това е и на двете страни, които с поведението си често опровергават собствените си тези и доказват тезите на опонента си.

„Защитниците на онеправданите“

Заели позата на безкомпромисни защитници на онеправданите, синдикатите пледират за постоянно „безалтернативно“ повишаване на доходите чрез „по-справедливо разпределяне на произведеното“ и най-вече чрез централно и административно наложени мерки без оглед на производителността, състоянието на икономиката и реалностите на пазара на труда.

„Занимаваме се с измисляне на начини как да работим по-малко и да получаваме повече. Единственият начин е да се работи повече и по-добре“, казва по този повод един от работодателите и изглежда прав.

Времената отдавна са се променили, но синдикатите защитават със зъби и нокти всяка „социална придобивка“ и се противопоставят на всяка идея за по-модерни, гъвкави, реалистични и ефективни решения. Така и с наследеното законово задължение за редовно и автоматично повишение на заплатите, наречено „клас прослужено време“.То може да е много приятно при депутатите и магистратите, например, но на други места, при днешната висока мобилност и динамика на пазара на труда, е доста нелогично, проблематично и дори опасно.

То не стимулира по-качествената работа, по-високата квалификация и по-добрите икономически резултати, но затова пък, понеже не отчита конкретното финансово състояние на фирмите, може да стимулира преминаването в сивия сектор, да доведе до съкращаване или отказ от наемане на по-възрастни работници, до отказ от създаване на нови или до закриване на съществуващи работни места.

По подобен начин стоят нещата и с любимото на синдикатите (възприето напоследък и от правителството) постоянно, безразборно и чувствително повишаване на минималната работна заплата. Така че крайният ефект от дейността на синдикатите едва ли съвпада с прокламираната от тях цел. А част от отговорността за състоянието на икономиката, заетостта и доходите е тяхна. Затова, колкото и да се вживяват в ролята на защитници на онеправданите, огромното мнозинство от работещите в страната не искат и да чуят за тях.

Bulgarien Premierminister Boiko BorissovИ среща с работодателите

„Преуспелите билгейтовци“

Обратно на синдикатите, работодателите, заели позата на безкомпромисни защитници на пазарните принципи, пледират, че по-високите доходи могат да са само резултат от по-бърз икономически растеж и по-висока производителност на труда, за което са нужни подготвени човешки ресурси, по-добра бизнес среда и повече инвестиции.

Така и въпросният „клас прослужено време“, според тях, трябва да отпадне, понеже противоречи на принципите на пазарната икономика и понеже имало други, съвременни стимули и бонуси. Само че, с извинение, и те в случая се „правят на ударени“. Понеже знаят много добре, че голяма част от самите тях въобще не плащат „класа прослужено време“, защото са намерили начин да го заобиколят (както и много други изисквания на Кодекса на труда).

Знаят също, че на много места заплатата представлява договорена твърда „чиста“ сума, тъй че „класът“ е работа единствено на счетоводителите, които натаманяват нещата „на книга“. Знаят, че често заплащането не зависи от „по-високата производителност и квалификация“ и че няма никакво значение дали „се работи повече и по-добре“.  И че на всичко отгоре много работодатели често и без никакви скрупули не плащат не само никакви „стимули и бонуси“, но дори и договореното. Ето защо част от отговорността за това, че „работливите (и образовани) прасенца“ масово напускат страната, е на самите работодатели.

Затова и, колкото да се правят, сякаш всичките са някакви суперуспешни и суперподготвени, излезли от Харвард „билгейтовци“, с демонстрираното миналата седмица грубиянско поведение трудно ще убедят някого в правотата си. Само ще затвърдят съществуващото у мнозина мнение, че са „мутри, назначени от някого за бизнесмени“.

Като имаме предвид, че и правителството не се отличава с кой знае колко разумно и реформаторско поведение (за сметка на постоянните популистки забежки), можем да обобщим, че от т.нар. тристранен социален диалог трудно могат да се очакват някакви социално отговорни и икономически ефективни решения. А докато е така, страната ще прилича повече на кочина, отколкото на подредена къщичка.

Advertisements

One thought on “България: за търтеите, прасенцата и мутрите

  1. Има някаква логика, че и „синдикатите“, в по-голямата си част, и също така „работодателите“ са придатъци на „държавата“, по стара соцтрадиция продължаваща още от времето на НРБ.
    Какво „отчита“ така важното за „синдикатите“ прослужено време??? По времето на НРБ беше ясно на #КОЙ? , и на #КОЯ? партия „служи“ т.нар „работник“, или още по-точно „пролетарий“. И с „прослуженото време“ БКП отброяваше колко години и е служил „вярно“ всеки „пролетарий“.Лично!
    И даже и колко време са ѝ „прослужили“ назначените от нея „синдикалисти“ от КНСБ?
    Но, сега, няма никаква логика работниците да „прослужват“, „обслужват“, „слугуват“ на своите работодатели. Те трябва да „обслужват“ само себе си. И не трябва да им се води „статистика“, колко време са „обслужвали“ работодателите си.
    Цялата безсмислица с „прослугването“, една от многото, се дължи и на „осигурителните данъци“ и цялата „осигурителна система“ останали „в наследство“ от НРБ.
    Така им е лесно на и на назначените държавните чиновници , и на назначените „синдикати“ , които са на обща партийна и държавна хранилка, без да отчитат реално какви трябва да са и заплатите, и осигуровките, и данъците, само с такива чиновнически, номенклатурни и бюрократични безсмислици , като „прослуженото време“, „класовете“ и т.н., да отчитат дейност пред назначилите ги , без да има някакъв социален и финансов смисъл в цялото бюрократично „занимание“. Няма никакъв смисъл в цялата „социална“ и „осигурителна“ политика след 1944г..
    Например какво означава за „синдикатите“ още по-сакралното за тях „определение“ за „КАТЕГОРИЙНО“ разделение между „пролетариите“? С какво се различава един „пролетарий“ от „първа категория“ от другите „пролетарий“ от „трета категория“? Може би единият е първо „качество“, а другият е „трето качество“?
    Няма никаква справедливост нито в „категориите“ , нито в „проСЛУЖЕНото време“, които са основната им , основополагащата им „синдикална“ самодейност!
    А, когато няма СПРАВЕДЛИВОСТ – НЯМА и СОЛИДАРНОСТ! Никога!
    И няма смисъл „синдикатите“ и техните задкулисни и преки началници от изпълнителната власт да казват ,че в НРБ , че сега или някога е имало „солидарно“ осигуряване. Това се потвърждава и от всякакви „класове“ за ранно пенсиониране и други НЕзаслужени привилегии, към определени привилегировани „категорийни пролетарии“ и милиционери.
    Всичко е много ясно – размерът на пенсиите трябва да зависи само и единствено от РАЗМЕРЪТ на осигурителните вноски на осигуряващият се(или ,които е лащала за него „държавата“!), за целият му „стаж“, и времето за получаване на пенсиите. колкото по-рано се пенсионира „категорийният работник“, толкова по-дълго време ще получава пенсия. Следователно или пенсията му трябва да е по-малка, за по-големият срок ,през който ще я получава. Или трябва да внася осигурителни вноски двойно или тройно по-големи от сегашните, за да получава пенсия си за двойно по-дълъг срок от другите пенсионери.
    Справедливо е „категорията“на всеки работник да зависи само от размера на пенсията ,която ще получава, и от от СРОКА за който ще я получава! От това ще зависят и размера на неговите осигурителни вноски, и времето за което ще се осигурява.
    А в НРБ всичко е точно обратното – никой не се интересува от времето и размера на пенсиите на „категорийните работници“ , нито дали са внесли достатъчно вноски за своите привилегировани пенсии.
    Дори хигиенистка може да се пенсионира на 45-50 години, Стига да е внасяла 70-80% от дохода си за „социално“ осигуряване.
    Но не трябва никога да се пенсионира миньор или полицай на 45-50 години, който е внасял само 20-30% от доходите си за „социално осигуряване“.
    Точно това трябва да защитават „синдикатите“ в НРБ – СПРАВЕДЛИВОСТТА!
    Не трябва да има никакви „категории“, „класове“ и „минимална заплата“, които растат „автоматично“ , без никакви реални условия и факти, като в някаква детска приказка на чудесата. Стига „синдикален“ популизъм, разказвачите на детски приказки да ходят в детската градина ,или в предаването – „Лека нощ, деца!“.
    Същото е положението с „минималната заплата“. И тя по „вълшебен начин“ само „расте“, стига „синдикалните“ феи и магьосници да пожелаят!
    П.П. В НРБ няма реални разчети за нито за всяко работно място каква трябва да е почасовата ставка.
    И заради това „синдикатите“ и „държавата“ още вярват във „вълшебните“ заклинания за „категории“,
    „прослужено време“ и „минимални заплати“. останали „вълшебното социалистическо царство“.
    Трябва СПРАВЕДЛИВОСТ , а не разтягане на соцлукумите в НРБ!
    Трява почасово заплащане. За което трябва „синдикатите“ да свършат много изчисления , заедно са работниците и работодателите. И което КНСБ не направи след 1989г., продължавайки по своя казионен път от преди 1989г., когато беше само „синдикалният“ отдел на БКП. А и след това. Както се вижда. Заедно с калинковата администрация продължават да бленуват за „социализма“ им. А не да извършат своята синдикална работа и отговорност, като защитят наемният труд, с точни изисквания и изчисления. Но важното е да се отчете дейност за пред „началството“, от която няма никаква полза , но пък се пазят властови позиции и „топлите места“. Няма промяна в „дейността“ на „синдикатите“ преди и след 1989г , вероятно защото не са такива. А има доста синдикална работа да извърша преди да станат такива след 20-30 години.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s