Пази боже парламентът да заработи!

valeri-simeonov-shte-sydi-vestnik-sega-447485Людмил Илиев в „Сега“

Няма оправия в тази страна. Все ни е криво, че никой в държавата не работи, както трябва. Заработи ли обаче, се случват такива неща, че почваме да се чудим не беше ли безделието по-добрият вариант.

Най-добрият пример за това е парламентът. Месеци наред обновеният депутатски състав бе зает предимно с ориентация в непривичната обстановка на Народното събрание – къде се намират пленарната зала и столът, какво се натиска на пулта за гласуване, как се отключват стаите на парламентарните групи (сериозно, три депутатки от „Воля“ успяха да се заключат в кабинета си!). Законопроект влизаше по веднъж на седмица-две, колкото да не е без хич. Като че ли в държавата всичко е тип-топ и повече няма какво да се върши. Дори

прословутата съдебна реформа има честта

да бъде приключена, ако се вярва на бившия конституционен съдия и сегашен депутат от ГЕРБ Георги Марков.

И както наближаваше лятната ваканция, изведнъж парламентът живна. Натрупаха се законопроекти, ресорните комисии се разшетаха и започнаха скоростно да ги обсъждат и гласуват. И настана всеобща лудост.

Първо се развихри скандалът с промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), предложени от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Което не бе кой знае каква изненада, защото всичко, свързано с правораздаването, започва и завършва с безобразия. Под предлога, че защитава независимостта на магистратите, мнозинството поиска да се елиминират всички възможности за външно финансиране на съсловните им организации.

Благовидният претекст на управляващите удря най-вече по външните проекти, които печели Съюзът на съдиите в България (ССБ) – една от малкото организации у нас, разполагаща с достатъчно компетентност, ресурс и влияние, за да се противопоставя на статуквото в съдебната власт.

Не стана ясно с какво точно биха навредили на магистратската независимост средствата, които получава ССБ от западни държави и ползва за организиране на обучения, конференции, издаване на научни книги, че дори и за ремонт на някои от най-мизерните затвори, занемарени от правосъдното министерство. Ако управляващите са толкова разтревожени, да направят един задължителен регистър на проектите, финансирани от чужди донори. Така поне ще се знае –

кой дал, кой взел и кой за какво е харчил

После премиерът издаде заповед, с която „ревизира“ безобразието – нареди подпомагащите да са само от ЕС. Но и тя трая ден до пладне. 24 часа по-късно, след срещи със заместника на държавния секретар за Европа Хоит Ий и сгледа с американския посланик у нас Ерик Рубин, ГЕРБ внезапно реши, че ЗСВ не е приоритетен. Пък и задкулисието не работи на светло и зависимостите в съдебната власт няма да изчезнат просто ей така, само защото съсловните организации няма да имат възможност да търсят финансиране от фондации като „Америка за България“. „Америка за България“ бе реабилитирана и международният скандал бе избегнат.

С доста по-малко шум за малко да мине друго абсурдно законодателно предложение, което потенциално щеше да засегне далеч повече хора. Става дума за промените в Наказателно-процесуалния кодекс, внесени от БСП, с които се отнемаше правото на затворниците пряко да молят съда за предсрочно условно освобождаване.

Социалистите внесоха промените след скандала около двама членове на престъпната група „Наглите“, които щяха да излязат на свобода, тъй като се обърнаха към съда да ги пусне предсрочно и първата инстанция удовлетвори молбите им.

Основният проблем всъщност бе породен от съвсем друга разпоредба в Наказателния кодекс, приета от ГЕРБ в началото на годината, която позволяваше и на опасните рецидивисти да пускат молби. Уплашени от скандала с „Наглите“, депутатите на Борисов като никога заеха страната на опозицията и подкрепиха на първо четене отмяната на директния достъп до съд на всички осъдени.

След като правозащитници и международни организации предупредиха, че ще последват наказания за страната, защото вече има осъдителни присъди в Страсбург, поправката бе поправена – осъденият може и сам да подаде молба за предсрочно освобождаване чрез началника на затвора, който задължително дава становище по молбата.

Горе-долу

по същия фарсов начин подходиха управляващи и опозиция

по прословутата законова поправка, която би позволила на фирми и граждани от ЕС да купуват земя у нас. Политици от всички цветове изведнъж се присетиха, че родната земя била национално богатство – след десетилетия на разсипия в селското стопанство, която докара нещата дотам, че половината обработваема земя пустее, а другата половина падна в ръцете на неколцина свръхедри земевладелци.

Още преди въпросният законопроект, подготвен от земеделското министерство, да влезе в парламента, всички политически сили вкупом се обявиха против приемането му.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова дотам се престара в ролята на бранител на „всичко българско и родно“, че даже се обяви да си плащаме санкциите, които Брюксел би ни наложил, ако не се съгласим на свободната продажба на земя (забравяйки дребния детайл, че глобите биха се приспадали от евросубсидиите за родните фермери). Само ДПС искаше закона и това единствено наля вода в мелницата на пишман патриотите, които плашат народа, че „турците ще ни изкупят земята“ (забраната отпада само за граждани на ЕС, а Турция все още не е там).

Накрая, след седмица горещене и биене в гърдите в стил „Булгар, булгар“, изведнъж се оказа, че Еврокомисията ще пише цял наръчник кои забрани за придобиване на земя са допустими и кои нарушават еврозаконодателството. И докато го завърши, наказателните процедури срещу страни като нашата, наложили мораториум върху свободната продажба, ще бъдат замразени. Естествено, никой не изпита угризения от

пропиляната политическа и обществена енергия

по този безумен дебат. От ГЕРБ даже благодариха на БСП, че са повдигнали темата и така всички се разбрали.

Примерите за маниера на парламента не свършват дотук. И всички водят към едно и също заключение – в парламента няма хора, които да знаят как се пишат закони и които искат да вникват в това, което гласуват. Когато депутатите не работят, се чудим за какво са ни. Веднъж като запретнаха ръкави, само трупат абсурд връз абсурда.

Остава само бледата надежда, че есенната сесия на Народното събрание ще донесе повече резултати, отколкото скандали и безсмислено пилеене на време и енергия. А дано, ама надали!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s