Динко Въ си търси приятелка

Динко

Да знай азбуката от А до Ямбол

Здравейте България, пиша въ от ареста. Тука ся искам да кажа на всички, че ми е време за по-сериозна връзка така, да се уседна и аз малко па да видим. Търся си приятелка дето да имаме общо мислене, да знае за кво иде на въпрос, да не е некоя тъпа и гадна.

Аз съм Динко Въ – българин, предприемач, патриот и бъдещ политик, ако мъ издразнят. Търся нещо качествено, нещо вървежно да не мъ излага пред медиите и света. „Дейли Мейл“ като пишат за мен да пуснат снимка с мацинката и сички да се задавят от завист.

Ся тук ши дам малко условия за кандидатките да знаят, да съобразът къде какво харесвам и търся у една жена. Може и у повече жени, тва ши го видим допълнително. Давам ги изискванията:

Да не е ненормална

Да не е куче умряло

Да не е попово прасе

Да не е травестит

Да не е гърбава и грозна

Да е направена и достойна за корица

Да е палава и игрива

Да не е някое курве

Да е умна и да обича България

Да е българка. Може още шведка, италианка, французойка, полякиня, украинка, рускиня. В краен
случай бразилка.

Да не е безцицеста, бездупеста и безмозъчна. В тая последователност.

Да има татуси

Да е чиста и възпитана

Да носи токчета и на бой

Да има класа

Да може да различи убаво бело от боклук амфет

Да не се друса

Ся, ше замола ако случайно има там някъде мацоранка с адвокатско образувание също да ми се включи на лични, щото може да ми помогне тука, че ми писна да ме заключват. Хората искат цар да им бъда, тия ненормалници арести ми уреждат, пиар да си правят само.

Много е важно жената да бъде послушна, да знае кой е мъжът. Аз съм мъът. Да не се стряска от шамари – те само възпитават, те не са от лошотия.

Ако може ся, само без журналистки, че сичките са използвачки и ненормални и пишат глупости. Има едно две патенца от прогнозите за времето, виж те могат да ми пишат.

Жената трябва да може да готви и да обича коне. И конско. Да може да снима добре с телефон, ако я зимам някой път на границата и като хвана 50 мигранти да ги побере сичките в кадър, а не само 5-10 и да ми се смее Перата после.

Ся, напълно задължително е да ми пращате поне по три снимки истински. Няма фотошоп, няма мотошоп. Аз съ снимам и гол и са показвам, ни съ срамувам, дори напротив. Кандидатките за моя приятелка трябва да пратят снимки в цял ръст – отпреде и отзаде. Може и клипче.

Жената нека да е свикнала на лукс и разкош, на големи гаражи и дворове, на конюшни. Да не е някаква да не е влизала в S-класа и да се чуди що става. Мършите далече. Дебелите също. По един път на ден да яде, не повече. Няма да изхранвам прасета, малко ли работници имам, ша ги е*а в г*за тях.

И пак въ пиша да не е тъпа. Да знай азбуката от А до Ямбол.

Чшшшш, аз да не съм случаен човек. Пишат ли по медиите за случайни хора нонстоп, дава ли ги битивито и новата, канят ли ги в телевизорите. Не ги канят, не ги пишат. Ако бях случаен нямаше да съм Динко. И ако не бях Динко щях да съм случаен. Ама не съм. Мен паметник трябва да ми вдигнат, на ден по 100 човека ми пишат, че са с мен и ме подкрепят. На ден.

И бъдещата ми принцеса трябва да го знай туй, инак шъ летят шамарите да е*а и ненормалниците да
е*а.

Нещо са размърдаха поповите прасета в ареста, май шъ мъ пускат тез педераси.
А не каква е тая палка бе…@№$%§

Доходите растат, но не израстват

pla_dsc0753

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

През последните 15 години доходите на лице от домакинство в България се увеличават средно с 240 лева годишно и в края на 2016-та достигат 5 167 лева. Много или малко е това и защо по-високите доходи не носят на българите усещането за по-добър живот – с коментар по темата слушаме Пламен Асенов.

Проучване на меродавния български Институт за пазарна икономика и компания Малек показва трайна тенденция за увеличение на средните доходи в България на човек от домакинство. От 2001-ва насам те нарастват с около 20 лева на месец или 240 лева на година, като през 2016-та достигат 5 167 лева, грубо пресметнато – около 4 000 австралийски долара.

Това обаче е среден доход за страната – чисто статистически резултат, който няма практически никакво значение. Далеч по-съществена информация идва от вглеждането в детайлите.

Особено важна например е сериозната разлика между доходите в отделните региони, с други думи – да живееш в София не е същото, като да живееш в Силистра. В столицата средният доход на човек от домакинство през 2016 година е над 7 300, а във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра и Търговище – под 4 000 лева. Тоест, ножицата е разтворена ако не точно, то почти два пъти.

Но животът в столицата и другите 3-4 големи града, твърди се, е по-скъп. Това, което може да се каже веднага, е, че не е по-скъп, когато става дума за нормални, стандартни неща. По-скъп е по отношение на екстрите. Разбира се, че в София има ресторанти с космически цени, каквито няма в Каспичан. В тях нормалният среден гражданин от Каспичан може да вечеря, само ако се примири с факта, че месечната му заплата няма да покрие сметката, а трябва да си заложи и часовника. Но никой не е длъжен да ходи по такива места, нали. И не е необходимо – без тях човек спокойно може да изкара цял живот.

От друга страна, цените на таксито, на нормалния ресторант, на дрехите и обувките в среден клас магазини, на хранителните стоки на пазара и в супермаркетите, са еднакви в Пловдив и Търново например. Свидетелствам за това от първа ръка. Как успяват да живеят при това положение хората в Търново, след като доходите им, поне официално, са по-ниски от тези в Пловдив, не ми го побира ума.

Структурата на тези доходи също е доста различна. В няколкото основни големи града тя се формира на първо място от работната заплата, докато в по-малките населени места – основно от пенсии, социални помощи и други. В Кюстендил например делът на парите от пенсии в общия доход е 41, а във Видин достига цели 48 процента. Това е свързано както с демографската структура на населението, така и с потенциала за икономически растеж в отделните области.

Още нещо съществено. В София средният размер на доходите е много по-висок по няколко причини. Там например са всички министерства и държавни институции, в които чиновниците, независимо, че са на бюджетна издръжка, получават заплати около и над средната за страната. А немалко от тях – далеч над средната, която през декември 2016 надскочи 1000 лева. На статистическа хартия ги надскочи, разбира се. И също – според ведомостите в министерства, Здравна каса, НОИ, системата на правосъдието, полицията и други служби на щедрата държавна издръжка.

Освен добри заплати и нормални осигуровки, всички чиновници имат и екстри – служебен телефон, често – служебна кола, евтин стол, евтина почивка на море в „собствена” станция, пари за дрехи. Говорим не за сто-двеста души, а за стотици хиляди хора, които фактически участват в огромен парадокс – техните заплати и екстри са поети от някой, който реално получава далеч по-малко от онзи, на когото плаща.

Защото горкият данъкоплатец от Силистра, който взима 600 лева заплата, от тях не само плаща данъци на общо основание, но е осигурен от работодателя си на минимална работна заплата, сам си купува телефон и сам се грижи за сметката, сам си урежда транспорта до работното място и ходи на почивка при нормален български хотелиер, който го дере на общо основание.

Като казвам това, искам да напомня нещо, което твърде често се забравя или дори съзнателно загърбва – не гражданите съществуват, за да обслужват администрацията, а администрацията съществува, за да обслужва гражданите.

Но този прост принцип изглежда наистина е твърде прост за извисения български чиновник и той проявява към хората, които му плащат заплатата и на които трябва да бъде в услуга, необяснимо високомерие. Достатъчно е да се влезе в кое да е държавно учреждение и веднага се вижда, че чиновниците работят в салон с климатик, седнали на удобни столове, докато гражданите чакат реда си прави в тясно и непоносимо горещо – или непоносимо студено, според сезона – коридорче. Ако не ми вярвате – ще ви заведа в пловдивската Здравна каса и приключваме спора.

Простете ми лекото отклонение, но трябва да добавя още, че, освен от струпването на държавни чиновници, в София средната работна заплата статистически се вдига от още три струпвания – там са централите на всички банки, на най-големите застрахователни компании, както и на най-големите компютърни фирми в страната, тоест, сферите с най-големите печалби и съответно – с най-големите заплати.

Извън тези отрасли и извън най-големите градове, заплатите рязко намаляват. Според синдикатите например, през 2016 година доходите от заплата на над 1 милион работещи са съвсем близо до минималната месечна ставка, която е 460 лева.

Как се живее с 500 лева в днешна България ли? Ами не знам. Дори човек да има собствено жилище, тоест, да не плаща наем или грешни пари на банките, дори да не пуши и да не близва бира в летните месеци, дори да посещава само безплатни културни събития и никога да не купува сладолед на красиви млади девойки, пак е необяснимо как можеш да си платиш сметките и да се храниш прилично с тези пари.

Ниските доходи, твърдят специалистите, имат много висока икономическа и социална цена. Те са сериозен фактор за демографската криза – от една страна, защото възпират младите семейства да имат деца, а от друга – защото стимулират имиграцията. Бизнесът също усеща негативен ефект от ниските доходи, защото те потискат потреблението. При свито потребление, за фирмите е трудно да растат на и без това малкия български пазар, което се отразява негативно както върху ръста на чуждите инвестиции, така и върху ръста на самата производителност на труда. А това пък води до поддържане на ниското ниво на доходи, с което кръгът се затваря.

Какви са перспективите? Не особено добри. Според изчисления на Световната банка, със сегашните темпове на увеличение на производителността на труда, на България ще са нужни още между 20 и 30 години, за да достигне средните нива на доходи и жизнен стандарт, които има ЕС в момента. Но тогава българите пак ще са нещастни, защото нали ще виждат, че ЕС не стои на едно място, а от своя страна е отишъл 20-30 години напред.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Как прогониха българите от Крим

През пролетта на 1944 г. Сталин и Берия подготвят тотално етническо прочистване на Крим, жертви на което стават и над 12 хил. българи. Повечето от тях никога не се завръщат по родните си места.

Ukraine Lwiw Ausstellung Deportation der Krim-Tataren (DW/H. Stadnyk)

Изследванията на престъпленията на болшевизма определят масовите екзекуции, терора и останалите репресии като най-важния инструмент за завземането и задържането на властта от комунистическите номенклатури в засегнатите от бедствието страни.

Машината за налагане на страх и пълно подчинение пред тоталитарната държава, подобно на месомелачка, постоянно трябва да поглъща „неприятели“ от всякакъв калибър – империалисти, капиталисти, кулаци, интелигенция, духовенство, „врагове с партиен билет“. Несъмнено апогеят в болшевишката параноя е обявяването на цели етнически общности за „народи-предатели“.

Масовите репресии и преследванията на заподозрените етноси започват още с наченатата от свитата на Сталин през 1928 г. насилствена колективизация в Украйна и продължават до смъртта на диктатора през 1953 г. Но рецидивите на тази престъпна политика откриваме и доста по-късно, какъвто е например случаят с позорния „възродителен“ процес в НРБ, продължил до края на 1989 г.

Един от най-жестоките пристъпи на комунистическата ненавист към „вътрешния враг“ в СССР са бруталните репресии срещу българската общност в Украйна, чиято кулминация е насилственото преселване на етническите българи от Крим в суровата пустош на Урал, Средна Азия и Сибир през 1944 година.

Наказанието „етническо прочистване“ 

През февруари 1944 г. в Кремъл започват да обсъждат как да бъдат колективно наказани всички народи и етнически малцинства на територията на СССР, които са „сътрудничели“ на нацистката окупация. Публикуваните по време на тъй наречената „перестройка“( от близкия помощник на Михаил Горбачов – Александър Яковлев) архивни документи на КПСС описват в детайли мотивите и начините за наказание на „народите-предатели“, населяващи освободения през пролетта на 1944 г. Кримски полуостров.

Заедно с татарите, арменците и гърците, към „враговете на народа“ са причислени всички 12 075 представители на българското малцинство в Крим. Без никакви доказателства за колаборация, дясната ръка на Сталин – Лаврентий Берия – на 29 май 1944 г. пише до господаря си, че „през периода на германската окупация значителна част от българите активно са съдействали на германците за събиране на храни за германската армия и за залавянето на съветски бойци и партизани“.

Берия вменява на кримските българи престъплението, че са организирали реда и охраната на своите селища и едва ли не доброволно са отивали на работа в Германия.

В доноса няма нито един факт, който да подкрепя истинността на твърденията за колаборационизъм или да потвърждава „доброволното“ събиране на храни и работна сила за германците.

Josef Stalin und Lawrenti Beria 1935 (picture-alliance / ITAR-TASS)Сталин и Берия, държащ на коленете си дъщерята на Сталин Светлана, през 1935 година

С неприкрита злоба сталинският палач номер едно обяснява на „бащата на народите“, че германските окупационни власти раздавали на българите специални документи за защита на имуществото им от разграбване, защото София била съюзник на Берлин.

Украинският историк Сергей Громенко твърди, че абсолютно същите доводи са били използвани за оправдаване на депортацията на всички малки народи от Крим, а налагането на колективна вина е едно от признатите от международното право престъпления против човечеството.

Всъщност, истинските мотиви за прогонването Берия споменава в по-късната си кореспонденция със Сталин и със своите помощници: Крим, като гранична зона на СССР, трябва да бъде прочистен от всички враждебни или колебаещи се в отношението си към съветската власт „елементи“.

Безпощадната „евакуация е изпълнена

Сталин веднага одобрява прогонването на кримските българи и още на 2 юни 1944 г. Държавният комитет за отбрана определя местата за заточението им  в суровите краища на Урал, Западен Сибир и Средна Азия. На 27 юни части на НКВД обкръжават 11 компактно заселени с българи райони в Крим и с насочени оръжия дават на обитателите им няколко часа да си приготвят багажа за дългия път на североизток. 254 българи са незабавно арестувани и изпратени в изолаторите на НКВД.

Едновременно с това са уволнени от Червената армия и изпратени към  местата за „специално“ заселване 582-мата офицери и войници с български произход, биещи се на фронта срещу германците. На 4 юли Берия докладва на Сталин, че решението за етническото прочистване на Крим е изпълнено.

Съветската пропаганда не коментира прогонването на кримските българи и представя случая като част от кампанията по „изобличаването“ на най-големия „народ-предател“ в болшевишка Русия – кримските татари, пише историкът Сергей Громенко.

Условията за живот в каторгите за българите и останалите прогонени кримски народи са ужасяващи: от 225 хил. заточеници само за пет години умират 33 хил. души, а смъртността е 7 пъти по-висока от раждаемостта. Година след смъртта на Сталин от „душегубките“ са освободени едва няколкостотин кримски българи. Дори официалното разобличаване на престъпленията на „вожда и учителя“ не носи утеха за страдалците.

Формално те са освободени от местата на заточение, но съветската власт им забранява да се върнат в Крим или да бъдат компенсирани за конфискуваното имущество и отнетите домове и градини. За целта през 1956 г. дори е издадено специално постановление, което отчита притесненията на „новодомците“ – предимно етнически руснаци, завзели имотите на българите и останалите бивши кримски народи. Несгодите им се появили заради факта, че пристигащите от местата на заточение бивши обитатели на Крим си търсели правата.

Ukraine Gedenken Deportation der Krim-Tataren (picture-alliance/Zuma Press/N. Furyk)Възпоменание в Киев послучай 71-та годишнина от депортацията на кримските татари

През 1967 г. указ на Кремъл снема забраната за завръщане, но с нищо не съдейства на изгонените да получат покрив и абсолютно задължителната в СССР паспортна регистрация по родните си места. Дори след създаването на независима Украйна, молбите за пълна реабилитация на около 46 хил.наследници на прогонените от Сталин българи, татари, арменци и гърци остават висящи.

Окупацията на полуострова от Русия поставя нови прегради пред желаещите да се завърнат. Между 1989 г. и 2010 г. в Крим се установяват едва 855 наследници на прогонените българи, пише в книгата си „Ешелоните пътуват на изток“ изследователят на сталинските репресии Иван Джуха .

Прелюдия към русификацията на Крим?

Историкът Радослав Симеонов, който проучва съдбата на българската диаспора в Украйна, е категоричен, че засилената след войната русификация на Крим е пряко следствие от насилственото прогонване на българите и останалите малки народи. В резултат на войната и сталиновите депортации, за пет години населението на полуострова се стопява трикратно. „Макар че русификацията не е поставена като задача от Сталин и Берия, тя е пряко следствие от престъпните им действия.

Не по-малко трагична е и съдбата на намиращата се на север от Крим общност на таврийските българи“, изтъква Симеонов. Все още малко се знае за жестоката участ на около 2000 наши сънародници от Таврия /област в Източна Украйна – б.а./, които през войната се завръщат в България и стават пълноправни нейни граждани.

След окупацията на страната от Червената армия, подчинените на Кремъл превратаджии и тяхната народна милиция предават в ръцете на НКВД всички наши сънародници от Украйна, които не успяват да се укрият и избягат. Съдбата на върнатите насилствено в СССР българи е почти неизвестна, защото в редица случаи те преминават през ада на ГУЛАГ“, припомня Симеонов.

Руският “хулиган” Рогозин пак беше натирен от въздушното пространство на НАТО

Руският вицеприемир Дмитрий Рогозин се закани преди три години на Румъния, която спази европейската забрана във връзка със санкциите срещу Кремъл и не го допусна да премине над румънска територия, че следващият път щял да лети по същия маршрут с военен самолет.

Дмитрий Рогозин, специален представител на Путин за Приднестровието, написа на 10 май 2014 г. в интернет, че и занапред ще лети до Тираспол.  “Следващия път ще се кача на Ту-160″ (свръхзвуков стратегически бомбардировач, въоръжен с ракети).

Историята обаче се повтори вчера при опит на Рогозин да провери дали Румъния не се е огънала междувременно след заплахите му. http://www.dnes.bg/world/2017/07/28/rumyniia-zabrani-na-rogozin-da-kacne-v-moldova.348695

Отново му беше забранено от румънското външно министерство да навлиза във въздушното пространство на натовската държава, макар да се е опитал да се промъкне с полет на частна авиокомпания. Така Рогозин не успя да се появи в Кишинев, където на летището са го очаквали протестиращи срещу неговата визита молдовци.

Пилотите на самолета, в който е пътувал руският вицепремиер, са поискали разрешение от Унгария да кацнат в Будапеща, но също получили отказ. Наложило се да се приземят в Минск.

Рогозин е заплашил (отново) Румъния (но не и Унгария на Орбан, макар и двете страни да са изтъкнали като причина фактът, че Рогозин е сред физическите лица, приближени на Путин, попаднали в забранителния европейски списък след руската агресия срещу Украйна от 2014 г.).

“Обръщам се към румънските власти, чакайте отговор. Той няма да закъснее”,  закани се в Twiter вбесеният Рогозин, който нарича “гадове” румънските власти.

За сравнение: Рогозин не веднъж е нападал вербално и България и се е натъквал до неотдавна на отпор от отделни политици, като въшният министър Даниел Митов и президентът Плевнелиев.

Но в публичното пространство той беше защитаван с аргумента, че е “хулиган”, т.е. че е руски симпатяга, към чиито нападки трябва се отнасяме като братушки, длъжни да проявяват разбиране към него.

От пример на Румъния (и на Унгария на Орбан дори) се вижда, че от позицията на нтовска държава трябва да се държим с Рогозин и подобията му на принципа на рогозкта- каквото си е постлал, такова получава, колкото и да бесней над бащино ни въздушно пространство.

Но Рогозин и компания загубиха интерес да провократ България напоследък – онези, които можеха да му отговорят от София вече не са във властта. Вместо със стратегически бомбардировач руското влияние ни атакува успешно с пилот на съветски изтребител и Москва се успокои, че вече не се налага да насъсква своя собствен “хулиган” срещу нас.

Да, самоубийство е

В пловдивския парк „Лаута“ е намерен мъртър 43-годишен бизнесмен. На гърдите му има огнестрелна рана. Кучето, което бизнесменът вероятно е разхождал, е открито вързано за дърво. Оръжието на престъплението липсва.

На този фон два дни по-късно главният секретар на МВР обявява, че версията за самоубийство все още не е отхвърлена. „Имаме основания да работим и по тази версия, тъй като до момента нямаме реални факти, които да са неоспорими, които да я изключат“, казва той.

Следвайки логиката на главния секретар, можем да направим следната възстановка:

Бизнесменът връзва кучето, за да не му попречи да сложи край на живота си. После се прострелва в сърцето. С цел да натопи конкуренти, самоубиецът скрива оръжието толкова добре, че да не бъде намерено.

Възможно е обаче да се е случило и друго:

Бизнесменът първо слага край на живота си, след което връзва кучето. Много ясно защо – животното се навърта наоколо, докато закопава оръжието. Като всяко куче, и неговото отрива заритото, а така самоубиецът няма как да натопи конкурентите.

Наистина звучи логично, но нека допуснем още една версия:

Бизнесменът се прострелва и дава оръжието на кучето, за да го зарие дълбоко в земята. После му подава каишката и му нарежда да се самозавърже за едно дърво. По този начин хитрият самоубиец най-сетне изиграва конкурентите и предава Богу дух.

Но четвъртата хипотеза все пак е най-близо до ума:

Бизнесменът разхожда кучето си в парка „Лаута“. От време на време му подхвърля пистолета си, за да си поиграят. Кучето обаче го прострелва. За да се самооневини, то закопава оръжието и се самозавързва за дървото…

Въпросът тук е дали кучето е простреляло своя стопанин по невнимание или го е направило умишлено?

Глупавите кучета обикновено не се връзват самички. Те най-често и не крият пистолетите, с които убиват стопаните си. В случая, следователно, става дума за много умно куче. Почти толкова умно, колкото е главният секретар на МВР. И нищо чудно скоро то да бъде арестувано и надлежно разпитано за мотивите на престъплението.

Какви могат да са те?

Повече от очевидно е, че кучето е било подхвърлено от конкуренти. То се е намирало в непосредствена близост до бизнесмена, присъствало е на негови срещи. Оттам е лесно да заключим, че е било в течение на бизнеса му. Можем, естествено, да предположим и някакъв битов елемент, предизвикал недоволство. Но е далеч по-вероятно в основата на конфликта да стоят неуредени бизнес отношения.

Оттук нататък картинката започва да се изяснява:

Докато се разхождат в парка, кучето се среща с конкурента, който дължи пари на стопанина. Онзи му подава пистолет, то стреля право в сърцето на бизнесмена и връща оръжието на подбудителя. Конкурентът връзва кучето на едно дърво и си тръгва.

Така обаче той би оставил следи. Затова работата, изглежда, е нагласена другояче:

Докато се разхождат в парка, кучето намира мястото, където конкурентът предварително е скрил пистолета. Изравя го, стреля, връща оръжието в дупката, слага си каишката, отива до едно дърво и се връзва.

Ако главният секретар на МВР много държи на версията за самоубийство, веднага предлагам и такъв вариант:

Докато се разхожда в парка, кучето изпитва угризения на съвестта. То споделя на стопанина си какво е замислил конкурентът, разкрива му целия план. Моли бизнесмена да го завърже, за да не извърши злодеянието. Той го връзва, отива до мястото, където е скрито оръжието, и се уверява с очите си, че там наистина има пистолет.

Потресен е, през главата му минават тревожни мисли, че полудява. „Възможно ли е да съм разговарял с кучето си?“, паникьосва се той. „Възможно ли е това да е истински пистолет?“, трепери от ужас. За да провери, го насочва към гърдите си.

Уви, пистолетът действително произвежда изстрел. Бизнесменът пада на земята…

Но къде тогава изчезва оръжието?

По-досетливите ще решат, че щом чува изстрела, кучето се отвързва, вижда каква беля се е случила, скрива пистолета и отново се връзва на дървото. Но не е станало така!

Както вече уточних, това куче е почти толкова умно, колкото е главният секретар на МВР. И неслучайно се презастраховах с онова „почти“.

В случая разликата се забелязва с просто око – единствено главният секретар на МВР се досети, че действително става дума за самоубийство. Никой друг, дори умното куче. Е, може би и министърът на вътрешните работи, но това не се брои, защото той не каза нищо. Каза само: „Виждате в 90-те години какво е ставало, най-големият пик е 491 убийства годишно. През 2017 г. числото е 79 убийства. Как така на някои им се привидя, че се случва нещо такова?“

Разбира се, това също беше много умно, но все пак направи лошо впечатление, че министърът нарече самоубийствата – убийства. А нещата трябва да се казват с истинските им имена.

Самоубийството на пловдивския бизнесмен обаче не изключва диренето на справедливост за рано погубения живот. Кучето продължава да е твърде съмнително, най-малкото тъкмо то е единственият свидетел на престъплението. Налага се, тоест, да бъде разпитано и да даде подробности за самоубийството. А ако се окаже, че по някакъв начин е подтикнало стопанина си да се застреля, трябва да му бъде потърсена отговорност.

Така навремето дядо Вазов като млад съдия в Берковица даже осъдил едно куче на смърт по член 170: „Когато законно се докаже, че някой предумишлено е убил человек, осъжда се по закона на смърт.“ Хем то убило седем ярета и осем агнета, а не человек, нищо че действително имало предумисъл. Не може да се отрече обаче, че Вазов го извикал да даде показания пред съда и му предоставил възможност да се защити…

На някои всичко това може да им се струва тракигомично, но точно така се вършат работите в трагикомичните държави. „Свърши я като кучето на нивата“ – неслучайно си имаме такъв идиом. Докато лаем из фейсбук, колкото да се упражняваме в остроумие, всъщност се самонаказваме. А можем да го кажем и така: самоограбваме. Още по-точното: самоунищожаваме.

Е, как тогава да не е прав главният секретар на МВР?

Да, самоубийство е.  Отвсякъде сме си самоубити.

Данчо Ментата архонт!

Карам си колелото из парка „Заимов“ и изведнъж насреща ми Данчо Ментата. По дънки и тениска, абсолютно беззащитен. И знаете ли какво ми се прииска, както бях засилил…

В последния момент кривнах. Не че му простих, но не ми се ще да го лежа. То за него, ако случа на патриотичен съд, най-много условна да ми дадат, ама що да рискувам.

Това беше миналата седмица. Тъкмо дедо Николай му беше дал Ордена на Св. Апостол Ерм – I степен, за големите му заслуги към БПЦ. Дядо Николай припомни как депутатът внесъл законопроекта за освобождаване на храмовете от данък сгради и такса смет, как помогнал да се извади нотариален акт на катедралата “Св. Александър Невски”, а наскоро подарил на Пловдивската митрополия копие на иконата на Св. Богородица Всецарица от Атон. И за тия заслуги го направи 23-ия носител на ордена.

Преди него отличието на закрилника на Пловдив носят Георги Първанов, пловдивският бизнесмен Георги Гергов, оръжейният бос Петър Манджуков, кметът на Пазарджик Тодор Попов и други известни люде. Известни с най-различни неща…

При връчването на ордена Ментата казал едни думи, които ще му заслужат и титлата „Архонт“, помнете ми думите. Архонт Ментата! И тогава вече за двама ни няма да има място в БПЦ – единият ще стане излишен…

“Защо, попитал риторично Ментата, децата ни трябва да учат теорията на Чарлз Дарвин, в която не вярвам, а да не учат креативната теория?”

Според креативната теория или иначе казано теорията за интелигентния дизайн, светът е създаден от Господ за 6 дни. Това е станало преди няколко хиляди години. Веднъж дори бях изчислил кога точно, но съм забравил вече.

Според нас е напълно без значение какво учат децата. Доказан факт е, че не научават нищо. Още преди години, когато образованието ни не беше се сговнявило напълно, извинете, социолозите от “Медиана” изследваха грамотността на учениците. И се оказа, че те масово не знаят кой е Дарвин, мислели го за футболист. Тъй че с Дарвин нямаме сметки за уреждане.

Махането на козината не е достатъчно доказателство, че си произлязъл…

Забелязал сме, че некои хора се дразнят от теорията на Дарвин, защото според нея хората са произлезли от маймуната. Ако беше избрал някое по-благородно животно, сигурно нямаше да са толкова против. Но, според нас, при повечето от тези хора проблемът не е от какво, а дали…

Има ли недвусмислени доказателства, че хора като Борисов, Цецерон, Тетка, Ментата и т.н. са напълно произлезли? Помислете пак! Дарвин казва: «Човекът е произлязъл от маймуната.» В това изречение само маймуната си е на мястото. Така мисля, де.

И мисля също така, че на гореспоменатите хора в процес на произлизане и теорията за интелигентния дизайн няма да им свърши работа. До който и от тях да добавите думата «интлигентен», все ще седи като грозна хипербола. Не, Господ все пак не е дърводелец да издялка човека с теслата!

Теорията за интелигентния дизайн устройва чудесно и управляващите. Тя легитимира, дава Божествена санкция на властващата простотия. Политиците ни са такива, каквито Господ ги е искал и създал, а не са продукт на дълга верига рецесивни политически гени, както би могло да излезе по Дарвин.

Агресията е от простотия и от лошотия

618x409Иван Стамболов-Сула

Летният хит на медиите са агресията и насилието. Онзи ден по телевизията обявиха, че има нечувана „вълна от агресия“ и цялото активно гражданство се втурна да дири причините и да противодейства. И действително, то не беше пребит журналист, не бяха пребити нотариуси, не бяха пребити лекари заради плацента или просто така, не бяха застреляни по парковете бизнесмени, не бяха напердашени по магистралите бременни жени, не бяха блъскани слепи туристи и удряни пеленачета, не бяха ритани камериерки…

Обществото с право се ужаси и реакцията му не закъсня. Заваляха гневно-мъдри статуси във „Фейсбук“, пропити от морална категоричност и гражданска ангажираност. Неправителствени организации родиха проекти, които с готовност бяха финансирани от правителството по неговите специални програми, насочени срещу насилието. Целта на проектите е „да се променят нагласите на младежите по отношение на насилието“ и тази цел се постига чрез анкетиране. Леле, майко!!!

Има го и това, че

медиите много обичат насилието

Те са като някакви емоционални лешояди, които треперят от радостна възбуда всеки път, когато някъде стане някоя гадост. За тях криминалната хроника е преди новините от парламента и международните новини. Сигурно е така, защото и публиката обича гадости – между това как „звезди“ готвят и ядат или пък пеят и танцуват на любителски начала, публиката обича да узнае как седмокласник е заклал другарчето си. И медиите са щастливи, когато могат да задоволят тази потребност.

Но независимо от перверзния интерес на медиите и техните публики, насилието и агресията съществуват. Защо?

Според психолозите в агресията няма нищо лошо, докато човек защитава себе си и територията си. Агресията е част от инстинкта за самосъхранение и без нея човекът не би оцелял в нечовешките условия, в които го е турила Майката Природа (може би затова той сега й отмъщава за ужас на всякакви зелени активисти и вегани).

Патологична агресията става, когато човек се почувства сам, беззащитен и изоставен. А той се чувства изоставен, когато нещата между него и общността му не вървят по начина, по който трябва, или по който човекът си представя, че трябва. От чувство за самота, страх, слабост и изоставеност и децата развиват своята агресия.

Е, развиват я, разбира се, и когато им се дава лош пример в семейството, в училище или на улицата. Веднъж развита, агресията закономерно ражда насилие. Така казват психолозите.

Разбира се, крайно глупаво е

всичко у човека да бъде обяснявано с инстинкти и нагони,

с междувидова и вътревидова борба за оцеляване или пък с формиращото влияние на обществената среда. Филмите и компютърните игри не са този развращаващ фактор, който някои ги изкарват. Децата били склонни към насилие, защото гледали филми за насилие.

А ние защо не станахме строители на комунизма, като ни караха да гледаме такива филми? Хората са склонни да подражават на фикциите, но го правят всеки по различен начин според собствената си личност, така че е по-правилно да се търсят причините за едно или друго у личностите, а не у фикциите. Чисто материалистическият подход не води доникъде.

Ние, простите граждани, склонни винаги да профанизираме нещата, виждаме две главни причини – човек е агресивен и насилник или от простотия, или от лошотия. Или и от двете заедно.

Всъщност, доколкото простотията е вид простота, склонна или да не разпознава злото, или доброволно да го допуска и да го желае, ние можем да разглеждаме и само една причина за агресията и насилието – лошотията. Човек е жесток, защото е лош. Ама той е агресивен, защото е уплашен и притиснат! Чакайте! Не всеки уплашен и притиснат човек е агресивен.

Страхът и провокацията може да са причина, но тя невинаги води до едно и също следствие. Аз също отговарям на предизвикателствата с агресия, но не се оправдавам, а ясно осъзнавам, че в такива случаи съм зъл и съжалявам за това.

Така става, като се инатим срещу изучаването на вероучение в училище. Ще кажете: ами преди, когато се е изучавало, хората да не са били по-добри! А може би пък бумът на насилието и престъпността, резкият упадък на нравите през втората половина на 20-и и началото на 21-ви век бележи именно смяната на поколенията, изучавали вероучение, с поколенията, които вече не са го изучавали, знае ли човек…

Най-адекватната учебна дисциплина

по въпросите на доброто и злото е богословието

и по-специално в частта си „Етика“. Етиката (и не само християнската) има за цел да каже три важни неща:

– че трябва да се научим да различаваме добро от зло, заради което трябва да възприемем определена ценностна система;

– че от двете трябва съзнателно да изберем доброто, ако искаме да сме морални според координатите на вече приетата ценностна система;

– и че трябва да знаем ЗАЩО сме избрали доброто, а не злото, или поне защо сме избрали онова, което вече сме припознали като добро.

Не трябва да измъчваме слабите. Защо? Защо да не трябва? От гледна точка на еволюционната логика дори е нужно да се отърваваме от тях, когато видим, че с нищо не допринасят за оцеляването и просперитета на вида и даже са му в тежест. Защо не трябва да измъчваме слабите?

Християнската етика отговаря: „Защото те носят Божия образ и са част от Божия промисъл в същата мяра като силните. Да измъчваш другия човек е все едно да измъчваш Бог, да убиеш другия човек е все едно да убиеш себе си, защото с него имате едно естество – човечество. Пък и нашата съвест, която е гласът на живия Бог вътре в нас, не ни разрешава, не ни позволява да поискаме даже такова нещо, не дава да ни мине през ума даже!“.

Какво отговарят другите етически системи на този въпрос? Какво би отговорил вулгарният материализъм? Или рационализмът?…

Днес образователната система възпитава децата в духа на либерално-демократичния материализъм: „Най-важният си ти.

Твоята личност е в центъра на всичко

Да изразиш себе си е не само твое право, но и твое задължение. И колкото си по-„нестандартен“, толкова по-добре, толкова повече заслужаваш „свободата“ да „изразиш“ своята „ярка индивидуалност“.

Да, който е различен, безспорно изпъква. Изпъквал е и винаги ще изпъква независимо от собственото си желание. Но какво правят останалите, какво правят посредствените и незабележимите, те също имат своите права на яркост и забележимост.

Така, за да изпъкнат, едни започват да ходят с дълги коси. Когато всички тръгнат с дълги коси, „бунтарите“ обръсват главите си.

Така, за да се откроиш, започваш да изразяваш себе си, като се криеш по клозетите да пушиш, защото е забранено. Когато всички се опълчат на „системата“ и започнат да пушат, ти, за да си различен и да имаш своя физиономия, за да си неповторим, ярък и свободолюбив, започваш да се друсаш.

Скоро и това не е достатъчно, за да си „лошо момче“ и да вдъхваш страхопочитание. Започваш с истинските престъпления и чакаш възхитените девойки да се наредят пред теб с надежда да отнемеш девствеността им.

Междувременно, понеже не на всички момчета им върви да са „лоши момчета“, някои от тях решават да станат момичета. За да изразят индивидуалността си, не за друго!

Ставайки момичета, неуспелите да станат „лоши момчета“ ненадейно получават бурни аплодисменти! Ах, колко са смели! Ах, толкова е либерално, толкова е цивилизовано всичко това!

Ах, те имат право да бъдат такива, каквито се чувстват!

Само да е посмял някой даже да си помисли нещо различно! Смърт на езика на омразата! Смърт! Смърт!

Как, когато не е съвсем ясно какво е мъж и какво е жена, да бъде ясно какво е добро и какво е зло!

Как, ако не е съвсем ясно какво е добро и какво е зло, да обясниш на някого, че агресията и насилието са зло? Ами ако той е решил чрез агресия и насилие да изрази неповторимата си личност, ние какво – свободите му ли ще ограничаваме, правата му ли ще отнемаме?!

Докато приемаме доброто и злото като субективни и относителни, не можем да се сърдим на никого за нищо.

Ако приемем, че доброто и злото са обективни и абсолютни, ще ни се наложи да ги персонифицираме. От зората на своето съществуване светското изкуство се опитва да направи това и проявява гениална изобретателност в създаването на положителни и отрицателни художествени образи, но не може да стигне до задоволителни резултати без идеята за Бог.

В теоретичен вид тази идея е систематизирана в богословието, което, извън мистичните лични и съборни изживявания на всеки човек, е наука като всички останали – изучава се в университетите в София, Пловдив, Велико Търново и Шумен.

Ако извадим математиката от учебните програми, да не се вайкаме, че децата не умеят да смятат. Щом не им даваме да имат вероучение, да не се вайкаме, че не различават достатъчно ясно добро и зло и че с детска невинност се отдават на агресия и насилие.

Злото, от което се потрисаме, като

го видим по телевизията, е сред нас

не защото някой ни го е натрапил и ни атакува с него, а защото сме го допуснали, избрали и поискали. За нас омразата е modus vivendi. Ако някой сгреши, ние викаме „Разпни го!“, но никога „Господи, не му зачитай тоя грях, защото не знае какво върши!“.

Вижте социалните мрежи, вижте „обществения дискурс“, в който сияят само морално съвършени оратори, които гневно бичуват останалите отрепки, изроди, простаци, престъпници, мафиоти, олигарси и т.н.

Ако искаме наистина нравствени граждани след 20-30 години, трябва да започнем да се занимаваме с децата днес, нищо, че е събота. А дотогава нека полицията, ако обича, да се държи малко по-строгичко, докато фондациите провеждат анкети и сенсибилизират младежите, проучвайки нагласите им. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Номера за наивници

RIFORMAПетя Владимирова в Дневник

ГЕРБ оттегли текстовете от промените в Закона за съдебната власт, които забраняваха финансиране на проекти на съсловните организации на магистратите от фондация „Америка за България“, като преди това извади забраната за финансиране от европейски източници.
Имало „повече спекулативно поднасяне на информацията, отколкото нещо, което да бъде разумно и градивно, за това ще оттеглим тези текстове, за да се създаде работеща среда за важните текстове от ЗСВ“ – така Цветан Цветанов аргументира отмятането им от идеята за забрана на финансирането. И надали си и давал сметка колко точно се е изразил.

Така вносителите потвърдиха на сто процента прогнозата на „Дневник“: че разпоредбите за финансирането ще бъдат свалени от проекта, защото други са „важните текстове от ЗСВ“ /по Цветанов/ за ГЕРБ и вдъхновителите на промените, а именно: да бъде прокаран кариерният бонус в ЗСВ за определени членове на отиващия си Висш съдебен съвет /ВСС/, с които да бъде кадрово „укрепен“ Специализираният наказателен съд; Съд, който – чрез приетите днес промени в Наказателно- процесуалния кодекс /НПК/, се превръща в „съда на Цацаров“.

Казвам това, защото прокараните промени в НПК са първоначално и нееднократно лансирани именно от главния прокурор.

Надали вносителите са имали въобще намерения да спират финансирането, тъй като са си давали сметка, че забраната е категорично противоконституционна и президентът не само щеше да им върне закона, но не бе изключено и да го атакува пред Конституционния съд.

Трябваше обаче да провокират голямата гюрултия за пред народа, когото броят за потънало в антиамериканизъм стадо и да му се докарат „като него“ с най-примитивна цел: „вижте грантаджиите как реват, а ние се опъваме на лошата Америка…“.

А пред американския заместник-помощник-държавен секретар да се усукват като паленца, въртейки опашки в израз на вярност. А паралелно зад този лицемерен цирк да си върви безпрепятствено истинската цел – да си формират съд /Спецсъда/ и да си осигурят /чрез НПК/ удобни процедури за обвиняване и съдене на всеки който им пречи или устройва конюнктурата, прикрито под прокъсания воал на борба с високата корупция.

А има и съмнения за противоконституционност приетият днес НПК, защото променя подсъдност според субектите на наказателна отговорност /тоест според хората/, а не само според вида на престъпленията.

Подобен проблем имаха и когато създаваха Специализирания наказателен съд преди 4 години. Още тогава Цветанов искаше освен за престъпленията на организирани престъпни групи да бъде и съд за хората от високите етажи на властта, но противоречието с основния закон ги спря.

Сега вече нищо не ги спира. С кариерния бонус и с НПК, какъвто го приеха днес /той е тема на отделен анализ/ трасираха вечността на българския модел, чието име е „правене на политика чрез наказателен процес“.

Да, на ход са президентът и Конституционният съд. Ако все още е останало нещо от право в България.

De Profundis: Ако някой направи нещо с Путин, а не обратното

8ec92718298eeeee92248fa795f249e6При бунтове в Русия, Кремъл обръща Всевиждащото си око навътре и, поне за малко, не се взира нагло и лакомо в останалите хора и народи

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

 

За човешката физика и психика, граждани, някои лета могат да са опустошителни, поне колкото някои зими – Виденовата, Лукановата и други. Има изгледи обаче това лято да се превърне в Путиновото, особено ако до края му се случат още чудеса покрай Русия, нейната мирна политика и великите визии на государя-император. Тоест, очаквам или Путин скоро да направи с някого нещо или някой да направи нещо с Путин.

Като политически анализ – толкоз, не може да се каже по-ясно. Повече подробности – ако си платите като за врачка. Или като от „Ройтерс”.

И досегашните руски летни чудеса обаче са достойни за правилно тълкуване. Например идеята на руското здравно министерство

да се мине на сух режим, 

като се забрани продажбата на алкохол в почивните дни, е гениална. Тя е от онези, малките стъпки на човека, които може да се окажат голяма крачка за човечеството. Този път руснаците със сигурност ще скочат в защита на своите граждански права. Което пък ще донесе отдих за нас, историята твърди, че при бунтове в Русия, Кремъл обръща Всевиждащото си око навътре и, поне за малко, не се взира нагло и лакомо в останалите хора и народи.

И как няма да се надигнат руснаците в защита на правото си да пият? Да не можеш ти точно през уикенда да се натряскаш подобаващо от сутринта, да побиеш превантивно жената, а после да я приласкаеш и поплачеш на рамото ѝ от мъка, задето си я разкрасил по начин най-художествен – какво по-руско от това. Какво по-цивилизовано. Каква по-вдъхновяваща цел за през скучната и трезва работна седмица. При това цел достижима, не като световното господство на Матушка Рус…..

И сега чрез някаква си измислена по западен модел „Стратегия за формиране на здравословен начин на живот на населението” искат да ти отнемат всичко смислено и родно, като заменят водката с безалкохолно. Ми то в това няма никакъв смисъл, ако имаше, защо добрите руски властите още навремето разрешиха на другаря Ломоносов да измисли водката като утеха за изстрадалия народ…..

Ако изобщо се реализира безумната идея на руското здравно министерство, граждани, в което аз лично се съмнявам, вероятно ще се наложи печената кремълска пропаганда да поработи здраво, за да я пробута на гражданското общество в Русия.

Пропагандата сигурно ще започне с уточнението, че режимът всъщност не е сух, а полусух, доколкото засяга само почивните дни. После обаче някой умник ще се плесне по плешивото теме: „Ама, другари, това дори не е полусух режим, а полумокър. Нали можехме да забраним пиенето изобщо – но със сегашното решение през работните дни то не просто е позволено, а дори насърчено. Ето защо трябва да подкрепяте режима на частичния трезвеник Путин – ако се бунтувате, не се знае дали няма да ви дойде до главата някой пълен трезвеник…..”

Но ако покрай руските дела пълното пощуряване на руските граждани още предстои, на световния гражданин Емир Кустурица то вече се е случило.

Намирам филма му „Аризонска мечта” за гениален и така ще си остане, независимо от огромното невежество, политическа слепота и моралния релативизъм на неговия създател, демонстрирани при скорошно посещение в Крим. Пред журналисти в Ялта Кустурица нарече присъединяването на Крим към Русия „естествен, органичен процес” и добави: „Когато Крим стана част от Русия, аз си помислих, че той винаги е бил част от Русия.”
Ето как

един велик режисьор може да е жалък глупак

Или лакей, защото вероятно той превива умствения си гръбнак за пари. Иначе човек ще реши, че при другаря Тито образователната система е била по-куца дори от Живковата и е набила в главите на югославските интелектуалци по-големи простотии. Щото, поне според мен, в България, макар да бяхме почти 16-та република на СССР, а Югославия – почти див Запад, тук винаги се е знаело, че Крим не е руски, а само е обект на безкрайни руски политически и военни амбиции. Още от Петър Първи, та чак до Путин Последни.

Айде, бе! Никаква риба не плува в небето, драги ми Емире, поне не онази, дето двете ѝ очи са от една и съща страна! Кримската цаца, която опитваш да ни пробуташ, те отнася по-скоро към забравата на небитието. Защото, след като са се изтрили с теб, в Русия няма да те помнят. Справка – Жерар Депардийо.

Но да оставим мъртвите да погребват своите мъртви, а ние да се върнем в сгъстената лятна реалност на 2017-та.

Путин е инструктирал руските разузнавателни служби да извършат „нулиране на управляващия режим в Украйна”, за целта се използват хора от полската, унгарската и българската диаспора, които стимулират фалшиви етнически конфликти – информира в Киев Васил Хритцак, шеф на Службата за сигурност на Украйна. Така се прави, някои служби информират обществото и го предпазват от опасности, а други…..

Но какво, много конспиративно ли ви звучи? Ами да, много е конспиративно – точно колкото трябва. Защото, знаете – ако нещо може да се окачестви като част от „теорията на конспирацията”, това не означава, че конспирация не съществува.

Не помните фалшивия и излишен за България „възродителен процес” ли? А фалшивото и излишно за бивша Югославия етническо прочистване, идеята за което Кустурица май е проспал? Или не се сещате, че от няколко седмици текат информации – и то не само от официални украински източници – за активизация на различни малцинствени групи в Украйна?

Добре, де, поне за провокативното обявяване на „Република Малорусия” в Донецк не искате ли да се сетите? Или съзнателно не прочетохте информацията, за да не научите кой и как точно нарушава тъй наречените Мински споразумения.

Разбирам, човещина е – многото знание носи и много печал, както пише в Библията. А човек трябва да си пази предразсъдъците, на които се крепи, иначе рискува да се разпадне.

Но какво мислите за съобщението, че по някаква случайност точно в тези дни на руско-украинската граница бяха разположени нови три мото-стрелкови дивизии?

„Ние имаме право да преместваме нашите войски по цялата територия на руската федерация по наше усмотрение” – помисли, помисли и каза по този повод Дмитрий Песков, говорителят на Путин.

Отговорен човек е Песков, само истината говори – международното право наистина им позволява да си местят всичко, което си поискат, от единия крачол в другия. Лошото идва обаче, щом изкарат навън онова, дето си го местят, и демонстративно го размахат пред невинните минувачи. Гледката е грозна, подобни лоши постъпки международното право не позволява. Но пък руснаците сами си ги позволяват, щото са по-големи и по-силни от международното право. Е, за да остане при истината, Песков за такива неща и дума не обелва, а мъти главите на хората чрез такива като Кустурица.

Или като основателя на българската партия „Атака” Павел Шопов, който лансира идея за създаване на „сръбско-български православен съюз”. Съюз, който, на всичкото отгоре, щял да бъде „близък до Вишеградската четворка”.

Не съм виждал отдавна Павката Шопов из Пловдив, но

блясъкът на разума в очите му

явно е добил ново качество.

Първо, да не се връщаме по-назад в историята, но идеята му е само малко по-различна от Балканската федерация на Сталин-Тито-Димитров. И тя дори ще се провали по абсолютно същия начин, тоест – изцяло. Това е политически запъртък, който обаче се пръква, за да умирисва фона на важни предстоящи събития – подписване на българо-македонския договор, заявката на премиера Борисов, че Западните Балкани са един от приоритетите на българското председателство и други.

Второ – общата точка в един такъв съюз би било не нещо в него, а нещо извън него – не православието, това са приказки за наивници, а Русия, руските интереси на Балканите и желанието на Кремъл да отклони балканските народи от пътя им към Европа. И НАТО – да не забравяме.

Трето – един „православен сръбско-български съюз” може да има толкова общо с европейските, а дори и с „анти-европейските” позиции на католическата Вишеградска четворка, колкото черешовото топче с „Дебелата Берта”. И така нататък – да не се хабя за поредната руска идиотщина, сервирана ни чрез български „политик – патриот”.

Лошото обаче е, че такива идиотщини се чуват и на доста по-високо аналитично ниво. Както писа например Питър Апс за „Ройтерс” – „Украйна /разбирай – агресията в Украйна, превземането на части от Украйна/ даде възможност на Путин да възстанови репутацията на Русия като основна световна сила”.

Извинявайте, за каква репутация говорим? Ако е за тази на страна побойник – мерси, това не е репутация, а катастрофа. За какво „възстановяване” се мисли – кога Русия е имала някаква репутация, та сега да я възстанови. И, в края на краищата – за каква световна сила става дума? Ако е за онази, която дрънка оръжие, докато не може да изхрани собствения си народ и да произведе една игла, без да открадне технология от гнилия Запад – това

не е сила, а пародия

И така нататък. Обаче наистина ми писна от умни и добре платени „наблюдатели”, които ръсят източни и добре платени глупости на килограм.

Та ето как се сгъстяват облаците, граждани, и ме карат да съм нащрек, да очаквам това лято поредния великоруски подвиг от страна на Великата Рус. Ще бъдем изненадани, със сигурност. За съжаление, няма как да бъдем приятно изненадани – дори ако някой наистина направи нещо с Путин, а не обратно.

„Патриотите“ са голи. Окончателно.

Как да не им е лесно на ГЕРБ да управляват с „патриотите“! Та те не знаят какво искат, нито знаят с кого и как го искат. Те нямат програма, нямат кадри, нито позиции. А вече нямат и лице. Коментар на Иван Бедров.

Bulgarien Sofia Parlament neue Regierung (Getty Images/AFP/D. Dilkoff)

„В момента е по-работоспособна ситуацията. На заден план са претенциите за кадрови въпроси, които бяха в предишния мандат“, заяви преди дни председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. И с още думи обясни как сега им било много по-добре, работят много по-лесно и като цяло им е много по-приятно, отколкото преди, когато коалиционният партньор бе друг.

Разбира се, че „патриотите“ са по-лесни. Те нямат своя политическа програма, но са удобен инструмент за тестване на всякакви приумици. Нямат и свои кадри, които да предложат в управлението, но с готовност търгуват полагащите им се места.

Не заемат и текущи позиции по актуални въпроси, но пък могат да попритиснат този или онзи с резки изказвания, които забравят още след ден. „Обединени патриоти“ не притежават нищо, което да ни кара да ги приемаме като политическа сила.

Напред – без програма и без хора

Тези дни депутати от ГЕРБ координирано повтарят как в програмата за управление на правителството има 850 мерки. Твърдят, че била готова. Програма обаче не е публикувана. На няколко пъти управляващите обещаваха това да стане „в близките дни“. Почти 100 дни след избирането на правителството това не е факт.

Винаги наличието на подобен документ е било по-важно за малките коалиционни партньори, защото написаната програма е поемане на конкретни ангажименти. И винаги е по-удобно за голямата политическа сила да не бъде ограничавана от нещо написано, което би трябвало да включва исканията и мерките, заради които по-малките подкрепят управлението. Нашият случай не е такъв.

Още при избирането на кабинета „Обединени патриоти“ показаха, че са готови и да търгуват полагащите им се постове на неизвестна за публиката цена. Не се посвениха да признаят пред медиите, че тепърва се запознават с министъра на икономиката, който обаче зае поста от тяхно име.

Номинираха още няколко заместник-министри, които могат да бъдат свързани или с други политически сили, или с кръгове около Делян Пеевски. Как да не им е лесно на ГЕРБ да управляват с такива партньори? Та те не знаят какво искат, нито знаят с кого и как го искат. Разбира се, става дума за политически искания. Ако има други, то и те остават скрити за публиката.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan BedrovИван Бедров

Като опитни зайчета

И липсата на програма, и липсата на подготвени и политически представителни кадри могат да бъдат донякъде компенсирани, ако има политическо поведение след това. Т.е. заявяване на ясна позиция и нейната последваща защита.

Валери Симеонов в един момент се зае с приватизацията на Български морски флот – имало много нарушения и трябвало сделката да бъде развалена. Не знаем какво е искал да тества с това изказване, дали тестът е бил успешен и изобщо какъв и за кого беше този сигнал.

Но ако една политическа сила наистина е убедена, че има достатъчно данни за нарушения на приватизационен договор и основания за сериозни последици от това, тя заявява ясно тази своя позиция и я отстоява. И пред избирателите, и пред медиите, но – преди всичко – в рамките на коалиционния формат на управление. Нашият случай обаче не е такъв и темата бе бързо забравена.

След това Симеонов реши да отменя доплащането за стаж, т.нар. клас. В негова защита се изправи председателят на най-голямата работодателска организация – същият Кирил Домусчиев, от когото Симеонов искаше да отнема Българския морски флот седмица по-рано. Още седмица по-късно „патриотът“ се извини за хрумването си – не било нито политическа позиция, нито намерение, нито нищо. Ей така, думи. Проба – грешка.

На фона на всичко това дори екстремистките залитания на „патриотите“ може да започнат да изглеждат като дребни проблеми, а не са. Не е дребен проблем и фактът, че активистка „патриотка“ бе арестувана за трафик на бежанци, докато лидерите ѝ „бранят“ България от тях. Не е дребен проблем и фактът, че един от лидерите „патриоти“ настоява за повече присъствие по границата, а после настанява командированите служители на реда в хотела си.

Не е дребен проблем и фактът, че евродепутатът „патриот“ е избран след финансирана от КТБ предизборна кампания, а днес се прави, че не помни. Как да не ти е сладко да управляваш с такива хора? Няма програма, няма позиция, няма политика. Има само интерес. И цена. Буквално.