Най-новата легенда за Борисов

В първия мандат на Борисов слушахме легендата за „лошото наследство“, във втория – тази за реформите. Сега Борисов си има ново супер-качество, но и тази легенда преследва същата цел: да прикрива истини. Ето фактите:

Коментар от Полина Паунова:

Само няколко месеца след старта на Борисов 3.0 маските са свалени, а обещанията – забравени. Коалицията между ГЕРБ и т.нар. Патриотични сили изглежда започва да скърца, но засега общите им интереси надделяват. На няколко пъти преди парламентарната лятна ваканция услужливите медии разсеяно не забелязаха пропукването на мнозинството при гласувания в пленарна зала. Лятото пък помогна да бъдат забравени съществените теми, които умело биват подменяни с хайки, оглавявани от вицепремиер.

Въпреки привидното затишие обаче държавата продължава да затъва в обичайните си обвързаности – омертата се задълбочава, а хватката ѝ около властта не само не се разхлабва, но дори завзема допълнителни “територии”. Съвсем видимо свидетелство за това са опитите с помощта на властта неуспелият шеф на ДАНС, но иначе “успял млад мъж” Делян Пеевски да прибере оръжейния бизнес под крилото си.

За да не се говори много-много за този пореден апетит, а и за да не се обяснява как с почти всяко свое действие държавата захранва именно Пеевски, очевидно е време около Борисов да се завихри нова легенда, която да бъде пробутвана с охота на публиката.

При първия кабинет на Борисов разказът беше за “лошото наследство” и за борбата срещу престъпността. Вторият му управленски мандат бе белязан от обясненията за масови реформи, които в крайна сметка така и не се случиха. Но тъй като приказките за спасителя на България се изтъркаха, а за главния реформатор на републиката разбрахме, че не може да проведе необходимите промени, сега, броени месеци след началото на третия мандат, дойде ред на най-новата легенда: Борисов – международният лидер.

Новото супер-качество

Новото супер-качество на премиера, през което ще се пречупва общественият разговор в третия мандат на ГЕРБ, очевидно ще е майсторството на международника Борисов. Още преди да се подпише договора с Македония, коментарите на близки до партията анализатори загатнаха, че ситуацията ще се развие именно така.

За новия имидж на премиера пръв се погрижи заместникът му в ГЕРБ Цветан Цветанов, който преди месец съобщи от парламентарната трибуна, че министър-председателят е “безспорният лидер на Балканите”. Според Цветанов, Борисов е лидер, защото го канят на всички международни срещи, на които се решава бъдещето на региона.

Съвсем очаквано изказването бе последвано от редица коментари, обрисуващи лидера на ГЕРБ като едно от “старите кучета” в Евросъюза, като безспорен парламентьор между Брюксел и Анкара и балансьор между крайния Вишеград и либералния Запад.

При посещението на Макрон в България хвалителите на Борисов намериха още аргументи за новия талант на премиера. Към ласкателите се присъедини и вицепремиерът Валери Симеонов, който в сряда заключи, че “триумфът на Борисов е външната политика”. Триумф, който при посрещането на френския държавен глава изглеждаше така: с широка усмивка и очевидно възхитен от собствената си находчивост Борисов приветства Макрон с думите: “Казвам, че всички парле ву франсе”. След което – поради бедния си речник на френски, а и на всякакъв друг език – големият геополитически стратег се впусна да прегръща горещо скъпия гост.

Макрон и Борисов във Варна

Именно по тази причина (че всички парле ву франсе) новото супер-качество на Борисов ще бъде с дълбочината на предходното: реформи, за които обилно се разказва, но които така и си остават неосъществени.

В крайна сметка обаче тези до болка познати трикове работят добре пред българското общество, което очевидно всеки път е готово да повярва на новата легенда, вместо да погледне фактите. А те сочат, че Борисов не просто не е гениален международник, а че трите му мандата дори не са го превърнали в посредствен такъв.

Ето защо в прав текст трябва да се обясни, че европредседателството не е заслуга на ГЕРБ, а просто ред. Че договорът за добросъседство с Македония отново не е заслуга на Борисов, а стечение на обстоятелствата най-вече заради вътрешните събития в съседната държава. Както и че визитата на Макрон се дължи единствено на волята на френския президент. И на целите, които преследва в региона.

Какво крие Борисов 3.0

Приемем ли тези факти, лесно ще разберем, че подобно на предходните му две “нови версии” новото амплоа на стария Борисов цели само едно: да отвлича вниманието от същинските процеси в политическия живот. Те пък също не са особено мистериозни: случващото се с „Дунарит“ е ярък пример. Категоричният отказ на управляващите да въведат отчетност в прокуратурата – също. Проектът за антикорупционен закон, който изглежда като средство на властта да се разправя с неудобната част от опозицията – също.

Новото супер-качество, върху което да се съсредоточат медии и анализатори, е необходимо и заради предстоящия избор на политическа квота във ВСС. Именно там е съвсем видимото доказателство, че омертата продължава. И то кристално ясно се вижда в една от номинациите на ГЕРБ – съдия, свързан дълбоко с ДПС.

Накрая да кажем и това: около легендите за Борисов има един безспорен феномен. Те винаги са видими отвън, но неизменно си остават неразгадаеми за публиката в България. През 2010 година, опиянен от успехите си, Борисов разказа пред германските консерватори как преди него са се случили толкова много убийства, че “колегата Цветанов ходи с багер и вади трупове”.

В Германия разясненията му предизвикаха кикот, в България – хвалебствия. Същото беше и с обясненията отпреди година, че съдебната реформа била извършена: в българските медии те срещнаха радостни възгласи, а в изводите на Брюксел – силен скептицизъм. Сега новата версия на премиера, обясняваща, че “всички парле ву франсе”, бе посрещната от Макрон със снизходителна усмивка, а в самата България – с балканска гордост. Нещо повече – тя е смятана за сигурно доказателство за геополитическия талант на министър-председателя.

За всички останали сигурни доказателства, най-вече за продължаващото вече години заграбване на държавата, и анализатори, и медии предпочитат да мълчат. Най-вероятно защото е много по-лесно “всички да парле ву франсе”.

Защо властта подгони зелените

Евгений Дайнов, Дневник

В разгара на Миндя рок фест, който съвпадна с пожара в Кресна, се опитах да се хвана на бас, че властта до ден-два ще изкара виновни зелените. Никой не се хвана на този бас, защото на всички им беше ясно, че точно така ще стане.

И то взе, че стана. Държащата властта групировка обвини зелените по две направления: първо, техен човек запалил гората; второ – не били хукнали да гасят.

Държавната машина вие срещу зелените от месеци. Зелените са обявени за най-зли врагове на народа, по-лоши от соросоидите дори. Отсега се хващам на бас, че предстоят арести на зелени по списък. Преди да са ме прибрали и мен, като един от основателите на ПП „Зелените“, да си кажа. Че после – не е ясно…

Защо групировката, управляваща страната (и нейните ресурси) в свой собствен интерес, изведнъж обяви зелените за враг номер 1? Според групировката, зелените са:

– подлъгали хората в Трън да не допускат златодобив; а после направили същото с хората в Ъглен да гласуват против близката кариера;

– виновни за това, че Европейската комисия осъди България за фрапантни нарушения във връзка със застрояването на защитени територии около Калиакра;

– виновни, че предстои Европейската комисия да осъди България за още поне едно подобно фрапантно нарушение, този път – в Рила;

– виновни, че групировката предстои да връща едни доста големи пари поради задаващия се провал на магистрала Струма;

– основни замърсители на плаж Корал и други незастроени (все още) плажове;

– запалили Кресна и не са ходили да гасят.

Всичкото това идва отгоре на обичайния вой за това, че зелените пречат на стопанското развитие на Банско и пр.

В последните дни на тази пропаганда се поддават дори инак разумни хора, включили се във всеобщия държавен крясък: „Дръжте зелените, те са виновни за всички!“, поразително приличащ на едновремешното германско: „Дръжте евреите, те са виновни за всичко!“.

Защо се случва всичко това?

Не зелените запалиха Кресна – а именно те ходиха да гасят, предвождани от Андрей Ковачев (не се включих, защото имах на главата си рок фестивал на другия край на България; инак дотук съм участвал в гасенето на два горски пожара). А милицията ги е спирала и тормозела, за да ги обвини по-късно.

Властта мина всякакви граници и онова, което прави всяка будна секунда е – да лъже. Нагло, предизвикателно, подло и отровно. Зад всяка дума на властта трябва да надзъртаме и да проверяваме – това пак лъжа ли е (понеже не са заровени нечии интереси) или все пак е истина?

Не зелените, а мутрите застроиха защитените зони в Калиакра. Не зелените, а правителството, поставило се в услуга на мутрите, категорично отказва да строи одобрените от Брюксел варианти на магистрала Струма; и ни залъгва с някакви други пет-шест проекта, за които никой в Брюксел не е чувал, камо ли да е заделил пари.

И не зелените ще осъдят България за това, че протежирани от правителството местни тарторчета се настаниха в защитената територия „Рила-буфер“.

Има очевидна причина, поради която
управляващата групировка гърми по зелените от всички цеви

Тази причина е вкоренена в основното противоречие, което разтърсва всички управляващи от десетина години насам. А то е следното.

Управляващата групировка е по природа такава, че иска да изгради олигархия по руски образец – т.е. група богати мъже да управлява завинаги в свой интерес. Средата, обаче, в която се развива това действие, е европейска – т.е. правилата, приети от България са такива, че властта да управлява в интерес на гражданите, а не на мутри.

Тези две реалности – природата на власт-имащите от една страна и средата, в която са поставени, от друга – са в непрестанен, всекидневен сблъсък. Те не могат да съществуват едновременно, по дефиниция. Или обслужване на мутрите, или – управление по европейските правила.

Докато в парламента и в управлението имаше проевропейски субекти, те криво-ляво успяваха да отстояват правилата срещу набезите на групировката. Ще рече: от време на време властта работеше и за гражданите, не само за мутрите. Днес в парламента няма такива субекти. Всички са в групировката. Отпадналите от парламента ДСБ и „Да, България“ не произвеждат никакви действия, с помощта на които да удържат правилата срещу хищническите апетити.

И тъкмо групировката си каза: „Юруш!“ – и се оказа, че не всички, които отстояват правилата против апетитите, са в кома. Отново, както често се случва, се оказа, че на бойното поле са останали зелените. И непрекъснато тикат правилата под носа на разюздалата се групировка.

И тук вече нещата се вързват. След като зелените са единствените, които продължават да отстояват правилата срещу алчността – те са обявени за главен враг на властта. Някъде изчезнаха предишните врагове – соросоиди, грантаджии, еврогейове и либерасти.

Всъщност, не са изчезнали съвсем. Срещу всички министри от последните години, които са горе-долу настроени да играят по европейските правила, има повдигнати от прокуратурата обвинения.

И ето я картинката. На полуумрелите „соросоиди“ нож вади Цацаров. На нагло-живите зелени се нахвърля цялата власт, подкрепена от партизанските действия по места на нейните мутри.

Каква е целта на групировката?
Да затвърди упражняване на властта от руски тип

Т.е. властта да бъде ползвана единствено за удовлетворяване на алчността на властта и на нейните приятелски мутри. Докато съществуват зелените, отбраняващи европейските правила на управление, това не може да се случи. За да стане алчността единствената основа на управлението, на бойното поле не трябва да има никой, който да припомня и защитава правилата.

Само че премахването на зелените няма да реши този проблем на властта. Защото правилата не са на зелените, а на ЕС. За да престанат тези правила да действат, групировката трябва да извади България от състава на ЕС. А за да постигне трайно целта си – управление, подчинено единствено на алчността – най-добре за групировката ще е да вкара България в някакъв съюз с държави, където управлението на алчността е вече утвърдени, като Русия, Беларус, Узбекистан и подобни.

В момента управляващата групировка не е докрай наясно, че ако продължава така, ще трябва да напуска ЕС. Все си мислят, че след като обезвредиха „соросоидите“ и сега унищожат зелените, ще могат да крадат, та макар в рамките на ЕС.

Няма как да стане.

Или краденето – или европейските правила

А ако европейските правила – то всичко живо, днес имащо властта, ще трябва да се окаже в затвора.

И така нашите умници се самонатикаха в ъгъл, от който няма излизане. От една страна, не им стиска да изкарат България от ЕС, за да си крадат. От друга – докато България е член на ЕС, винаги съществува опасността европейският ред да надделее над местните бандити; и днешните министри, прокурори и кметове да гледат изгрева през прозорчета на квадратчета.

Присъдата по повод Калиакра накара някои от властващите внезапно да разберат тази си дилема. И се поуплашиха. И решиха да превърнат страха си в агресия. Срещу зелените.

Нищо ново под слънцето. Така беше през 2007 година, когато започнаха протестите за спасяване на Странджа от лапите на мутрите. Така беше при „Бойко-1“, когато властта организира първите контрапротести срещу опитите на зелените да спасят Пирин от резачките, багерите и фадромите. Така беше през 2012-та, когато протести спряха онзи закон за горите, който даваше българската гора на разположение на мутрите.

Така, между другото, беше и през есента на 1989 година, когато зелените (тогава – „Екогласност“) бяха обявени за врагове на народа. После някак си се оказа така, че падна режимът на бай Тошо…

Триумфът на Борисов изхвърля Цацаров

Правителството възлага на външната политика да пребори пред Европа корупцията и бандитизма

Светослав Терзиев, Сега

„Не съм ласкател, но триумфът на Бойко Борисов е външната политика“, обяви вицепремиерът Валери Симеонов пред Би Ти Ви в коментар за успехите на кабинета „Борисов-3“ през първите 100 дни управление. Към казаните от него две истини може да се добави трета: „А един мармот завива шоколада в станиол“.

Няма майтап, на стотния ден на сегашния кабинет България тръгна по нов път благодарение на външната си политика. Ако се съди по огласената в началото на август Програма за управление на правителството за периода 2017-2021 г., държавата ще стане дипломатическа вместо парламентарна република.

Тя залага на външната си политика, а не на върховенството на закона, за да убеди Европа и света, че е правова държава. Прокуратурата свива скромната си активност, а главният прокурор Сотир Цацаров, бидейки декоративен елемент в борбата с престъпните структури, получава добра перспектива да се прехвърли в дипломацията.

Програмата се състои от 128 страници, а най-важното е казано още в началото. Първите приоритети са във външната политика, за да не се изложим пред чужденците. Най-отпред е председателството на ЕС през 2018 г., което е краткосрочна цел, защото е половингодишно, а веднага след него е общият раздел за външната политика. В него пък доминираща цел е „Присъединяване на България към Шенген и еврозоната (както и) отпадане на Механизма за сътрудничество и оценка“.

Трите задачи имат общ знаменател,

защото изпълнението им се спъва от един и същ фактор – корупцията на високо равнище и организираната престъпност, или казано с други думи, недосегаемата мафиотска система на управление.

България изпълнява техническите критерии за членство в Шенгенската зона, но не може да влезе в нея, защото някои държави, не вярват, че нейният корумпиран елит е способен да пази надеждно външните граници на ЕС. Тя покрива и числовите критерии от Маастрихт за влизане в еврозоната, но Европейската централна банка не се доверява на същия елит, който допусна и участва в източването на КТБ, четвъртата по големина банка в държавата.

Накрая Европейската комисия не може да отмени своя контролен Механизъм за сътрудничество и проверка, без прокуратурата и съдът да представят видими доказателства, че се борят с корупцията на високо равнище и организираната престъпност, което означава най-сетне да вкарат в затвора някоя знакова фигура.

България се върти в омагьосан кръг

Докато не бъде прекратен механизмът, Холандия и вероятно други държави няма да я пуснат в Шенген, защото изрично поставиха такова условие. Няма да й помогне и Франция, защото президентът Еманюел Макрон каза на Борисов да чака за появата на друг Шенген, а не да се натиска за сегашния.

Що се отнася до еврозоната, държавата няма как да докаже финансова порядъчност, без да изобличи крадците от КТБ и техните съучастници по върховете на властта. Така излиза, че всичко се свежда до едни и същи лица, които са призвани да решат проблема, докато именно те са проблемът.

Как да стане? Да си признаят и влязат в затвора по своя воля е невъзможно, защото, както се казва на днешен език, са в конфликт на интереси. Техният интерес е да узаконят окраденото чрез безконфликтно съжителство с правосъдието. Остава само една възможност и тя е записана в програмата на правителството – проблемът да отпадне чрез усилията не на правосъдието, а на външната политика.

Ето защо звучи безсмислено всичко по-нататък в програмата, поставящо задачи за „гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт, включително чрез продължаване на съдебната реформа и борба с корупцията“, за „създаване на нов ред за преследване на корупцията по високите етажи на властта, преминаване на тези дела в специализирания съд и прокуратура“, а също за „изпълнение на 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка“.

Да вземем за пример 7-ма и 8-ма препоръка от доклада, който вероятно вече е позабравен, защото бе публикуван през януари. В тях се очаква „реформа на прокуратурата“, като два пъти се изтъква нуждата от създаване на „механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост“. С други думи се изисква

прокуратурата макар и независима, да не е безотчетна

Освен това тя трябва наистина да докладва, че е постигнала в съда осъдителни присъди срещу влиятелни фигури – нещо, което толкова много й липсва.

Понякога брюкселският език звучи усукано и за по-голяма разбираемост последният доклад на Еврокомисията е опростен. В него се казва на чист български: „Доказателство за успеха на усилията за борбата с корупцията ще се изразява в това обществеността да вижда, че престъпленията могат да бъдат разкрити и че по отношение на извършителите се осъществява ефективно наказателно преследване“.

Гледаме, но точно това не виждаме. Тъй като приключили дела с осъдителни присъди на големци все още няма, Брюксел даде в 12-ата си препоръка възможност за частично изпълнение: „Да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в публичното пространство“.

Ако досега е отчитан някакъв напредък, винаги е бил към оправдателни присъди. България се прочу с признаване на бивши министри за доказано невинни, но за осъдени няма сведения. Повдигнатите напоследък обвинения срещу Трайчо Трайков и Симеон Дянков няма как да ги разстроят, защото са позната сценка преди излизането на поредния доклад.

Затова ЕК записа, че „ще изисква нов подход от страна на българските органи, най-вече с цел да се постигнат трайни резултати по делата за корупция по високите етажи на властта“. Речено сторено. Ето ви нов подход: вместо чрез правосъдието властта ще отговаря на Брюксел чрез дипломацията. На нея бе възложено да води кампания под

лозунга „Махнете механизма!“

Впрочем и той не е нов, защото вече бяха правени хилави акции, включително и с участието на български евродепутати от всички политически сили. По този въпрос няма разлика между леви, десни и центристи, защото през годините всички са се изредили на власт и са се придържали към правилото да не търсят сметка за корупция на предишните, за да не ги сполети същото, когато си тръгнат.

Не само в Румъния, но и в България затворите биха могли да се напълнят с „правителства“ в пълен състав, но точно затова призивът на управляващите е „да не следваме румънския модел“.

Въпреки отпускарското безгрижие навлизаме в много важен период. Ще разполагаме само с няколко месеца след ваканцията на депутатите и съда до излизането на следващия евродоклад преди Коледа. Вижда се, че най-важните препоръки на Брюксел няма да бъдат изпълнени и следователно механизмът за наблюдение няма да отпадне.

България ще го носи на шията си и като председател на ЕС от началото на идната година. Такъв срам досега не е бивал в Европа – доказано негодна в правовия смисъл държава да определя дневния ред на европейското законодателство. Срамът ще бъде смазващ, ако ЕК реши да награди Румъния за усилията й, като прекрати действието на механизма само за нея, а го остави за България.

Премиерът Бойко Борисов съзнава какво се задава и затова развива бурна външнополитическа дейност с надеждата

да изпроси снизходително отношение от „началниците“

Вече няма важна персона в Европа, с която да не се е прегръщал и целувал. Пуснал е в действие най-силното си оръжие – личната харизма, която на българска земя дава резултати, но в чужбина има несигурен ефект. Може да се очаква, че старанията му ще се засилят с наближаването на крайния срок.

Ако успее, ще заеме позата на национален герой, защото ще постигне пробив едновременно към непомрачено европредседателство, към влизане в Шенгенското пространство и към отваряне на чакалнята на еврозоната.

Валери Симеонов и други поетични души ще го възхвалят в нови медийни изяви. Съдът и прокуратурата няма да имат друга работа, освен да му стискат палци. А главният прокурор ще може да се оттегли – ако не в дипломацията, както се пробва за кратко един негов предшественик, поне в медитацията, за да разсъждава какъв е смисълът от собственото му съществуване в държавата.

De Profundis: За връзката между простия народ и слабата държава

Гражданите имат „законното право на бунт” срещу самозабравилите се властници

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Прост народ – слаба държава”.

Не помня вече по какъв повод онзи ден ми се завъртя тази мъдрост в главата и веднага се съгласих с нея. Механично се съгласих, защото, за съжаление, в родната ми родина поводите за афоризми са много и постоянно се трупат един върху друг, а времето за осмисляне на горчивите сентенции е кът.

Обаче после половината ми мозък срита другата половина.

Ами Русия като е силна държава, почти най-силната на света, казах си, нейният народ да не би да е умен.

А Северна Корея? Напоследък тя също е твърде силна държава – има ядрено оръжие, размахва го, заплашва. Но какво да кажем за хората там? Те умни ли са или като цяло им стига един умен Ким да мисли вместо всички?

От друга страна – да вземем Молдова. Малка страна, при споменаването на която всеки велик български националист ще се изсмее и ще ти каже, че е далеч по-слаба от нас по всички линии. Даже по футбол, да не говорим за художествена гимнастика.

Но дали Молдова в действителност не е доста по-силна, отколкото изглежда, след като в ООН

открито се противопостави на Путин и любезните му „миротворци”,

които вече 27 години държат със сила заграбената нейна територия – руско-сепаратисткия анклав, наречен Приднестровие. Докато онзи ден в България, на самата Шипка, под носа на нашите европейски политически титани, бе нагло развятото знамето на руско-сепаратистката, антиевропейска и терористична „Донецка република”, а те мълчаха и гледаха като мишки в трици.

Също съвсем неотдавна Молдова обяви за персона нон грата хлевоустия руския вицепремиер Дмитрий Рогозин заради негови „очернящи и оскърбителни изказвания срещу страната”. Докато нашите плъшоци очевидно не си позволяват и да помислят подобно нещо, въпреки, че същият тип през годините направи ред провокативни изказвания и спрямо България.

Но какво да говорим, те тукашните умници още не смеят да попитат ДАНС кои са тримата офицери от ГРУ в руското посолство в София, дето ходят да бунят Македония в полза на Кремъл – защото ако попитат и получат отговор, ще трябва да ги изгоним най-после от европейската българска територия. Пък това със сигурност няма да е по вкуса на началството в Кремъл…..

Така че – силна или слаба държава е Молдова? И съответно – молдованският народ по-умен ли е от българския или е по-прост, задето прави споменатите неща?

Работата със силната държава е много особена, граждани и изглежда, че съвсем не е доказана връзката между нея и високото умствено ниво на народа.

Например Джон Лок, един от великите бащи на модерната политическа философия на управлението, настоява, че държавата има една единствена цел, задача, ангажимент, функция и още каквото се сетите – да защитава собствеността на гражданите.

Толкоз. Оттам нататък, твърди Лок, за да извърши нещо друго, което не е пряко подчинено на тази цел, държавата трябва да се допитва и да получава специално разрешение от своите граждани. За всяко поотделно.

В противен случай

гражданите имат „законното право на бунт” 

срещу самозабравилите се властници. Дори мисля, че не просто право, а и задължение за бунт беше, но да не бъркам. Още повече – в пропаганден план е твърде непрофесионално да пробуташ на българина дадено нещо като негово „задължение”, вместо да му го рекламираш като изконно „право”.

А сега да помислим – тази функционално ограничена всъщност държава, за която Лок пледира, силна ли би била или слаба?

Можем да си отговорим с примери от реалността. Достатъчно е да вземем предвид, че върху философията на Лок, макар вече с много промени, наложени от новите времена, се базират двете най-велики демокрации в света – британската и американската.

Ние в България нямаме подобни мислители, а и не сме чели много-много творенията на световните умове, когато сме си създавали държавата. За наш срам, не ги четохме дори през 89-90-та, когато се опитахме отново да я /пре/създадем – уж вече такава, каквато на нас ни харесва, а не такава, каквато Москва ни налага.

Обаче дали самият факт на нечетенето доказва наличието на голяма простотия сред народа, поне в политически смисъл?

В един свой афоризъм Джордж Бърнард Шоу твърди, че демокрацията е нещо, при което напълно некомпетентното мнозинство постоянно си избира да го управляват банда корумпирани типове.

Как Шоу, докато в края на 19 век си стои в родната Англия, е стигнал до това изключително прозрение за българската реалност от края на 20 и началото на 21 век, убийте ме, не мога да ви кажа.

От друга страна, правилната иначе логика в неговото изказване противоречи напълно на социалистическите му визии. Великият ирландец цял живот се застъпва за колкото може по-широки избирателни права. А между Първата и Втората световна война пък с голяма стръв възхвалява корумпираните до мозъка на костите си социалистически режими на Мусолини, Сталин и Хитлер.

Добре, де, макар и умен, Шоу е изключително глупав – обаче човекът си е извоювал положението да говори каквото си иска, без да му мисли и всички да го слушат със зяпнала уста. Но неговият единичен случай пак да не дава достатъчно информация за истинската корелация между простотията и силата на държавата, пък била тя и Великобритания.

Обаче да погледнем малко по-общо и да кажем така – и ние не четем, и американците не четат. И все пак май не е случайно, че когато навремето Рейгън заговори за необходимостта от „по-малко държава”, простите американци го разбраха правилно и нещата там тръгнаха на добре.

Докато всички български премиери, включително Иван Костов, винаги са настоявали за „по-силна държава”. И умните папагали тук повтарят ли, повтарят…..

Но какво в случая значи „по-силна”, по силна спрямо кого трябва да бъде въпросната държава?

Съвършено просто е – тъй като няма как България да бъде военно по-силна срещу съседните страни, а и не е способна да бъде дипломатически по-силна в общия план на международните дела, това означава че тя трябва да е

по-силна спрямо своите собствени граждани

Няма друга опция. И неслучайно виждаме, че тук точно тази опция се реализира практически.

Имаме си „силна държава”, при която администрацията е уверена, че е началник на гражданина; при която единственото независимо действие на съдебната система е, че магистратите сами си определят размера на заплатите, които взимат от данъците на данъкоплатеца; при която прокуратурата и специалните служби, вместо да защитават собствеността на гражданите, са станали обикновен инструмент за разчистване на лични, политически и бизнес-сметки с тях; при която правителството „раздава” средства на неправителствените организации, а после всички вкупом се чудим защо тук няма гражданско общество; при която хората от политическия, бандитския и ченгеджийския свят са с еднакво мислене, манталитет и маниери – всъщност, са едни и същи хора, които само от време на време сменят местата си; при която борците срещу корупцията са половината корупция – онази половина, полегнала от другата страна на същата монета.

И така нататък – ако продължа да изброявам всички характеристики на нашата любима „силна държава”, ще ме обвините, че ви мисля за прости, като ви казвам неща, дето и без това си ги знаете.

Заплетена е цялата работа, граждани, но призивът ми е да взимаме пример от съседна Гърция. Там народът е също толкова прост, колкото нашият, обаче все пак е достатъчно умен, та да не допуска държавата му да е силна. Държавата на гърците е толкова слаба, че се занимава с едно единствено нещо – да пази тяхната собственост. Добре, де, с две неща – и да подпомага увеличението на тази собственост.

Вижте какво ям

Безчет рецепти, готвещи и ядящи звезди, кулинарни пътешественици, блогъри, които снимат сготвените блюда – храненето, това иначе егоистично физиологическо преживяване, и в България се превърна в заразително зрелище.

Анализ от проф. Ивайло Дичев:

Ако настроите погледа си с 30 години назад, ще си дадете сметка за нашествието на храната в живота ни. Нямам предвид самата субстанция, на която наблягахме и навремето; говоря за образите на храната – рецепти, готвещи и ядящи звезди, кулинарни пътешественици, блогъри, които обснимат сготвените блюда, преди (или дори вместо) да ги консумират.

Както каза изследователката на храненето Райна Гаврилова, вече не се случва културни хора да седнат някъде и разговорът да не се завърти около някаква хранителна тема – точно както по-рано се завърташе около последната прочетена книга.

От една страна средната ни класа се научи, че на маса не само се мучи – ммм, чудно, сипи още малко. Социалното хранене е повод да изказваш сложни съждения за консистенцията на соса, да различаваш куркума от шафран и при сгода да разкажеш за един ориз, който си ял в Гоа.

Разбира се, като във всеки културен разговор трябва да се вмъкват капризи и идиосинкразии – някакви неща, които никога не слагаш на риба, други, които не хапваш за нищо на света, трети, които безуспешно караш да яде дъщеря ти. Да не отваряме темата за религиозните забрани, които по други места някак естествено се върнаха на дневен ред заедно с лайфстайл културата.

Що е то „хранителна порнография“

Най-добре върви приказката днес, когато става дума за здравословни храни: за или против наситените мазнини, глутена, фибрите, желязото. Ако пък в компанията има вегетарианец, не дай си боже веган, разговорът просто няма да отлепи от трапезната тематика.

„Грижата за себе си“, в която Мишел Фуко видя вектор на индивидуализацията, днес от сексуалността като че ли е изместена към хранителния режим. Отслабване, детокс, просветляване на мислите. Една моя приятелка всяка година пристига в България с нова диета, която популяризира с личен пример.

Този път се беше ентусиазирала от американската „палеодиета“ – ядеш само неща, които човекът е можел да си позволи преди да уседне и да започне да добива жито, мляко, картофи. И тъй, компанията се пренесе във времето на палеолита и дълго обсъждахме какви точно корени може да е имало тогава, колко дълго са тичали след антилопата и колко добре са се чувствали. И дали уискито може да се брои за ферментирали палео-плодове.

Забележителното е, че върху разговора за храната днес се надгражда един тъй да се каже световен мета-разговор в мрежата. Значи не просто ям и споделям усещанията си с околните – чувствам се длъжен да се похваля с преживяването си пред хора, които няма как да помиришат гозбата. Иначе за какво се мъча да ям?

През 1980-те години се появи терминът „хранителна порнография“ – пищно излагане на апетитна храна, която манипулираха фотографски с филтри и осветление, та дори подобряваха с ярки пластмасови елементи, които на видеото изглеждаха по-естествени от истинския продукт.

Днес всеки собственик на мобилен телефон е самодеен „порнограф“ и изкушава приятелите си с поднесената в ресторанта порция. Може изобщо да не обичаш морски дарове, но зрелището е толкова впечатляващо, че как да не го качиш в Инстаграм? Хвалиш се пред дигиталните си приятели и чак започваш сам да завиждаш на себе си. Защото неусетно се е случил грандиозен културен обрат: наслаждаваме се все по-малко на самата храна, все по-апетитни ни стават образите ѝ.

Същия ефект, макар с елемент на абстрактно мислене, имат заглавията на ястията от менюто. Бьоф Строганоф… Патешко магре върху канапе от гъши дроб… При салатите най-често се търси екзотика: няколко свежи стръка ви осигуряват пътуване до Ница, Калифорния, Мароко. Салатният жанр не е много добре установен у нас, така че свободата е най-голяма. Но пак дава повод за спорове и експертиза кое е гръцка, кое е шопска.

В друга посока вървят умилителни названия като „кюфтенце“ и „сосче“: внушението е за уют като при баба, която с тези умалителни, предполага се, ви е тикала кюфтенцата в устата. От трета – героиката на хранителния национализъм. Шишчето, значи, може да си е съвсем ориенталско, но ако е кръстено „по хайдушки“, тъй разтупва гърдите ти, че чак си готов да лепнеш двайсетолевка върху челото на кларинетиста.

Цари странното вярване, че колкото по-назад се връщаме, толкова по-добре са яли предците ни. Не може онези славни хора да не са похапвали също така славно! Е да, когато работи коремът, логиката мълчи. Защото дори да не стигаме до палеолита, кухнята на предците изглежда леко скучна, ако се махнат от нея неща като домати, чушки, картофи, боб, подправки. Пък и помислете – обичаме да се идентифицираме с потиснатия народ, при храната обаче все гледаме към султанската трапеза.

Проф. Ивайло Дичев

Ям, значи съществувам

Не знам дали се отказахме да правим национална култура, но върху националната кухня все по-активно работим. Идеята е да ядем едни определени неща вътре в туристико-политическите граници на държавата и никой да не ни ги оспорва: нито сиренето, нито ракията, а ако пък някой прекръсти киселото мляко на „йогурт“, направо се хващаме за ятаганите.

Трудността с трапезната българщина обаче е в това, че няма кой да удържа канона и след края на Балкантурист дори изконната шопска салата, измислена през 1960-те, се прави със или без чушки, магданоз, шунка, маслини. Вземете дори едно такова патриотично нещо като таратора – на едно място слагат чесън, на друго – не, може да има или да няма орехи и копър. Според каквото се намира в хладилника.

В една стара рецептурна книга срещнах нулевото ниво на таратора – вода с чесън и оцет. Да, националното строителство не е лесна работа; след одите и монументите, днес то май трябва да мине през рецептите, а ако не и направо през клиповете на показно готвене в Ютюб.

Не знам как стана така, че храната се озова в центъра на културата. Може би причината е, че храненето си остава най-егоистичното действие – дори сексът предполага сътрудничество, докато коремът си е само мой. Едно общество, в което индивидът е последният носител на смисъл, неслучайно кръжи все по-интензивно около субстанцията, която потъва в моето, лично моето тяло.

После идва всичко останало – възвишената естетика на вкусовата експертиза, научно обоснованите разбирания за ползата, която ми се принася, параноичните страхове, че корпорациите ме тровят с химикали. И така най-самотното физиологическо преживяване се оказва най-заразителното зрелище.

Отсъствието на европартийците от протести изобличава убийството на българското достойнство с българския чадър на властта

ИВО ИНДЖЕВ

С протест пред МОЧА граждани напомнят за окупацията на България от СССР

Столична Община да предприеме действия по демонтирането на този позорен за страната ни “паметник”, казват инициаторите

Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия организира протестна акция на 5 септември (вторник) от 18:30 ч. пред Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) в София. Инициативата е посветеа на поредната годишнина от обявяването на война на България от страна на СССР.

„Ще покрием паметника със знамената на България и Европейския съюз, ще поставим портрети и ще изпишем имената на част от тези, които тази същата армия обрече на смърт.

ЗАБЕЛЕЖКА: Добавям своя снимка към текста, разпространен от сайта Faktor.bg , като форма на предварително отхвърляне на възможни спекулации във връзка с евентуалното ми отсъствие от мястото на събитието поради отсъствието ми и от София през същото време.

Не съм пропуснал нито един протест на Гражданската инициатива за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА). Бил съм там и в солово качество, когато нямаше други протестиращи. 

Вярното название на най-видния символ на лъжата в държавата придобива все повече гражданственост сред истинските граждани за европейско развитие на България.

Онези, които по партийна линия се наричат така, но се спотайват от протести срещу търпимостта към наследството на съветския колониализъм, за да угодят на началството си, всъщност разконспирират с отсъствието си най-грозната тайна на ГЕРБ: че с пасивността си управляващите играят ролята на българския чадър, който убива всеки ден достойнството на България пред олтара на фалшивото съветско божество.

Меринджеите в туризма – смешен плач

Стоил Стоилов  

Собственик на хотелче или 1-2 заведения иска да кара „Бентли”, а дава мизерни заплати

Предпочитаният персонал по хотелите са млади момичета, на които плащат малко. Снимка: Пътеводител за хотели. Хотелът на снимката няма връзка с публикацията

Цяло лято четем и слушаме безкрайни глупави обяснения за кризата с кадрите в туризма. Нямало квалифицирани, хора с езици и т. н., търсят ги от чужбина.
Това са крокодилските сълзи на туристическите меринджеи.
А какво се случва на практика?

Първи пример. Мъж на 60 години с перфектен руски и много добър английски и много добър полски, бивш екскурзовод, живял и работил  в чужбина, пуска 20-25 Си-Ви-та за администратор на хотел по морето и на други места.

Живее добре, не умира от глад, просто му е писнало да си стои у дома. Обаждат му се само от един хотел в Созопол.  Пита с мейл за следното: какъв е графикът на смените, каква е заплатата, през какъв период се плаща и как е решен въпросът с настаняването. Пита два пъти.

Отговор от  меринджеите на хотела няма. Няма нищо, нито отказ, нито благодаря за интереса. Нищо. „Да ви пикам на бизнес културата”, си казва човекът и отива на почивка.

Е, уважаеми туристически меринджеи, майната ви.

Щом търсите силиконки за рецепциите си,

ще получите съответната кандидатка. Вие администраторките и за консумация ли ги предлагате, че не вземате хора на средна възраст? Например учители за сезонна работа. (Може би трябва да погледнат как е по света, да видят как работят и пенсионери, особено в Щатите, защото никой не се отказва от квалифицирани хора).

Изглежда в този бизнес жените над 40-45 стават само за камериерки (да ги ритат пияни задници в главите), а мъжете за водопроводчици. Докато има такова мислене – такива ще са и кадрите.  И по-лошо – такива ще са ви и туристите.

Пример втори. Човек със същата езикова квалификация – английски, руски – пуска за един месец около 30-40 Си-Ви-та за работа в туризма, в транспорта и логистиката, в образованието, в администрацията. Получава два отговора – единият е предложение за шофьор на куриерски микробус. Толкова.

И това е при застаряващата нация, която вдига пенсионната възраст, защото не може да изхрани старите си хора. Един огромен ресурс от хора над 50-55 години, в т. ч. и такива с висше образование, чужди езици и др. квалификации, е оставен извън трудовия пазар.

Хора, които освен досегашната квалификация, могат да усвоят и нещо ново. В т. ч. да работят на някакви машини, например. Да не говорим, че трудовият морал на по-възрастните работници не е за пренебрегване. Но не би – българските меринджеи искат млади, леко

глуповати служители, които да работят за трохи

и да бъдат изхвърлени при първия каприз на меринджея. И такива ще получават, включително и от чужбина. Има, разбира се, и умни хора, които се хващат да работят за малко пари. От зор. Само че, те при първа възможност си бият камшика и се махат от пишман-мениджърите в туризма.

Много от собствениците на хотели и мениджърите им искат с 20-30 стаи за два месеца или с едно-две заведения да карат „Бентли” или поне „Майбах”. И то, ако може, още на втората година. Искат децата им да учат в частна детска градина, а после в Лондон или в Цюрих.

Искат да имат е една интимна приятелка 22-25-годишна и местенце, където да се срещат. Затова не плащат, а консумират или изнасят голяма част от печалбата. Докато е така, никакви чужди работници не трябва да има.

Немалка част от българските собственици и мениджърите трябва да сменят бентлитата и мерцедесите си с пасати, даже и втора употреба, да пратят децата в кварталната детска градина, в местното квартално училище и после в местния университет. И със спестените пари да правят още инвестиции и да плащат по-високи заплати. Иначе да затварят.

Качествените млади хора се изнасят да учат или да работят и после не се връщат до пенсия. Ще видим кога последният ще затвори вратата.

Защо това се случва в България през август 2017?

Как нашите служби работят по пресичане на дейността на организации, застрашаващи сигурността и конституционния ред в България

Велизар Шаламанов

Снимка Движение на русофили Петко войвода

Коментарът на бившия военен министър Велизар Шаламанов е по повод развятото знаме на самообявилата се Донецка народна република по време на честването на Шипка:

Всъщност въпросът е как нашите служби работят по пресичане на дейността на организации, застрашаващи сигурността и конституционния ред в България!

По време на кризата в Косово през 1999 г., временният междуведомствен ситуационен център при Съвета по сигурността на Министър-председателя идентифицира организации на наша територия, свързани с чужди специални служби и се взеха мерки.

Ето кой развя байрака на сепаратистите на Шипка (СНИМКИ)

Сега, при откритата война в Източна Украйна след анексирането на Крим от Русия и проваления опит за преврат в Черна гора, при напрежението в Македония, вероятно има засилване на дейността на чужди специални служби у нас, насочени към въвличане на български граждани в противозаконна дейност, застрашаваща сигурността на страната и обществения ред.

Интересно е как нашите специални служби и Съветът по сигурността на Премиера работят за пресичане на такива действия, какви са резултатите, така че да не поставяме под съмнение способността за гарантиране на обществения ред, особено при предстоящото председателство на ЕС.

Определено хората в униформа заслужават нашето уважение – от защита на границата до справяне с пожарите и други бедствия, но предизвикателството на информационната/хибридната война, насочена срещу институциите и възприятията на хората, не е по-малко.

Там военни и полиция не могат да направят много – важни са специалните служби, сътрудничеството с партньорите и ясната политическа позиция на управляващи и опозиция. Защото по тези въпроси – сигурността, суверенитета, евроатлантическата идентичност на България, не може да има политически различия.

Добре е, че Посланикът на Украйна реагира, но много по-важно е как реагират нашите институции в защита на нашия суверенитет! Защо това се случва в България през август 2017?

Часът и мястото на срещата са известни

Мария Панайотова

Големият проблем на „Панорама“ не е часът на излъчване, а годината. Отдавна мина 1990-та, когато политиката се случваше в студиото, отдавна БНТ не е единствената телевизия. И политиците днес не са това, което бяха вчера.

Не останаха и много будалите, които да слушат с интерес „интервюта“ с предварително написани въпроси с предварително написани отговори, разширените варианти на партийни прессъобщения също не са много секси.

Предаването, което все пак се опитва да държи високо ниво, е в остра конкуренция не само с частните телевизии, но и с останалите публицистични предавания в обществената телевизия – сутрешни блокове, вечерни предавания, и в БНТ, и в другите телевизии.

Ексклузивни събеседници просто вече няма, изместeни бяха от „говорещите глави“, въпреки че и за тях често борбата е епична.

Друг е въпросът защо след „Панорама“ излизат оскъдни новини, или защо обзорният формат се приема за алиби на половинчати отговори. Но така балансът е запазен и всички са доволни.

Цялата история около „Часът и мястото на срещата“ изглежда все по-далеч от професионален разговор и все по-близо до нещо като ритуал по маркиране на територия пред новия директор.

В името на мира и спокойствието най-вероятно „Панорама“ ще си остане в петък вечер. Константин Каменаров ще си има достатъчно главоболия, за да си създава и нови.

Но все пак казусът е показателен за това как се случват нещата в БНТ – а именно колективно (писмото е подписано от „екипа на“) и вследствие на това – никак. Те просто не се случват.

Срещу всеки опит за промяна въстават цели трудови колективи.

Ако вярваме на модерните напоследък похвати, в борбата за часа на излъчване трябва да се включи задължително събирането на подписка от интелектуалци и политици в подкрепа на оставането на предаването в петък вечер.

Те трябва убедително да заявят, че не са съгласни да участват в „Панорама“ през уикенда, защото събота си ходят на село. Но списъците не гарантират успеха, справка Иван Гарелов.

Иначе, генералният директор все пак трябва да има право да защити позиция кое предаване кога да се излъчва. Това просто е част от неговите отговорности.

Така че екипът на предаването ще продължи да живее „необезпокояван“ на своя щастлив остров в бурното море на телевизията. А зрителите отдавна се отказали да очакват неудобни въпроси и интересни отговори.

Оруелският Голям брат е тук

Цялата държава е вече на Пеевски. Тя реализира неговите подходи и върши мръсната работа вместо него

Илиян Василев във Фейсбук

Днес (вчера – б.р.) глутницата на Цацаров и Пеевски, при подкрепата на Борисов, премина в крайната фаза на реализиране на плана „Решетников“ – неутрализацията на прозападните кръгове.

На практика почти всички известни прозападни политици, близки до Борисов, и бизнесмени – или са обвинени, или са изолирани чрез проверки и тормоз от данъчни, банки и институции, или са изолирани от властта.

Цветан Василев стана още по-голяма мишена, защото си позволи да загърби Русия и да потърси спасение в САЩ. Това Центърът не може да му прости.

Толкова мащабна, дори тотална битка само доказва мащабите на залозите и намерението на #Кой не само да не отстъпва, но и да атакува докрай, защото няма място за отстъпление.

Докато ви занимаваха да разкриват старата Държавна сигурност, си спретнаха нова мрежа. Тяхна сигурност, чрез пленяване на всички важни институции – прокуратура, ДАНС, банки, държавни институции, други служби, партии (на практика няма парламентарно предтавена партия извън техен контрол), стратегически предприятия.

Изобщо оруелският Голям брат е тук. Борисов е най-добрият им продукт, за да омайва хората, той е главният анестезиолог на Модела.

Това с „Дунарит“ показва, че Пеевски дори вече не си „мърси“ ръцете сам, за да притежава кешовите потоци. Цялата държава е вече на Пеевски. Тя реализира неговите подходи и върши мръсната работа вместо него. След това Корпулентния само ще прибира такса вход и такса изход. Що се отнася до национализацията – министър беше трагичен в обяснението, че това било одържавяване. Вече сме сигурни, че ще глътнат „Дунарит“.

Пеевски нямал нищо общо с ВПК (военнопромишления комплекс – б. р.) – както той се възмути преди няколко дни. Както и че Борисов се разгневи, че пришиват Пеевски към него. Няма как да го пришият. Пришиват се чужди части, а те са едно тяло.

Още утре ще излеят поредната помия от пеевските медии. Близки на Борисов пък ще определят горното като „руска опорка“. Те нямат въображение, а имат нужда от поддържане на култа към Вожда.

Коментарът е от личния профил на Илиан Василев във фейсбук.