СЕМ да регулира Интернет? Не, благодаря

От време на време в българското уеб пространство се изсипва някоя толкова гнусна фалшива новина, че дори хората, които нямат проблем да четат и споделят редовно кафяви медии, изведнъж откриват „идеалното“ решение.

Съветът за електронни медии да регулира и Интернет.

Макар и не с темповете, с които се случва на Запад, все повече българи консумират новини онлайн. И след поредната гадория, която доскоро никому неизвестни сайтове изсипят, много от хората започват да искат нещо да се направи. И са прави – количеството фалшиви, преувеличени, объркани или просто грозни публикации в мрежата е огромно.

Но да се предлага регулация от държавен орган, който досега не е доказал дали си заслужава съществуването, е меко казано лоша идея.

Българите имат странно отношение към СЕМ – когато има сериозен казус пред Съвета, се възмущават от бавната или неадекватна реакция и купищата оправдания. След месец-два забравят поредния скандал и пак викат за регулация, когато се изсипе новият медиен абсурд.

Но не могат да се отрекат и случаи, в които регулаторът е реагирал бързо и адекватно – обикновено те са най-простите, крайни и вредни грешки на електронните медии, но все пак от СЕМ реагират. И на хората им се струва, че системата работи.

СЕМ всъщност е ограничен орган – той няма достатъчно правомощия или бюджет, за да регулира изрядно (например му е почти невъзможно да следи всички регионални телевизии и радиа), а законът, с който работи, е безкрайна порта в много широко поле.

За близо 20 години (а и повече, ако броим предшественика НСРТ, Националния съвет за радио и телевизия) управляващи неколкократно режат функции на Съвета. До степен, че в правомощията му остана предимно възможността да подава сигнали до други институции.

Случаите, в които СЕМ може да реагира директно, са малко – и един от инструментите е директна глоба срещу виновната телевизия. Може да става въпрос за излъчване на секс в национален ефир (както с Биг Брадър преди години), за брутални кадри или тормоз на близки и роднини на пострадали.

Практиката обаче показва, че сумите са такива, че една телевизия, която работи с огромни средства, може да си позволява гафове от време на време.

Какво обаче става с един сайт, чийто бюджет и приходи са в пъти по-ниски? Глоба от 30 000 или 50 000 лв. е способна практически да фалира много подобни медии.

Видяхме преди време подобен пример с друг регулатор – Комисията по финансов надзор, която наказа „Икономедия“ с рекордните 150 000 лв. за статия, която обяви две компании –  „Водстрой 98” АД и “Промишлено строителство холдинг” АД – за собственост на Пеевски.

Малко след това пък КФН глоби и малкия врачански сайт „Зов нюз“ със 100 000 лв, защото съобщи, че има опасност за стабилността на една банка. 50 000 лв. трябваше да плати местен вестник – „Конкурент“. По-късно съдът ги отмени – иначе „Икономедия“ щеше да понесе сериозен финансов удар, а местните медии нямаше вече да съществуват, както предупредиха собствениците им.

И накрая – редно ли е СЕМ, чиито членове се избират от политици (парламент и президент на равни квоти), да имат възможност за такова влияние върху всички медии в страната?

Да, на теория органът е независим. Но многократно отделни членове са демонстрирали своята зависимост от политиците, които са ги пратили там. Наскоро дори членка на СЕМ – Бетина Жотева – заплаши журналистка за задаване на въпрос. И това го забравихме.

Да не забравяме и три от държавите, в които медийните органи регулират и в интернет – Русия, Турция и Китай. Три държави, които в последните години падат все по-назад по показателите за медийна свобода и които активно разработват нови методи за цензура.

За момента Интернет все още е свободно пространство. Фактът, че всеки може с малко средства да създаде сайт и да се изразява онлайн е едновременно проклятие и страхотна възможност. Кое от двете ще бъде, го решаваме ние.

Ако имате проблем със съдържанието на някои от тези сайтове, не ги четете. Не ги споделяйте, не ги хранете. Ако са ви засегнали лично, търсете си правата в съда. „Ама ще влачат делото с години“ означава просто, че имаме проблем със съда, не с регулацията.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s