Защо им вярваме, когато ни лъжат?

Новата пропаганда залага на негативното, на подривното. Днес ни окуражават да се възмущаваме от ЕК, да злорадстваме пред неминуемия крах на ЕС, пише Ивайло Дичев за фалшивите новини, които ни заливат.

Illustration - Cyberkriminalität Darknet (picture-alliance/dpa/S. Stein)

От Оруел към Хъксли. Унифицираната пропаганда на Сталин и Хитлер, която премазваше отделния индивид, е заменена днес от общество, разделено на касти, и спрямо всеки се прилага таргетирана терапия, която го прави щастлив. В „Прекрасния нов свят“ щастието идва от наркотици, при нас го произвежда самата пропагандна машина: на всеки се предлагат онези страсти, възторзи и възмущения, които най-добре пасват на темперамента му.

Как ли? Ами както се почва и с наркотиците – предлага ни ги някой близък приятел, допуснат в дигиталния ни балон, на когото имаме доверие. Той знае какво ще ни разяри, защото така сме го подбрали, пали се от същите фитили.

Така сме настроили филтрите, че светът да потвърждава убежденията ни. И ето ти парадокс: съпротивителната ни гражданска енергия се оказва гориво на властовата машина, която днес разчита на това да няма авторитети, лидери, та дори – твърди факти, на които да се опрем.

Индустрия на лъжата

Говоря за индустрията на лъжата. След 2016 – годината на фалшивите новини – демократичният свят се стресна. Най-плашещи са организираните руски хакери. Американските избори бяха брутално манипулирани от Москва. Поучени от станалото, напролет французите свалиха 30 000 (!) потребителски адреса, разпространяващи дезинформация – може би тази мярка позволи любимата на Путин Льо Пен да се представи сравнително скромно.

Страни като Чехия създават специални звена за противодействие. Но най-тежката юридическа артилерия се задава откъм Берлин, където има избори този септември. Законопроектът предвижда социални мрежи като Фейсбук и Туитър да премахват не само език на омразата, престъпност, тероризъм, педофилия, но и фалшиви новини. До 24 часа, под страх от внушителните € 50 милиона глоба.

Във Франция горчивият хап се преглътна по-лесно заради извънредното положение; другаде съпротивата срещу подобни мерки е голяма. Кой точно казва кое е фалшива новина? Директна намеса на държавата ни връща в света на „1984“. От друга страна саморегулация на самите медии, хванати за гушите в яростна конкуренция – на CNN и Fox, на Прокопиев и Пеевски – е опасна илюзия, която вече години наред отлага решаването на въпроса.

В Европа май почва да има консенсус около това, самите платформи да отговарят за съдържанието, което разпространяват. Наместо неутрална към съдържанието магистрала, по която минава който си иска, тези платформи почват да се мислят като един вид паразитни медии, завладели не само огромната част от рекламния пазар, но и основни източници (52 – 84% в различните страни) за информиране на гражданите. А една медия подлежи на националните законодателства.

„Провайдърите на социалните мрежи са отговорни, когато с платформите им се злоупотребява за разпространяване на престъпления на омразата и фалшиви новини“, каза германският министър на правосъдието Маас.

Facebook Logo auf Bildschirm mit Lupe (Reuters/D. Ruvic)Как се контролират какво постват 2 млрд. потребители само във Фейсбук?

За да се отсеят фактите от лъжата традиционните медии имат редактори.

В дигиталния океан това просто е невъзможно: например във Фейсбук на ден се постват 4,75 милиарда единици съдържание. За да контролират двата милиарда потребители вероятно трябва да се назначат поне 200 милиона редактори.

Единственият начин за противодействие, измислен досега, това са доброволните отряди на дигиталните граждани. Когато се получат сигнали, националният екип взима решение да изтрие профила ви. Точната технология е, разбира се, тайна, както и повечето алгоритми в дигиталния свят, които управляват живота ни днес. (Нали помните как определя властта Достоевски? – „Чудо, тайна, авторитет“.)

Какво можем да направим?

Разпитвах ФБ „приятели“, чиито профил е бил свалян от мрежата. Едните твърдяха, че са нужни поне 100 сигнала срещу вас; според други пострадали само 10 докладвания били достатъчни. Ако второто е вярно, достатъчно е една маса хора в кръчмата да извадим телефоните, за да затрием някой виртуален враг. И както показа импровизираната ми анкета, често организирани идеолози премахват профили именно на несъгласни, критични хора. А кои са хората от националния екип, кой ги избира – чудо, тайна (авторитет още не се е самозародил).

Друг подход се търси през етикета върху стоката „информация“. Няма как да предпазим потребителя, решил да вярва, че Сорос плаща на протестиращите срещу Орешарски или Тръмп, че бежанци нападнали българка около Централна гара или рускиня в Берлин, че политици са хомосексуални, храните – отровни, следите в небето – заговор на ЦРУ, а Иван Костов – виновен за всичко.

Но социалната мрежа би могла да придружава проблемната новина с надпис – непроверено, не гарантираме за истинността на това съобщение. Добавям: дадени сайтове, които приемат професионални стандарти и потенциални санкции, да получат етикета „медия“, така че информацията от тях да се възприема по-сериозно.

Така потребителят ще може да си направи сметка дали да вярва на „медия“ или на някакъв анонимен приятел на приятел. Плюс масово обучение от началното училище по дигитална грамотност, разбира се.

Ivajlo Ditchev (BGNES)Ивайло Дичев

Но проблемът е по-дълбок. Защо хората са оглупели дотолкова, че да вярват, че Мишел Обама всъщност е мъж? Навремето съветската пропаганда действаше върху ограничени леви кръгове, днес руската залива цялото общество.

Новата пропаганда действа чрез негативното, подривното, граждански-революционното. Ако ни караха да възпяваме някакъв Газпромовски комунизъм, вероятно щяхме да развием антитела. Но те ни окуражават да се възмущаваме от ЕК, да се подиграваме на регулациите ѝ, да злорадстваме пред неминуемия крах на Съюза.

Мислят се за революционери

Сигурно сте се питали: можем ли ние, Западът, да атакуваме Москва чрез небивалици? Да пишем за несметните богатства на Путин. За това, че той всъщност е подменен, както твърдеше в някакъв сайт първата му жена. Че му преливат кръв, източена от бебета… Защо работи? Май просто не сме едно човечество – отново го осъзнаваме след еуфорията на модерния универсализъм.

За дадени психо-когнитивни касти никакви факти не могат да помрачат образа на лидера им. Не са по-изостанали – просто друга културна форма. Нали помните Франция – едно и също престъпление (злоупотреба с партийни пари) срина десния Фийон, но изобщо не засегна популярността на алтернативно-дясната Льо Пен.

Когато Орбан строи стадион в родното си село, Тръмп се замисля, дали има право да помилва сам себе си, а сътрудници на Симеонов търгуват с бежанци – ами това дори мобилизира феновете им, както впрочем става, когато наш ритне вражески играч: побъркахме ги, върхът сме, по-бе-да!

Те се мислят за революционери – борят се със системата, с медиите, с истината. Върви, че се бори с борци.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s