Тайната на властта

Политици-националисти обявиха война на демокрацията. Те инструментализират лявата и консервативната обществена критика и полагат основата на един нов фашизъм. Томас Асхойер е събрал „опорните им точки” в един каталог.

Deutschland Wandgemälde vom Qi Xinghua am Eingang zum Park am Gleisdreieck in Berlin (DW/S. Peschel)

В три поредни публикации ви представяме изключително интересното есе на Томас Асхойер „Каталог на дясното мислене“.

Авторът пише опорните точки на това мислене не от свое име, а от името на идеолозите на „новата революция“. На места обаче личи неговата критичност, дори сарказъм към опорните точки.

Есето на Томас Асхойер в превод на Александър Андреев ви предламе със значителни съкращения.

Алтернатива

Десницата не е движение за реформи – тя е революционно движение. Тя е алтернатива не вътре в системата, а на самата система: на либерализма, на космополитизма, на глобализацията. Този десен бунт е легитимиран от народа. Докато „Партиите от Давос” в своята безгранична алчност преследват единствено собствените си интереси, от устата на десния политик звучи неподправеният глас на народа.

Това се отнася и до Доналд Тръмп. В неговите гърди бие истинското народно. Сърцето на народа тупти винаги отдясно. Точно по тази причина малокръвните либерали мразят народната воля и я търпят единствено като силно разредена демократична емулсия. Те разводняват народната воля чрез правова държава и разделение на властите.

Тайната на властта

Няма нищо по-сбъркано от либералния възглед, че политическата власт може сама да породи своята легитимност и законосъобразност в рамките на един демократичен процес. Всъщност истинската власт се корени в митичните дълбини, в хилядолетната култура или в короната. Така унгарската конституция, променена от Виктор Орбан, днес заявява, че „страната черпи своята гордост от онази унгарска държава, която преди хиляда години свети Стефан изгради върху стабилна основа”.

Защитата на короната е много по-свята от защитата на човешките права. И Владимир Путин, новият цар, помирява Сакралното с Политическото и смята, че е грях двете да се разделят. За удовлетворение на народа си той често се явява на фона на онзи тъмно проблясващ златен цвят, който православната църква в продължение на хилядолетия използва като фон за изографисването на своите светци. Не е по-различно при Доналд Тръмп. Той също пет пари не дава за униформирания, модерен вкус на днешните сноби-космополити и горещо обича златото.

Да пресушим блатото

Това е любим лозунг на дясната революция поне от изборите в САЩ насам. Използва я както главният „мозък” на Тръмп Стивън Банън, така и мислителят-първопроходник на Путин Александър Дугин. Трябва да се обезвреди глобалната секта на либерализма, „последната тоталитарна идеология в света”. Към тази секта принадлежат „привържениците на отвореното общество, ЛГБТ-маниаците и постхуманистите”.

Чест вместо достойнство

Истинската демокрация е общество на честта, а не на достойнството. А хората са различни. Равенството е изконният вопъл на роба, който иска да събори господаря си. Либералните общества пеят приспивната песен на солидарността и проповядват достойнството на отделния човек. В действителност обаче в тези общества всеки човек е принуден с мъка да си извоюва социално признание.

Либерализмът и неравенството са двете страни на един и същи медал: всяко седмо дете живее в бедност, а още от най-ранна възраст подрастващите се приучват как да побеждават в либералното надбягване между плъховете. И обратното: в лоното на народа честта е гарантирана всекиму. Дори досега да си бил никой, тук ти ставаш някой. Човек не е принуден непрекъснато да се преизмисля. Всеки има право да си остане такъв, какъвто е роден.

Към него спадат всички представители на Системата, високопоставени функционери, учени с неразбираема реч, либерални протестанти, либерални католици и медиократи. Истаблишмънтът, който наричат още „елит”, през 1968 взе властта с преврат и подложи германците на едно несвойствено за тях преформатиране, което им отне германскостта – и най-вече куража да се самодокажат и наложат в сърцето на Европа.

Опозиция няма. Когато дори един министър-председател от Зелените всекидневно отправя молитви за добруването на системния стожер Ангела Меркел, тогава въстанието срещу властващата класа може да дойде само от една посока: от дясно. А след него фалшивите елити ще бъдат заменени с истински, които отново ще притежават органични корени в народната почва и ще произтичат от същия този народ по линия на естествения отбор. На върха ще стои регентът. Той е въплъщението на народната воля. И който напада него, напада народа.

Общество

Още Маргарет Тачър се досети, че думата „общество” е левичарска измислица.There is no such thing as society. Вярно, не вреди, когато хората радостно вършат съвместни неща, например – упоени от природата следотърсачи, грижливи пчелари или пък весели селски музиканти. За разлика от либералните мечтатели, десните политици знаят, че хората подлежат на изкушаване и че всеки миг могат да се превърнат в лоно на съпротивата.

Като гръм от ясно небе дяволът на гражданската война се смесва с тълпата и нашепва в ухото ѝ обещания за свобода, равенство и справедливост. И понеже народът винаги е под заплаха и всеки миг може да забрави своята истинска воля, над него бди властта, която го контролира, формира и поддържа самосъзнанието му.

Връзкарски капитализъм

Този израз набра популярност в предизборната кампания на Тръмп, а в момента завоюва и Европа. Има се предвид, че държавата тайно е превзета от хедонистите от поколението на бейбибума и е „скочила в леглото” с големите концерни. Crony capitalism спъва истинската конкуренция, той политизира икономиката и икономизира политиката.

„Системата на затлъстелите котараци”, както я нарича Банън, през 2007 година тласна света във финансова криза, за което не понесе никакви последствия, а после спаси самата себе си с парите на данъкоплатците от средната класа. Хора като Банън непрекъснато подчертават, че искат не да обуздаят капитализма, а напротив – да му свалят юздите. „Колкото по-силен, толкова по-добре”.

Терорът на политическата коректност

Цели полкове от ляво-морализаторстващи „добри люде” забраняват на хората с нормални чувства да си говорят така, както им иде отвътре. Политкоректниците смятат, че могат да променят обществото, ако го научат да говори с респект: светът ще стане добър, когато вече не използваме лоши думи.

Левичарските езикови табута са като легалистките структури на представителната демокрация: те парализират „тимотичните енергии” (Петер Слотердайк) на народа, обуздават гнева, страстта и волята за опазване на  националния вид. Докато елитите на веганско изхранване съумяха да се скрият на сухо, нормалният народ е принуден да слуша лекциите на разни надути специалисти по образованието как трябвало да възпитава децата си в дух на космополитизъм, тъй че един ден да станат професори в Оксфорд.

_______________________________________________________

* There is no such thing as society (от англ.) – (букв.) Няма такова нещо като общество

* Crony capitalism (от англ.) – кланов, шуробаджанашки капитализъм, при който определен бизнес процъфтява заради връзките му с управляващата класа, която унищожава реалната конкуренция чрез специални разрешителни режими, данъчни облекчения или друга форма на държавна намеса

* Тимотичен – търсещ признание

(АГ, ДЦ, ТА, АА)

Томас Асхойер е германски журналист, от 1997 г. е редактор в седмичника „Ди Цайт“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s