Да уважаваме самоопределението и да живее заедно

pla_dsc0753

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония е стимул за развитие на практически замразените отношения между двете страни и отваря вратичка към членството на Македония в НАТО и ЕС. Той обаче може да остане само лист хартия, ако не последват бързи действия за реализация на заложения в него потенциал. С коментар по темата – Пламен Асенов.

След години на очакване и месеци обструкции, приятелският договор между България и Македония е факт. В началото на август той бе подписан в Скопие и веднага получи одобрение от Брюксел и Вашингтон. От Кремъл бе посрещнат с ледено мълчание, тъй като, смятат анализатори, политиката на мир и добросъседството на Балканите е против руските стратегически интереси.

Този договор предвижда стандартни, но важни неща. Първо, в него се заявява отказ от взаимни териториални претенции. Това наистина бе нужно да се каже официално и на темата да се сложи точка. Без значение, че преди 26 години България първа призна независимостта на Македония, под повърхността винаги стои съмнението, а често и заплахата, че София не се е отказала от „своята” Македония. И обратно – че Скопие винаги държи под око Пиринска Македония и един ден ще си я поиска.

Втората важна тема в договора е спиране на негативната пропаганда от двете страни на границата. Тя наистина трови отношенията не само на държавно, а и на чисто човешко ниво. Не съм сигурен как точно ще стане това спиране обаче, доколкото повечето медии и в двете страни са частни. Но може би ако тонът на толерантност наистина се подеме от държавните медии, това ще се отрази добре на обществените нагласи и останалите информационни средства ще започнат да се съобразяват.

Трето, съществено внимание се отделя в договора също на възможностите за развитие на икономическите връзки между двете страни. Тук най-голям интерес предизвиква опцията да се реализира брадясалият вече от чакане стратегически за Балканите проект, наречен Коридор №8.

Той предвижда изграждане на жп-линия и съпътстващи други инфраструктурни обекти в посока Изток-Запад – от Черно Море до Адриатика, тоест, от България през Македония до Албания, а оттам към Италия, с връзки във всички балкански посоки. Този проект имаше европейско одобрение и обещание за европейско финансиране още преди 20 години, когато в София на власт бе правителството на Иван Костов.

Тогава отношенията с Македония, ръководена от ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски, пак имаха добри перспективи. Смразяването започна малко по-късно, щом президент стана социалистът Георги Първанов, считан за един от основните проводници на руските интереси тук, а начело на държавата пък се смениха поредица от слаби и податливи на руския натиск популистки и социалистически правителства.

В същото време, след като в Македония се мина дори през преки военни сблъсъци с голямата албанска общност, страната сякаш бе потопена в огромна приливна вълна на национализъм. Скоро Скопие от леко провинциален, но красив, уютен и удобен за живеене град, се превърна в столица на мегаломански скулптурни и архитектурни проекти, които възхваляват славното македонско минало.

Връзката на съвременна Македония с това минало е доста тънка, ако изобщо я има. Античното македонско царство възниква през 640 г. пр. н. е. и е покорено от Рим 500 години по-късно. Според Херодот пръв цар на Македония е Пердика I, родоначалник на династията на Аргеадите. Той пък е потомък на Темен, митичен цар на Аргос от 12-11 в. пр. н. е. и пра-правнук на още по-митичния герой Херакъл. Най-голямо развитие антична Македония достига през 4 в. пр. н. е. при Филип II Македонски и сина му, Александър III, по-известен като Велики.

Този произход сочи македонците за елинско племе, така твърдят съвременните гръцки историци. В античността обаче самите гърци ги считат за варвари. Ораторът Демостен, в опит да организира атиняните за защита от Филип II, казва: „Македонският цар няма нищо общо с Гърция и гръцката култура. Той е варварин, тиранин, деспот, който няма да спаси, а ще задуши и последните остатъци от елинската независимост, култура и свободолюбие”.

Александър Македонски пък е наричан от гърците „филелин”, тоест, „приятел на гърците”. И значи – не грък. Някои изследователи смятат античния македонски език за гръцки, други казват, че си е отделен. По-късните натрупвания на история в региона само добавят още неясноти и стават основа за всякакви съвременни претенции. Така че спорът за историята е базисен, ние тук няма да го решим, а докато спорим за миналото, ще забравим как се живее заедно сега.

По тази линия подписаният българо-македонски договор предвижда обща комисия от историци да разглежда и тълкува съвместната история на двата народа. Безспорно, такава история има и редица неясноти и фалшификации трябва да се изяснят и изчистят. Важно е обаче по какви механизми тази комисия ще информира двете правителства за резултата от работата си и каква ще бъде тежестта на нейното мнение при взимане на специфични политически решения, свързани с двустранните отношения.

Още по-важен пък ми се струва въпросът как резултатите от работата на общата историческа комисия ще стигат до българското и македонското общество, дали нейната дейност ще подпомогне процеса на очистване от натрупаните многобройни предразсъдъци. Защото всички знаем, че в българското обществено съзнание е сякаш вкопано мнението, че македонците са българи и толкоз. А в македонското – че българите са окупатори, врагове и толкоз.

Много интересни истории мога да разкажа по този повод, но ето ви една лична балканска мешавица, която с голямо удоволствие ще предоставя за разглеждане на смесената българо-македонска историческа комисия.

Бих искал тя да ми отговори на въпроса какъв съм аз, като вземе предвид следните факти: 1. Прадядо ми по бащина линия е преселник в България от Велес, Македония. 2. Имам кръвни роднини в Скопие – чичовци и първи братовчеди на баща ми, втори мои. Те са си македонци. 3. От българското коляно на този род впоследствие имам племенник немец, втори братовчед руснак, други племенници французи, украинци и германо-чилийци. 4. Прабаба ми по бащина линия е от Тутракан, нейната сестра живя в Букурещ, там имам кръвни роднини, които са си румънци. 5. По майчина линия родът ми е от Сопот и Вазовото коляно. Те са си българи. 6. Децата ми в Щатите са истински американци, а какви ще бъдат внуците ми – изобщо не е ясно.

И така нататък. Това е проста илюстрация на адски сложен проблем, по който никаква комисия не може да вземе решение, а е въпрос единствено на самосъзнание. Добрата новина в случая е, че, ако съдим по подписания договор, изглежда има воля подобен род въпроси между България и Македония, поне засега и поне на хартия, да бъдат оставени настрани.

На дневен ред са други развития, включително очакването договорът да се окаже сериозна стъпка по пътя на Македония към членството в ЕС и НАТО. Идеята е, че само ако всички станем истински европейци, общото ни минало може да бъде здрава основа за общото ни настояще и бъдеще. Дано наистина е така.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s