Стигнахме американците – по лични разходи за лечение

BB8FCA965983B242A5ECAC149450484FЯнина Здравкова за Сега

Според данните на Световната здравна организация България е лидер в Европа по доплащане за лечение. Цели 45% от разходите за здравеопазване у нас са частни, т.е. не се покриват с публични пари – от здравни вноски или от данъци. Данните са от 2014 г., а според по-скорошни оценки на Европейската комисия процентът лични разходи у нас е минал 48%.

Всеки втори лев, платен за лекарства, прегледи, престой в болница или за медицински изделия, е от джоба на гражданите. Според Световната банка основна част от личните разходи на пациентите се пада на лекарствата – у нас от джоба се плащат 81% от общите фармацевтични разходи.

Имаме официален копеймънт – потребителски такси за преглед при лекар и за престой в болница, доплащания като избор на екип и за консумативи, медицински изделия, малка част от които се поемат от здравната каса. Плаща се от джоба и за грижи като рехабилитация, хосписи и стоматология.

Как стоят нещата в по-добрата част от Европа?

Близо до нас са Гърция, Латвия и Унгария с 36-38% частни разходи за здравеопазване, според данните на СЗО за 2014 г. Подобно на България, и там основният дял от частните разходи е от джоба на пациентите, а не от допълнително доброволно осигуряване или застраховане. Отличници по публично финансиран здравен сектор са Холандия, Чехия, Швеция и Великобритания – там пациентите доплащат 13-17% от разходите за лечение.

В Холандия и Великобритания голяма част от личните разходи са поети от допълнително осигуряване. Във Франция и Германия частните разходи са 22-23 на сто от общите, колкото са например и в Турция, Румъния, Естония, Италия. В Русия гражданите плащат колкото у нас – 45%. В САЩ личните разходи са 52%.

Навсякъде хората плащат от джоба си за лекарства – със и най-вече без рецепта, за стоматологична помощ, масово са въведени и различни такси или доплащания. В Европа обаче разходите са предвидими и рядко са непосилни, докато у нас всяка болница има право да си измисли ценоразпис за какво ли не, включително за софтуер, принтер и административно обслужване, а доплащанията за лекарства могат да бъдат жестоки за по-бедните.

По принцип идеята на задължителните доплащания, т.е. споделянето на разходите, е да се намали ненужното търсене на медицинска помощ и да се направят пациентите съпричастни и по-съвестни при разходването на здравните бюджети.

В развитите страни обаче се търси балансът – да се осигури гарантиран достъп до лечение на гражданите независимо от доходите и заболяванията им, но и да се поддържа финансова стабилност без застрашителни преразходи. Затова и е важно какъв баланс да се постигне между достъпността и равнопоставеността, нивата на въведените доплащания и съществуващите навсякъде изключения – за възрастни хора, деца, бременни и т.н.

Споделянето на разходите има различни форми. Копеймънт, както е в България – фиксирана сума, която се плаща за определена услуга – потребителска такса за преглед или за престой в болница. Друг вариант е поемане от пациента на процент от цената на услугите или пък допълнителна такса, преди да се получи правото за „безплатни“ услуги.

Има доплащания под формата на плащане на разликата между покритото от фонда и обявената цена от лечебното заведение, плащане на част от цената на лекарства, за прескачане на личния лекар и директно посещение при специалист и услуги, за които съответната каса не плаща. В страните в Европа, където има здравно осигуряване – Австрия, Белгия, Германия, Франция, има

под някаква форма доплащане при прегледи и лечение в болница

Такова обаче няма в страните, където здравеопазването се финансира от данъци и няма задължителни осигуровки и здравни каси – Дания, Италия, Португалия, Испания, Великобритания.

Във Франция има задължително здравно осигуряване, но 88% от населението има и допълнителни осигуровки в частни фондове. Частните осигуровки обикновено също се плащат от работодателите, както и обществените. С допълнителните вноски се покриват доплащания в болниците, зъболечение, комунални услуги в болниците като собствена стая, прегледи. За хората с ниски доходи има обществени допълнителни осигуровки.

Във Франция се доплаща за 20% от цената по ползваната болнична услуга, което се поема от допълнителната застраховка, плюс потребителска такса от 16 евро на ден за престой, но за не повече от месец. 30% е доплащането за извънболничната помощ, плюс потребителска такса от 1 евро. Средно 35% от цената на лекарствата не се поема от публичните каси, 30% е доплащането за зъболечение, 35% – за транспорт (извън спешния – той е безплатен), медицински изделия като слухови апарати и помощни средства в ортопедията.

Плаща се и за собствена стая в болница, телефон и т.н., за специалисти с такси над цените на фонда, част от цената на зъбни протези, очила, медицински изделия.

Освен това пациентите плащат за преглед при лекар, а след това средствата им се връщат от здравната каса. За 1/3 от специалистите, предимно в големите градове, се доплаща кеш, тъй като те имат специални договори с касите, които им позволяват да обявят цена над поеманото от фонда. Допълнителните вноски покриват около 70% от доплащанията и от джоба си пациентите дават 6% от всички разходи за системата.

От доплащане са освободени хронично и тежко болни – хора с диабет, СПИН, рак, психиатрични болести, но само за лечението по основното им заболяване, а също и хора, чието състояние изисква над 6 месеца лечение. Пациенти с хронични болести нямат доплащане в болница и при лекар. Не се плаща за деца с увреждания, ветерани от войните, бременни, новородени, освободени са и хората, които се опитват да заченат с асистирана репродукция. Не се доплащат 20-те процента в болница за скъпи операции, за асистирана репродукция, за следене на бременност, скрининг за рак, някои ваксини и дентални процедури при деца.

Изключения за бедни няма, но има фондове, които плащат основното и допълнителното осигуряване за подобни хора. Така, въпреки че има 20 доплащане за лечение в болница, 85% от случаите влизат в изключенията и не плащат.

В Германия, откъдето е заимствана до голяма степен нашата здравноосигурителна система, също има потребителски такси. 10 евро се плаща за ден престой в болница, но не повече от 28 дни годишно, 10 евро е таксата за преглед при лекар и зъболекар. 10% е доплащането при цената на лекарства с рецепта, но не повече от 10 евро, същият процент е доплащането слухови апарати, протези и спешен транспорт, но не повече от 10 евро за пътуване. Плаща се, естествено, за медикаменти без рецепта, очила и неспешен транспорт.

Поне 1/3 от населението е освободено от доплащане, а от копеймънт за рецепти – почти половината. Не доплащат децата и бременните. Има и лимит за доплащания – те не могат да надхвърлят 2% от годишния доход, има и данъчни облекчения за хора, доплащащи за лечение над определени суми – например 600 евро годишно, и допълнителни облекчения за пенсионери и хронично болни – те плащат до 1% от дохода си. Облекчението е и

за хора, които ходят редовно на профилактични прегледи при лекаря си

Допълнителните осигуровки покриват доплащанията, но частното осигуряване не е толкова разпространено както във Франция. Така 57% от доплащанията са от джоба на пациентите.

Великобритания, където системата се финансира от данъци, т.е. от държавата, е с едно от най-ниските нива на доплащане за лечение и основното, за което пациентите дават пари от джоба си, са лекарства – такса от 8.60 лири за рецепта, но над 80% от издадените рецепти са на хора, освободени от таксата – пациенти над 60 и под 16 години, бременни и родилки, получаващи помощи или с тежки заболявания като рак, диабет, епилепсия. Доплаща се такса и за стоматологична помощ, като максимумът е 244 лири и включва не само лечение, но и коронки и мостове. Плаща се както и навсякъде другаде за собствен телевизор, телефон и за паркиране в болниците. Всичко останало е безплатно, включително и неспешният транспорт за хора с ниски доходи.

Друга държава с данъчно финансиране, а не през осигуровки, е Испания. Там е една от най-централизираните системи в света – пациентите не могат да избират при кой лекар или в коя болница да отидат. Почти няма доплащания, но подобно на другите държавно финансирани системи, при които пациентът не участва в разходите, има стабилни листи на чакащи. Затова и над 12% от хората имат частни осигуровки, с които получават лечение, без да чакат, а друга част от испанците плащат от джоба си за лечение извън държавната система. Въпреки това Испания е на второ място в Европа по одобрение на качеството на здравните грижи, след Франция.

Холандия е на водещите места в света по достъпност и ниво на здравната система. Там има здравно осигуряване – задължително и допълнително доброволно, което също има огромно покритие – над 80% от населението. Особеността е, че голяма част от здравните фондове са нонпрофит и често осигуреният купува допълнителната си застраховка от същия фонд, в който е и основното му осигуряване.

Задължителната осигуровка стандартно не покрива стоматологичната помощ на хора над 18 г., физиотерапия, очила, част от цената на лекарствата, затова да тях се плащат допълнителни осигуровки, като интересното е, че с тях се покрива и алтернативна медицина и контрацептиви. В Холандия има и годишна такса, която се плаща преди ползване на каквито и да било услуги. Тя е 385 евро за всеки гражданин над 18 години и замества потребителските такси в други системи. Отделно се доплаща и за транспорт, лекарства и медицински изделия.

ПО СВЕТА

Страната, в която има огромни доплащания и една от малкото, с които България може да си съперничи по този показател, е САЩ, където частните разходи са над 50%. Там, за разлика от Европа, няма задължително здравно осигуряване. Над 50% от населението има застраховки, плащани от работодателя, 10% си ги купуват сами, има и държавни програми – „Медикейд“ и „Медикеър“ за бедни и възрастни граждани, както и сериозен процент – 8-9% от населението, без здравни застраховки. Според застрахователния план и самия застраховател това, което пациентите трябва да доплащат при лечение, варира в големи граници. Обикновено се изисква доплащане под някаква форма за преглед при лекар, престой в болница и за лекарства. Застрахователните полици може да изискват и първоначални такси от 1200 долара за ползване на медицинска помощ, но в такива случаи може да се ползват и данъчни облекчения. „Медикейд“ и „Медикеър“ също имат предварителна такса или доплащане. За хора с ниски доходи има държавни субсидии за покриване на разходите за доплащане за лечение. За тази година таванът на доплащането на разходите при частните застраховки е 7150 долара на човек и 14 300 долара на семейство.

В съседна Канада здравеопазването се финансира от данъци и се организира и осигурява от провинциите, т.е. всеки гражданин на провинцията има право на осигурените от нея грижи. Около 70% от всички разходи за здравеопазване в страната се плащат по тази линия. 2/3 от хората имат допълнителни осигуровки за услугите, които частично не се покриват – стоматология, лекарства, рехабилитация, частни стаи в болниците. Над 90% от допълнителните застраховки се плащат от работодателите и синдикатите и с тях се поемат 12% от разходите за здравеопазване. За преглед при лекар и престой в болница по линия на осигуреното от провинцията няма доплащане. Има такси за ползване на линейка. Хората плащат от джоба си за около 14% от разходите за сектора – за лекарства – със и без рецепта, стоматология, домове за дългосрочни грижи.

В Австралия системата също се финансира от данъци – от федералното правителство, от щата, и от общината. С допълнителни застраховки се покриват такси при лечение в болница, по-бърз достъп до специалисти, линейки. Хората доплащат за лекарства, стоматология, медицински изделия. Въпреки че на личните лекари се плаща с публични средства за преглед, те имат право да искат и такса над това. Над 80% от джипитата обаче не го правят, а средната искана такса е около 20 долара. Има лимит и на доплащането на лекарства. Хора с ниски доходи не плащат над 4 американски долара на рецепта, а останалите – не повече от 25 долара.

В Русия, където системата също се финансира през данъци от държавата, официално доплащане няма освен за лекарства. Неофициалните плащания обаче са много, непредсказуеми и не само под формата на пари, но и на подаръци, храна или консумативи. След началото на икономическите санкции срещу страната бюджетът на здравната система се свива, заплатите на медицинския персонал намаляват, което задълбочава проблема.

КОЙ КЪДЕ Е*

Държава % частни разходи от всички % на плащаното от джоба от всички частни разходи % платено от джоба от всички разходи за здраве

 

Австрия 22% 73% 16%
България 45% 97% 44%
Гърция 38% 91% 35%
Франция 22% 29% 6%
Румъния 20% 96% 19%
Турция 23% 79% 18%
Русия 45% 95% 43%
Естония 21% 98% 21%
Латвия 37% 95% 35%
Полша 29% 81% 23%
Чехия 16% 93% 15%
Унгария 36% 76% 27%
Германия 23% 57% 13%
Италия 24% 85% 21%
Испания 29% 82% 24%
Холандия 13% 40% 5%
САЩ 52% 21% 11%
Великобритания 17% 58% 10%
Швеция 16% 88% 14%
Австралия 32% 57% 18%
Канада 29% 46% 13%

………………………….
*По данни на СЗО за 2014 година

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s