Симеонов, Борисов и краят на институциите

На пръв поглед това може да изглежда трогателно и вълнуващо даже. Преди години една позната журналистка с малко дете звънеше често на полицията, защото от близка дискотека („Маймунарника” или нещо около „Маймунарника”) надувала и след полунощ „волумето на мах“, както се изразяват днешните отворковци и детето й не могло да спи.

И тя също не могла да спи. И съседите също. И въобще цялата махала. И тя, и съседите й, и цялата махала две седмици напразно звънели на полицията за помощ, дискотекаджиите продължавали да си надуват „волумето на мах“. И то не на „Слънчака”, а в центъра на София.

Тогава на познатата журналистка й хрумнала хрумка. Да звънне на министър-председателя на държавата членка на Европейския съюз България. И му звъннала, нали като журналистка знаела номера на телефона му.

И ето ти я трогателността, и ето ти го умилението – Бойко Борисов приел случката присърце, решил да се намеси и казал на дискотекаджиите да престанат да тормозят хората. И те престанали.

Престанали, защото ги съпикясала не някаква си там полиция (всъщност може би и полицията е щяла да ги съпикяса, но след надлежните разговори насаме с дискотекаджийските управители и след шумоленето на надлежното сухо надлежно е променила решението си), нито пък са дошли да ги съпикясат някакви си там общинари (или пък може би и те са променили решението си след надлежни разговори, придружени от надлежното шумолене на надлежното сухо). Не те, а самият ми ти Бойко Методиев Борисов със своята човешка отзивчивост им рекъл да не тормозят хората. Самият ми ти той.

Трогателно отвсякъде. Не се надува, не се прави на важен, въпреки че е не само някакъв си там обикновен премиер, ами си е направо Бойко Борисов. Самият ми ти. Държи си ръката на пулса на обществото, откликва на хорските неволи, следи всенародните тежнения и колчем се наложи, се притичва бързешката на помощ. И не само в този отделен случай, ами и при много такива отделни случаи. Което вече прави отделните случаи правило. Което правило гласи:

Държавните институции нямат значение, те не могат да оправят нещата, има значение Бойко Борисов, защото той може да оправя нещата .Той е истинската институция. Той е Учреждението с главно „У”.

Макар на министър-председателя на европейската държава Република България хич никак да не му е работа да звъни на разни маймунарски дискотеки и да ги хока за „волумето”. Неговата работа като министър-председател на европейската държава България дори не е да звъни на висшите полицаи и да ги кара да си служат както трябва службата.

Неговата работа в случая е да привика министъра или министърката на Вътрешните Работи на България и да му (да й) рече примерно следното: „Разбрах, че някакви си там дискотекаджии тормозят цял квартал с музика след полунощ. Защо полицията нищо не е направила? Провери дали някой не е бил подкупен. Аз ли трябва да се занимавам с тия работи, по дяволите! Ти за какво си министър (министърка), да те ева.“

Примерно това да й рече. По Бойко-Борисовски.

А какво постига той като звъни собственоръчно на някакви си там маймунарски дискотекаджии?

Първо – подминава държавните институции (учреждения) и ги обезсмисля.

Второ – обезсмисляйки държавните институции, подрива основите на правовата държава.

Трето – насърчава продажността на висшите държавни служители – (Е, да, този път съответните полицаи или общинари напразно са получили подкупа си, защото Бойко е оправил нещата, ама нали ги е оправил, без да бори корупцията, пък и не може да огрее навсякъде, макар че е Бойко Борисов, така че съответните пак ще си искат сухото.)

Четвърто – харесва се на журналистите и въобще на широките простонародни маси, защото откликва на журналистическите и широко-простонародно-масовите представи за водачество и държавно управление.

И защо го прави всичко това Бойко? Защо волю или неволю, съзнателно или несъзнателно, действа против институциите и държавността? И против демокрацията също. Не случайно всеки четвърти българин желае съдебната система да се управлява от Бойко Борисов – щом той оправя нещата, кому е притрябвало разделение на властите като основен темел на демокрацията.

Ами точно поради това го прави. Защото това се харесва на широките простонародни маси. Защото му се услажда да отнема властта от институциите и да си я присвоява. Точно затова не казва, че Европа е дала пари за магистрали, а казва, че той ги е дал. И не казва „парламентът гласува“, а казва: „аз дадох пари за болници, аз дадох пари за учители и спортни зали“. А мнозинството народни събранници си траят.

Никой от гербаджийското мнозинство и неговите съуправленци няма самочувствието, смелостта и достойнството да му рекне: „Абе бай Туй-онуй, това са хорски пари, не ги даваш ти, а освен това ние – народните представители, твоите работодатели, гласуваме за какво да бъдат похарчени парите, а не ти.“

Всичките тия приказки важат изцяло и за действията на Валери Симеонов. Не е негова работа да измерва шума по дискотеките и да арестува дискотечни тупани и тупанджии. Неговата работа е да проверява незаконното застрояване по Черноморието и да не го допуска.

Неговата работа е да създава закони и надзорни учреждения, които да премахнат корупцията, допуснала незаконното застрояване. Неговата работа е да проверява и надзирава дейността на общинските и полицейските власти по Черноморието, а не да ги замества. Неговата работа е да сръчка министъра на туризма също.

Но след като държавните учреждения са дотам принизени, защо един управител на кръчма да не вземе на своя глава да глобява провинилите се според него клиенти. И защо един полуграмотен селски бабаит от полуградски тип да не хукне да охранява държавните ни граници.

„Онази нощ държавата влезе в ролята си и в “Бедруум” – открита дискотека, работеща в противоречие с редица разпоредби на закона и тероризираща целия залив от години. При първата проверка беше иззета апаратура и изцяло спряно озвучаването. При втората проверка, около 04:00, отново беше спряно озвучаването, с което държавата показа воля и способност да наложи ефективно закона. Законът и наредбите на община Несебър забраняват каквото и да било озвучаване в открити заведения след 24:00 ч.“

Това обяви Валери Симеонов. И то си е тъкмо така, само дето е точно обратното. Не държавата е влязла в ролята си, а Валери Симеонов си е присвоил чужда роля. И държавата не е оказала никаква способност, обратното, нейните институции са показали пълната неспособност да изпълняват задълженията си.

……….

От векове и хилядолетия има, условно казано, две представи за справедливост и за начина, по който тази справедливост трябва да се налага – Източен и Западен.

Според представите в Римската империя, възприети от Запада, справедливостта се въздава чрез закони. Дори Калигула, племенник на национален герой (Британик) и бъдещ император, се крие от длъжниците си някъде в палатките на Северните легиони. Защото законът си е закон. Може и да е суров, но е закон. Затова Римската империя може да изтърпи всякакви хахави императори, без да се срути. И Тръмп например може да има всякакви необичайни и произволни хрумки, но държавните учреждения и учредителният устав (конституцията) на Съединените щати не му позволяват да буйства особено.

Според адетите на Изтока и на персийските сатрапи например, възприети от днешна Русия, справедливостта се въздава от вожда. Той е законът, той е конституцията. Каквото каже Чингиз хан – това ще е. И каквото каже Сталин. Ако каже, в лагер ще отидат осем милиона, ако каже – само три милиона. Ако каже на лагерните надзиратели да бият Рокосовски и да пикаят върху него, те ще бият и ще пикаят (плюс изтръгнати нокти, избити зъби и три счупени ребра).

Ако заповяда Рокосовски да стане маршал, ще стане. (Сталин казва и двете, така че СССР има опикан и пребит от своите си маршал.) В днешни времена Путин решава кой олигарх е добър, за да се вози в яхта за стотици милиони (Лебедев), и кой е за затвора (Ходорковски). И ако някой олигарх не плати заплатите на работниците, Путин му звъни, за да въздаде справедливост. Не законът, Путин.

Всички онези държави, в които здравата ръка на вожда замества институциите, изглеждат силни и сплотени. Отвътре обаче са кухи. Там няма законност, няма правила, няма свобода, няма граждани. Когато вождовете си отидат – по естествен начин или зорлем, всичко се срутва. Или пък се нагажда към новите вождове.

Каква е България с Бойко Борисов, Валери Симеонов, Динко и Цацаров?

Каквато винаги е била. Разкрачена между Изтока и Запада, между Византия и Ордата, между турската закостенялост и европейския напредък, между развития свят и Русия. Западната част на Изтока и затова най-бедна в Европа. Югоизточната част на Запада и затова в кръжеца на богатите все пак.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s