Отражението на статуквото в огледалото на “Панорама”

“С годините изградихме трайни зрителски нагласи и очаквания”, гласи ключовото за мен изречение в позицията, разпространена от екипа на предаването “Панорама” на БНТ с водещ Бойко Василев.

Повод е заявеното намерение на новия директор на телевизията Константин Каменаров да извърши промяна в програмната схема, която предвижда “Панорама” да се излъчва в неделя (или събота, както преди 20 години?).

Unknown

Както вече писах във връзка с рокадата в директорския кабинет на държавната институция, не гоня никакъв личен интерес. Подписвам се за пореден път под твърдението си, че забраната да участвам в предавания на БНТ, която продължава вече повече от две години, ни най-малко не ме притеснява и нямам желание да се натрапвам (нито на зрителите, нито на читателите тук с гледната си точка, която обаче не искам малодушно да скрия, за да не си развалям още повече отношенията с някои колеги).

Споделял съм и друг път, че бях поканен да водя “Панорама” след като Гарелов я напусна и стана шеф в Нова телевизия. Беше истински “карамбол”. Работех вече от 5 години като свободен журналист в “Свободна Европа”, когато в един и същи същ ден през септември 2000 година трябваше да избирам между едновременно изсипалите се предложения към мен да сключа договор като водещ на “Здравей България”, първия сутрешен блок в националния ефир на “Нова телевизия” , с “Панорама” на БНТ или със създаващата се тепърва БиТиВи.

В интерес на истината, първа по време беше офертата на “Нова телевизия”, но докато се колебаех се развиха отношенията ми с БиТиВи и избрах неизвестността на тази оферта да водя предаване, чието название и схема се очакваше да измисля.

За “Панорама”, като някакъв куриоз на съдбата, директорът Лили Попова ми предложи на коктейла на “Нова телевизия” в х-л “Шератон”, на който собственикът Кирияку ми демонстрира колко настойчив може да бъде един милиардер спрямо избрания от неговите мениджъри журналист, който няма право на отказ (в представите на “човека с парите”). Буквално ми заяви, че няма нещо, което не мога да поискам от него (за ужас на началника Гарелов, който стоеше на няколко крачки разстояние с напрегнато изражение на лицето и слушаше дългата тирада на богаташа, който ми определи среща на другия ден в същия хотел, за да се ”разберем”).

Не се разбрахме, защото съм доста “неразбран”. Не позоволявам нито на властници, нито на милиардери да ми държат господарски тон. Точно такъв беше възприел Кирияку на срещата на шест очи, която трябваше да премине в обяд.

Само че още след първите изявления на собственика на телевизията, който рязко беше сменил отношението си и започна да ми обяснява, че “тук не е Ню Йорк” и че “Нова телевизия” не е американска, ми стана ясно, че междувременно са ме “наковладили” за нещо като проамерикански елемент.

В разговора, който Кирияку и Силва Зурлева безцеремонно водеха помежду си на гръцки между репликите, които си разменихме на английски, непрекъснато се споменаваше “ГарелОв”.

Станах и си тръгнах, като пожелах на двамата ми събедници приятен обяд, изпроводен от реплика на Кирияку, че пак сме щели да се видим. Явно не можеше да си позволи да няма последната дума.

Разказвам тази история не за друго, а за да кажа, че не само Бойко Василев е бил “желана мома на хорото”. Било, каквото било…

Днес, според мен, Бойко Ваилев най-вероятно се готви да напусне досадния вече за него формат на “Панорама”, но като умен човек прави възможното това да стане по “принципни” причини, а не като фарсово “уволнение”. Ето защо за първи път го виждаме в ролята на “бунтар”, която се опитваше твърде неубедително да играе и на екрана.

Той е интелигентен, полиглот е, отлични връзки е разклонил и вероятно ще има голям избор от възможности да продължи кариерата си на лош телевизионен актьор, имитиращ “строг събеседник”, но отличен комуникатор, владеещ изкуството да се харесва на различни и дори на противоположни аудитории. Това наистина не го може всеки!

Защо обаче започнах с това, че ключовото изречение от позицията на екипа на “Панорама” (разбрай Бойко Василев) е “с годините изградихме трайни зрителски нагласи и очаквания”?

Това е самопризнание за основния недъг не на “Панорама” само, но и на БНТ: това е клеченето над статуквото и неговото мътене не с цел да се измъти нещо, но за да не се пръкне проблем за клечащите. Получи се запъртък.

Когато написах, че е възмутително БНТ да се самообявява за единствената национална институция, която се радва на “50 години неспирен възход” (по начин, който напомня за приемствеността в историята на БСП, припознаваща бройката на конгресите на БКП като свое свидно минало), взривих и последния клатещ се мост между моя милост и отстрещния бряг във връзката си с тази телевизия (в която съм водил и собствено публицистично предаване през 1991-1993 г.).

От този момент нататък ме “отрязаха” окончателно от екрана на държавната телевизия, което е дребнаво и отмъстително, но по-скоро ме кара да чувствам облекчение, че не се налага да се боря със съмнителното изкушение да се появявам като коментатор в точно такава телевизия, която се скъсват да ласкаят нейните постоянни гости като “най-обективната” (за постоянна работа там – да не говорим, макар иначе да съм си говорил с предишното началство, което дори ми предложи да замествам Бойко Василев докато той си почива).

Скъсването на отношенията също е вид отношение. С “Панорма” отношенията ми бяха прекъснати по никога неизяснени между мен и Бойко Василев причини. Не по моя вина. Един единствен път се унижих да поискам да ме покани да представя своя книга (както е правил с други автори и колеги), но той ми зяви, че това щяло да се изтълкува като търговска реклама. След което покани Петър Волгин надълго и нашироко да представя свое творение.

Не, не си мисля, че ми е бил длъжен с нещо. Но пък е известно и е показателно за неадекватността на необоснования отказ, че в публицистични предавания на телевизии с по-голяма аудитория през същия този период (през който загубих работата си, но не получих и “грам” жест на солидарност от БНТ и нейната “Панорама”) съм бил преценен като – да се изразя така – “допустим” коментар. Десетки пъти съм участвал другаде срещу нито един път тъкмо в “Панорама”.

За финал съм оставил няколко забележки, с които вроятно щях да започна, ако не трябваше да обяснявам дотук защо изобщо се захващам с тази тема.

Липсата на конкуренция ражда ако не чудовища, то “поне” чудатости по отношение на “Панорама”, чиито екип явно се държи по същия начин, както и ръководството на телевизията, смятащо историята на институцията за някакъв прогресиращ още от времето на НРБ постоянен успех.

Самата схема на предаването е сбъркана, меко казано. Дали е за удобство на домакините или не, те си знаят. Но да караш събеседниците си (кой от кой “по-велик”) да кибичат в кадър час-два, за да получат своите минути “слава”, изслушвайки понякога тиради по въпроси, по които не са поканени да взимат отношение, е абсурдно.

Почти съм готов да се обзаложа, че този експеримент няма световен аналог. Но от позицията, разпространена на “Панорама”, се вижда, че домакините се гордеят с тази ненормалност, защото давали възможнст на събеседниците си да се репликират. “Дават”!

Не веднъж в предаването се е случвало ощетеният събеседник, на когото отпускат накрая минутка да каже две думи, да се сърди (основателно, но и не съвсем, щом се е съгласил да участва в тази нелепа постановка). Или пък участник, който си е казал онова, което е преценил за достатъчно (вкл. по мнение на партийната централа, която го е изпратила и инструктирала), да си тръгне по средата на предаването “поради друг ангажимент”.

А че водещият има “някакво отношение” към някои от събеседниците си, знам от опит. Единственото ми участие в неговото студио беше свързано с референдума за АЕЦ “Белене”, когато бях изпратен да говоря от името на един от двата “отбора”, конституирани официално в полемиката около допитването.

Водещият буквално се извини “на когото трябва” в ефир, че се е наложило да съм в студиото, заявявайки, че съм там поради невъзможността да откаже предложението на комитета, дискутиращ по закон от позицията на противниците на АЕЦ “Белене”.

Твърдението, че хората са свикнали да гледат “Панорама” и си я искат без промени (защото тя им е създала “трайни очаквания”), при липсата на алтернатива, е като констатация от партиен конгрес от времето, когато хората не очакваха друго, освен онова, което партията и правителството решат вместо тях. Хората бяха свикнали да очакват едно и също не 20, а цели 45 години. Докато не се появи възможност за “нещо друго”.

Промяната носи рискове, но противното се нарича “застой” – дума, с която се обозначава времето на “късния социализъм”, какъвто в този смисъл цари в БНТ.

Митът за особената връзка между българи и руснаци

Между българите и руснаците има особена близост „от векове за векове“: това гласи един от митовете, с които живеем. Само че ако беше така, българите нямаше да пътуват масово до ЕС, а до Русия. Анализ на Иван Бедров.

Bulgarien Treffen der Russlandfreunde (BGNES)

Свикнали сме да живеем с мита за особената близост и обвързаност „от векове за векове“ между българи и руснаци. Лесно е да останем в капана на този мит, ако следим най-актуалните теми в медии и социални мрежи.

Идват ли руските туристи? Отиват ли си руските туристи? Колко руснаци живеят в България? На честването на 140-годишнината от боевете на Шипка пък едни хора опънали знаме на проруските сепаратисти от Донбас.

Нещо особено ще трябва да има между България и Русия, че да се вдига толкова много шум. Може и да е имало, но цифрите сочат, че днес вече не е така.

България и българите все повече се интегрират в Европейския съюз, а Русия и руснаците заемат все по-малко място в живота ни. Това не е лозунг, а суха статистика. Националният статистически институт публикува данните за месец юли за пътуванията на българи в чужбина и на чужди граждани в България. И последните цифри и тенденциите зад тях водят поне до три извода.

Посоката е ясна: към ЕС

Първо: българите пътуват предимно към държави от Европейския съюз, а най-много от идващите в България чужденци са отново граждани на страните от ЕС. Второ: все по-малко българи пътуват към Русия и все по-малко руснаци пътуват към България. Трето: туристите от бившите социалистически страни, с които днес сме заедно в ЕС и НАТО, са общо поне два пъти повече от туристите от Руската федерация.

Националната статистика разделя пътуванията на три вида: малко над 40% са туристическите, толкова са и пътуванията зад граница за гостуване на близки, обучение, лечение и т.н. Най-малко са служебните пътувания – малко над 17 на сто. Т.е. огромният дял от отчетените от статистиката пътувания се дължат на личен избор – човек сам избира къде да похарчи парите си през ваканцията или къде да се лекува, семействата сами избират къде да учат децата им, а други сами са избрали къде да живеят, за да им ходят близките на гости.

През най-активния месец на лятото 665 713 българи са пътували извън страната, като две трети от тях са били в страни от ЕС. Повечето от пътувалите извън ЕС са посетили Турция, а Русия е била дестинация едва за 6896 българи – това е малко над 1%.

И докато летният избор може да бъде обяснен с климатичните особености – Русия все пак е на север от България, то и идващите руснаци са под 10% от чуждестранните туристи в страната. За месец юли малко над 2 милиона чужденци са дошли в България, от които над 60% са от ЕС. Картината е ясна – българите пътуват в Европа, а европейците идват в България.

Черноморието не зависи само от руснаците

Данните за месец юли не са изключение. Те се вписват в тенденцията, която отдалечава българите от Русия и намалява дела на пътуващите руснаци към България. През цялата 2016 пътуванията на българи в страни от ЕС са близо 3 милиона и 2 хиляди – това число се увеличава с всяка изминала година. Само преди 5 години пътуванията на българи към ЕС са били под 2 милиона годишно.

Към Русия обаче тенденцията е обратната – малко над 46 хиляди пътувания през миналата година при над 55 хиляди преди няколко години. Броят на идващите в България чужденци нараства, най-много от ЕС. Идващите от Русия пък намаляват – 589 хиляди през миналата година при почти 700 хиляди през 2013.

Противопоставянето между Москва и Запада след анексирането на Крим е фактор, но не достатъчен, за да обясни тази тенденция – все пак продажбата на туристически пакети не е включена в санкциите.

Цифрите не потвърждават и следния мит: че туристическият сезон в България зависел единствено и основно от руснаците. През юли само с цел туризъм у нас са пристигнали 691 хиляди граждани на ЕС и 145 хиляди от Русия. Само от Полша туристите са били почти 100 хиляди.

Като се добавят избралите България за почивката си граждани на Румъния, Чехия, Словакия, Унгария и други бивши социалистически страни, общият брой на туристите от тези страни става двойно колкото дошлите граждани на Руската федерация. Всички тези числа не са повод нито за мъка, нито за радост. Това са просто факти, които не потвърждават някои от най-устойчивите митове.

Позиции на Великобритания и ЕС по ключови въпроси на Брекзит

 

Великобритания и Европейският съюз се върнаха тази седмица на масата за преговори, за да продължат да обсъждат условията на Брекзит. ЕС иска повече разяснения, но не очаква големи успехи.

Третият кръг от преговорите за излизане на Великобритания от Европейския съюз започна в понеделник. ЕС призовава Великобритания този път да дойде на преговорите подготвена да обсъжда въпросите по същество.

ЕС публикува по-рано тази година редица документи, подробно представящи позициите му по различни въпроси, а Великобритания публикува редица документи през последните две седмици. Ето някои от ключовите въпроси, обсъждани досега:

УПРАВЛЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА РАЗДЯЛАТА

Позицията на ЕС:

Би трябвало да се създаде обща комисия, която да гарантира действието на споразумението за напускане и да се занимава с непредвидени ситуации. Ако общата комисия не е в състояние да постигне решение, въпросът може да бъде отнесен до Съда на ЕС.

Великобритания:

Съдът на ЕС не би трябвало да има пряка роля в уреждането на
споровете. Правителството иска механизъм за уреждане на
споровете, който “максимално ще повиши сигурността за
физическите и юридическите лица” и ще “зачита автономията на
правото на ЕС и правната система на Великобритания”.

ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ

Позицията на ЕС:

Би трябвало да има единно финансово споразумение с плащане в
евро, което да включва финансовите задължения на
Великобритания, произтичащи от бюджета на ЕС, прекратяването на
членството във всички органи и институции на ЕС и участието на
Великобритания в конкретни фондове и инструменти. Документът
съдържа само методологията за изчисляване на окончателната
сметка, но не и окончателната сума.

Великобритания:

Министърът за Брекзит Дейвид Дейвис обещава да работи с ЕС
за определяне на “справедливо уреждане на правата и задълженията
на Великобритания като напускаща държава членка”.

ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ

Позицията на ЕС:

Съществуващите права на гражданите на 27-те останали държави
от ЕС и Великобритания би трябвало да бъдат защитени,
включително правото на придобиване на постоянно жителство.
Споразумението за напускане трябва да се отнася за гражданите и
членовете на Великобритания и останалите 27 държави от ЕС и
членовете на семействата, които се намират във Великобритания
или останалите 27 държави от ЕС към датата на Брекзит, плюс
тези, които са живели там преди тази дата и на които може да са
се полагали социалноосигурителни помощи като пенсии.
ЕС иска Съдът на общността да има пълна юрисдикция по
въпросите, свързани с правата на гражданите.

Великобритания:

Над 3 милиона граждани на ЕС, които живеят във
Великобритания, ще получат защита на своя “уседнал статут” и ще
се радват на същото отношение, което получават британските
граждани във връзка със здравеопазването и други помощи. След
Брекзит обаче те ще бъдат обект само на британското право, а не
на юрисдикцията на Съда на ЕС.

Членове на семейството, които се присъединяват към
“отговарящ на изискванията гражданин на ЕС” преди Брекзит, ще
могат да кандидатстват за уседнал статут след пет години. На
хората, пристигнали след датата на напускането, ще бъдат дадени
две години, за да “регулират своя статут”.

ЯДРЕНИ МАТЕРИАЛИ

Позицията на ЕС:

Брекзит също така означава, че Великобритания ще напусне
Европейската общност за атомна енергия (Евратом), чиято цел е да
насърчава безопасното използване и разпространение на ядрената
енергия в Европа. Великобритания ще трябва да поеме задължение
за гаранция, а ЕС иска тя да гарантира, че всички ядрени или
свързани материали на нейна територия са управлявани съгласно
международните стандарти.

Великобритания:

Великобритания иска да продължи да работи в тясно
сътрудничество с Евратом и да “подготви почвата за бъдещи
отношения, които да са от полза за Обединеното кралство и
останалите 27 държави членки”. Тя обещава да спазва сегашните си
задължения към партньорите от ЕС, като същевременно работи за
споразумения за ядрено сътрудничество с важни държави извън ЕС,
включително САЩ, Канада, Австралия и Япония.

ПРОДЪЛЖАВАЩИ СЪДЕБНИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ

Позицията на ЕС:

Излизането на Великобритания от ЕС не би трябвало да лишава
Съда на ЕС и органите и институциите на общността от
възможността да извършват процедури, засягащи Великобритания и
британските жители, по въпроси, които не са уредени към датата
на Брекзит.

Великобритания:

Би трябвало да има ясна позиция за положението на
недовършените британски правни дела пред Съда на ЕС, “за да се
намали до минимум несигурността и неуредиците за физическите и
юридическите лица”.

Не би трябвало да се позволява на Съда на ЕС да се произнася
по каквито и да е британски правни дела, които не са били
заведени пред съда към датата на Брекзит, “дори когато фактите
по делото са настъпили преди напускането”.

ДЕЙСТВИЕ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, АГЕНЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕС

Позицията на ЕС:

Британските власти би трябвало да гарантират, че всяка
институция, агенция или орган на ЕС, които може да продължат да
извършват остатъчна дейност във Великобритания след напускането
й, ще се ползват със същата степен на защита като преди.

Великобритания:

Правителството обещава да предостави привилегии и имунитети
“за ограничен период след напускането, за да даде на ЕС разумен
срок, в който да приключи сегашните си дейности тук”.

СТОКИ, ПРЕДЛАГАНИ НА ПАЗАРА СЪГЛАСНО ПРАВОТО НА ЕС ПРЕДИ НАПУСКАНЕТО

Позицията на ЕС:

Стоките, предлагани на пазара във Великобритания и
останалите 27 държави от ЕС преди напускането, могат да
продължат да бъдат налични. Този принцип важи само за продуктови
правила, а не за митнически процедури. Също така е необходимо
двете страни да създадат механизми за наблюдение и канали за
комуникация, за да се уведомяват взаимно за стоки, които не са в
съответствие с това.

Великобритания:

Стоките, които са на пазара преди Брекзит, би трябвало да
продължат да се продават без каквито и да е допълнителни
изисквания или ограничения, като се избягва всякакво дублиране
на разрешителните процеси. Когато стоките се предоставят с
услуги, не би трябвало да има ограничение за предоставянето на
тези услуги.

По наглост родните чиновници нямат равни

869849Агенцията по храните е в челото в ЕС по подадени сигнали за опасни продукти, но тотално се проваля при кризисни ситуации у нас

Юлиана Бончева, Румяна Генова в „Сега“

Какво количество чиновническа арогантност и административно безхаберие може да понесе българинът? Неизмеримо много – поне ако се съди по скандала със заразените с фипронил яйца и яйчен прах. Той тресе цяла Европа от два месеца насам.

Бяха проверени стотици заподозрени ферми, бяха унищожени птиците в тях, валят сигнали за вече доставени в страни от ЕС пратки. През цялото това време от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) успокояваха, че проблемът е далеч от нас, че у нас внос на заразени продукти няма.

Докато в края на миналата седмица не лъсна истината – има поне една пратка от заразен яйчен прах, която е стигнала в България. Нещо повече – безпроблемно е била вложена в 25 тона сладолед и сладоледени продукти и в 9 тона майонеза, в две големи фирми производителки.

Кои са фирмите – от агенцията не казват. Само в края на миналата седмица ни бе обяснено, че започва „спешно“ изтегляне от пазара на продукти, в които е вложена опасната суровина. Освен това бяхме уведомени, че започва проверка на всички български ферми, в които се добиват яйца, за наличието на фипронил в продукцията им. Ще бъдат проверени и предприятията, които използват яйчни продукти.

На кой плаж са били два месеца

експертите и ръководството на БАБХ не ни бе съобщено. Защо не са реагирали още при първите съобщения от ЕС? Вчера получихме отговор – безкрайно арогантен, нахален и предизвикващ най-вече ярост.

В продължение на започната от края на миналата седмица „рекламна кампания“ директорът на областната дирекция на БАБХ София-град д-р Камен Николов заяви пред Би Ти Ви, че въпросната пратка е влязла в България още през март. И ни „успокои“, че трябва да се изяде много голямо количество от токсичното вещество, за да има нежелан за здравето ефект!

„За да се получи неблагоприятен ефект, трябва да изядете огромни количества всеки ден в продължение на дълго време. Не познавам човек, който да яде огромни количества майонеза или сладолед всеки ден“, обясни бодро чиновникът, който взема заплата, за да се грижи изобщо никакви вредни вещества да не попадат в храните ни.

Има и още: „Целият проблем започва от 20 юли тази година, когато Белгия информира, че от Холандия са получени яйца с фипронил. В България първата нотификация идва на 18 август“, продължи той. И вчера, десет дни по-късно, ни бе обяснено, че ще започнат проверки по сигнала, резултати ще имаме някога в бъдеще време. „Яйцата са със срок на годност 28 дни, ние вече сме на 40-ия ден от кризата. Така че шансът да попаднат яйца на българския пазар е минимизиран“, разсъждава още д-р Николов. Т.е. който ял – ял.

Изказването на д-р Николов просто потвърди убедеността на повечето от българите, че

тази агенция не си върши работата

и не е ясно защо съществува в този си вид. Очевидно е, че превантивният контрол е хлабав, и дори и след получен сигнал от европейската система за спешно оповестяване агенцията се задейства с фатално закъснение, ако изобщо го направи.

В случая става дума за една от големите административни структури в България. БАБХ разполага с щат от 2296 души. 1983-ма от тях са „специализирана администрация“, тоест останалите са просто администрация. И цялата тази „администрация“ за пореден път се проваля, когато става дума за превантивен контрол.

Парадокс е, че когато „Активни потребители“ направят проверка за вредностите в определени продукти, както ставаше неведнъж в последните години, от БАБХ, вместо да вземат мерки, пренебрежително обясняват, че резултатите идват от нелицензирани лаборатории. За резултати от последващи проверки в лицензирани лаборатории досега не се е чуло. Нищо, че според изследванията на „Активни потребители“ излизаше, че част от лютениците например са по-скоро сладкарски продукт.

За сметка на това на два пъти тази година агенцията командироваше хора в чужбина да пазаруват храни и да доказват, че едни и същи продукти имат различно съдържание на Изток и на Запад. В първия случай бяха открити незначителни разминавания, във втория – никакви, тъй като проверката се правеше по надписите на етикети…

Парадокс е, че от 2011 г. в ЕС работи единна система за бързо предупреждение – RASFF. И в нея България е сред най-активните по подадени сигнали за опасни продукти, особено когато идват от страни извън съюза. Порталът RASFF е пълен със стотици сигнали за съмнителни, негодни и дори отровни стоки – мухлясали фъстъци и плодове, пици с плесен, чушки с пестициди, консерви боб с умрели мушици, заразено със салмонела месо. Всеки гражданин във всеки момент може да влезе онлайн в регистъра на сигналите и да види какви храни се опитват да пробият на пазарите в Европа, носейки рискове за здравето на потребителите.

Сигналите в RASFF показват, че безопасни дестинации няма. Лоши храни влизат и в Западна Европа, и в Източна, от финландския град Турку до гръцкия остров Крит. А пристигат отвсякъде – както по съседски от други държави – членки на ЕС, така и от далечни държави като Индия, Тайланд, Аржентина…

България е сред най-дейните в ЕС в подаването на сигнали,

сочи годишният доклад за 2016 г. Страната ни фигурира с 97 първоначални нотификации, което прави по един сигнал средно на всеки 4 дни. Това ни поставя на осмо място. Рекордьор с подадени над 400 случая е Италия. Другите в челото са Великобритания, Германия и Холандия.

Без изненада най-много са предупрежденията на София, свързани с плодове и зеленчуци – внос от съседна Турция. Комшиите системно атакуват България с чушки, пълни с вредни химикали. Тъй като Турция не е член на ЕС, тя не се придържа към европейските ограничения за използване на агресивни торове и препарати срещу вредители.

Още в първите дни на 2017 г. София е изпратила в европортала сигнал за турски чушки с тебуконазол – химикал за борба с гъбични заболявания. Следват още над 10 предупреждения за пратки с подобни проблеми само в рамките на месец. Тъкмо турски пипер е стоката, за която България е пуснала най-много предупреждения от началото на годината до сега – най-често заради пестицида хлорпирифос, който унищожава насекоми и червеи по растенията.

През януари нашият пазар е бил атакуван и от опасни турски нарове, съдържащи прохлораз. Чрез европейския портал RASFF България е предупредила другите от ЕС и за турски лимони, третирани обилно с химикали. Прави впечатление, че оплаквания от турски плодове и зеленчуци валят и от Западна Европа. Само в един ден, на 8 август, например Франция е подала 7 сигнала за сушени кайсии с наднормено количество сулфити.

София е редовен подател на сигнали в RASFF и заради опасни фъстъци, идващи от Азербайджан, Египет, Китай, Индия, Грузия, Судан, Великобритания.

Проблемът с ядките е, че са стари и са развили опасните афлатоксини

И той съвсем не е само български. Франция например алармира за афлатоксини във фъстъци от САЩ, смокини и кайсии от Турция и др.

Но ако се съди по данните на портала, най-голямата напаст на европейския хранителен пазар е салмонелата. Болестотворната бактерия се въди във всякакви храни – от всякакви държави.

Според RASFF в последния месец салмонела е открита в замразени дробчета от Холандия и пилешко от Тайланд, сусам от Судан и ленено семе от Аржентина, във френски яйца и мляко, в топено сирене от Франция и Швейцария, замразени телешки бургери от Литва и т.н. Има и сигнал от Гърция за испанска храна за домашни любимци, заразена с бактерията. А Германия е алармирала за заразен полски бял шоколад.

Хубавата новина за нас е, че

сигналите срещу български стоки са малобройни

Единият случай, който нашумя през юли, е за наши малини, които според оплакването от Франция може да са поливани с мръсна вода или да са брани с нечисти ръце. Друг неприятен сигнал е за късчета метал в сирене тофу, продавано като „био“ в Дания.

Има и други сигнали за необичайни „съставки“ в хранителни продукти. Миналия месец от Великобритания пуснаха сигнал за открит метален болт в кюфтенца от леща, внос от Индия. Полски производители са се изложили в Литва и Чехия – заради стъклени парченца в сос и в малиново сладко.

Стъклени късчета са намерени в сладолед страчатела, пристигнал в Австрия от Франция през Германия. В Дания също са се натъкнали на стъкло – само че в доматен сос от Италия. Копенхаген е подал сигнал и за камъчета в сушени гъби от Босна и Херцеговина. Прага известява за консерви италиански бял боб, „обогатен“ с умрели мушички.

Че се подават сигнали, е добре. Още по-добре щеше да бъде обаче, ако БАБХ се задействаше светкавично и когато в страната ни влизат опасни стоки и продукти. Практиката обаче показва, че това не е така. Агенцията тотално се проваля при истински кризисни ситуации. Въпреки многохилядния си „административен апарат“.

За орловите очи на летеца Радев или къде зяпа нашият президент

Проруската провокация на Шипка е обида за България, за Европейския съюз

Провокаторите със знамето на несъществуващата републикаПровокаторите със знамето на несъществуващата република

Александър Йорданов

Далеч съм от мисълта, че един летец може да е зле със зрението. Това не ти е писател, че да сложи рано, рано, очила. Летецът има орлови очи. Сигурен съм. Затова и няма начин довчерашният летец Радев, днес президент на България, да не е видял огромната провокация на Шипка преди 2 дни.

Провокация е най-точното определение за това, което зрителите на БНТ1 видяха от репортажа от честването на 140 годишнина от Шипченската епопея. А видяха зрителите, че

на Шипка идиоти издигат т.нар. „знаме“ на т.нар. „Донецка народна република“

Но тъй като няма такава държава, няма такава република и президентът Радев отлично знае това, става дума очевидно за добре обмислена проруска провокация осъществена от дебили, както би ги нарекъл моят фейсбук другар Георги Георгиев.

Но се питам, къде в този момент е зяпал нашият президент? Или зрителният му анализатор е вече дефектирал? И ако е видял провокацията толкова ли не можеше по време на словото си да вмъкне няколко думи срещу нея. Да се разграничи. Защото как да тълкуваме мълчанието му? Би трябвало той на момента да реагира на тази проруска наглост. Да реагира като истински летец – бързо, динамично, адекватно, веднага. Но е факт! Не реагира.

Затова и си позволявам да обърна внимание на президента Румен Радев, че тази проруска провокация на Шипка е

обида за България, за Европейския съюз

и за целия нормален свят. Обида е и за самият български президент. И не само защото той представлява България. А защото тази провокация показва за какво го мислят нейните автори.

Мислят го за „техен човек“, пред когото всякаква проруска агитация и наглост минава лесно. Мислят го за човек на когото са му намерили цаката: офталмологичен проблем!

Защо София послуша Макрон

Френският президент сигурно е доволен от обиколката си на изток. Защото тя го приближи до една много важна за него цел. Но най-доволен Макрон си тръгна от България. Ето защо:

Макрон и Борисов във Варна

Коментар от Ясен Бояджиев:

От лидерите на Чехия, Словакия и Румъния френският президент получи благосклонна, но все още условна готовност за преговори и компромиси. Докато българският отговор, макар и пакетиран с други въпроси (като например запазването на кохезионните фондове), бе категорично положителен.

Вероятно затова френският президент се държа подчертано приятелски и дори фамилиарно. Което пък прозвуча като съзнателно търсен контрапункт на отношението му към Полша – именно от българска земя той си позволи да нападне остро най-непримиримия противник на своите идеи за реформа на директивата за командированите работници в ЕС.

Българското Да

Възможните обяснения за българското „Да“ са няколко. Обещанието за френска подкрепа за членство в еврозоната и в Шенген или поне за приобщаване към разговора за бъдещето на двете зони, които са сърцевината на европейския проект, за някои може и да е „само на думи“. Но съвсем не е маловажно, тъй като постигането на тези цели е въпрос не толкова на технически критерии, колкото на политическа воля.

От друга страна България е относително по-слабо засегната от спора около европейската директива. Българските работници, командировани в други страни от ЕС, са вероятно някъде около 15 хиляди – на фона на близо половин милион поляци.

Освен това българският премиер получи обещание за изваждане на транспорта извън обхвата на директивата за командированите работници, каквото бе желанието на българските международни превозвачи. От години хиляди български шофьори работят на практика само на европейските пазари срещу български заплати и осигуровки.

Разбира се, българският отговор може да е и резултат от анализ и отчитане на всички аспекти на темата за командированите работници: „Не трябва да се допуска едни работници да живеят при скотски условия, при по-ниски заплащания“, каза българският премиер. Неговата позиция веднага срещна (макар и засега приглушена) критика: „Не можем с мерки в ущърб на българския бизнес да решаваме френски вътрешни проблеми“, написа опозиционен политик.

Каквито и да са мотивите за тази позиция, тя определено е обективна и разумна. Не само защото проблемът с командированите работници е не просто „вътрешно френски“, но и защото дългосрочното му справедливо решаване в крайна сметка ще е в интерес на всички.

Социален дъмпинг или протекционизъм?

В какво се състои всъщност този проблем? В идеалния случай става дума за износа на услуги като част от единния пазар на ЕС – фирма от една страна печели поръчка за предоставяне на услуга в друга, а за да я изпълни, изпраща там временно свои служители, като им плаща и ги осигурява според правилата и стандартите в своята страна.

Условията за това са уредени с директива още през 1996 година, когато съставът на ЕС е далеч по-хомогенен в икономически и социален план. Да, и тогава има някои изключения (Гърция, Португалия, Испания), но проблемът се усети истински едва след двете вълни на присъединяване през 2004 и през 2007, когато в ЕС влязоха страни с драстично различни нива на заплащане и на социална осигуреност.

Директивата и сега съдържа известни мерки за компенсиране на тези различия, но те си остават толкова сериозни, че съблазанта да се печели от тях е много голяма: високи цени и приходи на едно място, ниски разходи на друго, големи печалби. Нещо като да си купиш едно евро за един лев на едно място и после да го продадеш за два лева на друго. Схема, която на валутния пазар е неосъществима, но на трудовия очевидно функционира.

За френския президент (и не само за него) днешната директива е „предателство към европейските принципи“, защото облагодетелства „социалния дъмпинг“, води до „намаляване на заплатите и жизнения стандарт“, „подхранва популизма и подкопава доверието в европейския проект“. Затова той предлага редица ограничения, нови регулации и мерки за контрол.

За страните от Централна и Източна Европа, чийто най-краен говорител е Полша, това предложение е „лицемерен протекционизъм“. Оставете ни да се конкурираме на пазара на услуги чрез нашето предимство – по-ниската цена на труда, както вие се конкурирате с качество на продуктите и ноу-хау, за да можем да наваксаме и да постигнем икономическо и социално сближаване, казват полски представители.

В България пък се чуват гласове, че социалният дъмпинг бил мит (на източноевропейците се плащало по минималните западни ставки, имало малка разлика само при осигуровките), а борейки се срещу дъмпинга, западните лидери просто решавали вътрешнополитически проблеми.

В последното твърдение има частица истина. Решаването на въпрос, засягащ под 1% от работната ѝ сила, няма да реши икономическите проблеми на Франция, като безработицата например. Но пък може да помогне за отвличане на вниманието и за смекчаване на съпротивата срещу драстичните вътрешни реформи, включително на трудовия пазар, с които предстои да се захване френският президент.

Това обаче не прави източноевропейската позиция нито по-силна, нито по-справедлива. Защото тя страда от не по-малка доза лицемерие и затваряне на очите пред действителността.

Ето каква е действителността

Действителността е такава, че дори когато става дума за идеалния случай (износ на услуги, а не на нещо друго) дъмпинг наистина има. Работникът, командирован от Източна Европа във Франция, Германия или Австрия, струва на работодателите си значително  по-малко (според ЕК, до 50%). Това не е „конкурентно предимство“ в истинския смисъл на думата, защото в случая липсва основното условие за наличие на конкуренция – конкуриращите се да работят при едни и същи правила и условия.

За разлика от източноевропейския си „конкурент“, френският доставчик на същата услуга е принуден да плаща не просто общоприложимата минимална ставка, а доста повече. Защото местното законодателство го задължава да прави редица допълнителни плащания, например по силата на секторни или браншови колективни трудови договори.

Върху така получените доста различни заплати двамата „конкуренти“ плащат освен това доста различни проценти за социални осигуровки, понеже и тук работят по различни правила. Съвсем ясно е в чия полза е разликата.

Ясен БояджиевЯсен Бояджиев

И това, пак казвам, е в идеалния случай. А действителността често е много далеч от него. Тук става дума не само и не толкова за откровените форми на грабеж. Като например масово разпространеното „удържане“ от заплатите на разходите за самолетен билет или за друг транспорт, които иначе се полагат на всеки командирован. „Командироването“ и без това в много случаи не е нищо повече от евфемизъм за измама, от която са заинтересовани и двете страни.

Изпращащите фирми не изпълняват конкретна услуга за определен срок със собствените си служители, а просто набират хора за постоянна работа срещу комисиона. Те може дори да нямат нищо общо със съответната дейност, а да са просто кухи посредници.

При посрещащите фирми пък нещата изглеждат така: вместо да рискуват огромни санкции за наемане на евтина работна ръка „на черно“, те на практика правят същото, приемайки „командировани“. Това е напълно законна схема за извличане на неправомерни печалби чрез заобикаляне на местното през „вратичките“ на европейското законодателство. Схема, която в края на краищата е за сметка на правата на работниците.

Така някои източноевропейски фирми се „конкурират“ не на пазара на услуги, а на пазара на стоки. Като извършват износ на жива стока на „конкурентни цени“.

И накрая за т.нар. „икономическо и социално сближаване“. Въпросът е в коя посока става то. Дали към западните стандарти – или към източната действителност с все още присъщите ѝ сиво-черни зони на трудовия пазар, ниски доходи, икономическа принуда и социална деградация?

Червеноборсаджиите ни продават безплатна любов към руската агресия

“Всеки има право на мнение” в България, която е свободна държава, заяви извинително тази сутрин в телевизионно интервю министърът на външните работи Екатерина Захариева във връзка с провокацията на Шипка с пиратския флаг на “Донецката народна република” в подкрепа на руската агресивна политика.

Знаме Донецка народна република Шипка

Искам да кажа на уважаваната от моя скромност Екатерина Захариева, че да си на “друго мнение” не винаги може да служи за извинение.

Разбирам ролята й на предпазен бушон за онези, които трябваше да коментира “събитието” (което не е никаква новина- у нас адептите на Путин си правят каквото искат в българската публичност отдавна). Но като външен министър на евроатлантическа България тя се  равнопостави с прокремълски провокатори.

Те си имат мнение и тя си има мнение. Значи са се разбрали (с Путин) да не закачат онези у нас, които са на неговото мнение на знаменития принцип на Борисов “и аз съм прост, и вие сте прости- значи ще се разберем”..

Ролята на бушони играеха в предишните кабинети на Борисов и съответните досегашни външни министри. Но мълчанието на истинския властелин на положението Борисов, който си запазва правото да се мазни на русофилите (и го направи особено демонстративно в предизборната си кампания тази пролет) изпъква още повече в такива моменти. За президента Радев – да не говорим.

Той не се поколеба да отиде на русофилското сборище край язовира, за да зарибява избиратели миналата година и от него не се очаква друго, освен мълчанието му като риба да е с руски акцент.

Борисов се изказва по най-болната външнополитическа тема на континента (ако не и в света) само и единствено, за да засвидетелства колко му е болно вкупом да страдаме от санкциите срещу кликата на Путин от назначени милиадери и политмародери.

Никога и по никакъв начин, дори с намек, Борисов не е дал знак, че смята Русия за виновна за агресията й срещу Украйна. Особено пък чрез употребата на самата дума “агресия”. И когато слага знак на равенство между Русия и нас (европейците), той на практика дава знак за равнопоставеността между виновните и жертвите в неговите представи.

Освен , че е много закъсняло, оправданието на Захариева е и закъсало откъм тежестта на аргументацията. Има доста хора по света (и у нас), които си имат отлично мнение за нацизма, но публичните им изяви се възприемат като недопустим скандал, а не като “неприятна история”, каквото по думите на Захариева била провокацията на Шипка.

В държави, като родината на Шикългрубер, по-известен като Хитлер, за пропаганда на нацистка символика, при цялото й разоръжено отдавна влияние върху австрийците, арестуват на мига и пращат в затвора провокаторите. Докато у нас провокиращите в полза на руската агресия в Украйна се оказват “просто” едни хора “ със свое мнение”, което тежи еднакво на кантара на публичността с различното мнение по въпроса на външния министър.

Защото кантарът е (де)блансиран и циментиран в полза на червеноборсаджиите у нас, които ни удрят системно в кантара, продавайки ни (платена) любов към една държава, която исторически и също толкова истерически днес е символ на бруталноста във външната и вътрешната политика по отношение на измислените от Кремъл външни и вътрешни врагове.

Не много изискано формулираната истина, че “мнението е като задника – всеки си го има”, изписана на сувенири в Ню Йорк, си има логичното продължение тук: “но това не означава, че трябва да си го демонстрира, особено когато е зацапан\о пред целия свят”.

В противен случай ще стигнем дотук, където вече почти се намираме: ще започнат да канят в телевизиите на равнопоставен диспут и педофили срещу несъгласните с педофилията или доказани убийци-рецидивисти като легитимни опоненти срещу правоохранителите и правораздавателите, които просто си имат различно мнение за убийствата.

Да, хубаво е да сме свободна страна, както каза министър Захариева, но е грозно, когато тази констатация е изречена така, че се превръща в поощрение за освобождаването от задръжките на невъздържаните мераклии да си показват предизвикателно червеноборсаджийския заник.

Накрая, защото знам как се дразнят гузните, за които воджът им винаги е прав, задаващи в такива случаи въпроса “че какво трябваше да направят властите в отговор на демонстрацията на Шипка”, отговарям: преди всичко трябва(ше) отдавна да са показали нетърпимост към руската агресивна политика.

Но след като са “пропуснали” да го направят толкова години и така са поощрили безнакзаността на подобни нагли дествия (защото те не са просто като “момчешката агресия”  на ултрасите по стадионите, а са съзнателна политическа акция на организирани в група престъпници), могат поне да реагират с твърдостта на убедени привърженици на междунродното право, потъпквано системно от Русия.

Превенцията, както задължителна мярка срещу всяка епидемия, би трябвало да е основното оръжие на съпротивата срещу хибридната война на чуждата държава на българска територия.

Отказвайки да направят това, нашите управници, макар и облечени в камуфлажни евроатлантически униформи, маршируват на практика заедно с петата колона на Москва.

Русофили празнуват Шипченската епопея със знамена на терористи

21078639_10212571517176646_7779901638595472221_nОгнян Минчев във Фейсбук

На официално честване на Шипченската епопея се демонстрира знаме на терористична сепаратистка организация, съставена от криминални елементи.

То е въпрос не на идеология и политически пристрастия – въпрос е на държавническа отговорност да не допуснеш това да се случва пред очите ти.

Имам предвид както президента Радев, така и всички останали официални лица на празненството.

В България подобни безобразия се извиняват с аргументи на „висша държавна мъдрост“ – един вид, „трябва да пазим и развиваме отношенията си с Русия, които са от ключово значение за нас, особено в днешната напрегната международна обстановка“.

Подобни русофилстващи геополитици от Ганковото кафене не могат да отговорят на един елементарен контра-въпрос – а не трябва ли да пазим и развиваме отношенията си с Украйна – 40 милионен наш съсед през Черно море, с който ни свързват не по-малко исторически връзки и настоящи интереси, отколкото с Русия?

Оставям настрана моралното измерение на проблема – публично и официално да игнорираш борбата за свобода и национална независимост на един народ като украинския – с който, повтарям, ни свързват много минали и настоящи събития и интереси.

У българските русофили – особено от болшевишки произход не се наблюдава наличието на орган за морални чувства. Но не мога да оставя настрана прякото жертване на българския национален интерес – потребността от развитие на дългосрочно сътрудничество и уважение между народите и държавите на България и Украйна.

Вие как ще се почувствате, ако на официално събитие в Киев, в присъствието на президента на Украйна, бъде развят байрак на – недай си Боже – агресивна сепаратистка организация срещу България? Какви чувства ще изпитате към Украйна и дали ще искате да се сближите с нея?

Моля, спазвайте приличието, господа! Каквито и да са възгледите ви, официалните ви позиции изискват отговорност и придържане към правила.

Защото демонстрирате страх и мижитурщина – за подобно безобразие от Москва няма дори да ви потупат по рамото.

Нашествието на консуматорските маси

Това вече не са онези пътешественици, които идват да научат, да общуват. Това са консуматорски маси, нахлуващи с парите си, искащи забавления и очакващи да ги обслужваме. На места вече се бунтуват. Не обаче и в България.

Bulgarien Tourismus Schwarzes Meer Varna (TR/AFP/Getty Images)

Коментар на Ивайло Дичев:

Българската публика сигурно е била изненадана, когато тази пролет научи за нападенията на анархисти срещу британски туристи в Каталуния: обругаваха ги, пръскаха ги със спрей, пукаха гумите на автобусите им. После, пак там, дойдоха терористичните акции, чиято кулминация според плана била взривяването на „Саграда Фамилия“ – туристическата катедрала в Барселона, замислена от Гауди като „катедрала за бедните“.

Колкото и различни да Ви изглеждат тези два новинарски потока, между тях има нещо общо: народите започват да се вдигат на бунт срещу този централен ритуал на глобализацията. Младите левичари-автономисти от АРАН се борят срещу частното присвояване на печалби от индустрия, която изсмуква ресурсите на общността. Ислямо-фашистите пък са обидени от циничното излагане на неравенства, тела и култури, което ги маргинализира на глобалната сцена.

Да се готвят Париж, Лондон, Прага…

Но войната има и други измерения. Туристически градове като Венеция (55 000 постоянни жители, 20 милиона посетители годишно!) са практически унищожени от масовия туризъм. Само си го представете: върволици от хора се движат безспирно по централните улици, надничат в прозорците ви, търсят преживявания, напиват се.

Все повече граждански асоциации се заемат да бранят градския си начин на живот. Не културата, пакетирана за туристите, каквато е споменатата ексцентрична катедрала. Културата, която градските активисти в Лисабон искат да върнат – това са кварталните магазинчета, атмосферата на уличките, хубавата храна, кварталното общуване.

Амстердам пък, превърнат в нещо като нашия Слънчев бряг от британските туристи, се бои, че става огромен увеселителен парк – място, където не само се „пълзи“ от кръчма на кръчма и от витрина с проститутки към следващата, но и се организират чудовищните 300 фестивала годишно. Музей е днес великата преди Виена, на път са Париж, Лондон, Прага.

Bulgarien Urlaub Jugendliche (DW)„Агенти“ примамват туристите с предложения за шумни партита и безплатни питиета

Конфликтът се изостря още повече от юберизацията на тази индустрия, т.е. предлагането на частни квартири чрез платформи като Airbnb извън националните регулации. Уж настанявам в къщата някой познат, а всъщност печеля от един съвсем неизвестен клиент.

Тази практика (заедно с нискотарифните полети и възхода на китайската средна класа) не само увеличи абсолютната маса туристи и позволи заобикалянето на данъчните закони, но и предизвика рязко вдигане на наемите в туристическите градове. Защото: ще даваш ли жилището си целогодишно на някой сънародник, ако можеш за няколко дни да изкараш същата сума?

Предприемчиви бизнесмени изкупуват цели блокове като неофициални хотели – различавали ги по това, че на прозорците нямало цветя – няма жители, само приходящи. В Лисабон вече не правят договори за наем по-дълги от 3-6 месеца, защото цените непрекъснато се вдигат! И само си представете как изглежда това откъм младото португалско семейство, което опитва да намери начин да уреди живота си.

В Германия този проблем е най-остър в Берлин. Тази страна възприе и най-радикалното законодателство – ограничи даването под наем на собствено жилище до 50% от площта му и въведе 100 000 евро глоба за нарушения на данъчното законодателство.

Не пътешественици, а консуматорски маси

Градските бунтове, подкрепени разбира се от традиционната хотелиерска индустрия, със сигурност ще доведат до мерки на европейско ниво. Впрочем много туристически места вече самостоятелно въведоха квоти за туристи – Помпей, Дубровник, будистките храмове в Непал, Антарктида. Някъде причина е застрашената култура, другаде – природата, но главното е раздразнението на хората от новия стадий в глобалната мобилност.

Туристите нахлуват с парите си в жизненото Ви пространство, превръщат Ви в забавление, завъртат цялата енергия на града Ви около това да се опошлява наследството и да се продава кич. Това вече отдавна не са пътешествениците, които идват да научат, да общуват – това са консуматорски маси, които знаят, че трябва всяка година да бъдат някъде другаде, за да поддържат статута си на средна класа. Били ли сте в „Саграда фамилия“? Ах да, тази неоготика…

Bulgarien Urlaub Jugendliche (DW)Масовият туризъм ражда нови жанрове – младежи в приятната фаза на т.нар. „балконинг“

Разбира се, има страни, като ударената от терористи Турция, или лакомата за постъпления България, които се радват на анти-туристическите настроения и призовават – ами идвайте при нас! Дали единството ни по въпроса обаче не е малко изфабрикувано? От една страна тече мощна битка срещу ликвидирането на природата от туристическия бизнес – и тя вече години е сред най-сериозните форми на гражданска мобилизация.

По-камерна е съпротивата на професионалните организации срещу подмяната и диснификацията на българската култура с цел евтинджийски цирк за пред чужденците. От време навреме става скандал с пиян руснак, скинари пребиват турист с неподходящ цвят на кожата.

Не е без връзка раздразнението на обществеността от шума, дрогата, пиянските турове, проституцията по курортите – още не сме достигнали до истерията на туристически страни като Египет и Тунис, където то изби в тероризъм, но деморализацията е в ход.

Добавете към картината и това, че туристическият бизнес у нас съдържа в структурата си възможност, ако не необходимост от корупция – подкупват кметове, кооптират полицаи, плащат за строителни разрешения, насъскват пресата срещу зелени организации. Кой има ресурс да прави това? Имаме представа, нали?

Ivajlo Ditchev (BGNES)Ивайло Дичев

В България сме далеч от анти-туристическите бунтове, много съграждани добавят към доходите си със слугуване по морето, а икономисти и управляващи май по-скоро мечтаят Несебър да се превърне във Венеция.

Но аз не бих подценявал недоволството, което неминуемо ще се надигне и тук, необходимостта от предварваща стратегия за привличане на по-малко, но по-качествени и платежоспособни туристи.

Заслужава ли си?

Дълго търсих колко се приходите от туризъм за миналата година – все попадах на това, колко хора били дошли и колко процента повече било от предната. В последна сметка открих, че чуждестранните туристи са оставили 6,6 милиарда лева – не чак толкова много на фона на деветдесет и нещо брутен продукт.

Хубаво, че го има, вярно – добавя нещо към държавния бюджет. Но дали нямаше да е по-добре да инвестираме цялата тази медийно-политическа енергия в някакъв по-перспективен ресор? По-безопасен в социално отношение?

На Бойко географията и на президентшата чорапогащника… А между тях?

„Срещу нас – Грузия. По-вдясно. А Крим е малко наляво“.

Ориентирате ли се къде се намирате?

На терасата в двореца в Евксиноград, където един безкрайно учуден французин – президентът Макрон, усвоява своите уроци по география от премиера Бойко Борисов.

От този балкон се вижда максимум Галата и оттам насетне – една безбрежна морска шир.

Някакви титуловани експерти вчера се изказаха, че Макрон бил фин психолог и влязъл в стила на Борисов още при първата им среща.  Тя бе в началото на юни при посещението на Борисов във Франция. Според нас президентът далеч не е влязъл в тона, просто все още не се е съвзел от предишното им рандеву… (Ако не сте „парле-ву-франсе“ – това означава среща.)

Макрон беше на обиколка в Австрия, Румъния и България – трите страни, които ротационно ще поемат председателството на Съвета на Европейския съюз между 2018 и 2019 г.

Просто нямаше как да ни подмине и тук, разбира се, го посрещнахме с подобаваща шоу програма. Толкова забавна, че все се едно Къци Вапцаров я е организирал.

Потупвания, здрависвания, малко подкрепа за Шенген и еврозоната, малко разяснения за реформите на трудовия пазар (които ще ограничат възможностите за работа на източноевропейците), малко шегички на премиера и темата преля в дискусии за първите дами.

Шерше ла фам, дето викат парле-ву-франсетата!

Първо и най-важно – защо си позволява да е толкова стара Брижит Макрон и защо полите/роклите й са толкова къси?

Нямаме отговор и на двата въпроса. Единственото, на което бихме обърнали внимание, че не сме чули някой някога да се е подигравал на 74-годишната Катрин Деньов, която също е отгоре до долу в „Луи Вюитон“, „Шанел“ и „Ив Сен Лоран“. Само че някак по-иначе ги носи…

Нашата президентша е друга работа. Като местна особа следва да я третираме по-озлобено. Нямала чорапогащник – ами как на такива събития без чорапогащник, бе, госпожа, от бостана ли идвате?

Освен това роклята й била на „Долче и Габана“, а не на Жени Живкова и по никакъв начин не стимулира родното производство, както повелява партийната програма, докато Брижит си е с френски етикет.

За светлосиньото плисе можем само да кажем, че винаги сме си представяли така Лолита на пикник с Хумберт.

Но Десислава Радева ще се научи рано или късно – все пак извървя шеметен път от онова тъмносиньо ансамбълче в ламе, с което посрещна генерала след клетвата му в Народното събрание.

Отвъд географията и чорапогащниците – обиколката на Макрон навсякъде се разглежда като опипване на почвата за идеите му за реформи в Европейския съюз и развитието й на различни скорости.

Най-важната беше постигането на консенсус относно т. нар „социален дъмпинг“. Казусът е сложен, но най-общо може да се опише така: когато фирми, регистрирани и плащащи осигуровките си в Източна Европа, където социалните и здравни осигуровки са по-ниски, командироват служителите си в страни от Западна Европа, те фактически извършват дъмпинг, позволявайки си да предлагат по-ниски цени на една и съща услуга, от фирмите със седалище и данъчни регистрации на Запад.

Това е основната теза на Макрон, а според критиците й тя противоречи на основните принципи на ЕС за свободно придвижване на хора, стоки и услуги.

Не там обаче бе насочен фокусът на прожекторите. От рано сутринта тревожни репортерки обикаляха около двореца „Евксиноград“, за да запишат топ журналистическото попадение чия първа дама е изглеждала по-нелепо.

Това заедно с игривите бисери, които премиерът ръсеше през цялото време, оставиха усещането за клоунада с международен елемент. Останалото – между другото.