Ай Ти, ай ти, Песочница…

873507Искра Ценкова, Сега

Подминеш ли Берковица на път за село Песочница, да се чудиш накъде да свиеш. На главния път табела към модерното село, сдобило се неотдавна с медийна слава, няма. След няколко тегела напред-назад едно криволичещо четвъртокласно шосе все пак ни отвежда в първото българско IT село. Село Песочница кротува свито в едно дере под връх Ком, видимо уморено от звездната си известност. Скрило се е зад избуялата до кръста трева, полюляваща се пред входната му табелка с надпис: „Песочница http://www.itvillage.eu.“

В началото на есента Песочница ни посреща с мощно кукуригане на петли, нагиздена с червени нанизи чушки, а от полуразрушените й клекнали стари къщи сърцето ти се скъса. Защо ли програмистите са колонизирали точно това селце на баир, с криви, подскачащи улички за бягството си от градската лудница? Може би заради благородната идея да съживиш едно западащо селце от Северозапада с изстинали вече къщи…

Само преди три години и нещо село Песочница влезе в централните телевизионни новини като

модел за спасяване на загиващите ни села

с помощта на Ай Ти сектора. Тогава генераторите на идеята рекламираха шумно обзаведеното с високоскоростен интернет село като зелен офис. Влизаш в него с компютър под мишница и заживяваш еко. Но пък контактуваш с цял свят и работиш за най-проспериращите фирми в света. И малкото селце с малко повече от десетина жители стана за пример в страната. Заговори се, че петима програмисти дори закупили общинска земя, вдигнали на нея нови къщи, довели на чист въздух и децата си. Каза се още, че още 40-50 програмисти напират, за да заживеят в Ай Ти общността на чист въздух. Пусти къщи наоколо колкото искаш… От община Берковица пък им отпуснали жълт микробус, който щял да развежда хлапетата до градското училище и да ги връща обратно в селото.

„Програмистите ли? IT село ли? Ама това беше един голям сапунен балон… Може и някой да е прибрал някакви пари от тая гръмка идея“, вдигат рамене местните. „Явно са се надявали, че тук ще се изсипят пари от цял свят, ама нещо идеята се издъни… Казва ли ти някой защо?“, чудят се те. Кметската наместничка Венета Иванова разперва ръце, леко объркана пред споменаването на думата „програмисти“: Песочница външни хора с компютри досега не е виждала.

Преди време дошли някакви дългокоси мъже, може и програмисти да са били, ама кой ги знае… Вдигнали голяма патаклама, заковали под един от прозорците на старата плевня рогозка, лепнали върху нея табелка „Офис“ и заявили, че това е фронтофис, компютърният клуб на Песочница. „Вярно е, сложиха вътре маси, столове, направиха и нещо като кухничка, окачиха и перденца на прозорците. Вдигнаха гюрултия и се заканиха, че ще преместят рок концерта от Берковица в селото“, разказват местните.

Като тръгнали да местят известния „Берсток“, берковския рок фестивал, копиращ легендарния „Уудсток“, въпросните мъже подравнили поляната до кошарата, зарекли се да опънат на нея палатки за 3 хиляди мераклии да слушат без пари известни рок банди, докато под звездите на селото цвърчат мръвки на жив огън. Купонът обаче не станал. „То, ако беше станал, на поляната пред плевнята трябваше да се опънат най-малко хиляда палатки. А ние, жените, казаха, че трябвало да им готвим. Ама как се изхранват наведнъж три хиляди гърла? Тия мъже повече не се върнаха. Та програмисти ли бяха, наркомани ли, кой ги знае“, клати глава Иванова в зеления си „офис“ сред изпопадалата шума пред кметството. То в кабинета кой да ти влезе? Ако дойде, да заповяда. Важните бумаги на селото са в общината, тук административна работа няма. В Песочница няма и работещи по програми. Та и компютър си нямат. Ама и кой ти е пипал компютър? Пък и селото вече не е онлайн, неотдавна

крадци отмъкнали оптичния кабел.

Пред сградата на кметството клечи счупена пейка. А над нея е забоден лист от тетрадка с мобилния телефон на Наско. Наско е шофьор на повикване. Кара автобуса, който минава сутрин и вечер през селото на път за Берковица. Ако никой не му се обади по телефона, подминава Песочница.

Прашасалата „пенсионирана“ пишеща машина в ъгъла май е единствената техническа придобивка в кабинета на кметския наместник. „Вчера уж метох, а сега пак…“, тюхка се Иванова, докато газим сред стотици измрели мухи и разказва. Преди 10-ина години един шотландец купил в селото къща. Но повече не стъпил в него, а циганите оттатък баира разграбили имота му. Иванова се върнала в родното си село от Берковица през 2000 г. Първо започнала да върти смесения магазин, и до днес продава зад щанда му хляб и пакетирани храни на четири часа. А през останалите четири е кметски наместник, един етаж над РПК-то, вляво.

По време на надпреварата за мястото на кметския наместник другата кандидатка обещала на отсрещното Маньо бърдо да направи летище за делтапланеристи. „А ние парашутисти ли ще ставаме?“, потропал с бастун мъж от селото. Според Иванова местните имат нужда по-скоро от житейски дреболии, отколкото от известност. На една от жените в селото трябва да й се окоси тревата пред къщата. Та тя хваща косата и проправя пътеката пред дома й, та да не се мокрят краката на жената след дъжда. На други старци пък носи хляб, че не могат да стигнат до магазина. Пред кметството пък често се завирва вода, трябва да я отклони в дерето. Чисти селските гробища. Над моста пък едни къпини са се надвесили, ей така отгоре му, ако не ги отреже, очи ще извадят. От време на време и бие камбаната, ако клисарката е заета. Като магазинер пък зарежда къщите с пресен хляб, с пакети ориз, бисквити, бонбони. Хората се събират в магазина на приказка, глътка мастичка и кутия локум „Сладки времена“, а Иванова шета под шарения надуваем глобус, кацнал над един от рафтовете над главата й. Синът й го купил, та тя гледа света от близо. Иванова се смее – без малко да управлява село, което контактува онлайн с цял свят – сред еко природа.

После ни води в местната църква, над стогодишна, най-красивата в целия район. Покрай грандиозната идея за първото в страната Ай Ти село, бившата кметица на Берковица отпуснала 8 хиляди лева за ремонта на Божия храм. От Бързия пък им изпратили безвъзмездно цял камион с дъски. Вътре уж започнал някакъв ремонт. После осветили храма, събрало се цялото село, кой каквото могъл почистил, изхвърлили няколко кофи измрели врабчета. После врътнали ключа му. Сега вътре никой не влиза. Попът опява починалите по домовете им, понеже гробището и храмът са в две различни посоки. Преди ремонта покривът й капел заради прогнили летви, а сега пак. Що за ремонт? Едно гипсово парче сложили на тавана над олтара и това е. Добре че поне подменили счупените стъкла на витражите, та църквата да не се превръща

в гробище на заблудени врабчета

Още нещо хубаво все пак се случило покрай сапунения мехур Ай Ти село. Възстановили в двора на храма паметната плоча на дядо Анто Стогодишни, поборник за свобода, първия председател на Народното събрание от 1878 г., роден в тяхната Песочница. От председателското си място в парламента 101-годишният мъдрец предложил на депутатите да поработят една година за народа без пари, пък чак тогава да си гласуват заплатите. Погребали го с почести в двора на построената от него църква „Св. Великомъченик Георги Победоносец“.

Е, парите за ремонт на църквата потънаха в нечий джоб, ама иди доказвай, ядосват се малцината местни жители.

Иванова разказва, че преди време в кметството потропали неколцина младоци. Тия момчета поне приличали на програмисти, интелигентни деца. Попитали за фронтофиса, за Ай Ти колонията и зелените офиси. После се поинтересували – има ли наоколо по-малко от тяхното село. Да, казала им Иванова – по въздух е на една ръка от Песочница, а по пътя е доста далече. В Рашовица живеят само двама, ама там никой не стъпва, та им правят компания 80 крави, гледани с пари по европрограма.

Пак с европейски пари преди две години съседното им Бокиловци се сдобило със суперлуксозна къща за гости. Ама и тяхната къща за гости е

толкова хотел и ресторант, колкото плевнята е фронтофис

на Песочница. Миналата година комплексът отворил врати за туристи два-три пъти, а тая нито веднъж. Но пък е постройка за милиони, на три етажа, с басейн, с ресторант, изпипан отвсякъде.

В началото идвали хора от Берковица, тропали на затворената врата, после от уста на уста се разнесло, че хотелът не работи, а пък ресторантът – хич. Та вече никой не тропа на вратите им, не безпокои собствениците, казват съседите на луксозния имот, вдигнат с пари по Програмата за развитие на селските райони.

„Ама такива къщи за селски туризъм като тая наоколо колкото искаш… Поне 15 са, но в тях гости не стъпват. Народът си вдигна нови къщи с чужди пари. В Бокиловци имаше надежда за зимен туризъм. Към връх Ком имаше вариант за писти, но няма кой да инвестира в това. По едно време собствениците на тоя хотел се размислиха дали да не дават стаи под наем. Ама нали за това трябва да плащат на персонал“, разказва местният художник Енчев. После допълва – в селото има и няколко души, които се занимават със земеделие. Ама те само садят, без да берат. Нали европейските пари се дават за садене, а не за бране. А на европейците и през ум не им минава, че тук като засадиш нещо, не значи и че ще тръгнеш да се мъчиш да го береш. Далаверата е да вземеш субсидията, кой ще се занимава с бране, с продажба на реколтата… Нали за всичко това трябва да плащаш на работна ръка, клати глава художникът, напуснал столицата, за да си отвори зелен офис в крайното село Бокиловци под връх Ком.

Advertisements

Победата на Меркел, която разочарова

ХДС/ХСС губят драматично, свободните демократи отново са представени в парламента, а десните популисти стават трета политическа сила в страната. Тези избори разбъркаха енергично политическата колода в Германия.

Най-голямата изненада на вечерта поднесе неизвестният избирател. Той отново наказа социолозите. Експертите, които измерват политическите нагласи, даваха на Ангела Меркел близо 40 процента от гласовете, но се получи най-слабият резултат за консерваторите от 1949 година насам. На този фон първата реакция на канцлерката след обявяването на данните от екзиптола прозвуча дори малко арогантно – тя заяви, че „без нас не може да бъде съставено правителство.“

Социалдемократите – в опозиция

 

Огромен принос за слабия резултат на консерваторите има катастрофалният резултат на ХСС в Бавария, който губи повече от 10 процента от гласовете, които партията успя да вземе на изборите преди 4 години. А тежкото поражение за социалдемократите отне на канцлерката Ангела Меркел една от възможностите за коалиционно управление – ГСДП обяви, че няма да участва отново в широка коалиция.

Тройна коалиция

Чисто аритметически остава възможна само тройната коалиция между ХДС/ХСС, СвДП и Зелените. На федерално ниво такова управление ще бъде премиера. Още отсега е ясно, че преговорите за съставяне на такова правителство ще бъдат много трудни. Свободните демократи и Зелените от доста време насам не мелят брашно заедно. Може би трябва да се проучи опитът на тройната коалиция в същите цветове, която от юни управлява в провинция Шлезвиг-Холщайн.

Bundestagswahl 2017 | SPD Martin Schulz (Getty Images/R. Hartmann) С Мартин Шулц социалдемократите постигнаха най-лошия си резултат на парламентарни избори въобще

За първи път от над 60 години в Бундестага ще бъдат представени 6 партии. Двете големи сред тях – консерваторите и социалдемократите – губят драматично места, докато останалите четири могат да се чувстват победители, защото всички те увеличават резултата си.

И най-много – „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която с над 13 процента от гласовете става дори трета политическа сила в Бундестага. С двуцифрен резултат в парламента – след 4-годишно отсъствие – се връщат и свободните демократи. Левицата взема около 9 процента от гласовете и постига поставената цел, а Зелените дори я надхвърлят – вземат малко повече, отколкото очакваха. Но подкрепата и при трите по-малки партии е значително по-слаба отколкото при „Алтернатива за Германия“.

Недоволство от широката коалиция 

Досегашните управляващи загубиха сумарно почти 14 процента от гласовете си. При избирателна активност от около 75 процента – с 4 на сто повече от тази на изборите през 2013 – това означава много сериозно предупреждение от страна на избирателите. Времената, когато двете големи партии в центъра направляваха еднолично политическите съдбини на страната, са минало.

Големите коалиции съдействат за укрепването на политическата периферия. Успехът на „Алтернатива за Германия“ го потвърждава. Ако през 1987 г. ХДС/ХСС и ГСДП са имали общо 81 процента от гласовете, то на тези избори през 2017 делът им е спаднал на 54 процента.

Bundestagswahl 2017 | AfD Symbolbild (picture-alliance/dpa/J. Stratenschulte) Вече представена и в Бундестага: в източните провинции „Алтернатива за Германия“ е без алтернатива

Шамарът, който избирателите зашлевиха на управляващата коалиция, показва, че въпреки добре функциониращата икономика и ниската безработица хората са недоволни от състоянието на останалите сфери, в т.ч. бежанската и пенсионната политика.

Предизвикателството АзГ

След като влезе в почти всички провинциални парламенти, сега „Алтернатива за Германия“ ще бъде представена също и във федералния парламент. В източните германски провинции тази партия дори се радва на цели 22 процента подкрепа и е втора политическа сила там. А сред мъжете-избиратели в Източна Германия АзГ дори е номер едно.

На федерално ниво тази партия се качва от нула директно на третото място. Шейсет процента от нейните избиратели признават, че са дали гласа си за десните популисти в знак на  протест срещу другите партии. Твърдите избиратели на „Алтернатива за Германия“ са незначително малцинство. А техният водещ кандидат Александър Гауланд вече обяви, че целта им е да бутнат правителството на Ангела Меркел.

Зимата на тяхното самодоволство

RIFORMAДаниел Смилов

Текстът е публикуван в портал „Култура

Политическите сезони в България вече се сведоха до два – лятно безхаберие и зимно самодоволство. На 20 септември вече официално преминахме към втория.

Лятното безхаберие властта прекара в хайки за екозащитници, шумонарушители и друг дребен и среден хотелиерски бизнес, както и в едно сафари за по-едър дивеч (под формата на предприятия от оръжейния сектор). Ловните трофеи са вече окачени на стените на демократичните наследници на Тодор Живков и Пенчо Кубадински: няколко зелени скалпа на врагове на народа, един-два оръжейни лиценза и множество снимки от екшъни в Слънчев бряг. Не е много, но създава атмосфера.

Краят на лятното безхаберие очерта следната картина:

1) Липса на парламентарна опозиция

В НС цари пълен консенсус по темите, които могат реално да разделят политическото пространство. По част от тях – КТБ, корупцията и съдебната реформа – конституционното мнозинство от декември 2015 г. продължава да функционира. Най-релефният израз на това мнозинство стана избора на парламентарната квота за новия ВСС.

Известно е, че професионалната юридическа общност и магистратите са разделени на три по въпросите на съдебната реформа. Голяма част от тях, начело с Лозан Панов, виждат в безконтролността на прокуратурата проблем. Вторите – мнозинството – си мълчат.

А в третата група е Сотир Цацаров. Единственото, което обединява новите избраници на парламента е, че те не споделят или не смеят да заявят подкрепа за идеите на Панов. Тоест новите влизат с политически мандат да запазят статуквото. Дано да проявят самостоятелно мислене след избора си, но основания за особен оптимизъм няма.

Конституционното мнозинство успя максимално да опорочи и изпразни от съдържание идеята за институционална реформа. По принцип такива реформи се предприемат, за да се намали влиянието на нерегламентирани политически и бизнес интереси върху органи на властта. У нас идеята сега е точно обратната – така да се променят институциите, че защитените и окопали се интереси да си останат същите.

2) Псевдо-конфронтация между ГЕРБ и БСП

За да се прикрие липсата на съдържателни разлики между партиите, ГЕРБ и БСП са принудени да вдигат псевдотеми на шумна „конфронтация“. Една такава е дали Русия е „заплаха“ или „възможност“. Тези, които твърдят че е „заплаха“, искат да се свалят санкциите на ЕС срещу Москва, искат да се строи Белене (с определени уговорки за уж липсващ държавен ангажимент), както и газова връзка с Русия до наш роден „хъб“. Тези, които твърдят, че Русия е „възможност“, искат същото.

Другата псевдотема на конфронтация е по-въздушна (авиационна). Тези, които искат нов „Грипен“, знаят че това няма да стане, но го използват като удобен повод за отлагането на купуването на нови летателни машини. През това време ще се удължи живота на руските „МиГ“-ове. Тези, които не искат „Грипен“, също целят да отложат купуването на нова машина по бюджетни и други съображения.

И за това ще рестартират процедурата отначало. А през това време „МиГ“-овете ще изживеят още един живот. Министър Каракачанов въплъщава в личността си това дълбоко, но фиктивно „различие“ между основните партии по въпросите на превъоръжаването на армията.

3) Масова медийна подкрепа за партията на властта

Докато между ГЕРБ и БСП няма съдържателни разлики в позициите, то връзките между ГЕРБ и ДПС са далеч по-топли и квази коалиционни. Един факт е достатъчен като доказателство: цялата присъдружна преса на движението, воглаве с депутата Пеевски, мощно и напълно безкористно брани партията на властта срещу нейни фалшиви или реални опоненти.

Зелени, либерали, червени, европеиди, соросоиди и всякакви други напасти са непрекъснато на течение, което на моменти се завихря до тропическа буря. През безхаберното лято бе достигнат само код жълто, но през самодоволната зима може със сигурност да се прогнозира и код кафяво като нов конкретен израз на коалиционно доверие между ГЕРБ и ДПС.

4) ОВЛАДЯВАНЕТО НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Както вече стана дума, в новия ВСС няма опозиция или тя ще е сведена до още по-маргинално малцинство (от избраните от квотата на съда). Селекцията на нов шеф на ВАС демонстрира желанието да се намери достоен заместник на досегашния ръководител Колев, който да продължи неговата политика. Планът засега е само частично успешен, защото президентът Радев задържа номинацията, евентуално до избора на нов ВСС.

По принцип това е правилен ход, но тепърва трябва да видим дали президентът ще го доведе до край. Следващата голяма стъпка ще е изборът на нов главен прокурор, за което артилерийската подготовка отдавна тече. Като цяло имаме магистратура, която по даден сигнал може да влезе в банка или в оръжейна фирма. (Двата примера са произволни).

5) Нерешителен президент

При отсъствието на парламентарна опозиция, президентът се очертава като единствен конкурентен център на власт. Той се сдоби с традиционната популярност на държавен глава, който стои встрани от политическия процес. Въпросът е дали би запазил тази популярност, ако се намеси по-активно в него. Засега Радев не е взел окончателно решение. Забавяйки назначаването на нов шеф на ВАС праща сигнал, че се изкушава да се пробва и в по-активна роля.

Същото изкушение личи и в анонсите му, че би искал да назначава шефа на новата антикорупционна агенция. Но това са много нежни закачки по отношение партията на властта и нейното конституционно мнозинство.

Въпросът е дали Радев би поел големите рискове на реална конфронтация с партийно-медийно-магистратската задруга по теми като КТБ, институционалната безконтролност на прокуратурата, инструментализацията на държавния апарат за частни и непрозрачни цели. А всъщност въпросът е дали Радев е готов да понесе кафяв медиен ураган „Делян“, последван от тайфун „Сотир“ от пета степен? Отговорът е – по-скоро не.

6) Извънпарламентарна опозия в зародиш

След катастрофалното самостоятелно явяване на „Да, България“ и ДСБ на парламентарните избори, поне десет процента от гласовете в страната – повечето градски избиратели – останаха непредставени в парламента. Това са като цяло политически активни граждани, които добиха увереност в способността си да се организират при протестите от 2013 г.

Точно тази група сега е обезкуражена, фрустрирана и търсеща ефективно представителство. Съвместните действия на Христо Иванов и ДСБ дават надежди за такова представителство, но като цяло процесът е в много начална фаза. А и традиционните трудности и капани, които апологетите на партията на властта ще им заложат, си остават.

Тази политическа общност тепърва трябва да докаже, че няма да се разпадне по фалшиви за страната „клийвиджови“ линии като либерали и консерватори, както и че нейните предствители няма да се заглавичкват в търсене на най-най-съвършената политическа структура. И най-важното: че тези представители няма да сключват безпринципни сделки с властта, както се случи през декември 2015 г. с конституционната поправка.

***
На този фон е ясно, че партията на властта има основание за зимно самодоволство. Но за разлика от Русия, България е все пак с демократичен и състезателен политически процес, в който всеки вакуум, създаден от измамна „липса на алтернатива“, бързо се запълва. В празните пространства могат да влязат и нови, и стари играчи – кандидати винаги ще се намерят. И докато в Русия празните пространства са оградени и строго охранявани от репресивните органи на властта, в България техните стражи са най-вече жълто-кафявата преса и политическото инженерство.

Чрез усилията на тези родители се сдобихме с политически отрочета като Бареков, Яне Янев, Марешки, чиято единствена задача е да крепят партиите на властта, като представят фалшиви алтернативи. В този ред на мисли на зимния небосклон вече изгрява Слави.

Въпросът е дали България отново ще пропусне възможността за пролет.

Абе, големи шефчета станаха тия готвачи

Драго Симеонов

618x346

Аз си гледам снимката на семейство Радеви и семейство Тръмпови от оня ден и се гордея, че нямам повече информация за тая култова среща. Странно, генерал Радев стои мирно така, сякаш никога не е обличал униформа

Неделя.

Време за отдих и култура. Отивам да гледам най-накрая „ТО“. Слоганът му е като рота вирус: „И ти ще се рееш“. Предупреждава един вид хората със слаб стомах, че филмът може да ги разстрои. Ама че зловещи клоуни имат тия американци, нашите са далеч по-безобидни и базирани основно в популярната музика.

Х-фактор се опитва да ги пресее на достойни за подигравка сега и достойни по-късно. Никой не умее по-добре от Саня да се преструва на приятно впечатлен. В енти сезон на музикалния формат това леко дразни, но сигурно е най-позитивното й качество в секса.

Търся си белята с тия забележки, ама ми е странно как хората не правят разлика между хейт и добронамерен, остроумен и ироничен пост. Моето например си е чист хейт. Сега, като се замисля, „ТО“ не е ли някаква алюзия за непочистени отводнителни канали?

Спокойно, ние си имаме bTV, които чистят за един ден, ама като за световно. Но дори и те не са вездесъщи. Уж щяха да изчистят България, а „Папараци“ още си е в програмата. Венета Райкова циври за някакви кинти, които според нея е заслужила. Пичове, сменете заглавието на „По парици“.

Понеделник.

У нас на посещение долита руският генералния прокурор Юрий Чайка, което е повод за голям майтап с името му. Вижте колко е хубаво да си има една страна главен прокурор с достойна фамилия, както е при нас. Братушките обаче ги тегли генералното повече и от нашего брата.

Между другото, ако си имаха пост не „генерален“, а „главен прокурор“ в Русия, тоя господин щеше да е ГлаРус Чайка. Тъпа смешка, ама и той ги разправя същите. Човекът беше видимо стресиран, че Бойко смята страната му за заплаха и му каза най-приятелски, че ако не престане, ще си има сериозни неприятности.

Нека се прави разлика между заплаха и ангажимент все пак. Оправяме нещата като Патриархът му подарява диск със свои песнопения. Ама и той ли пеел, бе?! Това съм го пропуснал при кастингите. Саня как го прие?

Вторник.

Група родители започват морализаторска подписка срещу „Декамерон“ и изучаването му преди 10-ти клас. Прави са, да ви кажа. Нещата в сексуалната просвета за подрастващи трябва да се случват по естествен ред. Първо Гери-Никол с „яката дупара“, чак после Бокачо с неговите палавщини.

В по-общ план реформата си е повод за национална гордост; само нашата образователна система може да върне Ренесанса в 8-ми клас, макар че ни е по силите и повече – да го върнем в 6-ти клас втория срок.

Голям културен късмет вадим с това, че Фики първо изкласи, а после ще се жени, което може би е новост за родата му. Странно, и преди да се врече на изгората си Гюлджан, винаги ми е приличал на сгоден циганин.

Сряда.

Синоптиците предвещават да захладнее, хората масово прибират в гардеробите летните си статуси и пробват стават ли им тия за хладно време. Сорос яко е загазил, в Унгария Орбан подготвя референдум срещу него, а както знаем – има ли референдум, сеирът е гарантиран, може даже и концерт да се заформи.

По телевизията шеф Михалчев от Мастършеф окончателно е направил харакири на репутацията си и след като се спука да мрънка за гурме плейтване, сега най-спокойно си рекламира кренвирши. Ясно ми е, че рекламите почиват на хиперболизация и дори мога да приема, че някакъв льохман на име Мартин е завършил 142-ри при дебюта си в маратон, ама че е доволен от тарифния си план ми идва малко прекалено.

За голяма изненада на копирайтърите, 142-ри в маратон е всъщност доста добро постижение, но да не бъдем груби, откъде ли ще знаят именно те какво е добро постижение. Във Вип Брадър шеф Петров вилнее. Абе големи шефчета станаха тия готвачи…

Четвъртък.

В Садово ученик шибнал с кол възпитател по главата и това е водеща новина. Оф, добре че не спазваме дословно това Парижко споразумение за вредните емисии, че не знам откъде щяха да намерят чист материал да си пълнят централните новини водещите ни телевизии.

Ама и училището вече не е същото. Изгубихме традицията. Сега като се подстриже някой, вече не го пляскат зад врата. С което не намеквам, че проблемът в Садово е козметичен. Добре поне че родните репортери не пропуснаха да питат даскала как се чувства, никой барем не може да ни обвини, че журналистиката ни не е сантиментална.

В Господарите на ефира някаква хубавелка преследва просяк-инвалид, който се правел на сляп, при условие, че инвалидността му било в друго. Дано да я види Цацаров какви разследвания праска, че от такива кадри има нужда родната прокуратура.

Освен ако не го изпреварят и не я привлече някоя кредитна институция; ловците на неправди имат най-висока рекламна кредибилност. Споко, тая дума и аз я проверявах в речника.

Иначе Левски едвам би Ботев Гълъбово. А аз ви казвах, че новият треньор трябва да го посрещнат с „Излел е Далио хайдутин“, та да си свиква, че може да излети покрай звездите.

Петък.

Днес е денят на Независимостта и от ползотворното дискутиране на тая тема зависят сутрешните телевизионни рейтинги. Слава Богу, не и вечерните. Навръх празничната програма фолк-дивата Мария се дърля с Мегз, докато фолк-спокойната Сашка Васева – с българския Роналдо. Джулиана Гани пък разкрива, че силиконът понякога е последната броня пред ранимата душа.

Дано един ден и художествените самодейци от „София ден и нощ“ ги вкарат в Къщата, та барем да се изложат, без да са толкова дървени заради наличието на видими камери.

Аз си гледам снимката на семейство Радеви и семейство Тръмпови от оня ден и се гордея, че нямам повече информация за тая култова среща. Странно, генерал Радев стои мирно така, сякаш никога не е обличал униформа.

Краката прибрани, така викаше старшината в казармата навремето, ама това вероятно не е добър политически съвет. Фейсбук има нов фон – камуфлажен. Каквато и глупост да напишеш на него, не си личи. Еми и в казармата беше същото.

Събота.

Волен ще се жени утре. Дано това не се окаже някакъв спойлер за белите бродници в сезон 8. Иначе много ясно, че Деница Гаджева ще си смени фамилията след тая сватба. Пък и Деница Съпругова звучи далеч по-готино. Кой ще надделее в дърпането на погачата е много важно за коалиционните партньор от парламентарната група на Патриотите. Това не го казвам във връзка със сватбата, по-старо ми е наблюдението.

Чувам, че Валери не бил канен, понеже диджеят нямал резервно оборудване, ако нещо му скимне по шумоуловителна линия. В същото време остава под радара на вицепремиера традиционното нощно каране на мотоциклети, с което организаторите държат да привлекат внимание на останалите участници в движението.

Успяват с тая прекрасна инициатива; как по-подходящо би могло да покаже колко са симпатични моторджиите от масово форсиране на двигатели по никое време. Не им обръщам необходимото внимание, понеже ми е тежко от скеча на Хамалите в Шоуто на Канала.

Тоя скеч и той ли е някаква алюзия за запушени канали? Хора, вземете се в ръце, ставате смешни вече!

Чайка не птица, a Цацаров не заграница*

zx860_3044442Посещението на руския генерален прокурор в София

Капитал

Началото на тази седмица беше маркирано от едно изненадващо, но височайше посещение – в България за три дни дойде мракобесният генерален прокурор на Русия Юрий Чайка.

За посещението се разбра не от българската, от руската прокуратура, която се похвали на сайта си. Освен с главния прокурор Чайка се видя с премиера Борисов (с когото обсъдили икономически въпроси), митрополит Неофит (с когото обсъдили православието), правосъдниятминистър Цачева (която представила дебатите по обсъждането на антикорупционния закон).

На журналистически въпроси за посещението Сотир Цацаров се опита да се измъкне, като обясни, че Чайка е тук заради Борис Велчев, който преди десетина години подписал нещо си. Само дето когато преди четири месеца главният ни прокурор гостува на Чайка в Москва, версията беше друга – двамата се виждат, защото през 2015 г. Цацаров така се бил договорил.

Иначе, увери Цацаров, всяка стъпка от посещението ще бъдат публични за медиите. Ама друг път. Прокуратурата пусна 12 снимки от четирите срещи на двамата и толкоз – без възможност за въпроси.

Според българската прокуратура темите на срещите били „противодействие на тероризма, борба с радикализацията и насилствения екстремизъм, както и противодействие на транснационалната организирана престъпност“.

Според руската прокуратура е било договорено обучение на български прокурори в Москва и кръгли маси в областта на тероризма, но и на противодействието на корупцията, а освен това били обсъдени теми като екстрадицията и оказването на помощ по разследвания.

Това не е първият път, в който Сотир Цацаров се разминава с истината. Или пък в който прокуратурата показва, че не дължи отчетност никому. Не е и първият път, в който главният прокурор се отърква в държави, където човешките права и демокрацията са вражеска проява.

Проблемът е, че отчаяният му опит за търсене на международна легитимност (все пак медиите на Пеевски, които кърпят провалите му, не се четат на запад) може да постави под въпрос националната сигурност.

*Перифраза на поговорката от времето на СССР „Курица не птица, Болгария не заграница“ (Кокошката не е птица, а България не е чужбина).Посещението на руския генерален прокурор в София

С посещението на Чайка България сама се ритна отзад

pla_dsc0753

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au

Главният прокурор на Русия Юрий Чайка бе на посещение в София и проведе срещи на най-високо правителствено ниво, макар името му да е в списъка с руснаци, които имат наложени европейски санкции. Какво стана по време на посещението и как то ще се отрази върху имиджа на България – обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, защо руският главен прокурор Юрий Чайка дойде в България?

– Еднозначен отговор на този въпрос няма, Фили. Да, има официално съобщение на българската прокуратура, че Чайка дойде по покана на главния прокурор Сотир Цацаров и двамата подписаха договор за сътрудничество в сферата на борбата с тероризма и корупцията. Благодаря!

– На кого благодариш и за какво?

– Благодаря на компетентната българска прокуратура за изчерпателната информация. Малко иронизирам, но очаквах наистина да има такава информация. Като човек, който вярва на институциите, наивно прегърнах даденото обещание, че посещението на Чайка ще е напълно прозрачно. Но не, плътна завеса се спусна още със самото му пристигане.

За него дори бдителните български медии разбраха, чак след като то бе факт. При това го разбраха от…..руски източници. Пак руските източници дадоха повече информация и за съдържанието на вече подписания договор. Това веднага породи нов конфуз, оказа се, че нашата прокуратура леко е пропуснала да спомене важни точки, като например – че български прокурори ще се обучават в Русия за борба с корупцията.

– Това не е ли от онези точки, с които просто се оправдават едни пари, похарчени за провеждане на…..нека ги наречем просто – дружески вечеринки?

– Не, Фили, тук има няколко важни момента. Българските закони и българската законодателна практика, поне на теория, са демократични и европейски. А руските са си руски. Там по закон например мъжът, който бие жена си, е невинен, ако не ѝ оставя външни белези. Правото в Русия позволява също силните на деня безнаказано да нарушават закона, а критиците на режима да бъдат укротявани с кагебистки методи.

Тоест, няма как руски прокурори да обучават български заради същностните разлики в двете законодателства. Освен това – няма как това да се случва точно по темата „борба с корупцията”, защото според класацията на ООН Русия е след 150 място по ниво на корупция, докато България, при всички заслужени критики, е някъде около 75-то. С други думи, ако изобщо ще се обучаваме, трябва по-скоро нашите прокурори да учат руските. И трето, Фили – откъде накъде, вместо да задълбочаваме връзките си с нашите европейски и американски партньори, отиваме да губим време и да харчим пари за контакти с напълно безполезните за българските цели руснаци.

– Пламен, това е по повод срещата между главните прокурори. Но Юрий Чайка се срещна с министър-председателя Борисов и дори с българския патриарх Неофит. Защо?

– Това е пълна загадка, поне на пръв поглед. Според съобщенията, на тези срещи са говорени пълни глупости. Извинявам се, но как иначе да определя разговор, при който руският прокурор казва на българския премиер „здрасти”, а той му благодари за …..големия брой руски туристи, посетили тази година България. А при патриарх Неофит пък Юрий Чайка мъдро заявява, че „вярата и православието са изключително важен спояващ елемент между хората в обществото и православните народи”.

Сякаш някой се интересува от мнението по възвишени теми на един открито обвиняван в престъпления и корупция руски чиновник. Разбира се, в краткия си контакт с български медии, Чайка не се въздържа да се присмее на правителствения доклад от миналата седмица, който посочи Русия като основна заплаха за България, но това е по-скоро вторичен ефект – иначе като разсъждаваме за посещението му тук, трябва да опитаме да видим нещата зад димната завеса, спусната върху него.

– Кога ще се разсее дима, за да се види тази истина?

– И сега прозира нещичко, Фили, но трябват още уточнения. Главният прокурор на Русия Юрий Чайка е известен като „инквизитора на Кремъл”, който мачка руската опозиция и критиците на путиновия режим. Името му е в черния европейски списък с персонални санкции заради ролята му в различни събития, включително кримската авантюра на Кремъл – и покрай това има официална забрана Чайка да стъпва на европейска територия.

Да напомня, това са санкция, официално подкрепени от България, а когато тя официално не се съобразява с тях, значи сама си плюе в лицето. Но Юрий Чайка е и в друг един нашумял списък, също свързан със санкции – това е списъкът по тъй наречения закон Магнитски в САЩ. В него са имената на руснаци, замесени в корупция в особено големи размери или такива, които преследват борците срещу корупцията. Та ето какъв човек, Фили, ние каним радушно на европейската българска територия и неговите мъдрости слушаме, застанали едва ли не мирно, както, впрочем, личи от някои документални снимки.

– Да уточним – Чайка е в България по покана на главния прокурор Сотир Цацаров. А Цацаров няма как да не знае всички тези неща. Тогава защо го кани?

– Официално, поканата към Чайка е следствие от договор за сътрудничество между двете прокуратури, подписан още през 2008 година. Но според наблюдатели има друга, по-важна връзка между двамата главни прокурори – точно законът Магнитски. Да, Чайка вече е в американския списък със санкции, докато за Цацаров това евентуално предстои. Той, заедно с небезизвестния политик Делян Пеевски, е заплашен също да попадне в този списък заради участието си в скандала около бившия банкер Цветан Василев и фалирането на Корпоративна и търговска банка. Освен някаква сложна и неясна за публиката демонстрация към американците, посещението на Юрий Чайка тук се оценява и като провокативно спрямо ЕС.

Самото му присъствие в София вече е нагло предизвикателство към Брюксел: вижте ме, мога да правя каквото си искам, въпреки вашите забрани. Подобни демонстрации изобщо не са чужди на сегашния режим в Кремъл, напротив, те са дори част от арсенала на хибридните войни, които той води. Проблемът обаче, големият проблем в цялата ситуация, не е Чайка, не е Цацаров, не е Борисов или който и да било. Големият проблем е, че с тази покана и сервилното посрещане, което устрои на руснака, България сама, официално и доброволно, се ритна отзад и фактически се самоизхвърли за дълго от възможността да влезе в европейското Шенгенско споразумение и Еврозоната.

Преди седмица за това се застъпи самият председател на ЕС Жан-Клод Юнкер. Възразиха му висши политици от Германия, Австрия и Холандия, според които България не просто не е готова, а не е способна, наистина да пази европейските граници. И сега, с посещението на Чайка, те се оказаха напълно прави. Оттук нататък дори най-демократичният и проевропейски настроен българин няма как да им възрази аргументирано, защото валидният контрааргумент на критиците ни се състои само от една дума – Чайка.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Ксенофобия и расизъм се ширят у нас

zx620y348_348515Александър Йорданов

Отвратителна ксенофобия и расизъм се ширят у нас. Ширят я псевдопатриоти. Забравят те, че самите ние сме народ бежанец. Независимо за какви се мислим – за българи или за славяни, истината е, че като бежанци сме дошли на тази земя.

И съдбата ни през вековете говори, че трябва да бъдем толерантни към бежанците днес, откъдето и да идват те. Защото някога, преди много, много векове, местните хора – кореняците, не са знаели откъде сме им паднали на главите.

Впрочем и досега учените спорят откъде са дошли българите. Важното е, че са дошли. И тук учените отново спорят. Едни твърдят, че сме дошли с огън и меч. А други, че сме били водени от несретата, от мъката и страданието, прогонени от „родните си места”. И сме дошли с желание за мирен и спокоен живот.

У нас русофилите твърдят, че обичат Русия. Вероятно е така, но малцина от тях потеглят натам. Нашенецът, ако ще става „бежанец”, все към Западна Европа, САЩ и Канада поглежда. В Южна Африка се изнесоха май само далавераджии. В Северна никой не отива. Малцина хващат пътя към Азия. Българи има в Австралия, в Южна Америка – но колко да са те?

Затова пък у нас има арменски бежанци – „изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик”. За тях „нашият край” е бил „чужд”, в „порутен бордей” са живели първоначално те у нас. Казва ни го Пейо Яворов и не може да не му вярваме.

Пълно е у нас и с руски и украински бежанци. Десетки хиляди сме приели преди 1944 година, когато са се спасявали от болшевизма. Приемаме ги и днес. Приемаме ги, защото са бегълци от путинизма. Украинците страдат от руската агресия, а руснаците – от собствения си режим.

Същевременно с основание се съмняваме: дали пък не идват с лоши намерения? Времето ще покаже. Защото, ако бягат от днешния режим в Москва е едно.Но ако изпълняват поръка на този режим е друго. И не трябва ли да ги спрем?

Как да отделим страдащите от безумието на своя диктатор Асад сирийци от терористите идващи със зла умисъл в нашия европейски свят?

Не са лесни за отговор тези въпроси. Много бежанци са намерили своята втора родина у нас. Българската литература ни обяснява защо: защото сме добър, състрадателен, благороден, отзивчив към чуждата болка и мъка, народ. Едно е сигурно: ние, българите, не сме и не трябва да бъдем расисти и ксенофоби.

Защото ако намразим чужденеца, различния от нас, означава, че мразим себе си.
И си припомних „Бежанци” на Георги Константинов:

Идат xоpа от Изток
–поток неуморен.
Бежанци от мизерия,
бомби и смърт.
Те докрай са изтръгнали
своя си корен
и във дом са превърнали
безкрайният път.

Какво да бъде отношението ни към тях? Едно е ясно: не може да бъде расистко и ксенофобско. Защото сме българи!

*Текстът е от профила на Александър Йорданов във фейсбук. Подзаглавието е на редакцията.