Ксенофобия и расизъм се ширят у нас

zx620y348_348515Александър Йорданов

Отвратителна ксенофобия и расизъм се ширят у нас. Ширят я псевдопатриоти. Забравят те, че самите ние сме народ бежанец. Независимо за какви се мислим – за българи или за славяни, истината е, че като бежанци сме дошли на тази земя.

И съдбата ни през вековете говори, че трябва да бъдем толерантни към бежанците днес, откъдето и да идват те. Защото някога, преди много, много векове, местните хора – кореняците, не са знаели откъде сме им паднали на главите.

Впрочем и досега учените спорят откъде са дошли българите. Важното е, че са дошли. И тук учените отново спорят. Едни твърдят, че сме дошли с огън и меч. А други, че сме били водени от несретата, от мъката и страданието, прогонени от „родните си места”. И сме дошли с желание за мирен и спокоен живот.

У нас русофилите твърдят, че обичат Русия. Вероятно е така, но малцина от тях потеглят натам. Нашенецът, ако ще става „бежанец”, все към Западна Европа, САЩ и Канада поглежда. В Южна Африка се изнесоха май само далавераджии. В Северна никой не отива. Малцина хващат пътя към Азия. Българи има в Австралия, в Южна Америка – но колко да са те?

Затова пък у нас има арменски бежанци – „изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик”. За тях „нашият край” е бил „чужд”, в „порутен бордей” са живели първоначално те у нас. Казва ни го Пейо Яворов и не може да не му вярваме.

Пълно е у нас и с руски и украински бежанци. Десетки хиляди сме приели преди 1944 година, когато са се спасявали от болшевизма. Приемаме ги и днес. Приемаме ги, защото са бегълци от путинизма. Украинците страдат от руската агресия, а руснаците – от собствения си режим.

Същевременно с основание се съмняваме: дали пък не идват с лоши намерения? Времето ще покаже. Защото, ако бягат от днешния режим в Москва е едно.Но ако изпълняват поръка на този режим е друго. И не трябва ли да ги спрем?

Как да отделим страдащите от безумието на своя диктатор Асад сирийци от терористите идващи със зла умисъл в нашия европейски свят?

Не са лесни за отговор тези въпроси. Много бежанци са намерили своята втора родина у нас. Българската литература ни обяснява защо: защото сме добър, състрадателен, благороден, отзивчив към чуждата болка и мъка, народ. Едно е сигурно: ние, българите, не сме и не трябва да бъдем расисти и ксенофоби.

Защото ако намразим чужденеца, различния от нас, означава, че мразим себе си.
И си припомних „Бежанци” на Георги Константинов:

Идат xоpа от Изток
–поток неуморен.
Бежанци от мизерия,
бомби и смърт.
Те докрай са изтръгнали
своя си корен
и във дом са превърнали
безкрайният път.

Какво да бъде отношението ни към тях? Едно е ясно: не може да бъде расистко и ксенофобско. Защото сме българи!

*Текстът е от профила на Александър Йорданов във фейсбук. Подзаглавието е на редакцията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s