Любо Канов, Фейсбук
ОК, Харви Уайнстийн от Холивуд е свиня. Няма спор.
Ще ни отнеме време да анализираме цялата холивудска култура и експанзията на добре направения филмов политкоректен кич, който Холивуд култивира в световен мащаб и с който залива Планетата.
С цел да не се разводнявам, даже ще пропусна драматичната дразнеща музика в касовите филмови драми и в action movies, която лично винаги ми напомня за музиката на съветските филми, създадена от подобни “творци”, предизвикващи у мене неописуема естетическа мъка.
Ще пропусна дори еднолинейните индустриални филмови сценарии и формули, които предизвикват успешно затъпяване на масовия зрител, същевременно генериращи огромни печалби, по механизъм сходен с успешната чалга на Слави в България.
Но искам да се спра на праведното възмущение на различни нововъзбудени политкоректни български прогресисчета, които много бързо се нагаждат към най-последната политическа мода. Нека да я наречем Je suis или Me too.
Преди да приемем тяхното възмущение и морални упражнения върху тероризма или тяхната солидарност с жертвите на сексуално насилие или насилие от какъвто и да било вид по света и на Запад в частност, не е ли справедливо да ги запитаме на българска почва: А вие спомняте ли си, или може би сте проспали, в не толкова далечното минало, когато комунистическите гаулайтери употребяваха хубавките български девойки за лично ползване, поради неограничената власт с която разполагаха, когато ченгетата ги покваряваха и оползотворяваха като примамки в Ню Отани Хотел за своите продиктувани от Москва идиотски шпионски схеми, а партийното ръководство ги злоупотребяваше в своите резиденции по усмотрение, докато децата от политбюро и на ТЖ, след ползване ги изхвърляха от прозорците на луксозните си апартаменти като непотребни вещи?
Има ли някакво ретроспективно хелзинкско разследване за правата на жертвите на комунистическо сексуално насилие и злоупотребата с власт на каскетлиите от предтечите на сегашното стогодишно БСП?
Свинята Харви Уайнстийн, и употребявам това определение не като език на омразата, а като вече утвърден на Запад термин за хора, които всъщност не са холивудски, а интернационални мерзавци, е същият уродлив пошляк, какъвто в някакъв смисъл беше и Тодор Живков с неговата Дража Вълчева или ченгетата с безизвестните нимфетки, обслужващи властимащите по времето на комунизма.
Че ако човек сложи на Харви Уайнстийн един каскет, не би ли се слял той по най-органичен начин с тогавашните комуняги властници или с днешните им наследници от типа на Пееф, мутрите и антуража им?
Става дума за едни и същи хора, съчетаващи власт и пари, владеещи лостовете на страха и за тяхната ненаказуема арогантност.
Добре, родният брат и партньор на Свинята в бизнеса, така да се каже помогна в случая тя, Свинята, да бъде изобличена и оповестена в Ню Йорк Таймс. Отчасти по причини на алчност и спорове за пари и контрол върху собственост, но едва ли по морални причини. Трийсет години преди това свинството е продължавало, без съпротива от жертвите и под сурдинката на масмедиите. А от какво всички са се страхували?
Нали Америка е The Land of the Free?
А България? Ех, България…
Тя тича след политическата коректност с изплезен от усърдие език. Няма кой да нарече Свинята свиня, нито да обърне взора си назад към нашия Балкански комунистически Холивуд, когато Главният Продуцент беше Партията и Харви носеше името Тодор.
кафенето 