кафенето

Новини и не само

Къде е разследването за намесата на Русия в българските избори?

В началото на ноември 2016 г. се проведоха два президентски избора – едните в САЩ, другите в България.

И двата бяха спечелени от неочакваният новодошъл кандидат, който се изправи срещу кандидатът на управляващата партия – в единият случай от Доналд Тръмп, в другият от Хилъри Клинтън.

И макар по-мащаб и световно значение, двата избора да се различават, то между тях имаше прилики – основната: и двата бяха свързани с намеса на Русия. 

А основната разлика: В САЩ започна разследване по случая. В България за такова дори не се говори. 

Разбрахме, че през 2016 г. високопоставени членове от кампанията на Доналд Тръмп – синът му Доналд – младши, зетя му Джаред Къшнър и вече обвиняемият Пол Манафорт са се срещнали с руски агент, който им е предложил компрометираща информация срещу опонента на Тръмп – Хилъри Клинтън, в замяна на отпадане на санкциите срещу Русия.

От другата страна на океана, през същата 2016 г. руския генерал Леонид Решетников връчи на лидера на БСП Корнелия Нинова план за идеалния профил на кандидат за изборите в България, както първи разкри „Терминал 3“ на 2 декември 2016 г.

Впоследствие Нинова се среща с генерала, за да обсъдят кандидатурата на Румен Радев, след което Решетников и неговият Институт за стратегически изследвания изготвят план за победа на българските избори, както разказа Wall Street Journal на 23 март 2017 г.

Същият този генерал Решетников  през 2016 г. е изготвил и план за намеса в американските избори. 

От службите са се сдобили с два документа на руския институт. Първият е написан през юни 2016 г. и описва как трябва да бъде проведена пропагандната кампания в САЩ на руските медии и в социалните мрежи с цел да окуражат избора на “президент, който ще приеме по-благоприятна линия към Русия от тогавашния президент Обама”.

Тези документи, с които се сдобива американското разузнаване, стават и основа за доклада на ЦРУ, ФБР и Агенцията по национална сигурност, в който се заявява, че “Путин и руското правителство са искали да помогнат на шансовете за победа на избрания президент Доналд Тръмп” , който бе публично оповестен януари 2017 г.

Да обобщим: Руски агенти изготвят планове за победа на български и американски президент. Руски агенти се срещат с водещи политически фигури и в двете страни. Кандидатите в последствие – Румен Радев и Доналд Тръмп – започват да говорят за сближаване на отношенията с Русия и отпадане на санкциите. 

Разлика 1: опитите на Тръмп да отпаднат санкциите бяха парирани от Конгреса на САЩ, а в България и българският премиер се присъедини към призива на президента за тяхното отпадане.

Разлика 2: В САЩ още в началото на годината разузнавателната общност излезе с доклад директно посочващ, че Русия се е намесила в американските избори в директна подркепа за единият кандидат.

В България такъв доклад от службите няма. Единствено наскоро бе приет по-общият доклад на Министерски съвет посочващ, че „Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа.“

Разлика 3: На основа на откритията на разузнавателната общност в САЩ започна разследване, водено първо от ФБР, а след уволнението на директора Джеймс Коуми, от специалния прокурор Робърт Мълър – който вчера оповести първите обвинителни актове по делото.

В България дори не можем да говорим за обвинителни актове, дори няма и застрашен от уволнение директор на българското ФБР, поради простата причина, че никой не води разследване за случилото се на президентските избори през 2016 г.

В правовите държави, когато има съмнение за престъпление се води разследване. Какви ще са резултатите от него е друга тема и дори в САЩ все още е рано да се говори за импийчмънт на Доналд Тръмп, какво остава за българският президент.

Въпросът е, че разследването е начин да бъде достигната истината и да се предотврати последващ опит на чужда власт да се намеси в българските избори.

Приликите между случилото се в САЩ и случилото се в България показват едно. Понякога характерът на една държава не се определя от един вот – всеки народ има периоди, в които залита по популизма и демагогията, отчаян от това, което статуквото може да му предложи.

Характерът на една държава се определя от институциите ѝ. Които действат когато трябва, защото трябва и срещу когото трябва.

Институциите правят една държава правова. А тяхната липса или мълчание или коленичене пред силните на деня са истинският път към превръщането на една страна от демокрация в мутрокрация.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: