кафенето

Новини и не само

Рашидов, Христов и „дебилите“

Дебили сме били. Не ставаме даже за чеп за зеле. Много обидни неща изрекоха депутатите Иво Христов и Вежди Рашидов. Но какво казва това за хората, които избират такива политици? Коментар от Полина Паунова:

default

В този парламент няма ясно разграничение между опозиция и управляващи. В предходния – също. В по-предния – също. Образуват се мнозинства по интереси, а по вота на отделните парламентарни групи лесно се вижда чии са въпросните интереси.

Сблъсъците между формациите са на повърхностни теми, а след почти 30-годишен преход отново започна да се говори за комунизъм и антикомунизъм. Като цяло държавата се управлява от една пихтиеста маса, която е съставена от сложни политико-икономически интереси, протектирани от съдебна върхушка.

Това са част от изводите на коментатори, анализатори и политици през последните няколко години от битието на държавата. В зависимост от степента на достигнатото омерзение, гражданите протестират заради всичко гореизброено. В един момент обаче съпротивата им спира.

Спряла е и сега. И само от време на време се появява някой “дразнител”, който да провокира възмущение. За жалост бунтът все по-често се развива само в социалните мрежи. Още по-жалкото обаче е това: гражданското общество до такава степен повярва, че нищо не зависи от него, че белезите за базисно съглашение в обществения живот вече не будят никакво възмущение.

Нещо повече – подминават се като нещо напълно естествено, заради което дори няма нужда да се хабят приказки. Тъй като така или иначе нищо не може да бъде променено.

По повърхността

Ето защо натрупаното недоволство често избива в наглед повърхностни ситуации. Такива, срещу които съпротивата изглежда лесна, а отчитането им не изисква кой знае какво задълбочаване.

Само в рамките на броени седмици народният представител от БСП Иво Христов обясни, че 80% от българите са дебили, а бившият министър на културата и настоящ депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов на практика потвърди това негово съждение.

Първият оповести възгледа си на сбирка със симпатизанти на социалистите в Раднево. Там той заключи, че 80 на сто от жителите на България са дебили и не могат да се подписват.

Само няколко дни по-късно, на фона на всеобщото възмущение от страна на ГЕРБ и симпатизантите им, ексминистърът на Борисов Вежди Рашидов на практика увеличи още повече процентите на дебилите, заключавайки, че хората, останали да живеят в България, “не стават за чеп за зеле”.

„Има нещо изместено в нас. Ние сме изтървали границите на свободата и сме отишли в други граници. И това е нашата драма и ще бъде нашата драма. Ние, държавата, инвестираме много пари в образованието на децата. Ние създаваме квалифицирани кадри и ги изпращаме да служат на друга държава и да плащат данъци на друга държава.

Тук остава онова, дето не става за чеп за зеле и това не е добре за държавата. Това е пътят на закриването, унищожаването на една държава“, каза Рашидов пред националната телевизия.

На пръв поглед просто глупост

На пръв поглед и двете заключения на депутати от управляващата и от основната опозиционна партия са признак на нищо повече от глупост. А и ще излъжем, ако кажем, че голяма част от българите не мислят по същия начин за останалите си съграждани.

Въпросът в случая обаче е друг – осъзнават ли различните представители на властта своето място? Ако отговорът беше положителен, вероятно нямаше да правят подобни заключения. Думите им реално показват тяхното отношение към избирателите.

Сочат и друго – арогантност, дебелашко разбиране за света, кръчмарски речник. Все констатации, които не говорят добре нито за тях, нито за избралия ги суверен, на който функция са и Иво Христов, и Вежди Рашидов.

Тук е редно да се внесе следното уточнение – българите по света и българите в България не се различават кой знае колко един от друг. Народните им представители пък не се различават от всички тях.

Ругаенето по другия отдавна е на мода в България. Но по съвсем друг начин изглежда генералното заключение на политици, които са представители на най-големите партии в страната. Защото разкрива отношението им не просто към тези, които ги избират, но и към упражняването на властта.

Вторият план

Нито Вежди Рашидов, нито Иво Христов, нито Бойко Борисов, който преди години намекна на среща в Чикаго, че материалът е лош, се приемат като функция на този материал. Те имат самомнението, че са негови началници. И няма как да е иначе, след като същият този материал се обижда само когато му кажат в прав текст, че е кофти. Когато му го показват, без да го изричат, той просто го приема. Тихо и кротко.

Когато всички партии вкупом избират Висш съдебен съвет, материалът мълчи. Когато представители на властта заплашват медии, материалът мълчи. Когато спират лекарства за онкоболните, материалът мълчи. Когато управляващи и опозиция се карат не дали са корумпирани, а кой е по-корумпиран, материалът пак мълчи. Мълчи и когато всички вкупом слугуват на Пеевски.

И така стигаме до момента, в който материалът сам е показал, че е дебилен. И че не става за чеп за зеле. Защото по базисните теми той си мълчи. Именно в този момент някой Рашидов или някой Христов просто констатира, че материалът е лош. Впрочем, ако не беше такъв, нямаше да ги има и хората, които сега диагностицират неговите дефекти. Защото добър материал не може да излъчи такива представители.

Именно когато „80-те процента дебили” (по Иво Христов) се събудят от дълбоката си летаргия, политици като него и като Вежди Рашидов вече няма да са възможни. Защото няма как да са производни на качествен материал.

Advertisements

БСП – ходом марш със Запада, но с гърба напред

2000mКорнелия Нинова бърза бавно, за да изпревари Борисов в експлоатирането на проруския електорален сантимент

Диян Божидаров, Сега

Тъкмо щях да напиша, че по някои международни въпроси БСП прилича на слон в стъкларски магазин, но се сетих, че друго е по-подходящото сравнение.

БСП прилича дебел човек, който стои, пуфти, озърта се, бавно се движи в една посока, обаче лицето му гледа в противоположната. И придвижването се извършва някак със задните части напред. Такова е положението й спрямо вечния за нея въпрос – „Със Запада или Русия сме“.

Съдете сами. През 2000 г. се състои възлов конгрес, на който лидерът Георги Първанов произнася ключови за партията и страната думи: „България ще може да отстоява добре интересите си, когато е във, а не извън Северноатлантическия договор“.

Преди това той е дефилирал на протести срещу НАТО, но от този момент нататък БСП е проатлантическа. После вече като президент Първанов вкарва България в пакта и ЕС, а приемникът му в БСП Сергей Станишев впоследствие оглавява Партията на европейските социалисти (ПЕС).

Успоредно с това, на фона на придвижването си на запад, БСП стои обърната с лице към Кремъл – лобира за руските бизнес проекти у нас, подмазва се на електората си, който е русофилски. Това не е стратегията на троянския кон, който се вмъква някъде, за да извърши подривна дейност. Това е поведение на

субект, който няма ясна политическа физиономия

Сетих се за всичко това по повод новината, че партията смята да организира „национална кампания за отмяна на санкциите срещу Русия“. Всъщност санкциите на ЕС са срещу руски фирми и руски физически лица. БСП иска да постави темата по време на европредседателството на България. В какво точно би се състояла „националната кампания“, още не е ясно, не се знае и как БСП може да повлия върху такава глобална дилема. Тоест знае се – никак.

Много интересни обаче са три други въпроса. Първият – желае ли БСП искрено да паднат санкциите. Вторият – смята ли наистина да занимава ЕС с това. Третият – какво в крайна сметка ще произлезе за нея и България, ако повдигне темата.

Отговорът на първия въпрос е по-скоро отрицателен. Ако толкова много искаше да паднат санкциите, БСП можеше да пробва въздействие чрез ПЕС, където се разпорежда Станишев. Нищо подобно няма, наскоро той набеляза задачи пред лидерите на ЕС, не спомена руските санкции.

Във вътрешнопартиен план темата бе начената от „дисидента“ Георги Гергов, раздута после от депутата Георги Свиленски. В дух „санкциите са вредни за България“ се изказа и лидерът Корнелия Нинова, но това бе в предизборния период. Тогава страданието на българския бизнес тя обобщи с тегобите на българските кисели краставички, които не можели да стигнат до руския пазар.

Нито санкциите на ЕС, нито контрасанкциите на Русия се отнасят до българските консерви, а до другото, до което се отнасят, почти не засяга българския бизнес. А и думите, изречени през март, не се броят, ако се брояха, БСП вече щеше да е представила законопроект за нова избирателна система…Преди две седмици Гергов и компания пробваха да обсъждат санкциите на пленум, Нинова и крехкото й мнозинство стопираха идеята. Декември започва, наближават празниците, до старта на председателството не остана… Ръководството на БСП очевидно не бърза.

Че темата със санкциите на ЕС срещу руски фирми не е присърце на лидерите в БСП, подсказват и други процеси, още по-любопитни. Те дават отговор на въпроса къде в геостратегическия пъзел е разположена БСП. На думи е ясно – и вътрешни опозиционери, и ръководството е за цъфтящи отношения с Русия, за засилване на сътрудничеството с Москва. Факт е, че в БСП има прокремълски настроени политици – Гергов, Миков…

Сега те се изтикани встрани, но не точно заради отношенията им с Русия. Реалните партийни действия и знаци показват друго. В момента на Балканите се развива откъсването на Македония от сръбското влияние и интеграцията й към ЕС чрез България.

Това е в интерес на НАТО и е индиректно срещу Русия. БСП изработи и гласува заедно с ГЕРБ декларация в подкрепа на Договора за добросъседство, а македонският премиер Заев, двигател на целия процес, при посещението си през юни се прегърна горещо не само с колегата си Борисов, но и с Нинова.

Всичко това не значи обаче, че Нинова няма да повдигне темата за санкциите. Напротив – след като е опозиция и

действията й са само за сведение,

може да го стори. Няма да прави Георги Гергов герой в очите на електората, я! Пък и не бива да е по-малък русофил от Борисов, който каза наскоро, че ще занимае ЕС с проблемите на Москва…

Последното нещо на света, от което зависят санкциите срещу руски фирми, са мнения или постъпки на БСП. Затова, нищо чудно, Нинова все пак да подеме инициатива за падането им, което не може да е друго, освен бутафория; пълен сихрон с линията от 2000 г. – марш със Запада, но с гърба напред.

Най-любопитно в целия казус е какво би произлязло, ако Борисов или най-голямата опозиционна българска партия подемат инициатива в полза на Москва. Какво би се случило реално? Колкото и да го мислим, нищо друго, освен сърцераздирателна сълза на русофилския електорат у нас. И съответните дивиденти при все по-очертаващите се предсрочни избори.

БНТ налива вода от Волга в мелницата на соцносталгията

Разбирам, че не бива да влизам в коментарния капан на неспирните провокации на един радиожурналист, който се наслаждава на ехото от неговите крайно левичарски злословия.

Този път  същият заплашил в профила си във Фейсбук, че като станел директор на БНТ, щял да заповяда (явно така си представя правомощията на един шеф на обществена телевизия- няма обсъждания, програмни съвети и т.н., а налага диктатура на директора, нещо като директотатура) да ни показват “На всеки километър” в най-гледаното време .

Ето един случай обаче, когато няма нужда от неговите провокации и закани. От сутрин до вечер БНТ дни наред обещава да направи същото (само точното време на излъчването май не става ясно).

Поводът този път е рождният ден на главния артист в “На всеки километър” и водеща партийна звезда в БСП Стефан Данаилов. Защо навършването на 75 години от един актьор, пък бил и той популярен от времето на (и поради) монопола на “родното кино”, се смята за юбилей от общонацонално значение, на този въпрос трябва да отговори ръководството на БНТ.

НА СНИМКАТА: Данаилов и Нинова благодарят на БНТ за безплатната партийна рекламаStefan-Danailov

Мога да си представя измъкване в стил “ама те хората си го харесват”, сякаш БНТ трябва да бъде просто резоньор на нечии щения. На такъв отговор обаче може да ес отговори, че мнозина- със сигруност повече дори- си харесват и порното, но това не е основание да го навират в очите на всички, нали. Или нещо греша (пак – защото явно съм на грешен път да възразявам срещу поощряването на носталгията по диктатурата и нейните атрибути).

При управлението на Тройната коалиция, когато Данаилов беше министър на културата, въпросният черно-бял (в прекия и преносния смисъл) сериал се въртеше пак. И не само това- натрапваше се по карикатурен сюжет от филма и една партийна автореклама от екраните на българските телевизии (тя поне ще да е била платена като доказателство, че мнозина са склонни да си платят за правото да си демонстрират глупостта).

“Бате Серго” от сериала беше възкресен в тандем с реалния шеф на партията Сергей в един допотопен (направо столетен) трамвай, препускащ по нанадолнището в гората.

Така че (не)уважаемите зрители, които не желаят да гълтат цял живот червената пропаганда и не споделят възхищението (на ръководството на БНТ) от живота и особено от делото на партийната соцзвезда,  ще трябва да превключват на друг, по-малко хлъзгав канал. Ако това е целта, значи успехът им е гарантиран.

Впрочем не знам колко е реално да се очаква, че (не)споменатият по-горе радиожурналист, който си е сменил българската фамилия с руска, може наистина да стане директор на БНТ, както се заканва с вяра в светлото бъдеще на съветското възкресение в България. Щял да накара най-големите антикомунисти в БНТ да хвалят “На всеки километър” преди всяко негово излъчване ( явно за свои кеф), като ги мотивира с повишаване на заплатите.

Сигурно е обаче, че пътеводната му петолъчка Путин все някога ще освободи поста в Кремъл и поне на теория има надежда прогледналите за вредата от евразийския му рашизъм руснаци да започнат да избират нормални, уважавани по света лидери.

В такъв случай Москва ще стигне до извода, че трябва да освободи България от унизителното задължение да тачи съветската окупациона символика, ако иска да има споменатите нормални отношения с българите. И тогава (по)кръстеният в река Волга радиоводещ като нищо ще призове от обсебения от него микрофон съмишлениците се втурнат първи с кирките да демонтират Монумента на окупационната червена армия МОЧА.

Струва ви се нереално ли? Защо не, вече е случвало в края на 1989-та , когато демонтирането на съветския комунизъм в България беше възложено на най-преданите (към онзи момент) на новото съветско ръководство български другари.

Европейските ценности на ГЕРБ

4-ото национално събрание на ПП ГЕРБ в Интер Експо Център Бойко Борисов

© Николай Дойчинов

4-ото национално събрание на ПП ГЕРБ в Интер Експо Център Бойко Борисов

С интерес четох декларацията за вечна вражда с БСП, приета от ГЕРБ на конгреса им. Даже – няколко пъти четох. И всеки път се препъвах в: „имаме непреодолими различия във визиите си за развитието на България; имаме различни представи за политически морал и ценности“.

А се препъвах, тъй като по-нататък не откривах списък, който да ми обясни в какво вярват ГЕРБ, в което не вярват БСП. Има обаче начин да се ориентираме, като започнем с посланието, кодирано в самото име на властващата партия.

„Гражданите за европейско развитие на България“ би трябвало, приемаме, да са за европейско развитие на България. „Европейско“ включва като минимум: спазване на правила, под които си се подписал, упражнявайки свободната си воля; неприкосновеност на частната собственост – т.е. държавата да не може да ти заграби бизнеса; подкрепа за свободата на медиите, тъй като от триста години в Европа се знае, че свободата на словото е в основата на всички останали свободи – убиваш словото, всичко останало пада.

Да видим в навечерието на прословутото „председателство“ как гражданите за европейско развитие на България допринасят за утвърждаването на гореописаните ценности.

В началото на лятото долетя новината, че Европейската комисия е осъдила България за неспазване на правилата. Поела България ангажимент пред своите партньори, че ще пази природата на Калиакра – позволила обаче България на приятели на властта да застроят същата тази природа.

След произнасянето на присъдата България на „гражданите за европейско развитие“ категорично отказва да бутне строежите. Напротив: гръмко обявява, че виновни са зелените и че тя, европейска България, няма да се подчини на собствения си ангажимент. Ще плаща неминуемите глоби. Т.е. ние, търпеливите данъкоплатци, които не се перчим с етикета „граждани за европейско развитие“, ще плащаме.

Почти веднага след това същото стана с магистрала „Струма“. В Брюксел от години отлежават два одобрени варианта, представени от България, за същата. Да, ама днешна – на „гражданите за европейско развитие“ – България се отказва от тях и заявява, че ще прави трети вариант, който никой никога не е одобрявал. Същината му е следната: „да направим половин магистрала с парите, отпуснати за цяла; останалото ще откраднем“.

После ще има глоби над милиард. Ще ги плащат тия, дето не са откраднали магистралата. Ние сме тия.

Тези неща, слушайте внимателно, тепърва започват. Оня ден целокупният парламент на тайно заседание (т.е. да не гледаме ние, които им плащаме заплатите, как си ги изработват) решава да не реформира БЕХ така, както се иска от Европейската комисия в ролята й на пазител на правилата. Напротив, нашите представители решават да плащат (т.е. ние да плащаме) глоби завинаги, започвайки с едни 330 милиона евро. За да може БЕХ да продължава да работи за едни техни приятели.

Мотивацията на нашите представители в парламента била: защита на националните интереси. Кой ги заплашва? Митичният Брюксел. Защо? Защото иска да спазваме правилата, приети – съвсем доброволно – от всички страни членки.

И така: щом Брюксел заплашва националните интереси, значи Европейският съюз е врагът. Няма друго логично обяснение.

Частна собственост

Частната собственост е вградена в самата основа на онова, което наричаме Европа. Тя, собствеността, стимулира хората да произвеждат и да не се лашкат по крайни политически програми, които биха поставили собствеността им под въпрос. Затова собствеността се охранява – за да работят хората и да не клатят стабилността.

Охранява се, но не и от „гражданите за европейско развитие на България“.

Тия „граждани“ се научиха да превземат бизнесите на хората още миналия път, когато бяха на власт. Сега се опитват да завземат такива големи бизнеси, та на останалите да е ясно – като дойде местният „гражданин за европейско развитие“ и ти поиска 40 процента от бизнеса, да му го дадеш.

Докато един министър ни уверяваше, че ще си плащаме глобите за Калиакра и за магистрала „Струма“, за да могат техни приятели да продължават да нарушават правилата – друг министър се запретна да заграбва частна собственост. Мобилизирайки целия държавен ресурс, „гражданите за европейско развитие“ се опитаха да направят, както правят в Централна Азия: да превземат, изскачайки от засада, военните заводи „Дунарит“ и „Емко“.

Засега не им се получи – стигнаха единствено до онова реми, при което главният „гражданин за европейско развитие“ казва на потърпевшия: „Добре, де. Дай тука едни 6 милиона и ще те оставим на мира, от нас да мине…“

Но пък „гражданите за европейско развитие“ не спряха дотук. Какво са шест милиона? Решиха да променят самата конституция така, че да обявят частната собственост за престъпление. И държавната – за благо. С което да се подготвят за някоя бъдеща тъмна нощ, под прикритието на която да национализират – т.е. вземат за себе си – цялата частна собственост по модела на 1947 година.

Свобода на словото

Томас Джферсън, един от основателите на САЩ, ни е оставил следната мисъл: „Ако аз трябваше да решавам дали да имаме правителство, но да нямаме вестници, или да имаме вестници, но да нямаме правителство – нямаше да се поколебая да избера второто.“

Свободата на словото е базисна ценност. Без тази свобода не може да има никакви други. Под окуражаващия поглед на гражданите за европейско развитие обаче все по-често на екрана на телевизора виждаме стол, опразнен от някой водещ на полемично предаване. Съвършено открит е натискът срещу независимите от властта издания на „Икономедиа“.

Властта открито окуражава доминацията на антимедии, в които вместо информация се подава пропаганда, вместо обективни факти – очевидни лъжи, и вместо осведомяване на данъкоплатеца за делата на правителството – публикуване на списъци с „врагове“ на същото това правителство.

А после – защо Буркина Фасо (която не е дори близо до Европа) е по-напред от европейска България по отношение на независимостта на медиите…

Тези неща са очевидни. Да навлезем малко по-надълбоко, за да видим върху какви основи са поставени описаните горе ценности; и какво се случва с тези основи.

Най-лесно тези основи виждаме в Декларацията на независимостта от 1776 година: „Приемаме следните истини за очевидни: че всички хора са създадени равни от своя Създател… който ги е надарил с неотменими права, между които са (правата на) Живот, Свобода и преследване на Щастие…“

По отношение на „Живот“ нещата засега не са окончателно катастрофирали, освен два-три крайно съмнителни инфаркта на видни деятели. По отношение на „Свобода“ – в декларацията иде реч преди всичко за това властта да не може да ти отнема физическата свобода, като те тикне в дранголника например.

Има категория хора (Манол Глишев, Асен Генов), които редовно прекарват по някой и друг ден в предварителния арест на някое РПУ. Засега това не е правило, но като се има предвид мащабната конспирация, обрисувана от премиера Борисов по повод открадването на шепа павета от булевард „Дондуков“ – не би било чудно в близките дни да видим арести по списъци на заподозрените. Тъкмо няма да пречат с присъствието си по време на председателството.

В индиректен план натискът на властта да ограничи финансирането на извънпарламентарните партии очевидно е поредната свобода, която ни се отнема – свободата да бъдем представени там, където се вземат решенията.

А какво да кажем за планираните промени в стратегията за национална сигурност, в която пише: Опитите за възпрепятстване реализацията на стратегически транспортни и енергийни проекти увреждат интересите на държавата.

Значи така… аз всячески се опитвам да възпрепятствам АЕЦ „Белене“ например, както и строителството на половин магистрала „Струма“. Следователно съм за дранголника, нали така, драги граждани за европейско развитие?

Какво ли накрая мислят драгите граждани за европейско развитие за правото да си постигаме Щастието? Всъщност, въпросът е нелегитимен, ако е отнесен към тях. Те не биха го разбрали. Всеки европейски философ обаче от последните два века би казал, че отговорът е очевиден.

В едно общество, в което ти заплашват собствеността, отнемат свободата на словото, публикуват списъци с врагове, в което единственото правило е, че силният в винаги прав – в такова общество няма и не може да има основания за постигането на щастие.

 

De Profundis: БСП, отмяната на санкциите срещу Русия и теорията за неестествения подбор

alyosha1_cr

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

http://www.faktor.bg

БСП, нашенската любима свръх-национално-отговорна и безумно европейска партия, стартира подписка с искане за отмяна на санкциите срещу Русия – това обяви онзи ден някой си Георги Свиленски, зам.-председател на парламентарната група на БСП.

Да ни е честито, граждани, тия пак искат да вкарват парата на народния ентусиазъм в собствената си свирка. Добре, де, в свирката, която вече от цяло столетие правят на руските другари, но то е едно и също.

Нищо изненадващо, съвсем според изумителния патриотичен стандарт, над който социалистите ни държат монопол – ако даден българин не обича Русия, значи не е истински български патриот. Но, млъкни, сърце, малко е да я обичаш, трябва и да работиш самоотвержено за руските интереси, защото те всъщност са български…..

Да-а-а, турското кафе е виетнамско – ако си спомняте онази знаменита информационна табела от носталгичните соц.-времена.

Но така стоят нещата с абсурда – който си го може, го може завинаги. Неслучайно точно социалистите измислиха това морално-философско безумие с руско-българския патриотизъм. Ако не греша, де? Ама няма как да греша, няма в тази страна друг болен мозък, способен не само да го измисли, а и да го превърне в светата истина.

Я чакай да видим кои не са патриоти по тоз свръх модерен социалистически стандарт – Раковски, Ботев, Левски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов…..

А кои са патриоти? Светлана Шаренкова, Георги Гергов, Гнуснар Гнуснаров, Тъпанар Тъпанаров и мнозина други…..

Добре, де, другарите Сидеров, Каракачанов и Симеонов също са истински патриоти, но тях сега не ги споменаваме, за да не издадем четата – те са на тайна патриотична мисия в правителството, затова трябва да се прикриват и да бъдат прикривани с всички сили и средства…..

Песимистът: – А, стига, бе, не може да бъде…..

Оптимистът: – Може, може!

Във връзка с желанието на българските социалисти за подписка и отмяна на санкциите срещу Русия възникват ред въпроси. И не възникват, просто защото те са социалисти, а защото, както обикновено, и този път думите им са пълни с неясни намерения и нагласа за съмнителни дела.

Неясно остава например, кои точно санкции срещу Русия иска БСП да бъдат отменени – българските, европейските, американските, канадските, австралийските или нечии други. Освен това – всички видове санкции ли трябва да се махнат или само онези, които не допускат на съответната територия да влизат например руски военно-престъпници, хора, които откровено се подиграват с правилата и стандартите на международните отношения или такива, които са пряко замесени в антидемократични дела.

Да, знаем, че на българските социалисти много им липсва прекия контакт с дръзкия и провокативен руски вицепремиер Дмитрий Рогозин, който откровено нарича България руския Троянски кон в ЕС и НАТО и чието поведение им дава кураж, поне на тях, наистина да се държат като кон.

Липсва им също възможността да правят бизнес с хлевоустия депутат Пьотр Толстой, който щедро се закани да изкупи и неизкупената досега от руснаци част от България. Ама, другари, в тая работа и малко срам трябва да има, бе – не може все вие да лапате комисионите, когато се разпродава България на руснаците…..

Освен това, хайде да помислим, граждани. Ако преди 85-90 години демократичните страни не само в Европа, но и по света, бяха направили един простичък списък, в който се казва – не допускаме на наша територия другарите  Хитлер, Гьобелс, Гьоринг, Рибентроп и компания, това правилно ли щеше да бъде или неправилно. Това щеше ли да помогне за обуздаването на агресивната национал-социалистическа Германия или нямаше да помогне.

Още въпроси. Каква, освен пропагандна, е стойността на подобна подписка? Пред кого ще бъде тя представена и какво се очаква да се случи, ако БСП събере, да речем, 1 милион подписа за отмяна на санкциите.

Още отговори. Стойността на подобна подписка, освен пропагандна, е никаква. От нея няма да произлезе нищо, просто защото няма какво да произлезе – по същата причина, поради която от запъртък не може да се роди пиле.

Мога да го обясня по друг начин, по картинно. Ако си представим, че идиотите по света си направят собствен интернационал и започнат да настояват нормалните хора около тях да вършат идиотски неща, това означава ли, че трябва да им се угоди, само защото бройката идиоти е голяма – 1, 2 или 5 милиона. Не означава. Същото е и в нашия частен социалистически случай.

В оскъдната предварителна информация за въпросната подписка изобщо не става ясно дали в нейния текст ще се уточни причината за наложените срещу Русия санкции, чиято отмяна се иска – анексирането със сила на територия на чужда държава, подкрепата на сепаратистки терористични групи, безогледните заплахи, съпроводени с демонстрация на военна сила, към всички съседни страни, включително България и т.н.

Защото ако тези неща не бъдат уточнени в подписката, мнозина наивни пацифисти ще вземат да се объркат и да я подпишат също. Което вероятно се и цели, впрочем, нищо че това си е чиста, тоест, мръсна, манипулация.

Но оттук възниква още един важен въпрос: ще поискат ли социалистите чрез своята подписка за отпадане на санкциите онова, което нормалният свят поиска чрез самото им въвеждане – да се възстанови статуквото в международните отношения, като Русия първо поправи описаните по-горе безчинства, които извърши, тоест, да се изтегли от Крим, да спре подкрепата за сепаратистите в Донецк и Луганск, да спре с провокациите към всички съседни страни и да прекрати хибридната война, която води на практика срещу целия свят.

Или поне срещу целия нормален свят. Защото срещу престъпните режими в Северна Корея, Венецуела и Иран никаква война не води Кремъл, напротив, развива с тях сътрудничество, в ядрената сфера например – за изработване на бомби, в хуманитарната – за създаване и правилно управление на трудови лагери…..

Очакването обаче БСП да постави по правилния начин въпроса за отмяна на санкциите в подписката е също абсурдно. Защото реалността не е каквато ни се иска, а каквато е – с това искане БСП фактически подкрепя агресивната руска политика и хората, които я реализират, начело с Путин. Това правят социалистите, независимо какво казват, че правят или какво казват, че искат да направят.

Те просто не са от породата хора, създадена чрез естествен подбор.

Всички са чували, че според Теорията за естествения подбор в природата побеждава по-силният – а 99 на сто пък са напълно убедени, че това е истина. А то е голяма глупост, защото в природата като цяло властва не по-силният, а по-умният – иначе и досега щяхме да сме роби на динозаврите.

Това, което казвам, е, че всъщност БСП като цяло и нейните патриотични нагласи спрямо Русия са плод на Теорията за неестествения подбор, според която те вероятно са паднали от небето.

И тъкмо картинно и с удоволствие си представях падането им, ТАСС съобщи, че по повърхността на Международната космическа станция са открити непознати бактерии с извънземен произход, което изясни целия механизъм.

Щом бактериите са оцелели в ужасния открит Космос без грам водка под ръка, значи те падат всяка секунда върху главите ни, влизат в човешките мозъци и се превъплъщават в хора. Ако не в хора, то поне в социалисти.

Пет пари не струват от тази гледна точка уверенията на руските учени, че въпросните бактерии са напълно безопасни. И не само защото руските учени не са най-достоверния източник на истина в света, а и защото с очите си виждаме пораженията, нанесени от въпросните бактерии върху някои мозъци в България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Германска журналистка за България

Ниски доходи, корупция, изтичане на мозъци: България продължава да оглавява класацията на най-бедните страни в ЕС, пише за ТАЦ германската журналистка Барбара Йортел. Представяме Ви статията ѝ с известни съкращения:

default

„Неотдавна Иван Иръстев представи в София новата си книга „След Европа“. Залата беше пълна, а въпросите и коментарите на публиката бяха поне толкова интересни, колкото и самата книга.

Един от присъстващите отсече: „България винаги е била задникът на Европа“. И е прав, за съжаление“, пише в началото на кореспонденцията си от България Барбара Йортел.

По-нататък авторката припомня колко големи бяха очакванията на българите в навечерието на присъединяването на страната им към ЕС през 2007 година.

„Тогавашният министър-председател Сергей Станишев беше заявил в едно интервю за ТАЦ следното: Никой не бива да се заблуждава, че на 1 януари 2007 ще се събуди в друга страна. И въпреки това очакванията бяха наистина огромни“, пише Йортел.

10 години по-късно

„Днес, 10 години по-късно, равносметката е по-скоро отрезвяваща. Със своя годишен БВП на глава от населението, който възлиза на едва 6 500 евро (Германия: 40 000 евро), България е не само най-бедната, но и най-корумпираната страна в ЕС“, посочва германската журналистка и цитира едно проучване на американската организация „Global Financial Integrity“, според което заради корупцията България губи годишно между 6 и 10 милиарда евро.

България отбелязва негативен рекорд и по отношение на сенчестата икономика, заради която държавата губи годишно по около 1 милиард евро, пише още Йортел.

По-нататък авторката се спира на ниските заплати и пенсии в България. „При средна заплата от 500 евро на месец и разходи за живот, които се  доближават до западноевропейските, много българи едва свързват двата края. А повечето пенсионери са зависими от подкрепата на близките си“, посочва Йортел.

Германската журналистка се спира и на този проблем: изтичането на мозъци. „Емиграцията обезкървява България. Според данни на БАН, през следващите пет до десет години на 7-милионната страна ще ѝ липсват около 400 000 квалифицирани кадри“, посочва Йортел и преминава към инфраструктурните проблеми.

„През следващата година София ще получи 800 милиона евро от бюджета на ЕС за доизграждане на инфраструктурната мрежа на страната, по която има още много, много работа. Улиците в София например, с изключение на основните пътни артерии, са в ужасяващо състояние“, пише германската журналистка.

От разочарованието на българите ползи извличат най-вече дяснопопулистките формации, посочва по-нататък Барбара Йортел.

„Любима мишена на „Обединените патриоти“, които от изборите през март управляват заедно с ГЕРБ, са мигрантите и бежанците. (…) Нищо, че броят на търсещите закрила в България е спаднал драстично през 2017, а бежанските лагери са запълнени едва на 20 процента“, пише Йортел и цитира проучване, според което 84% от запитаните са на мнение, че на бежанците от Близкия изток трябва да бъде забранено да влизат в България.

По-нататък Йортел посочва, че десните популисти не си мерят думите и по адрес на турското малцинство в страната. В тази връзка журналистката припомня следното изказване на депутата Валентин Касабов: „Тези депесарски хлебарки да внимават, защото можем да ги смачкаме“.

Далеч от реалността

„На този фон човек неизменно се пита как ли ще протече първата половина на 2018 година, когато България ще поеме председателството на ЕС“, пише Йортел и добавя: „Доста странно звучат думите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, изречени на 8 ноември по време на среща с българския премиер Бойко Борисов. Тогава Юнкер каза, че Европа била част от ДНК-то на България. Още от първия си ден в ЕС България се държала като един от основателите на Съюза“.

„Подобна оценка е не само далеч от реалността, но е и контрапродуктивна, що се отнася до търсенето на решения за посочените проблеми на България. А това е крайно належащо, както се вижда и от доклада, изготвен от службата на Юнкер. В последния мониторингов доклад на ЕК за пореден път се изтъква, че напредъкът на България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност е крайно недостатъчен“, пише Барбара Йортел в кореспонденцията си от България.

БГ 2017: Протестъри вадят павета, според премиера, докато вицепремиерът открива тоалетна

24131726_10155991030669581_5362627974204166053_o-1-681x447

Протестъри вадят паветата от “Дондуков”, обявява премиерът. Вицепремиер открива тоалетна пред очите на формално частни и формално независими медии. Народът не става за чеп за зеле и е съставен от 80 % дебили – други две изказвания на политически лица от последните седмици. Но стабилност има. Както винаги.

Добре дошли в епохата на постпрехода, позната още като контрапреход. Това е, което имаме като Вожд, това е, което имаме като медии, това е, което имаме като свобода.

Докато българите чакахме да ни оправят, протестните гласове отново станаха дисиденти; гражданското общество се превърна в преследвано малцинство;

Защитихме границите си с конструкция, която бе унищожена след първото свлачище – но нея не наричаме “телена ограда”, а по думите на вицепремиера “обект от национално значение.”

Настана времето на оруелския Новоговор, в който корпулентните медии са честни, корумпираните политици са достойни, а зависимите лица са независими. И обратното.

Медиите ни се освободиха дотолкова, че вече свободно могат да служат на интересите на държавниците под носа на унесения народ. Политиците вече откровено се изказват за безсмислието на целия този народ – изборите са се завърнали към комфортната прегръдка на миналото, когато един друг лидер беше избиран демократично в продължение на 45 години.

Докато ние спахме, бяха превзети и последните останали медии, които можеха да достигнат до широката публика: след поемането на юздите на телевизия “Европа” от корпулентни лица, посочилите нейните реални собственици и интереси бяха окаляни от всички налични рупори. След свалянето на Люба Кулезич онези, които се осмелиха да протестират, бяха замервани с домати в щаба на BiT.

Колко струва българското обществено доволство? Една тоалетна в “Калотина”? Едно протекло метро, едни отсечени дървета и съсипана природа, едно наполовина съшито с бели конци НДК за едно също толкова ефимерно Европредседателство? Две магистрали за десет години?

Българската свобода се продава евтино. Душевно бедните могат да си я позволят, на корем – с бележка под линия: свободата продължава дотогава, докато се поддържа добре смазаната машина на партията.

Оттук нататък всеки глас на опозицията ще бъде наказван. Но засега спете спокойно: та какво е едно свалено предаване пред масовият руски феномен, в който журналисти умират от инфаркти или изчезват безследно (напълно случайно)?

Какво е една атака срещу “Капитал”, “Дневник” или върховенството на правото: нали не са ни спряли Wikipedia-та, както на турците?

Докато другите са преследвани можем да кротуваме. Премиерът ще превръща неудобните във врагове, а неговите мравки ще хапят и ще събират трохите от негово име. Държавата ще продължава да заплашва медии, да оказва натиск над съдии, да забравя за преподаватели, които са несъгласни с Новия Държавен Ред.

Уверявам ви, обаче, че вашето лично спокойствие и комфорт ще останат непокътнати. Та вие толкова добре умеете да свеждате главите си!