ARD: Григор е световен шампион

Победата на Григор Димитров среща широк отзвук не само в България – десетки чуждестранни медии коментират триумфа му в Лондон. Тук сме подбрали няколко цитата:

Григор Димитров

„Григор е световен шампион“, отбелязва сайтът на германската обществено-правна телевизия АРД и разказва как е протекъл вчерашният мач, в който Димитров победи белгиеца Гофен със 7:5, 4:6, 6:3. Това е най-големият успех в досегашната кариера на българския тенисист, когото наричат „любимец на публиката“, пише още изданието.

„Гофен реализира повече точки от начален удар, но и направи повече грешки от своя съперник“, коментира по-нататък сайтът на АРД и съобщава, че за победата си в Лондон българският тенисист получава общо 2,55 млн. долара. Списание „Шпигел“ говори за „дуел на аутсайдерите“, спечелен в крайна сметка от 26-годишния Григор Димитров – първия българин, триумфирал на финалите на лондонския турнир.

„Кралят от Лондон“

Швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ припомня, че Григор Димитров отдавна е смятан за голям талант в тениса и оценява вчерашния финал като много добър. Още по-добра била обаче драматургията на дуела: „Двамата финалисти водиха ожесточена битка за всяка точка. (…) Под възторжените овации на голямата българска общност в Лондон Димитров в крайна сметка спечели мача“, пише швейцарското издание и припомня останалите му успехи от началото на тази година.

„До вчерашния ден талантът на Димитров си оставаше в сянката на петимата големи лидери в тениса. Може бе тъкмо Лондон ще се окаже неговият голям пробив“, коментира „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Димитров по време на мача срещу ГофенПо време на мача срещу Гофен: Димитров в действие

„Аугсбургер Алгемайне Цайтунг“ нарича Григор Димитров „краля от Лондон“ и съобщава как българите са отпразнували победата на своя Гришо. Изданието отбелязва, че в родния град на тенисиста – Хасково – е имало големи и продължителни тържества.

Цитирани са възторжени заглавия от днешния български печат, както и поздравленията на президента Радев във Фейсбук.

„Със сърце, душа и много чар“

Сайтът tennis.net помества сякаш най-възторжените коментари за българския тенисист. „Григор най-сетне се изкачи там, където мнозина отдавна очакваха да го видят – почти на върха. И това не е случайност, а резултат от упорита работа“, четем в публикацията.

„Той често беше отписван, често му слагаха етикета „тенисист от изгубеното поколение“, но през тази година Григор показа, че може да постигне всичко“, пише изданието и характеризира Григор Димитров като „човек със сърце, душа и много чар“.

Advertisements

Русия се е запътила към Зимбабве

„Обикни ни чернички, защото белички всеки ще ни обикне.“ Ха, ха, ха, ха! — И туловището на генерала почна да се клати от смях.

„Мъртви души“, Гогол

Гримасите на настоящето са забавни, но сега усещането е, че следващият ни ориентир е Зимбабве. Не са Съединените щати, не е Европа. Свободно падане, за урок на непослушните, нагледна, удивителна ярост – където черните взеха всичко от белите, както червените в Русия преди век.

Всички в Русия – независимо дали са работници, домакини, гледат сериал или варят супа – всички се питат: Как е нашият Мугабе? В изгнание ли е, в оставка ли е, жив ли е?

След като почти стогодишният Роберт – безсмъртен и несменяем, на крачка от окончателното загробване на Зимбабве, вече ще се оттегля, то такива са и нашите перспективи след най-много трийсет години и ще трябва да се изнасят активите – не в САЩ, този път в Китай.

И ако, в края на краищата, този герой и баща на нацията вече е омръзнал на всички и военните са го отстранили, то може би и нашите внуци ще имат шанса да дочакат нови звуци и миризми, а защо не и имена.

Е, какво сега! Историите са огледални. След като на народа му е уютно с вожда, то сме се запътили към Зимбабве. Дори можем да видим някои добри страни на тази перспектива. Нормална страна, не по-лоша от други, по африканските стандарти е велика, във всичко тук личи Божията намеса, а властта е в здрава човеконенавистна ръка.

Има ли нужда от още доводи? Свещена лъжа е, че един е правилният път за всички. Макар безработните там да са четири пети от населението – че какво от това? Помислете. Работата вреди на нервите. Работа, казват, идва от думата „роб“.

Колко години работихме като негри, за да можем да полегнем под боабаба. Докато ние спим, съседите се страхуват от нас. Който ни събуди, бял ден няма да види. Но пък сме тъпкани с природни богатства. Имаме хром и никел, че и златни жили, а ако някой недоволства и мърмори, то той не е живял в Нигерия.

Ей, туземец! Весели се, пляскай с ръце, не се опитвай да се бориш. Вече бяхме и в Европа, и в Азия – но Азия е сложна. Време е да отидем и в Африка, другари, да усвоим бита на туземците. Който ни е обичал веднъж белички, нека да опита да ни обича и чернички. По това време бяхме богове, но само на богове се направихме.

Да, провалихме се и затова ни вълнува Мугабе. А по-добре ли е да ни вълнува Обама? Поне сме честни и обективни.

А след това вече ни чака Антарктида.

И там има полезни изкопаеми.

Коментарът на Дмитрий Биков е от „Новая газета„. Преводът е на Клуб Z.

Имаме копче, търси се балтон: Кой и защо иска спешно решение за АЕЦ Белене?

Как в БАН оцениха проекта „Белене“, без да са го виждали?
АЕЦ Белене

Снимка: © Sofia photo agency

Дали е правилно или не да се възложи на БАН да разработи енергийната стратегия на България и най-вече да обоснове необходимостта или ненужността от строителството на АЕЦ Белене – това е въпрос към БЕХ и Министерството на енергетиката. Отвън изглежда като купуване на индулгенция.

Дали е добре БАН да се използва за анализи и препоръки на българската икономика? Разбира се. Дали обаче такъв анализ за АЕЦ Белене би бил обективен? За анализ на икономиката на Балканите – да. Но за ядрена централа – не.

Никъде на земята не може да се каже колко ще струва един проект, каква ще е цената на продукта му, дали някой може да го финансира, ако не го познаваш. Ако нямаш никаква представа. Никаква.

Ако не знаеш нищо за него, е добре да започнеш доклада и представянето си с тези думи:

„Ние не познаваме проекта „Белене“. Ние никога не сме говорили с АЕЦ Козлодуй. Не сме разговаряли с нито един бивш или настоящ директор на АЕЦ Козлодуй. И не сме виждали строяща се ядрена централа“

Това би било коректно.

След това ще видим една дипломна работа. Защо дипломна – защото никога преди това не си правил подобно нещо, и по една или друга причина – основно за пари – си се съгласил.

Когато Обединените арабски емирства се решиха да работят по изграждане на ядрена мощност, те обявиха конкурс за такъв анализ, след това наеха и консултант за оценка на офертите, като вече са в средата на строителството.

България нае HSBC и май дори не прочете доклада им. Сега бе ред на БАН.

На представянето в Аулата на БАН никой не видя дори резюме на доклада от над 1000 страници. Не бе раздадено. Дори 2 страници за медиите не бяха дадени. Имаше устно изложение. Тоест – каквито и коментари да се направят, те са на основата на чутото и на краткото резюме на страницата на Министерството на енергетиката.

В този доклад има само една теза: дали сме вече 2.8 млрд. лева и сега трябва да оправдаем следващите 20-25 млрд. лева. Както се казва в поговорката – имаме копче, сега ни трябва балтон.

Но дали парите за консултации (200 млн. лева) и за площадка (1.4 млрд лева) са обосновани – това не трябва да се коментира. А защо БАН не направи анализ на тези разходи?

Според по-добри от мен експерти реалните разходи без оборудването би трябвало да се оценят на 300-500 млн. лева.

Защо БАН не попитаха има ли проект за АЕЦ Белене – и ако има нещо, което показва какво ще представлява „Белене“ – то дали е по добро от Козлодуй в момента? За да не ги затрудняваме – АЕЦ Козлодуй в момента и доста по-модерен от проекта „Белене“.

Неядрената част на „Белене“ е трагедия за 21 век.

Вече почти 40 години на специалистите от АЕЦ „Козлодуй“ е забранено да работят по нова ядрена мощност в Белене. Кой ли не друг, само не Козлодуй. Понеже у нас има хиляди други корифеи, които не са в Козлодуй. Или просто има други цели?

Какво ще се случи накрая? Без да сме 16-та република, ще имаме 100% ядрено гориво, 99% (може и 95%) газ оттам и ще сме поприключили със собствените въглища. Да живее СССР, а „Дондуков“ 1 ще се премести в Москва.

Има и още един интересен феномен.

Мълчанието на агнетата – така наречените прозападни „специалисти и депутати“ се скриха.

За да громят Запада са готови, но сега си мълчат. Всеки сам си решава. Това е още един пример за късогледство, дребен интерес и популярност.

За финансовия модел на БАН е просто несериозно да се говори. Те не познават обекта на модела – корвета ли е (и нейната цена тиха набъбна), Ф-16 ли е, мол ли е?

С такива модели трудно се справят големите световни компании в САЩ, Русия, Китай, Корея – техните нива на детайли са непостижими за хора, които сега навлизат в материята. Казвам го убедено, понеже познавам повечето от тези модели. Познавам ги, нямам претенции да съм ги правил, освен участие за някои случаи в сериозното и задълбоченото им обсъждане.

Финансовият модел за 7 блок на АЕЦ Козлодуй е на светлини години по-автентичен от този на Белене.

Но на заглавието:

Защо първо копчето и после балтона? Защо първо Белене и чак след това – енергийната стратегия? В нормалния свят е обратното. Защо се бърза с АЕЦ Белене?

Дали парламентът ще изслуша и други стратегии, преди да реши какво да прави? Или ще бърза да оправдае парите за препоръчани резултати?

Този текст не е против БАН. Не е против хора, които казваха, че не искат 7 блок на АЕЦ Козлодуй за $5.3 млрд, а искат Белене за 3.9 млрд. (1996 г.) – 6.9 млрд. (2010 г.) – 10.5 млрд. (2017 г., ако може).

Това си е тяхна съвест.

Много, много, много работа и то години е нужна, за да може един ядрен проект да е близо до проектната си цена. Засега такъв пример няма.

Този текст не е против нови ядрени мощности. Ядрената енергетика е не само бизнес, тя е национална сигурност и геополитика.

Имаме оборудване за около 1.2 млрд лева и площадка, която е 3 пъти по-скъпа от това, което представлява. Тоест – може да се изгубят не 2.8 млрд. лева, а около 500 млн. лева площадка. Какво е това спрямо КТБ и други енергийни мощности – въглища, вода, вятър, слънце?

И все пак е добре да се работи, за да има развитие на българската ядрена енергетика.

ЗА АВТОРА

Свилен Спасов е основател и председател на клуб „Отворено общество“ Варна от 1991 г. Член е на управителния съвет на Английско-българската търговска камара. От 2005 г. работи в областта на енергетиката като консултант. През 2010 г. сключва договор с Westinghouse във връзка с инвестиционните намерения на компанията за строителството на 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

„Белене“ пак възкръсва. Честито!

Как се случват нещата в България ли? Твърде често схемата изглежда така: безкрайно въртене в кръг, а накрая – връщане в изходната точка. Идеалният пример е АЕЦ „Белене“, пише Я. Бояджиев и обяснява кой ще плати сметката.

default

Казват, че тепърва ще провеждат „задълбочена дискусия, за да чуят всички аргументи“ и за да решат „бързо, но не прибързано“. Поредица от събития и факти обаче говорят, че всичко вече е решено: проектът АЕЦ „Белене“ се възобновява.

Разбира се, от това не следва непременно, че някога ще бъде построена електроцентрала. Но очевидно предстои отново да бъде пусната машината за производство на безсмислени публични разходи, които, естествено, за някои ще се явят приходи.

Лупинг в миналото

От година насам публиката бе системно подготвяна да преглътне този залък – с обясненията, че „на Дунава са изсипани и стоят 3 милиарда лева, които трябва да се оползотворят“; с твърденията, че има едва ли не опашка от инвеститори, желаещи да „приватизират проекта“; и с уверенията, че този път „държавата няма да дава нито лев“.

В схемата имаше обаче една голяма празнина – на защитниците на проекта им липсваха каквито и да било достоверни числа. За сметка на това всички независими оценки показваха, че централата е ненужна и икономически безсмислена.

Запълването на тази празнина бе възложено срещу 2 млн. лева на страдащата от перманентен финансов глад Българска академия на науките. Теоретично нейният анализ би трябвало да хвърли поглед в далечното бъдеще, като отчете настъпващите революционни промени в енергийните технологии и пазари.

Вместо това въпросният анализ се оказа гигантски лупинг в миналото, благодарение на който управляващите могат да прескочат 2012-та, да се отметнат от аргументите, с които тогава прекратиха проекта „Белене“, след което благополучно да кацнат в 2001-ва, когато той бе възобновен. При това със същите аргументи, опровергавани постоянно във времето.

Ясен БояджиевЯсен Бояджиев

Натаманяване в условия на секретност

Вероятно за по-сигурно докладът (1000 страници) е засекретен. Но и публикуваното му резюме (9 страници) казва достатъчно. От друга страна, развитието на събитията напоследък поражда силни съмнения, че в последния момент сметките са били натаманявани, така че до доведат до нужния извод.

Първо писането на доклада се проточи, а представянето му все се отлагаше. През това време енергийният министър взе да повтаря, че според него към 2030 година страната ще има нужда от нови енергийни мощности. После самият премиер без видим повод направи откритието, че „ако имаме газопроводи и нови (!!!) ядрени мощности, това най-много пази една държава – там война няма“.

Малко по-късно в медиите изтече вариант на доклада, в който се твърдеше, че при всички тествани над 90 комбинации проектът излиза финансово нежизнеспособен. Тоест, приходите от експлоатация няма как да върнат разходите. Тогава се чу, че докладът бил върнат за доработка и допълнителна оценка на пазарния риск. За да се стигне накрая до официалното представяне на „окончателния“ вариант, обобщен от министъра на енергетиката така: „От анализа на БАН стана ясно едно: най-добрият вариант е да се търсят възможности за реализацията на този проект. Всеки друг ход би бил неизгоден за държавата“.

През иглено ухо

Оказа се, че (явно при доработването) учените все пак са успели да открият вариант, при който проектът евентуално би бил финансово обоснован. Постижението им е забележително, само дето прилича повече на приказка, отколкото на икономически модел – нещо като да прокараш невидим конец през невидимо иглено ухо и после да започнеш да шиеш с него.

Този вариант се основава най-напред на прогнозата, че ще има ръст на потреблението на електрическа енергия, понеже ще има и ръст на икономиката. Тази прогноза обаче е твърде съмнителна, защото очевидно не взима предвид нарастващите технологични възможности за енергийна ефективност и не отчита световния и българския опит. А той показва, че връзката между енергийното потребление и икономическия растеж е по-сложна.

Така например при възобновяването на проекта през 2001 се твърдеше, че заради спирането на малките блокове в Козлодуй и очаквания икономически ръст, без нова АЕЦ България е заплашена от режим на тока още през 2010-2011. Както и че в целия регион се задава енергиен глад. Случи се по-скоро обратното. Вместо дефицити има излишъци. Оттогава българският БВП нарасна с една трета, а потреблението на електроенергия си остана същото.

Да продължим по-нататък. Според учените, за да се сбъдне изчисленият от тях „печеливш“ вариант, има две задължителни условия. Първото е „лесно“ – участие на българската държава, за което тя явно е готова. Второто условие е едновременно да се сбъднат няколко прогнози, свързани с: крайните разходи за изграждане на централата (не повече от 10,5 млрд. евро); съотношението между привлечените кредити и собствения капитал на инвеститора (поне 70:30); лихвата по кредитите (до 4,5%); и пазарната цена на тока (достатъчно висока, за да покрие разходите).

Проблемът е, че при всяко отклонение на който и да било от желаните параметри, сметката би пропаднала. И че освен това всяка от посочените прогнози поотделно е крайно пожелателна и нереалистична (което донякъде признават и авторите на доклада). Така че да се изпълни това условие би било истинско чудо.

Дребни неудобства

При това положение ще е чудо и друго: да се намерят нормални инвеститори и банки, които да отпуснат финансиране (особено при предвидените лихва и съотношение на капитала). Но това са дребни неудобства, за които вече явно е намерено решение – като няма „стратегически“ инвеститор, „Росатом“ е винаги готов. Още докато докладът на БАН се пишеше, българският премиер прие представители на руската държавна корпорация, а след това енергийният министър каза, че възможността „Росатом“ да бъде поканена като инвеститор не е изключена.

После в София дойде друг представител на корпорацията, за да обяви, че тя „е открита за възможността да участва във финансирането на АЕЦ „Белене““. И за да подхвърли като пример схемата на унгарската централа „Пакш-2“. Сега се оказва, че от БАН били проиграли и този модел, при който държавата осигурява само 20% от стойността на проекта, а останалите са заем от Русия. Резултатът щял да бъде „още по-голяма жизнеспособност на АЕЦ „Белене““. Освен това било добре производителят на оборудването да бъде и строител на централата – тоест, да си продължи оттам, където беше стигнал.

При това положение уверенията, че държавата повече няма да даде нито лев, а ще участва само с досегашните активи като апортна вноска, изглеждат като залъгалка, прикриваща прехвърлянето на бъдещите рискове и разходи върху данъкоплатците.

Залъгалка е и умилителното уверение, че около така очерталото се решение ще се търси консенсус в парламента. Защото предварително е ясно, че такъв (при това горещ) консенсус е налице между всички днешни парламентарни партии. Както и между съответните вечно гладни икономически лобита.

Така че, докато светът се е запътил с бързи крачки към бъдещето на новите енергийни технологии, България се кани да игнорира наличните по-евтини и ефективни алтернативи и след дълго въртене в кръг да се върне в изходната точка. За да възкреси 30-годишния проект за стара, скъпа, ненужна и руска централа. Разбира се, от това не следва непременно, че някога такава централа ще бъде построена. Но очевидно предстои отново да бъде пусната на високи обороти машината за производство на безсмислени публични разходи. Горивото, както се казва, от вас. Честито!

Гришо и Волгин. Два свята. Единият е излишен

Много рядко си позволявам чисто фенски текстове. Но този е такъв. Посветен е на Гришо, който мачка, цивилизационният избор, който всеки от нас трябва да направи, и едно европредседателство, защото вече нищо не може да се напише или каже, без то да бъде споменато. Та ето стандартните 21 точки:

1. Гришо мачка. Това е прекрасно. 🙂

2. На Волгин това не му харесва. Защото той явно иска да мачка надеждите и радостта.

3. Хората се радват, че Гришо мачка. Разбираемо.

4. На Волгин не му харесва, че хората се радват. Радостта дава надежда. Волгин мрази надеждата.

5. Хората знаят, че победите на Гришо няма да им оправят в директен план живота. Но им създават радост. Което е добро начало.

6. Победите на Гришо карат цял свят да чува името на България.

7. Думите на Волгин карат всички да говорят за Русия.

8. Гришо е символ на личния успех след много труд и години тренировки.

9. Волгин е символ на успех само ако хвалиш Татето на някой режим.

10. Гришо ни показва пътя към западната цивилизация. От нас си зависи дали ще го поемем.

11. Волгин ни дърпа към източните сатрапи. Където от нас нищо не зависи.

12. С действията си, усилията си, с победите си Гришо е прекрасен пример за младите.

13. С думите си Волгин е срам даже за старите.

14. Гришо ще остане в историята като първият българин, изкачил се на трето място в ранглистата на мъжкия тенис. Волгин ще остане в историята… Хахаха, шегувам се. Няма да остане в историята. 🙂

15. Гришо си изкарва парите с гореспоменатите победи, участия, къртовски труд, многобройни тренировки, всекидневна работа, жертвайки личния си живот.

16. Волгин си изкарва парите, като взема държавна заплата. Почти същото, ако БНТ пускаха репортажи на руски измамници за паметта на водата. Или ако БАН даваха пари на архаичен академик да търси летящи чинии. Ох, чакайте, то това си се случва…

17. Гришо е модел за подражание на децата. Той ги обучава, снима се с тях, дава автографи, насърчава ги за бъдещето им.

18. Волгин е несбъдната мечта на старите. Той ги лъже, че може да ги върне в миналото.

19. Гришо излъчва модерност, отдаденост, интелигентност, смирение, желание за честна победа.

20. Волгин излъчва неприязън към самия живот, към усмивките и радостта. И коментира тенис без даже да знае основните правила.

21. Ако Гришо обединява нацията, а Волгин е против това, то това не застрашава ли „стабилността“ и не е ли заплаха за европредседателството? И не трябва ли правителството най-сетне да изкорени и тази последна заплаха за нашето успешно европредседателство?

Та, както казах, текстът е абсолютно фенски. Ако случайно има някакво пристрастие, то е абсолютно случайно. И споменавам европредседателството, защото… Нямам идея защо, ама звучи модерно… Но всеки от нас може да се замисли в какъв свят иска да живее. Както е казал поетът: „Гришо и Волгин. Два свята. Единият е излишен.“ 🙂

Усмихнат ден! 🙂

#нитоденбез21точки
#мачкайГришо

Коментарът е от фейсбук профила на Любомир Аламанов.

Държавата мина в нелегалност

881264Управляващите масово крият информация, която представлява обществен интерес и по закон не може да е тайна

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА, СВЕТЛАНА ГЕОРГИЕВА

Доброто старо тоталитарно време се завръща. На принципа, че колкото по-малко знаят, толкова по-малко проблеми създават, избирателите биват държани в мрак и получават минимална информация за делата на управляващите.

Държавното управление почти изцяло мина в нелегалност. Крият се чувствителните новини и важните решения, а гражданите са заливани от пиар съобщения за несъществуващи успехи или за елементарни постижения, които влизат в задълженията на администрацията и нейните началници.

Най-голямото безобразие,

което даже и не можехме да си представим, че е възможно, е скриването на присъдите и на трите съдебни инстанции – уж за да не избягали престъпниците. Така Висшият съдебен съвет (ВСС) „следва линията на прозрачност“ – като зачерта с лека ръка публичността, която смятахме извоювана завинаги.

Комисията на съвета „Професионална квалификация и информационни технологии“ нареди на всички съдилища да преустановят публикуването в онлайн регистрите „на съдебни актове по наказателни дела – присъди, с които е наложено ефективно изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“.

Публикуването ще става едва след като присъдата влезе в сила и прокуратурата предприеме действия по привеждането й в изпълнение. Т.е. по всички дела, които се точат години наред, обществото няма да получава адекватна информация, за разлика от осъдените за престъпления, които ще бъдат информирани своевременно от адвокатите си.

С тези си действия съветът дописа недомислието от последните промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, който въведе ограничение само за окончателните присъди. Идеята на тази законодателна промяна е да се минимизира рискът от това престъпниците да изчезват след обявяването на окончателната им присъда.

Такива случаи има не един и два, избягалите престъпници са стотици. Но подобни мерки няма да ги предотвратят. Защото никой подсъдим не чака да разбере присъдата си от онлайн деловодствата.

Единственото, което ще постигне тази мярка, е да лиши обществото от достъп до информация и до това как държавата се бори с престъпността. След скандала, който избухна, комисията на ВСС все пак се поправи и прие, че тайна ще бъдат само окончателните присъди.

Като говорим за присъди, помните ли

скандалите около помилванията

по времето на мандата на президента Георги Първанов и вицето му Ангел Марин. Мандатът на Росен Плевнелиев и на вицето му Маргарита Попова успя да ги заличи. Още в началото на вицепрезидентската си кариера Попова даде заявка, че това правомощие вече ще се упражнява на светло и по ясни критерии и правила. Бяха огласени и членовете на комисията по помилванията, за които до тогава президентството отказваше информация.

Дали заради прокурорското си минало, или имайки едно наум от безобразията от предишния мандат, но Попова раздаваше твърде пестеливо държавната милост. За 10 години Марин помилва над 500 души, но това го разбрахме впоследствие и с голямо закъснение. В близо 50 от случаите това е станало въпреки отрицателното становище на помощната комисия по помилванията.

Попова е помилвала 28 души, като 25 от тях са били по предложение на комисията, двама по нейно лично решение и един по решение на Плевнелиев. Румен Радев и Илияна Йотова дадоха заявка, че ще следват линията на прозрачност. Но комисията по помилванията от 1 ноември реално не може да заседава, защото няма кворум.

Временната парламентарна комисия, която се занимаваше с помилванията по времето на Марин, предлагаше Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража да бъде променен така, че да бъдат отстранени пропуските в уредбата – например да се създаде регламент за правата и отговорностите на длъжностните лица от изпълнителната власт, които дават справки и становища на комисията за помилванията.

Имаше и предложение на законово ниво да се създаде механизъм за огласяване на указите на президента за помилване. Пет години по-късно нищо от това не е направено.

Безобразията не свършват дотук. И другите две власти станаха специалисти да засекретяват работата си, която трябва да се случва пред очите на данъкоплатците.

Примерите тук са безбройни и скандални. Най-възмутителният е

внасянето и приемането на закони без обществено обсъждане

Последните промени в екозакона, в Закона за съдебната власт и в Административнопроцесуалния кодекс бяха гласувани по този начин. Изключителна рядкост е проект на депутати да бъде публикуван за обсъждане. Правят се и други номера – например законопроектът за водите беше обсъден, съгласуван с ЕС, а накрая в парламента беше внесен съвсем друг текст.

Дори парламентът, който по презумпция трябва да е най-публичното място в държавата и в него да се дебатират всички важни въпроси на управлението, свикна да закрива и засекретява и комисии, и пленарни заседания. Вътрешната комисия съществува в секретност от години. Енергийната комисия и тя взе да нищи държавни тайни напоследък.

Главният прокурор Сотир Цацаров, който според тълкуванието на Конституционния съд не дължи обяснения за работата си на парламента, беше поканен в комисията срещу сивата икономика, а заседанието беше закрито, защото щяло да става дума за данъчни документи.

Самите данъчни също не са еталон за публичност – седмици наред се правят, че не са им зададени публично въпроси от Съюза на съдиите, Висшия адвокатски съвет и журналисти имало ли е предложение да се правят данъчни проверки за назидание на съдии и адвокати, които не държат правителствената линия по делата за затворените заведения по Черноморието миналото лято.

Правителството също не пада по-долу. Любимият му похват е да не качва на страницата си докладите и отчетите си. Например докладът за това как върви внедряването на електронното управление беше предоставен на журналистите само чрез „извадки“ от него, за да не излезело, че е много критичен.

Липсват декларациите за конфликт на интереси на министрите

Беше засекретено дори постановление за заплатите на НСО. Защо?

Министерският съвет крие даже кои са съветниците на министрите, а някои министерства – на отбраната, на социалните грижи, на здравеопазването и на образованието, си позволиха да поискат въпроси по Закона за достъп до обществена информация, за да кажат бройката и евентуално имената.

Отделните министерства са много изобретателни в това отношение. Тайна е броят на повтарящите ученици, тайна е успеваемостта на инвитро клиниките с държавни пари, тайна са дълговете на държавните дружества и издължаването на държавата към тях. Скоро ще стане секретно и кои са членовете на правителството…
––––––

Достъп или скриване на информация?

Институциите се научиха да злоупотребяват със Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) , като настояват журналистите да искат по този ред данни, които са длъжни да публикуват сами. Около 70% от делата за достъп до информация, заведени от репортери, се печелят в съда.

Законът за достъп до информация ЗДОИ реално капсулира администрацията. Всекидневие са безобразията за най-елементарен въпрос да се иска изпращане на писмени въпроси, а най-често репортерите биват принуждавани да подават бланки по ЗДОИ и да чакат поне две седмици да получат отговор. Вече е невъзможно да се вземе интервю без посредничеството на пресцентър, а нерядко служителите във въпросния пресцентър отговарят вместо питания и настояват да прочетат и редактират интервюто, преди да бъде публикувано.

Според Гергана Жулева, ръководител на Програма „Достъп до информация“, за информация, която представлява или би представлявала обществен интерес, не е необходимо да се подават заявления. Тя трябва да бъде съобщавана, публикувана, включително и в интернет страниците на администрацията.

Администрацията обаче масово не е наясно с тези постановки на закона. От комисията за конфискация например последно поискаха въпросите на „Сега“ за изхарченото за делото за конфискация на Цветан Василев да бъдат пратени по ЗДОИ. След това отказаха да предоставят информация, защото тя била служебна и търговска тайна. И сега казусът виси в съда.

Интересен беше сблъсъкът с Висшия съдебен съвет и по темата със статута на Делян Пеевски. Наложи се „Сега“ да води съдебна битка, за да получи отговори от съвета за времето, когато Пеевски беше следовател. Така дойде и отговорът, че Пеевски никога не е атестиран като следовател, нито е имал статут на несменяемост, т.е. можел е да бъде освободен от следствието по всяко време.

ВСС отказа да предостави информацията, позовавайки се на несъгласието на Пеевски. От ВСС не отговарят на въпросите на „Сега“ по колко и кои разследвания е работил Пеевски. Питането е препратено до директора на националното следствие. Отговорът на този въпрос вече беше ясен – след дело, водено от в. „Капитал“, прокуратурата призна, че Пеевски не е работил по нито едно досъдебно производство или следствена поръчка.

Случка по ЗДОИ имахме и с МВР отпреди години – при търсене на информация за разкритите отвличания от МВР препратиха заявлението към ДАНС, защото при тях нямало информация. От ДАНС го върнаха пак към МВР, защото и те нямали информация. Накрая МВР отказа да я предостави. Направи го часове преди да тръгне делото срещу отказа и 6 месеца след подаването на заявлението за получаването на данните.

Макар и формално да има говорители и пресцентър, прокуратурата говори само по темите, по които й изнася. Когато пък по ЗДОИ бъде питана за конкретно дело, дежурният отговор е, че това е „следствена тайна“. От прокуратурата отказаха дори да предоставят списък с имената на прокурорските помощници, които работят в институцията. „Сега“ ги получи след спечелена съдебна битка на две инстанции.

Георги Колев, досегашният председател на Върховния административен съд, написа вътрешни правила за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове на сайта на съда. Група журналисти заведе дело срещу това, но две инстанции – административният съд в София, а после и самият ВАС прекратиха делото, като отказаха да се занимават с него.

Преди година от Министерството на регионалното развитие и благоустройството не благоволиха 2 седмици да отговорят на въпроси, свързани с имението „Саръгьол“, за което държавата спечели съдебната битка със Симеон Сакскобургготски. Въпросите бяха свързани с това дали държавата вече е във владение на имота. От министерството благоволиха да отговорят едва когато получиха въпросите по Закона за достъп до информация.

Според институциите тайна са:

– ефективните присъди;

– отчетът за изпълнението на мерките за борба с бюрокрацията;

– броят на повтарящите ученици;

– резултатите от извънредните матури;

– имената на съветниците в редица министерства;

– успеваемостта на инвитро клиниките за опити, платени от държавата;

– докладите на комисиите на Столичния общински съвет;

– декларациите за конфликт на интереси на министрите;

– документите по делата във Върховния административен съд;

– имената на помилваните;

– изхарченото по производството по конфискация на Цветан Василев.

Комисия във ВСС, ръководена от бившата прокурорка Калина Чапкънова, направи още по-сериозна кашата, забъркана от парламента с публичността на съдебните актове.

Снимка: Юлиян Савчев
 Комисия във ВСС, ръководена от бившата прокурорка Калина Чапкънова, направи още по-сериозна кашата, забъркана от парламента с публичността на съдебните актове.
Снимка: Архив на „Сега“

70% от делата за достъп до информация, които журналистите завеждат, се печелят от тях в съда. Но резултатът идва след 1-2 години

След дъжд – качулка, след смърт – мерки

Защото у нас е така…

Катастрофа в Ловешко

Снимка: © Стопкадър (Нова телевизия)

3 катастрофи, 11 загинали и 20 ранени за едно денонощие, в един и същи пътен участък. 20 километра делят Български извор и Микре – добре познат участък на всички, които пътуват между София и Варна по т. нар. Северен път.

Темата „смърт на пътя“ бързо привлича зрителския интерес, тъй като е лесно да се поставиш на мястото на жертвите. Всеки от нас пътува и няма гаранция кого ще срещне на пътя, дори и да се смята за опитен шофьор. Търсят се виновни, задават се въпроси, а властта обещава, че „ще се вземат мерки“.

Не е трудно човек да разбере, че нещо не е наред в този участък от Републикански път I-4 (или европейски E772, ако предпочитате).

Шофьорите вероятно имат вина за инцидентите, като това ще бъде изяснено от експертизите. Но същите тези шофьори – опитни или не, безразсъдни или внимателни, пътуват из цялата страна, пътуват и в чужбина, но подобни неща не се случват навсякъде. Въпросът е защо?

Участъкът е част от непостроената магистрала „Хемус“, която някой ден, на теория, ще свързва София със Северното Черноморие. Автомагистралата вече е „пълнолетна“ – първата отсечка от нея е открита през 1999 г.

18 години по-късно „Хемус“ е далеч от завършване, а връзката между два от най-големите градове у нас – София и Варна, се осъществява по път с едва две ленти – по една във всяка посока.

Кръстовището за село Микре фигурира в документацията на Областната дирекция на МВР като едно от местата, където се извършва наблюдение и контрол с камера. Камерите имат възпиращ ефект или поне така беше до началото на юли 2017 г.

Властимащите обаче решиха, че събирането на пари от актове за превишена скорост е по-важно, както и че няма смисъл да подсказват на шофьорите къде трябва да намалят скоростта.

Така предупредителните знаци за камери бяха демонтирани, а  ограничението от 60 км/ч по I-4 в района на Микре остана на съвестта на всеки отделен шофьор.

Сигурно доста глоби са събрани, но дали са по-ценни от човешкия живот?

Липсата на този знак не е единственият проблем. Ако сте карали скоро из България, сигурно сте забелязали колко нелогична е маркировката на места и как в участъци с нулева видимост по някаква причина изпреварването е разрешено и обратно.

След години инциденти в района на Кресна, държавата най-после съзря, че табелата „Участък с повишена концентрация на ПТП“ не върши работа и непрекъснатата линия, забраняваща изпреварването, беше удебелена и подчертана със сигнално червена маркировка.

Това ли е обаче единственото опасно място в България?

С едва двете си ленти I-4 може да бъде засрамен от много „селски“ пътища из страната. Тесният път съвсем логично изнервя шофьорите, които смятат, че щом бързат, имат основание да пренебрегнат непрекъснатата  разделителна линия, която забранява изпреварването, и да се вмъкнат в насрещното.

Няма какво да ги спре – нищо освен ивица боя по асфалта не разделя двете ленти. Няма мантинела, няма бетонови блокчета, няма нищо, въпреки че всички знаят, че там е опасно. Една бяла линия, а отвъд нея – смърт.

Заблудата, че сме добри шофьори, е това, което ни убива по пътищата. Но и държавата. Същата държава, на която й беше много важно да изхарчи милиард за саниране, но някак не може да събере воля и да се погрижи за живота на хората.

Магистралите са хубаво нещо, но и те не са универсален лек.

Инциденти стават и по тях, когато липсва шофьорска съвест и се предприемат излишни рискове. Други, с пъти по-евтини и бързи за осъществяване мерки могат да направят най-критичните участъци по-безопасни.

Дори те да бъдат предприети обаче, това отново става след трагедията. Както ремонтът на друг смъртоносен път у нас – Пловдив-Асеновград, започна едва тази година, вероятно след като се събраха достатъчно трупове, че да осъзнае властта, че не може да се разчита на шофьорите да се опазят сами.

Както стана и с тунелите у нас, проверките в които започнаха едва след инцидента във „Витиня“ и смъртта на една жена.

Защото у нас е така. След дъжд качулка, след смърт – мерки.