Русия се е запътила към Зимбабве

„Обикни ни чернички, защото белички всеки ще ни обикне.“ Ха, ха, ха, ха! — И туловището на генерала почна да се клати от смях.

„Мъртви души“, Гогол

Гримасите на настоящето са забавни, но сега усещането е, че следващият ни ориентир е Зимбабве. Не са Съединените щати, не е Европа. Свободно падане, за урок на непослушните, нагледна, удивителна ярост – където черните взеха всичко от белите, както червените в Русия преди век.

Всички в Русия – независимо дали са работници, домакини, гледат сериал или варят супа – всички се питат: Как е нашият Мугабе? В изгнание ли е, в оставка ли е, жив ли е?

След като почти стогодишният Роберт – безсмъртен и несменяем, на крачка от окончателното загробване на Зимбабве, вече ще се оттегля, то такива са и нашите перспективи след най-много трийсет години и ще трябва да се изнасят активите – не в САЩ, този път в Китай.

И ако, в края на краищата, този герой и баща на нацията вече е омръзнал на всички и военните са го отстранили, то може би и нашите внуци ще имат шанса да дочакат нови звуци и миризми, а защо не и имена.

Е, какво сега! Историите са огледални. След като на народа му е уютно с вожда, то сме се запътили към Зимбабве. Дори можем да видим някои добри страни на тази перспектива. Нормална страна, не по-лоша от други, по африканските стандарти е велика, във всичко тук личи Божията намеса, а властта е в здрава човеконенавистна ръка.

Има ли нужда от още доводи? Свещена лъжа е, че един е правилният път за всички. Макар безработните там да са четири пети от населението – че какво от това? Помислете. Работата вреди на нервите. Работа, казват, идва от думата „роб“.

Колко години работихме като негри, за да можем да полегнем под боабаба. Докато ние спим, съседите се страхуват от нас. Който ни събуди, бял ден няма да види. Но пък сме тъпкани с природни богатства. Имаме хром и никел, че и златни жили, а ако някой недоволства и мърмори, то той не е живял в Нигерия.

Ей, туземец! Весели се, пляскай с ръце, не се опитвай да се бориш. Вече бяхме и в Европа, и в Азия – но Азия е сложна. Време е да отидем и в Африка, другари, да усвоим бита на туземците. Който ни е обичал веднъж белички, нека да опита да ни обича и чернички. По това време бяхме богове, но само на богове се направихме.

Да, провалихме се и затова ни вълнува Мугабе. А по-добре ли е да ни вълнува Обама? Поне сме честни и обективни.

А след това вече ни чака Антарктида.

И там има полезни изкопаеми.

Коментарът на Дмитрий Биков е от „Новая газета„. Преводът е на Клуб Z.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s