Писва ми от това без/физ/културие

opening-of-the-wall-681x426
Колеги журналисти, вземете се в ръце. Утре ще бъде късно…
Журналистка ветеран: Вера Илийна
Ветеран съм от първия редовен випуск по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“- 1952-1957 г. С възхита и днес си спомням за моите преподаватели: акад. Владимир Георгиев, акад. Владимир Топенчаров, Георги Боршуков…
И с основание си задавам въпроса (като журналист това беше любимата ми „територия“), ако бяха живи, каква ли оценка биха поставили на преобладаващата част млади журналисти днес, които срамежливо и плахо питат представителите на съвременния ни политически „елит“ по най-парливите и злободневни  проблеми на деня?
Но не за това седнах зад лаптопа. Писна ми да слушам и гледам по различните медии крамоли, хамалски изрази, заплахи за съдебни разправи!… Липсват ми т. нар. културтрегери.
И с тъга се връщам в спомените си, когато работех в редакцията на в. Литературен фронт. Когато в стаята имаше три бюра, едно от които заемаше поетът Димитър Василев, по чийто стихове и днес се пеят хитове. На бюрата ни не се мъдреха компютри.
А да не отварям дума за диктофони или други записващи улеснения. Така имах удоволствието да се запозная с певицата Йорданка Христова.Чест гост ни беше подпийналият талантлив художник Генко Генков. Приемах  с възхита визитите на младия в онези години – бъдещ класик на съвременната живопис, скромния и свитичък в поведението и изказа си в онези години Тома Трифоновски.
Бяха приятели с поета и при една от визитите си бе му донесъл две големи картини – голо тяло на жена и момиче. И  те,  както по-сетне щях да разбера, бяха в любимия му преобладаващ червен цвят.
Споменах „голо“ и с мъка ще споделя моята тревога за ужасяващата липса на „голата“ истина  в много от журналистическите писания по медиите и печата. Не убягва от полезрението ми и липсата на „пълните членове, запетайките и т.н., но това – не сега.
Не се притеснявам да отбележа,че в онези години на страниците на вестника ни  често намираха място разкази и разговори за едни от най-ярките представители на науката и КУЛТУРАТА…
Не, съвсем не мисля, че и тогава не е имало подобни просташки случаи   и изцепки, че не сме се съобразявали с някои общо приети партийни и журналистически  „норми“. Имаше ги. Но никак не бяха малко и обгрижването, грижите и вниманието, уважителното ни отношение към творците на науката (днешните „феодални старци“), към светилата на културата, които твърде рядко стоят пред взора на днешната журналистика.
Нека ми прости забързаният читател, че му губя времето с моите старчески спомени в тази предълга „увертюра“,  преди да си изкажа болката…
При това изобилие от медии съм принудена често да сменям „каналите“. Къде не харесвам индийския сериал, другаде повторението на риалити шоу, а, чакай, чакай – турски сериал – те поне притъпяват малко напрежението от току-що изригнала поредна заплаха към журналист от еди- коя си телевизия,че…   Сещате се, нали?
Най-често обаче се „сблъсквам с експерти“, които бистрят политически и държавни неуредици и проблеми, като зорко следят откъде духа вятъра. Да не би да настъпят нечий интереси и да „потурчат“ своите.
В тези ситуации предпочитам отново да „превключа“, защото ми писва да слушам лицемери и безгръбначни подмазвачи, пелтечещи журналисти или фъфлещи социолози и политолози. НАГАЖДАЧИ,   които коленопреклонно ще се вслушат в категоричния господарски съвет на любимия лидер…
А КАКЪВ БЕШЕ ТОЙ?
Мисля, че … Да, вдигат се лозунги да бъдем толерантни, да не попържаме омраза и раздори! Но ОНЗИ, ОНАЗИ, дето такова… ще ги осъдя, за да … за да запомнят с кого си имат вземане-даване.
Това към сутринта. Довечера ще видим!!!
А НА МЕН МИ ПИСВА ОТ ТАКОВА ПОВСЕМЕСТНО БЕЗКУЛТУРИЕ!…
Ей, ВИЕ, колеги журналисти, ВЗЕМЕТЕ СЕ В РЪЦЕ! УТРЕ ЩЕ Е МНОГО, МНОГО КЪСНО.
ДЕМОКРАЦИЯТА ИМА НУЖДА И ОТ ВАС!
За мен, журналиста от „Запаса“, вече няма „трибуна“…
Щях да пропусна шанса си да се кача на „последния вагон“, за да задам риторично болезнения си въпрос на медийните „машинисти“ и на лидерите от политическия „елит“: Ако поставите на везната на голата истина интелекта, кръгозора на културните интереси и политико-обществените знания на т.нар. „елит“ и на представители те на българската журналистика, накъде би се люшнала тя?
Убедена съм, че нито акад. Владимир Георгиев, нито акад. Владимир Топенчаров ще поставят ОЦЕНКА ПОВЕЧЕ ОТ 3.50 – 4.00.
Не завиждам на тази демокрация, която ще процъвтява в атмосферата на такова БЕЗ/ФИЗ/КУЛТУРИЕ!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s