Никой няма да оправи България вместо нас

България е невидима и това е основният ѝ проблем. Какви ли не древности и кирилици мобилизираме, само и само да си придадем реалност, но нещо все не става! Сега обаче това може да се промени, пише Ивайло Дичев.

Bulgarien Symbolbild EU-Ratspräsidentschaft (BGNES)

Сред най-мъчителните ми преживявания в училище бяха часовете, посветени на Априлското въстание. В тях ни караха да се гордеем с това колко хора били изклани от османците и как това разчувствало Великите сили. Не са ли се били геройски нашите, какво все тия страдания – възмущаваше се детинският ми патриотизъм, за нас ли сме го правили или за някаква публика?

Вярно, че след събитията нашите емисари са ходили по Европа да обясняват колко сме кротки и как са ни клали безпричинно, за да издействат подкрепа на зараждащата се българска държава – такава е била политиката. Но и до днес из подбалканските исторически възстановки ще чуете поставен дикторски глас, който обяснява, че целта на въстанието да привлече вниманието на света е било постигнато. Т.е. горди сме, че сме били забелязани.

Сега всички ще вперят поглед в нас

Досещате се, че ще говоря за председателството – един вид Шипченска епопея на българската свяст. Всички ще вперят поглед в нас, покачени на „този връх висок е“ и значи трябва спешно да докажем, че съществуваме. Да оправим плочките, да насадим посред декември теменужки.

За жалост няма национален разказ, няма сериозна стратегия за измислянето му. Представяме се основно в Балкантуристския жанр на туристическа дестинация. Културната програма е на принципа по малко от всичко. За малките ракии не знам какво решиха – 50 или 20 грама. Много зрители забелязаха, че рекламният клип е подвеждащ, защото дивата природа днес е враг на местните общности, а безлюдни плажове има само през зимата.

Сюжетът накратко гласи: елате тук, ще забиете хубаво маце. Значи туристът-младеж среща прекрасна девойка, с която се разхождат из (почти несъществуващата вече) дива природа, хвалят (отдавна изчезналото) българско гостоприемство и преминават през списък (вероятно заложени по проект) клишета на българската идентичност: от кирилицата и обратните знаци с глава за „да“ и „не“, до последното, дошло от Силвестър Сталоун, за бързия ни интернет.

Не искам да влизам в жанра „анализ на рекламни продукти“, любим на българския потребител – ако рекламата работи, значи е добра, а това ще покаже кривата на „продажбите“. Въпросът е в това как искаме да ни признаят чужденците: като модерни хора или като нестинари, кукери, коняри; на една серия от снимки даже имаше лешояди, които развеселиха Фейсбук. Съществуваме значи не защото правим нещо, а защото имаме различни етнографски и природни особености. Начело на туземците – мъдра и стабилна власт, верен съюзник на ЕНП.

Ще си позволя един критичен пример. Балканската тема уж беше изведена като приоритет на нашето председателство, а не я виждам никъде в рекламната стратегия – не виждам албанци и сърби, турски гювеч и румънска мамалига, артисти от Белград и Скопие. Искаме да интегрираме региона в ЕС, а се боим да го представим през неговото културно единство. Е, сещате се защо.

Но сцената на председателството няма да послужи само за реклама на властта. С началото му вече се активизираха протестните действия на гражданите: демонстрации за опазването на Пирин, протести в БАН и СУ, където едните окачиха черни знамена, другите заплашиха, че ще опаковат по христо-явашевски сградата на Ректората в черно.

Офшорната фирма на концесионера още не се е разкрила, но част от исканите милиони на академичните институции бяха получени. Готвят се и протести за подкрепа на Истанбулската конвенция, вот на недоверие от опозицията, про- и анти-фашистки маршове около ген. Луков, „пушене“ на полицаи, пресконференция на притиснати от властта издатели… Всеки провал на властта – като например серията от убийства – тези дни ще отеква много по-силно.

Както каза политологът Първан Симеонов, гражданите у нас имат повече доверие на Европа, отколкото на собствената си държава. Те очевидно вярват, че ако види мъките ни тук, Европа ще се разчувства и – както навремето Дядо Иван – ще скокне да ни помогне. Но когато видят, че Юнкер се прегръща с Борисов сякаш всичко е наред, изпадат в черна депресия и се затварят в интернетстките си ехо-стаи.

Разбира се, че Съюзът насочва процесите в България, без него работата щеше да е съвсем зле; но да очакваме той да накаже лошите е митология. Даже еврофондовете на Унгария няма как да спре, камо ли да разследва мошеническите нашенски медии.

Основният ни проблем

И все пак: сцената на председателството ще изиграе важна роля за разбуждането на българското гражданско общество. Защото основният ни проблем е, че сме невидими. Какви ли не гордости, древности и кирилици мобилизираме, само и само да си придадем реалност, но нещо все не става!

Спомнете си комунизма. Защо в България почти нямаше дисиденти, а в Полша членовете на „Солидарност“ удариха десетте милиона? Защото Полша още от 19-ти век е в центъра на европейското внимание, борбите ѝ са известни на всички, интелигенцията ѝ говори и пише в световните медии, самият папа, поляк по произход, отиде там и целуна бетонната писта на летище „Варшава“. В първия момент, в който погледите на „големите“ се обърнаха към България, гражданите започнаха да се събуждат.

Спомнете си как закуската на Митеран активизира Клуба за гласност и преустройство. Или пък как Световният екологичен форум в София роди акциите на Екогласност. Така ще е и сега: напливът на камери и микрофони ще активизира процесите в обществото.

Не, не става дума за пряка намеса на някакви велики сили в нашите дела, а за глобалния поглед, който дава кураж на гражданите – внушава усещането, че някой ги вижда, че някой помни усилията им. Но да си оправим държавата остава наша работа.

Advertisements

One thought on “Никой няма да оправи България вместо нас

  1. Струва ми се, че силно надценяваме рутинната процедура на смяната на страната, председателстваща ЕС. Първо – това не е признание. И по-нататък – да сте забелязали с нещо да се е повишил нашият интерес към Естония, която приключи със своето председателство?

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s