Как Делян Пеевски уби „Булгартабак“ за шест години

Холдингът, който беше приватизиран през 2011 г., днес е с продадени марки, софийският завод не работи, този в Плевен е почти без служители, а в Благоевград 60% са напуснали

Държавата пак направи подарък на холдинга - със закон ускори съкращенията.

Бизнесите, които се основават на човешките пороци, трудно умират. При хазарта е математически ясно, че банката винаги печели, но и сектори като алкохола и цигарите въпреки държавните кампании против употребата им и високото облагане процъфтяват.

На този фон, изглежда, е нужен особен бизнес талант да убиеш „Булгартабак холдинг“ само за шест години. Някогашният държавен цигарен монопол беше приватизиран през 2011 г., все още като пазарен лидер, от тогавашния тандем Цветан Василев – Делян Пеевски.

Три години по-късно при развода им той остана под контрола на депутата от ДПС, който за кратко имаше и официален миноритарен дял. А още три години по-късно марките са продадени все още като пазарни лидери, а фабриките са почти затворени.

Преди Коледа останалите близо 400 служители на „Благоевград БТ“ бяха подканени от работодателя си да напуснат по негова вина и да получат обезщетение. От тях 240 души са се съгласили. тютюневата фабрика в село Ясен – „Плевен БТ“, от началото на януари е само с 12 души персонал. Софийската фабрика не работи от миналата година и в момента теренът й се превръща в имотен проект.

Намаление на персонала няма само във фабриката за производство на опаковки и филтри „Юрий Гагарин“, която има и други клиенти извън „Булгарбатак“. В самата централа на цигарения холдинг по данни на „Капитал“ работят около 20 души. Равносметката след шест години управление в стил „Пеевски“ е почти аналогична с нарязване на скрап.

Въпреки цялата помощ на държавата

За такъв срив може да има някакво обяснение само при война, бедствие или ако държавата водеше война с компанията. Но ситуацията съвсем не беше такава. Пазарът на цигари в страната за 3.6 млрд. лв. е растящ през цялата криза, а бизнесът на „Булгарбатак“ беше периодично напомпван със специални закони, акцизни ставки по поръчка и кредити от Българската банка за развитие.

Комисията за защита на конкуренцията си затваряше очите за лупингите около собствеността на компанията, Комисията за финансов надзор не санкционираше хроничното неразкриване на информация и множеството нарушения спрямо миноритарните акционери, а прокуратурата и службите за сигурност останаха глухи за непрекъснатите протести на Турция през последните години за това, че марките на „Булгартабак“ са най-контрабандираните цигари в страната и с тях се финансира тероризъм.

Списъкът е безкраен. Например Агенцията за приватизация не поглежда към видимо неизпълнения ангажимент в договора за запазване на дейността на фабриките, който е 10 години. Вместо това институционалната енергия е насочена към пренаписване на закони, за да бъдат преразглеждани сделки от епохата на масовата приватизация преди 20 години, за които е изтекъл давностният срок.

През миналата година „Булгартабак“ получи и още един законодателен подарък, за който досегашни работници твърдят, че е написан предимно за да обслужи по-бързото им съкращаване. Става въпрос за преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, в който специално беше включен членът за освобождаване по вина на работодателя.

Според този текст, ако се съгласиш да напуснеш срещу обезщетение до края на 2017 г., ще получиш между четири и 10 заплати, а ако го направиш след този период – ще можеш да получиш само четири минимални заплати. Благодарение на този лост около Коледа „Булгартабак“ почти окончателно се изпразни от съдържание заради почти пълната липса на работници.

От социалното министерство и НОИ, които са авторите на поправката в Кодекса за социално осигуряване, отбелязват, че промените като принцип са в сила от 2002 г. и последната има прецизиращ характер. В текста са добавени и случаите на освобождаване на държавни служители, което вероятно би разтоварило бюджета от изплащане на обезщетения при оптимизиране на администрацията.

„Промените имат прецизиращ характер, тъй като прекратяването на правоотношенията на тези основания е при предложено от работодателя/органа по назначаването обезщетение, което е прието от осигуреното лице. Тоест в тези случаи също се касае за прекратяване на правоотношението със съгласието на лицето, каквато е общата хипотеза на разпоредбата по съответния член“, отбелязват от социалното министерство. Оттам допълват, че текстовете са гледани от надзорния съвет на НОИ, тристранния съвет, правителството и депутатите.

Какво получи Пеевски

„Булгартабак“ беше приватизиран през 2011 г., без да е ясно кой стои зад купувача BT Invest, който плати 100 млн. евро, като в същото време кешовите наличности на холдинга бяха 114 млн. лв. Компанията имаше закупени нови машини и резервни части за производството и имаше на склад много суровина. Имаше около 35% пазарен дял и продажбите за 367 млн. лв.

С изключение на БСП, които посочиха ясно, че реалният купувач е тандемът Цветан Василев – Делян Пеевски, всички останали политически сили начело с управляващите ГЕРБ повтаряха мантрата, че държавният интерес е защитен, независимо от неясния купувач и липсата на гаранции за бъдещето на холдинга.

След фалита на КТБ „Булгартабак“ получи кредити от държавната Българска банка за развитие, която по правило би трябвало да подпомага малки и средни компании. Дъщерните дружества също са ползвали заеми. Същевременно обаче при всички трансформации в холдинга е трудно да се проследи финансовият ефект за дружеството или за собственика му.

В него непрозрачно и при неясни цени влизат цели дружества като „Техномаркет“ и излизат имоти. Извън холдинга беше изградена компания за дистрибуция, която за неясна сума влезе в пределите му и после излезе като част от сделката с BAT. С институционална подкрепа се създаде и верига за търговия на дребно.

Години на контрабум

През следващите години ръстът в приходите на „Булгартабак“ беше впечатляващ – през 2014 г. например те достигнаха 510 млн. лв., като в отчетите тогава се споменаваше, че около 85% от тях са от продажби в Близкия изток. В същото време компанията беше дежурно споменавана като производител на най-контрабандираните марки цигари в Турция, които влизат през Иракски Кюрдистан и по този начин финансират кюрдските сепаратисти.

В същото време от приватизацията до момента пазарният дял на цигарения холдинг в България започна постепенно да се стопява, въпреки че компанията продължи да бъде пазарен лидер, и се сви до 25.8% през 2017 г. Още през 2011 г. Victory, най-продаваната марка на „Булгартабак“ в България, загуби лидерското си място в конкуренция с гръцката Karelia и не успя да си го върне, като през 2017 г. вече падна на трето място след Marlboro.

Всичко това се случи въпреки цялостното преобръщане на акцизната скала от ГЕРБ, за да могат цигарите на „Булгартабак“ да получат приятелски акциз през 2016 г. и да се преборят с чуждестранните концерни. Сегашните управляващи направиха и още една скъпа услуга на местните производители – така и не въведоха броячи за произведени цигари във фабриките.

„Освен липсата на контрол и явната помощ от финансовото министерство и парламента за „Булгартабак“ не съществуваха нито Комисията за защита на конкуренцията, нито Комисията за финансов надзор, нито какъвто и да било сериозен държавен контрол. Можем само да си спомним случаите, в които КЗК е разрешавала промяна в офшорното дружество собственик на собственика на „Булгартабак“, без да се интересува кой е реалният собственик и в максимално кратки срокове, как Министерството на икономиката не ги е глобявало за неразрешени реклами, как Комисията за финансов надзор не наложи санкции за нарушаване на интересите на акционерите или когато го направи, съдът отмени решението й“, припомня представител на чуждестранна цигарена компания.

Началото на края

Въпреки всичко това през април 2016 г. цигарената фабрика на „Булгартабак“ в София беше затворена, а над 400 души от персонала – освободени. В същото време приходите на плевенската фабрика, която подготвя тютюни за производството, спаднаха наполовина. През 2017 г. „Булгартабак“ без решение на общото събрание продаде най-ценния си актив – търговските марки, на British American Tobacco за сума, по-голяма от цената, на която холдингът беше приватизиран.

Според минималните подробности от договора, които бяха оповестени, ВАТ е сключил договор за производство на ишлеме на купените марки в „Благоевград БТ“ за до две години, т.е. най-късно до април 2019 г. От българския офис на цигарения концерн отбелязаха, че ВАТ е определила „Булгартабак“ да произвежда придобитите марки за период до две години и засега няма промяна в това отношение.
От ВАТ отбелязаха, че не са запознати какъв процент от работещите са ангажирани в производството на тютюневи изделия по договора с тях. В същото време обаче от началото на тази година във фабриката в Благоевград работят под 200 души по данни на синдикатите. ВАТ пък има достатъчно мощности в региона, където да произвежда марките.

Масовите съкращения по вина на работодателя не доведоха до протести на освободените служители или до безпокойство на местните власти в Благоевград и Плевен заради съкращенията на толкова много хора. И въпреки че очевидно причината за стопяването на холдинга може да е само мениджърски решения или грешки, досега за всяко поредно рязане бяха сочени с пръст други виновници.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s