De Profundis: Идеята на поредния 3 март – не България в Евразия, а Евразия насред Европа

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/

Айде да идва вече тоя пусти 3 март, че с нашата къса памет ще вземем съвсем да го забравим и да пропуснем честванията покрай продажбата на разните ЧЕЗ-ове, Гинки и други трънки и глогинки, нароили се през последните дни в българското публично пространство.

Таман се бяхме хубавичко фокусирали върху нашия си български национален празник, чиито дневен ред, както си му е ред, ни се спуска директно от руския посланик Макаров и събитията ни поднесоха нов национален пълник, препълнен с нови национални въпроси.

КОЙ всъщност ми купи ЧЕЗ-а например беше доста актуално питане в суматохата отначало. Чешките медии обаче скоро предадоха четата, като без бой признаха наличието руска връзка в покупката. Така стана ясно, че всъщност съвсем СВОЙ го купи, не Гинка.

Разликата между КОЙ и СВОЙ, разбира се, е доста тънка, често незначителна, но за нея ще говорим друг път, ако изобщо има смисъл. Или ако скоро и нас не ни купи някой от двамата.  Де късмет, де!

Но моят призив е да не забравяме наближаващия 3 март, граждани! Не бива лесно да забравяме този празник на българската колонизация от Русия, щото така рискуваме тя пак лесно да ни колонизира.

Някой ден, разбира се, не сега, както им се иска на мнозина. А не сега, защото от известно време насам ние, българите, сме по-полезни на Кремъл под формата на европейци и дори натовци – колкото и да не ви се вярва.

Дрън-дрън ярина са приказките на Лавров, Дугин и други руски титанични мислители, че всички православни народи  по света трябва да си стоят под крилото на най-великата православна Матушка, а онези, които не са там, са предатели и трябва бързо да се върнат обратно.

Това те не го мислят, това е димна завеса, от онези, които умните сепии пускат, за да объркат глупавите си жертви. Нали знаете – както в природата, така и в политиката, най-лесната и удобна жертва е обърканата жертва.

Та и с българския народ така. Шашкат го руските му господари, като от една страна го критикуват остро, че по собствено желание станал член на ЕС и НАТО и така предал изконната руско-българска братска дружба.

От друга страна обаче го натискат да си стои в ЕС и НАТО, за да може пълноценно да изпълнява мисията си на руски троянски кон там. Да прокарва – доколкото може, но дългосрочно – руските интереси вътре. Да получава и предава където трябва информация от първа ръка, вероятно. Да внася в демокрацията смут и да сее в Запада разкол в руска полза. Да получава и поделя с пъргави и икономически осъзнати руски мужици колкото може по-тлъсти парчета от европейските фондове.

Изобщо – ред по-едри или по-дребни задачи може да решава руската колония България, докато се прави на примерен европеец и послушен натовец.

А представете си какво ще настане, ако ние се откажем от възложената ни мисия и по повод някой следващ 3 март вземем, та се върнем – изцяло и открито – под крилото на Матушка Рус. Ами тогава Кремъл ще трябва да ни храни, облича и дундурка, не само защото ние не можем сами, ами и за да не се бунтуваме, че никой не ни помага, както сме свикнали.

Ще трябва да ни въоръжава и да ни пази със свои средства, тъй като ние пари немаме, а НАТО пак ще ни е враг. Ще трябва Кремъл да ни изкупува всичките скъпи домати, за да не го замерят българските фермери с домати. И прочие.

Разбирате ли сега какъв е номерът на рускинята – хем да сме техни верни хора, хем те да нямат никаква грижа за нас, но ние да имаме за тях.

Това е точка на сблъсък. Не знам защо досега ние, българите, не сме се осъзнали, а продължаваме да се глезим с пропагандно натрапената ни братска връзка. Така, де, поне доколкото познавам нашата народопсихология, българинът не харесва безочливо да бъде експлоатиран, а винаги предпочита обратното – той да измъква колкото може повече от околните, докато сам дава колкото може по-малко. Най-добре – хич.

Осъзнайте се, бе, граждани – пак идва 3 март, време е!

Ето защо грешат, много грешат, онези национално-отговорни, патриотични и открито путинофилски български лица и организации, които настояват за колкото може по-бързо отдалечаване на страната ни от Запада и връщането ѝ в руското лоно.

Такива са например голяма част от хорицата, образували в потайна доба и неизвестно на какъв принцип тъй наречения „Национален комитет за отбелязване юбилея от руско-турската освободителна война и възстановяването на българската държавност”.

Какъв ти тук „юбилей”, след като юбилей означава отбелязване на 50-годишнина, ни повече, ни по-малко? Защо трябва да отбелязваме годишнина от поредната руско-турска война? Какво „освобождава” руският император, като тръгва на тази война? И ако например по една случайност руснаците бяха превзели Истанбул, щяха ли да обявят освобождението на Византийската империя?

В крайна сметка – за какво възстановяване на българската държавност говорим, като след руско-турската война преди 140 години България става просто в една окупирана от Русия територия?.

Няма да изреждам имената на основните типове от тай наречения Национален комитет, вие добре ги познавате, защото те са на всяка манджа – мерудия, колчем стане дума да се обича Русия, руската култура, руската душа, руските пари, руските запои, руските самолети МИГ-29, руския автомат „Калашников”, руската баня и особеностите на руския секс. Но не са прави тези хора.

Те затова и нищо свястно не измислиха като програма, де. Поканиха например лично Владимир Путин за патрон на тържествата по случай 3 март с великия аргумент, че той вече 10 години не е идвал тук – затъжил се за красотите на България, един вид. Ами то и американски президент не е идвал вече повече от 10 години, ама това никой не го прави на въпрос…

На всичкото отгоре, нали мозъкът на нашите мислители е като орехче – не съобразиха те, че Путин ще бъде по това време в предизборна кампания. И сега уж ще го заместват със самия патриарх Кирил начело на руската делегация – ама и децата у нас знаят, че един генерал от КГБ не прави дори половин император от КГБ, така че замяната не е равностойна.

На да не ги мислим умниците от Националния комитет, те по един или друг начин ще си получат заслуженото…..искам да кажа – парите, ордените или на когото каквото е обещано.

На техния глупав фон обаче изпитвам искрено възхищение от позицията на БСП. Оказа се, че БСП наистина си остава най-умната и принципна българска организация, която последователно и самоотвержено изпълнява спуснатите по руска линия задачи. Говоря за изключително интелигентната декларация по повод 3 март, обсъждана на техния последен пленум, както съобщи faktor.bg.

В нея, наред с традиционните глупости за празника и братската руско-българска дружба, нашите европейски леви заковават въпроса ребром: „БСП настоява Министерския съвет да изготви поетапен план за пълна отмяна на санкциите, наложени от ЕС на Русия и това да се превърне в акцент на българското евро-председателство”.

Да-а, понякога този подход – да хванеш бика за рогата, много помага. Друг път обаче – не толкова. Особено ако по грешка го хванеш за топките, както в случая. Щото тогава лошият бик се извръща с кръвясали очи да види кой идиот му причинява това…..

С тази декларация за пореден път БСП се държи по крехък международен въпрос като слон в стъкларски магазин. Набрали инерция покрай безцеремонното отхвърляне на Истанбулската конвенция и смелата защита на незащитимия Народен съд, те атакуват сега и общата европейска политика за санкции срещу Русия.

Браво на тях, точно в десетката на описаното вече кремълско желание за правилно развитие на българо-руските отношения – не да връщаме ние България в Евразия, а да помогнем Евразия да се настани насред Европа.

Умни хоро са това българските социалисти, граждани! А ако дори от време на време пък използваха ума си в полза на България, не на Русия, щяха успешно да ни управляват не само през последните 74, но и през бъдещите 740 години.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Фасадата на фасадната демокрация пак падна

Йордан Цалов, Терминал 3

Преди месец зам.-председателят на Комисията по външни работи на Сената в САЩ Бен Кардин публикува доклад, в който се посочи следното:

„Никъде руското господство не е по-видно, отколкото в енергетиката. България е почти напълно зависима от руския петрол и природен газ – 90% от вноса на природен газ на България е от Русия и страната напълно зависи от Москва за доставки на ядрено гориво за нейните два реактора, които генерират 35% от електричеството в страната.“

И събитията, развили се след публикуването на този доклад, доказаха правотата на тезата му. България не просто е зависима от руските интереси, но, изглежда, единствената реална причина за политическа нестабилност в страната са  енергетиката и интересите на Русия в нея.

Отново се заговори за падане на правителството, отново има разнобой в коалицията, отново агентът Ахмед Доган се включи в политическия дискурс.

Като изключим няколко кризи като въпроса за закупуването на военна техника и в частност изтребители, основният голям проблем на българското правителство е именно в този сектор. Не само на това и не само сега – от първия кабинет на Борисов, паднал формално заради цената на тока, но в действителност поради спирането на двата мегапроекта – „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, през монтирането и демонтирането на кабинета „Орешарски“ с едничката цел да ги поднови и с всички съпътстващи катаклизми, които бяха породени и пряко следствие от окончателното им спиране.

От есента на 2017 г. започнаха разместванията в енергетиката, а с тях и осезаемата криза на коалицията „Борисов 3.0“. От скандалите с Делян Добрев, през възраждането на „Белене“ до настоящата ситуация със сделката за ЧЕЗ. И във всички тези скандали има един общ знаменател – руските енергийни интереси.

Да погледнем развоя от последните дни:

1) „Сламен човек“ закупи пазарния дял на електроразпределителната компания ЧЕЗ, като от вестник, близък на чешкия премиер Андрей Бабиш, стана ясно, че властите в Прага са знаели кои интереси стоят зад Гинка Върбакова. Част от тях се оказаха на руски олигарх от грузински произход и руска банка. 

2) Незабавно след анонса за сделката контролираният директно от Русия Волен Сидеров  поиска отстраняването на депутата от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев. 

Срещу Делян Добрев бе проведена кампания и миналата година, която завърши с подаването на оставката му и дълъг конституционен казус дали може да остане депутат в парламента. Остава неизвестен въпросът на кого е неудобен Делян Добрев, но в интервю за „Терминал 3“ бизнесменът Иво Прокопиев заяви в края на 2017 г.:

„Делян Добрев е един от последните останали лидери в ГЕРБ, който е професионално подготвен и има визия за развитие на България, в частност енергетиката.

Тази визия за съжаление не съвпада с интересите на руското енергийно лоби.“

Изглежда, Сидеров е пуснат като предупреждение, че коалицията може да се разпадне, ако не бъдат удовлетворени интересите на Кремъл.

3) В същото време премиерът Борисов даде нова идея за развитието на АЕЦ „Белене“.

До този момент правителството чрез енергийния министър Теменужка Петкова се застъпваше за изграждането на атомната централа с частен инвеститор, като единствено „Росатом“ проявяваше интерес. Но в понеделник Борисов, след като поиска и получи оставката на Теменужка Петкова заради познанството й с Гинка Върбакова, която си купи ЧЕЗ – предложи АЕЦ „Белене“ да бъде изграден от Европейската комисия и/или с помощта на съседните държави на България.

Такава идея до този момент не е била обсъждана, но светкавично след оповестяването на сделката с ЧЕЗ звучи сякаш като негласна заплаха, че може да бъде елиминирана нуждата от руско участие в АЕЦ „Белене“. 

4) За кулминация имахме извънредно събрание на ДПС, свикано от Ахмед Доган. 

Агентът на ДС само преди месеци в новогодишното си обръщение обяви как не е моментът да се говори за предсрочни избори, но заплаши, че може да свали правителството за месеци. Сега партията смени своя тон и заяви, че започва подготовка за управлението на страната. Но не и за предсрочни избори… Морфичен дисонанс.

5) В същото време виждаме как българският премиер, осъзнал мащабите на кризата, се опитва да се разграничи от скандалните събития.

Той обяви, че това е опит да бъде свален от власт. 

„Това е планирана операция срещу правителството. Целта е да внуши, че ние стоим зад тази сделка! Аз съм щял да купувам ЧЕЗ?! На мен ли ще продадат тия, дето искат пак да ме свалят от власт?“

След това затвърди и казаното от чешката преса, като цитира информация лично от премиера Андрей Бабиш:

„Като разгледах изпратеното от премиера на Чехия, виждам руско-грузински офшорки, руски банки, български, и то от тези, които и преди по някаква причина са имали проблеми.“

Изведнъж оставката на Теменужка Петкова бе замразена. И то именно след застъпване за нея от „Обединените (руски) патриоти“.

„Днес, като разговарях с Валери Симеонов, Волен Сидеров и Красимир Каракачанов и те казаха, че не е нужно, не е правилно да й се взима оставката, преди да проверим всичко, което е станало“, заяви премиерът.

Само ден по-рано той поиска и незабавно прие оставката на Петкова, след като стана ясно, че тя е близка с официалния купувач Гинка Върбакова.

Скандалът постигна ефект, познат ни от назначението на Пеевски за шеф на ДАНС – фасадата на фасадната демокрация падна. Овладяването на държавата, безсилието на институциите, мълчанието на прокуратурата и безпардонното прокарване на неизвестни интереси, което свидетелства за трайно сливане на интереси власт, пари, влияние – отново взе връх. 

По отношение на случката с ЧЕЗ „избухването“ на премиера не даде отговори, а постави още въпроси – от това кой наистина стои зад сделката и дали това са само руски олигарси и банки, през това кой в българското правителство е знаел за случилото се, до това къде са и на кого реално служат българските служби.

Къде е главният прокурор и ще предприеме  ли той, който увещава Европейската комисия, че България постига отличи резултати в борбата с корупцията, нещо – какво и кога?

Но ако в конкретната случка има неясноти, то общата картина за пореден път се потвърждава.

Управляващата коалиция „Борисов 3.0“ имаше един-единствен период на стабилност – в своето начало, когато трябваше да избере следващия състав на Висшия съдебен съвет (който от своя страна ще избере и бъдещия главен прокурор).

Оттогава то е пленено от една-единствена опасност, която реално го клати, формулирана от простичкия въпрос: Kакво се случва в енергетиката?

Не е само „Гинка“

Пресният случай с анонимната милионерка Гинка Върбакова отново ни напомни, че от матрицата няма изход. Днес България е в плен на „офшорната бурка“ и могъщи бизнес интереси, които монополизират страната.

Има едни такива сайънс фикшън сюжети, където около теб се разхождат досущ реални хора, само че някои от тях се оказват роботи. За да ги различиш, трябва да откриеш примерно миниатюрен контакт за зареждане на тила. По-опитният зрител се усъмнява още от прекалено безпогрешното им поведение, овладения тон, липсата на всякакви по-дълбоки емоции извън зададената програма.

Всъщност основното занимание на медийните анализатори е такова: наблюдавайки поредния „сериал“, да коментират в реално време: „Този май не е истински, зад него стои онзи, а зад онзи пък – еди-кой си“. Публичният живот се слива с конспиративните сюжети: нищо не е каквото изглежда и дори най-незначителните факти са част от голямата логическа верига.

Разбирате защо публиката загуби вкус към собствено политическата проблематика, защо скандалите се оттичат в медийната канализация и вече няма ляво, няма дясно; просто разконспирирането на маските стана толкова интересно, че другото бледнее.

Непрестанна подозрителност

Забележителното е, че тук не става дума просто за някаква национална параноя; самата реалност е построена така, че да ни държи в непрекъснато състояние на подозрителност. Вземете пресния случай с г-жа Гинка Върбакова. Тя каза, че притежава 100 милиона лева, около 120 милиона би следвало да извади от джоба си утре, за да привлече заеми за финансиране на проект за 600 милиона (20%), което значи че притежава още повече.

Това за България е сериозно богатство – оказва се обаче, че ние не знаем нищо за нея. Тя не е в класациите на някакъв български „Форбс“, не я интервюират иначе жадните за разкошен живот жълти медии. Върбакова се оказва един анонимен мултимилионер – малко като Корейко от „Златния телец“, който води живот на скромен съветски труженик.

Можем само да гадаем кой стои зад сделката за ЧЕЗ – дали Христо Ковачки, Делян Пеевски, руско-грузинска офшорка, самият Бойко Борисов… Съвсем скоро национал-популистите прокараха безумния си закон за бурките с аргумента, че хората у нас трябвало да ходят с открито лице. Съгласен! Не ги смущава обаче това, че не 20 обидени жени от Пазарджик, а най-богатите българи крият лицата си.

Подобен номер ни бе изигран с ТЕЦ Варна, преди това с Булгартабак; не разбрахме и кой точно стои зад ликвидацията на неудобната за властта телевизия BiT. Професионално лице под наем на име Георгиус от Кипър ще застроява Пирин – ако рече да съсипва природата, ще хванем на босия опинците, както вече сме правили. Самият премиер заяви, че зад него вероятно стои Цеко Минев, въпросният бизнесмен обаче отрече – и юридическият съспенс беше отложен за следващата серия.

Най-вбесяващото във всичко това е твърдението, че всичко е законно – например законно е някакви хора да крият лицата си зад офшорки. С ушите си чух как г-н Симеонов (приватизирал патриотичната идея) каза, че в тях няма нищо лошо, това се правело „за да се икономисат данъци“. Дали го пише в тефтерчето на Левски, не помня. Офшорната идея обаче не просто удря в сърцето на националния ни интерес – тя превръща в маскарад самото ни публично пространство.

А кой знае защо кръстоносците от похода срещу либерализма днес обичат да пропускат тази най-уродлива негова рожба. Е да, по-лесно е да громиш бежанци или пък интерсексуални хора, отколкото могъщи бизнес интереси, които монополизират държавата.

Самата тайна, с която е обвеяно богатството през последните десетилетия, подкопава същината на демокрацията. Защо трябва да се знае, че аз съм явен собственик на апартамента си и професията ми да е ясна за всички, а онзи, от когото зависят хиляди българи, да се крие? Разбирам полицията да пази в тайна какъв откуп са платили родителите за отвлечено дете, но какво има за криене в една голяма сделка, в това коя точно банка ще я финансира или откъде си спечелил парите си?

В чужбина непрекъснато чета за това колко пари са платили за каква компания, в гордата ни татковина обаче все опираме до търговска тайна, преминаваща в омерта. Обяснението, че бизнесменът се страхува от лоши хора, които ще научат колко е богат и ще го шантажират, ни взима за балъци. Защото престъпниците едва ли чакат да се информират от телевизията.

Управляващите са емигрирали от нашия свят

Работата е в това, че онези, които всъщност ни управляват, са емигрирали от света ни. Парите им – заровени по острови на съкровищата, децата – в Швейцария, телата – в затворени комплекси. С нас взаимодействат сурогатите, направлявани дистанционно. И това – на фона на една симулирана от медиите действителност, в която сякаш се водят дебати по важни теми, например колко часа да се учи Вазов в 11 клас. Неслучайно въпросът #КОЙ не слиза от социалните мрежи вече пет години: зад него се крие ужасът от внезапното усещане за загуба на реалност.

Класическият капиталист е в центъра на публичността – с каретата си, с цилиндъра, с благотворителните балове. Пак го мразят, но поне е там, част от общността, която експлоатира, част е от нея. Новата технология на господство се състои в това, че повелителите на капитала все по-често просто отсъстват. Събират се някъде в тесни кръгове, управляват дистанционно, замитат следите си.

Нали си го представяте: вместо да протестират за по-големи заплати, работниците първо трябва да се помъчат да разберат кой точно трябва да им плати тези заплати. И всичко е законно, защото тъкмо такива закони сме позволили да се приемат. Ако пък кажете: дай да променим тия пусти закони и да забраним офшорките, ще кажат – да ама това ще съсипе бизнеса, защото ще ни отнеме конкурентно предимство. Молчать, не рассуждать!

Проф. Ивайло Дичев

Моделът на „офшорната бурка“ 

Лично мен ме е страх, че ако не намерим разумно решение, за да върнем физически управниците с открити лица между нас, нещата ще се променят по катастрофален начин. Но поне ще се съгласите, че моделът на „офшорната бурка“ неусетно се разпространи върху цялата ни публичност.

Кой ще ти повярва днес, че един журналист може да говори неща, които не му диктуват в слушалката? Че НПО-активистът може да се ангажира с каузи, не защото му плащат? Всички са под подозрение до второ нареждане – и онези, които заграбват държавата, и онези които ги разобличават. Роботите са между нас!

Ако се замислите, ще разберете защо вече десетилетия не правим нищо, за да открием лицата. Ако повярваме, че светът по определение е един голям заговор, няма да ни идва на ум да им пречим. Дето се казва, те дори имат интерес да ни пробутват от време на време един сюжет тип „Гинка“, за да ни припомнят, че от матрицата няма изход.

ПП: След като написах този текст, г-н Борисов направи поредния си медиен маньовър: Белене да станел общобалкански проект. Едни ще определят идеята като интересна, други ще се възмутят, трети ще търсят кой стои зад идеята и зад идеята-за-идеята. А що се отнася до историята с ЧЕЗ – както пееха Ролинг стоунс –  „Кой чете вчерашни вестници?“…

България – добре дошли в рая на оШфорките*

Защо Гинка Върбакова да не просперира? Тя просто следва „българската мечта“. За нея не се иска труд или талант. Просто връзки с правилните хора

Юлиана Бончева, Сега

Сделката между голямата чешка компания ЧЕЗ и скромната милионерка от Пазарджик Гинка Върбакова разтресе държавата по осма степен по скалата на Рихтер. Президентът Румен Радев очерта мащабите на скандала безпощадно ясно: „Явно става въпрос за схема за скрито придобиване, въпросът е кой и защо крие своите намерения“.

Гинка Върбакова от Пазарджик сигурно е единственият собственик на фотоволтаици в света, комуто е хрумнало, че може да притежава и управлява електроенергийна мрежа. То е като

рибка бананка да погълне кит

Трайчо Трайков, бивш министър на енергетиката, използва друго сравнение – да дадеш на петокласник да управлява самолет. В КЕВР обаче не са притеснени, че Върбакова ще пилотира електроразпределението на Западна България. Законът не им позволявал да се произнасят за смяната на собствеността, обясниха комисарите, като припомниха, че по подобен начин Е.ОН е продал активите си в Източна България на „Енерго-Про“. Само дето „Енерго-Про“ е от ранга на CEZ и Е.ОН, има достатъчно опит в бизнеса и финансирането бе прозрачно.

Което не може да се каже за Върбакова, въпреки че пред камери и микрофони тя не пропуска да изтъкне, че се занимава с енергетика от почти 10 години и че върти бизнес за 100 млн. лева. Браво за тези постижения, но 6 фотоволтаични централки с обща мощност 23 мегавата не са впечатляваща референция за фирма, която иска да купи и управлява електромрежата на 40% от територията на България ведно със столицата.

Да не говорим, че дамата показа странна неосведоменост по въпроса какво точно купува и какво точно залага – в едното си интервю говори за акциите на българското поделение на ЧЕЗ, в другото за акциите на нейната фирма. Затова не е случайно, че всички коментатори на сделката са единодушни – милионерката от Пазарджик е само лицето на истинския купувач,

мозъкът и мускулите са скрити зад кадър

Цената на неприключилата сделка още е тайна, но неофициално се говори за 320 или 370 млн. евро. Това са много пари. Дори голяма компания трудно би си осигурила финансиране от такъв мащаб, а Върбакова е дребен играч. Тя обаче е успяла и е готова да се нагърби с над 600 млн. лева заеми, за да придобие акциите на чешката ЧЕЗ в България. Отделно бизнес фурията от Пазарджик се кани да изкупи и дяловете на дребните акционери в дружествата, с които се разделят чехите. Сред тях са например фондове на пенсионните компании „Доверие“, „Алианц“, „ДСК Родина“ и много др. За целта на Върбакова ще й трябват още доста пари.

И точно при парите започва голямата бъркотия. Според дамата е осигурено финансиране от голяма международна банка, но на този етап не може да съобщи име. Издаваният от чешкия премиер Андрей Бабиш вестник „Лидове новини“ обаче изброи три банки, две от които със сигурност са български – ББР, ПИБ и „Уникредит“.

„Уникредит“ отказа коментар, но ПИБ и ББР отрекоха. ББР даже се обиди, че я спрягат като кредитор, и напомни заплашително, че законът преследва разпространяването на неверни данни за банки. Странна реакция – всяка банка би се гордяла да финансира или гарантира заем за придобиването или развитието на национално важна стратегическа инфраструктура, каквито са мрежите за пренос и разпределението на електроенергия. А държавната ББР се засегна…

Говорителката на ЧЕЗ обаче потвърди, че има писмо за намерения от тази банка. Повтори го и премиерът Бойко Борисов, като се позова на документи, изпратени от чешкия му колега. От думите му става ясно, че има подобен документ и от ПИБ. Затова той ще сезира БНБ да направи проверка кой – крив, кой – прав.

Така въпросът какви сили и капитали стоят зад Върбакова стана още по-интересен. Дамата се кълне, че оШфорки (точен цитат) в сделката няма. Точно обратното твърди „Лидове новини“, според който руско-грузински милиардер осигурява по-голямата част от парите. Същото се твърди и в документите, изпратени от Бабиш на Борисов. Кой лъже?

Но защо се дивим на Гинкиния успех?

В България отдавна е практика фирми еднодневки и с неясни капитали с лекота да купуват ключови предприятия – под носа или със съдействието на управляващите. Всеки знае, че офшорките са предпочитани в два случая – за пестене на данъци и за скриване на реалните собственици. Във втория случай вместо офшорка може да бъде използвано подставено лице.

България обаче повече от десет години е сред страните с най-ниски данъци в Европа, че и в света. Очевидно не данъчното бреме, а желанието за анонимност е основна причина за използването на офшорки и подставени лица. По едно време епидемията от офшорки стана толкова голяма, че двама славни депутати от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев написаха цял Закон за ограничаване на ролята на офшорките в икономиката, медиите, спорта и прочее.

Той, разбира се, бе зле написан и още по-зле редактиран и мнозина предупредиха, че е чиста бутафория. И фактите са налице – след приемането на ограничаващия закон употребата на офшорки у нас превзе нови висоти. Истината е, че и 5% да станат подоходните данъци у нас, определени бизнес обръчи пак ще се крият зад офшорки, фирми еднодневки и подставени лица. Защото иначе трябва да обяснят как стават все по-богати и откъде са им парите. Ако някой ги попита, де. Защото определени персони очевидно не бодат очите на компетентните органи въпреки корпулентните си фигури.

Всъщност самият Пеевски не се свени да използва офшорки в бизнеса си. Той например придоби акции в някои от най-апетитните предприятия като „Булгартабак“, „Техномаркет“ и др. точно чрез офшорки. През 2014 г. например кабинетът на Бойко Борисов допусна продажбата на „Булгартабак холдинг“ на някакво си „БТ инвест“, австрийско дружество, зад което стоят мистични персони и капитали.

Дружеството, което години наред ДПС яростно бранеше да не попадне в частни ръце и отхвърляше всеки реномиран кандидат, защото ще остави без препитание електората му. Накрая обаче тактично си замълча, когато правителството на Борисов продаде „Булгартабак“ на неизвестна фирма за смешна сума. Може би, защото холдингът попадна в „правилните“ ръце?

Банкерът Цветан Василев се кълне, че зад кадър стои и фондация с участието на Ирена Кръстева, майката на Пеевски, но дирите се губят нейде в Люксембург, където фирмената тайна е по-недостъпна от компютрите на НАСА. За кратко в холдинга се появи като непряк акционер и Делян Пеевски, имаше и дубайска офшорка. А холдингът бе бавно разпродаден, фабриките му – една по една затворени.

Само преди дни един от най-ценните активи на „Булгартабак“- фабриката за цигарени филтри и опаковки „Юрий Гагарин“, се озова в ръцете на арабска офшорка – Quarta LLC, базирана в едно от емирствата, родена през ноември 2017 г. и представлявана от пакистанеца Ризван Анвар Абаши. Кой е фактическият собственик на Quarta, не е ясно.

Как се докарахме дотук?

От скандал на скандал и с постепенно притъпяване на обществената чувствителност. При тройната коалиция например усилено се пробутваше концесия на магистрала „Тракия“. Без конкурсна процедура магистралата трябваше да бъде харизана на консорциум с участието на български и португалски фирми. Усилено се говореше, че всъщност зад сделката стоят хора от правителството на Симеон Сакскобургготски.

Заради огромната обществена съпротива договор не бе подписан. Но това е една от малкото победи на гражданския глас. Той се оказа слаб и безпомощен пред следващи мегасделки и суперскандали.

През 2004 г. кабинетът „Сакскобургготски“ продаде БТК на виенската офшорка „Вива Венчърс“ – фирма, създадена месеци по-рано именно с цел да влезе като акционер в телекома. Зад „Вива Венчърс“ не стоеше стратегически инвеститор, а някакъв американски фонд, който скоро се оттегли. После БТК многократно смени акционерите си, стана арена на сблъсък между бившите съдружници Делян Пеевски и Цветан Василев, а в Лондон продължават да текат съдебни дела между задгранични фирми, претендиращи да са нейни собственици.

А помните ли как енергийният бос Христо Ковачки пазаруваше ключови предприятия на килограм, като използваше за целта наперени девойки и новородени фирми. Години наред скромно обясняваше, че не е купувач, а само консултира приватизационните сделки. После консултантът прехвърляше активите в ръцете на сейшелски и други офшорки. Държавата не бе и не е притеснена, че с въглищни мини и тецове се разпореждат незнайни собственици.

И собственикът на „Юлен“ панически бяга от известност. Години наред ни пробутваха на преден план някакъв кипърец Георгиус Георгиу, който уж инвестирал в ски зоната в Банско, обаче тв разследване го освети като безработен социално слаб островитянин.

Представител на „Юлен“ най-сетне призна, че Георгиус е собственик само номинално, на хартия, а Борисов внесе известна яснота по въпроса, като рече, че „всички знаят, че е Цеко Минев“. После се поправи, че ако не е Цеко, то е някой, който е близък до него. От Първа инвестиционна банка отрекоха официално Цеко Минев – той е основен акционер в ПИБ, да е собственик на „Юлен“. Сега знаем, че собственикът на „Юлен“ е от орбитата на Минев, но

пак не знаем кой е той

През 2016 г. трима младежи на по 20 години без никакъв бизнес опит пожелаха дипломатическия клуб в „Бояна“. Сегашният министър на икономиката Емил Караниколов като шеф на Агенцията за приватизация изпълни задачата и триото придоби апетитния актив за 8.5 млн. лева. Понесе се слух, че зад купувачите стои Делян Пеевски. НАП провери и установи, че младежите са теглили кредит и че със сделката и парите за нея всичко е точно. И случаят бе приключен.

Е, щом хора без никакъв бизнес опит получават с лекота 8.5 млн. кредит и могат да отцепят и купят обособена част от АДИС, която уж е абсолютно забранена за приватизация, защо пък Върбакова да не може да си напазарува електроснабдявнето на Западна България?!?

Наскоро бе продадена Общинска банка. За първи път в новата ни история БНБ официално разреши българска банка да бъде купена от офшорка – лихтенщайнски фонд. Разбра се, че част от средствата за придобиването се осигуряват от Георги Самуилов, собственик на „Инса Ойл“, петролен бизнесмен с нулев опит в банковата сфера.

След като БНБ охотно разрешава такива сделки, защо фотоволтаичната Гинка Върбакова да не просперира? Тя е просто поредната, която бе на крачка да реализира „българската мечта“. За нея не се иска труд или талант. Просто връзки с правилните хора. Във властта!

* Най-одумваната бизнес дама в България Гинка Върбакова упорито произнася „оШфорки“ в своите интервюта в последните дни.

Руски капитали надничат зад сделката с ЧЕЗ? Аууу, какво изключение!

ИВО ИНДЖЕВ

Не остана вече фактор в държавата, който да не се е произнесъл за сделката (от руската дума “сделано”) с продажбата на ЧЕЗ. Вече и президентът Румен Радев се почувства длъжен да се присъедини към общото мнение, че водата е мокра, т.е. , че има нещо гнило в поверената му държава.

Какво единодушие настъпи само! Преди президента реагираха опозиционери и доста корупционери, чиито имена е по-добре да не споменавам, защото те имат правото да мълчат или да говорят само тогава, когато настояват заплашително да дадеш доказателства колко точно са взели, да посочиш място, ден, час и минута, както и дали разполагаш с документи, аудио и видеоматериали, пръстови отпечатъци, ДНК материал и храбри свидетели, които да докажат твърденията ти за тяхната корумпираност.

Губене на време е (за пишещия и четящите) да преповтаряме аргументите на възмутените състезатели в дисциплината “дай да яхнем първи вълната на възмущението”. Пък и съгласяването с несъгласните със сделката ще изглежда като практикуване на римското правило “да се присъединим към врага, ако не можем да го победим” – номер, който БСП спретна с благоволението си да се присъединим към НАТО и ЕС.

Далеч по полезно е в помощ на любознателните да зададем въпроса защо всички се превъзбудиха чак сега и вкупом заприличаха на жабата в лабораторията, на която са й пуснали с експериментална цел ток, за да й проверят рефлексите.

Вярно е, че пускането и спирането на тока е сред най-чувствителните теми в нашето блато. Самият премиер Борисов, властелинът на гьола в Белене, припомни, че при управлението на адски възмутените днес другари и другарки за съдбата на електропренасянето България приличаше на дискотека. Понеже “увеселението” се е командвало от държавата, пускането или спирането е зависело от това дали шалтерът е ръцете на пиян или трезвен държавен служител.

Цветистите метафори и хиперболи обаче отново не отговарят на въпроса защо изобщо се стигна до абсурда безпарични българи с нулев опит в бранша да си напазаруват на кредит една трета от бизнеса в снабдяването с електиречство в днешна България?

За един обикновен потребителски кредит банките проучват едва ли не интимния живот в спалнята на кандидата, а тук подробностите от спалнята започнаха да изскачат след свършения факт на консумираната близост на купувачите с банките. И с руските милиарди, къде без тях в нашата губерния!

Това, че Нова телевизия по същото време беше купена от чешки милиардер, извънредно близък с путинофилстващия чешки президент Милош Земан, не предизвика никакви вълнения. Голяма работа, поредната българска медия минава вече открито под руска опека – за свикналите на изнасилвания насред площада у наше село още едно не е от значение. Обаче…

Обаче същото се случи през лятото на 2013 г., когато “Булгартабак”, най-дълго охранявания от ДПС български държавен монопол беше продаден без възражения от страна на Доган и поданиците му и без конкуренция на истинския руски купувач, Външнотърговската банка( ВТБ), по-известна по света като втората по големина в Русия, заслужила си прозвището “банката на Путин”.

Търгът с един състезателен (троянски) кон мина без никакви Радини и Радеви вълнения (Радев още се правеше на натовски генерал по онова време, така че му е простена криеницата със задна дата, а днес вече няма информационен повод да се възмути – бито, платено).

А никак не беше шега работа. “Булгартабак” е класическа илюстрация на написаното от Джордж Оруел (и той бивш комунист, за сведение на Сидеров): “Който контролира миналото, контролира бъдещето”. В смисъл, че който контролира “Булгартабак”, контролира електората на ДПС, критичен по своята важност играч в играта на демокрация в България вече повече от четвърт век.

Фактът, че за първи път от ДПС не вдигнаха врява около “посегателството” към тютюневия мнопол и неговото значение за депесарския монопол върху изборните резултати в населените с български турци райони, издаде връзката на партията с московската пета колона.

Истината се изстреля на международна орбита за първи път в прословутата статия на ”Ню Йорк таймс” в края на 2015 г., която посочваше проруския характер на ДПС и с това разгневи искрено тогавашния лидер Лютви Местан. Той поиска извинение от “Ню Йорк таймс”. Очаквано, не го получи, но неочаквано година по-късно си призна, че май авторите на статията (с които пишещият тези редове имаше дълги разговори в София и беше наясно, че и те са наясно) са били прави.

Видно стана най-накрая за всички от коледната промосковска операция на Доган по отстраняване на Местан и демонстриране на лоялност към Кремъл.

Сега един руски грузинец или грузински руснак (Паата Гамгонеишвили, първи славянин, собственик на банка “Славянский кредит”) не прави нищо кой знае колко по-различно от ВТБ в рамките на руското придобиване на други активи от подобен мащаб – като БТК (това не беше ли слагане на руска ръка върху комуникациите на натовска България, г-н президент?), на най-големия Мол в София или на ТЕЦ Варна, Дипломатическия клуб в Бояна или на столичната Общинска банка, купена пак с кредит от ВТБ.

Общото в изброените дотук няколко сделки е в това, че руското участие в тях е публична тайна.

Да не би това е да е грешката на г-жа Гинка от Пазарджик? Може би от самото начало трябваше да си каже ясно, че едни руски милиарди надничат зад нея и щяха направо да я поканят на поднасянето на цветя на 3 март пред паметника на “Опълченеца” в София, организирано и тази година съвместно от русофилската Столична община и Дружеството за приятелство с Русия “Александър Невски” (открийте разликите!).

Вместо това, сега на г-жа Гинка се налага да играе ролята на умрялата лисица, метната на рамото на бракониера, който крещи изненадно при среща с горския, попитал какво е това нещо, увито около врата му: “аууу, лисица”!

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-ruski-kapitali-nadnichat-zad-sdelkata-s-chez-auuu-kakvo-izklyuchenie/

Български магистрати напазарували имоти за милиони в Гърция

https://frognews.bg

Задава се нов скандал, който ще разтресе магистратските среди в България. Списък със скъпи имоти на български прокурори, съдии и следователи в Гърция е предаден от американското посолство на съответните институции в САЩ.

Става дума за имения, вили и хотели, които надхвърлят далеч финансовите възможности на магистрати, които са на държавна заплата.

Това съобщи за Фрог нюз дипломатически източник. Списъкът не е правен специално, а се е образувал след проверка на сигнали до американски спецслужби във връзка с разследването по закона „Магнитски“, което трябва да установи дали главният прокурор Сотир Цацаров и депутатът Делян Пеевски са участвали във фалирането на КТБ и са замесени в корупционни практики.

Разследването засягало само няколко висши кадри, но постепенно се оказало, че почти всеки трети скъп имот в Гърция е на човек от родната съдебна ситема. Най-честата схема е закупуване чрез подставени лица и фирми. Виден столичен прокурор пък купил имение на името на жена си. Там посрещал началници и политици.

Близък до Цацаров пловдивски магистрат пък се оказал горд собственик на няколко къщи. Те обаче се водели на негова интимна приятелка. Говори се, че някои от тях са на магистрат от самия връх на правосъдната система.

Списъкът се пази в тайна в България, за да не избухне скандал. Запознати обаче смятат, че копие от него има у депутата от ДПС Делян Пеевски. С тези компромати той държал на къса верижка важни фигури в прокуратурата, чрез които си осигурявал недосегаемост.

US-службите и гръцките им партньори забелязали все по-чести срещи между български и руски прокурори на гръцка територия. Те често участвали в съвместни шумни партита.

Генпрокурорът на Русия Юрий Чайка също често посещавал Гърция. Обичал да ходи в Света гора и разбира се в луксозният хотел на сина си Артьом. Той е построен преди три години, а на откриването имало министри и всякакви знаменитости от Русия. Там бил и певецът с български корен Филип Киркоров. Чайка твърди, че хотелът му струвал около 29 млн евро, но експерти смятат, че е поне двойно. Партньор в бизнеса му с недвижими имоти в Гърция е съпругата на заместник-главния прокурор на Русия Генадий Лопатин – Олга. Руски медии я свързват с една от най-жестоките престъпни групи в Русия „бандата на Цапков“. Смята се, е при една от акциите си бандата е изгорила наведнъж 12 души.

Не е тайна, че главният прокурор Сотир Цацаров е приятел с руския си колега Чайка. Те демострираха това по време на разменените посещения в Москва и София. В българската столица Юрий Чайка бе посрещнат сърдечно и от премиера Бойко Борисов. Подписан бе договор наши обвинители да се обучават в Академията на руската прокуратура, както и да обменяме опит в борбата с корупцята. Вероятно тази тема е сред основните, които магистрати от двете страни обсъждат по време на купоните в луксозните си имения в Гърция.

Голяма част от имотите са „чисти“, защото са оформени или като дарение, купени с кредити или от подставени лица. По този начин следите не водят към действителните собственици, коментират експерти.

Всички само „миришем шоколада“, а отбрани го ядат

С поведението си около сделката за ЧЕЗ управляващите засилиха усещането за обвързаност на политика и бизнес

Илия Вълков, Сега

В понеделник премиерът Бойко Борисов събра очите на инвеститори, банкери и политици в Лондон. След впечатляваща презентация с карта на инфраструктурни проекти на Балканите той поиска 30 млрд. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за инвестиции в региона.

Впечатлен от представянето му, албанският премиер Еди Рама заяви пред форума: „Борисов е Меркел на Балканите!“.

Но докато в британската столица българският премиер рекламираше Балканите като „райско място“ за инвестиции, в собствената му държава един от най-големите чужди инвеститори – ЧЕЗ, напусна България и продаде бизнес с 1.8 млрд. лв. годишен оборот.

Това е и голямата политическа фрустрация – да искаш западният бизнес да дойде в България, когато добрите примери са все по-малко. Сделката на годината между чешката компания с бутиковия енергиен „гигант“ от Пазарджик е като шоколадово яйце със съдържание, което изненада всички.

Озадачени политически лица хем разпореждат проверки, хем трескаво повтарят, че регулаторните органи в България са „независими“. И вместо политическите реакции и коментари да внесат успокоение в ситуацията,

те се включиха във всеобщата мътилка

на взаимни упреци, създавайки все по-натрапчивото усещане за обвързаности между политика и бизнес и ново преразпределение на огромни финансови потоци в рекламираното от Бойко Борисов за пример „райско място“ България.

Опитите на премиера Бойко Борисов да се разграничи от обвиненията на опозицията за влияние върху сделката между ЧЕЗ и българския купувач стигнаха до включване на ДАНС и Националната агенция по приходите. Те трябва да проверяват финансовия произход на средствата на „Инерком България“, собственост на неизвестната до миналата седмица милионерка Гинка Върбакова. Сделка, която се подготвя повече от година. Затова е и абсурдна инерцията на изпълнителната власт. Както е и неадекватна изненадата на премиера Борисов и неговите министри на енергетиката, икономиката и финансите, които би трябвало да имат отношение в чии ръце попада толкова важен сектор от енергетиката и дори националната сигурност.

Едва ли лидерът на ГЕРБ, който подаде оставка заради „високите сметки“ за ток в началото на 2013 г., няма да прояви интерес към подобна сделка, подготвяна от година.

В опита си да отвърне на обвиненията на БСП, че има участие в сделката, премиерът Борисов дори си послужи с изричане на неистини около историята за приватизация на електроразпределителните дружества. В удобния за него наратив той обяви в неделя: „виновна е тройната коалиция“.

Всъщност държавните дялове от 77% бяха продадени по времето на кабинета на Симеон Сакскобургготски, когато Борисов беше главен секретар на МВР. А последните си дялове от 33% държавата продаде по време на първия кабинет „Борисов“, когато енергиен министър беше Трайчо Трайков (днес той е подсъдим именно заради една от тези сделки).

Управляващите сами се вкараха в обяснителен режим,

чийто тон беше зададен от БСП. Още по-неубедително е и включването „в защита“ на цял отбор „енергийни експерти“ на управляващата партия, които в един глас обясняваха, че оставката на енергийния министър Теменужка Петкова е, за да се спаси репутацията на кабинета, а не заради нередности в сключената сделка.

Корнелия Нинова първо се усъмни, че включените в проверката институции – ДАНС, НАП и др., ще направят независима проверка, а след това обвини и Бойко Борисов, че е „главният бушон“ в сделката, като поиска среща с чешкия посланик в България и проверка от страна на Европейската комисия.

ГЕРБ пък отвърнаха в стил: „А вие защо биете негрите?“

„Гинка ще обясни откъде идват парите за купуването на ЧЕЗ, когато Нинова обясни откъде взе парите за приватизацията на „Техноимпекс“, но тя бяга като дявол от тамян от тази тема. Партията под нейно ръководство се превръща в генератор на клюки, откровени лъжи и свърталище на проблемни хора“, обяви на извънредна пресконференция бившият депутат на ГЕРБ Антон Тодоров.

„Разтревожи ни тезата на Нинова, че институциите в България трябва да бъдат подчинени на изпълнителната власт или на премиера, който и да е той“, присъедини се и Делян Добрев, чийто депутатски мандат допреди месец беше под въпрос заради обвинение за „шуробаджанащина“ в община Хасково и енергетиката. „Ние в ГЕРБ вярваме в институциите и сме се постарали в годините да ги направим колкото се може по-независими“, завърши своя политически сонет бившият енергиен министър на ГЕРБ.

Активното участие на депутата в този обяснителен режим повдига въпроса защо Теменужка Петкова беше жертвана, за да се спаси репутацията на кабинета, а скандалните разкрития за кадруване на Делян Добрев в община Хасково и назначенията на негови близки, включително и по кумова линия, са преодолими за имиджа на управляващата партия. Но историята е показала, че не можеш да очакваш логика от ГЕРБ.

Освен че трябва отново да чистят образа си, ГЕРБ ще трябва да се справят и с апетитите на своя коалиционен партньор – Обединените патриоти, към енергийния сектор. Претенциите им видимо растат наедно с отколешните заявки на вицепремиера Валери Симеонов и на лидера на „Атака“ Волен Сидеров за държавно участие в електроразпределителните дружества. А изборът на нов енергиен министър ще се окаже поредна пукнатина в „стабилността“.

И ако институциите ще си вършат работата – да проверят дали поне следващият енергиен министър не е кум, брат или сват на някой „неизвестен“ милионер от България. Иначе знаем, че у нас всички или се познават, или са роднини. Но видно е, че всички само „миришем шоколада“, а отбрани го ядат.

Държавата е лош стопанин, когато се ръководи от олигархията

Огнян Минчев

Бойко Борисов. Снимка Архив Клуб Z

По повод на сделката с ЧЕЗ премиерът Бойко Борисов отново изговори най-вредната фраза на българския посткомунистически преход – „Държавата е лош стопанин“.

Това не е вярно. Това е лозунгът на разграбването на българската национална собственост в продължение на четвърт век от хора и корпоративни групи, които имаха нужда от някаква, макар и дребна легитимност на грабежа.

Тази фраза им осигури легитимност. Изречена от Бойко Борисов, тази фраза днес е призвана да осигури легитимност на поредната крупна сделка на тъмно, която засяга пряко живота на над три милиона българи.

Когато държавата се основава на принцип и закон, когато е прозрачна в законността на своите дейности и процедури, когато изпълнителната власт осъществява стратегия за управление, одобрена от вота на гражданите, държавата е добър и грижовен стопанин. Не е необходимо тя да се превръща в комунистическа държава – да притежава лъвския пай от икономиката.

Частната собственост трябва да бъде доминираща в повечето случаи. Но за определени стратегически сектори, които имат пряко значение за защитата на обществения интерес, държавната собственост е легитимен и предпочитан инструмент за осъществяване на националната стратегия за развитие.

Енергетиката е един от тези сектори, в които частичната държавна собственост е не само възможна, но често и необходима. Трите ЕРП-та са пример за това как една отговорна държава би могла чрез собственост да защити обществения интерес. Но някои държави наистина са лош стопанин – държавите, управлявани от олигархична организирана престъпност, владееща публичните институции и ограбваща гражданите чрез беззаконие и масирана корупция.

Такива държави са не само лош стопанин – те са лош управленец, лош представител на гражданите в публичното управление.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията.

Вернер Йостмайер: „Има два вида българи“

„През последните години в Германия пристигнаха много хора, които развалят имиджа на България. Това е много жалко, защото те не са типичният образ на българската нация“, казва Вернер Йостмайер, почетен консул на България.

Вернер Йостмайер, бивш депутат от ХДС, е от 2016 година почетен консул на България в най-многолюдната германска провинция Северен-Рейн Вестфалия. Даря Попова-Витцел разговаря с него за имиджа на България и българите в Германия.

ДВ: Г-н Йостмайер, как оценявате Вие като почетен консул на България имиджа на българите в Германия?

Йостмайер: Ако трябва да отговоря съвсем кратко и общо, бих казал, че имиджът на България не е особено добър. Една от основните причини за това е фактът, че след присъединяването на страната към ЕС и най-вече след отварянето на германския трудов пазар за гражданите на България, в Германия пристигнаха много хора, които определено не допринасят за добрия образ на България. Има данни, че цели 80% от българските граждани, които пристигат в Германия с цел да работят, са турскоговорящи представители на ромското малцинство. Много от тях не могат нито да четат, нито да пишат, говорят лошо български, нямат никакви познания по немски език, но успяват някак да дойдат в Германия, където в крайна сметка често попадат в ръцете на безскрупулни работодатели, които ги експлоатират срещу мизерно заплащане.

Вернер Йостмайер

ДВ: Но защо идват в Германия, след като сигурно знаят какво ги очаква?

Йостмайер: Не знам дали наистина знаят какво точно ги очаква. Може би са водени от надеждата, че все ще успеят да намерят някаква работа, независимо срещу какво заплащане. Много от тези хора попадат в т.нар. проблемни квартали, живеят в порутени сгради при ужасни условия – и именно те определят в голяма степен лошия имидж на България в Германия. Това е много жалко, защото те не са типичният образ на българската нация.

Но и още нещо разваля имиджа на България – начинът, по който функционира българската държава. Лично аз съм ставал свидетел как и най-елементарните неща се случват едва след като подадеш кутия бонбони например. Това, етествено, е типично и за други страни, но България ми е на сърцето – една прекрасна страна, която всъщност е толкова важна за нас.

ДВ: А защо е важна?

Йостмайер: Важна е, защото от една страна се явява стабилизиращ фактор по югоизточния фланг на ЕС. Освен това България е страна, която е много приятелски настроена към Германия – така е открай време, но и добрите отношения между г-жа Меркел и г-н Борисов спомагат за това разбирателство. А и по отношение на бежанската политика България допринася с позицията си за повече солидарност в ЕС.

ДВ: В същото време знаете, че широки слоеве от българското население не одобряват бежанската политика на Ангела Меркел.

Йостмайер: Да, но официална София подкрепя Берлин, това е факт.

ДВ: Да се върнем към т.нар. мигранти по бедност от България, за които германските медии често пишат. Ние от Дойче Веле също отразяваме темата и нерядко получаваме отзиви, в които наши читатели ни казват: Видяхте ли, от години ви повтаряме, че тези хора не могат да бъдат интегрирани. Сега дойдоха при вас и сами разбрахте, че сме били прави. Затова оправяйте се и престанете да ни повтаряте, че трябва да полагаме повече усилия за интеграцията им. Как ще коментирате подобни нагласи?

Йостмайер: Ако трябва да бъде честен, проявявам разбиране. Голяма част от тези хора не само нямат никакво образование, но и не се придържат към правилата на играта, към общоприетите норми на поведение. Тоест – отказват да се интегрират, което неминуемо създава проблеми – не само в България, но и тук в Германия. Това е факт, който мнозина все още не осъзнават.

ДВ: Но дали невъзможността да бъдат интегрирани не се дължи донякъде и на липсата на уважение към тези хора?

Йостмайер: Трудно ми е да отговоря. Не знам дали това е една от причините, но мога да Ви уверя, че всеки, който се придържа към правилата и не злоупотребява с гостоприемството, е добре дошъл в Германия.

ДВ: Как мислите, ще се справят ли градовете, в които са концентрирани особено много пришълци от България?

Йостмайер: Да, ще се справят. И дори мисля, че този проблем е по-лесен за решаване от интеграцията на голяма част от бежанците, пристигнали в Германия през последните две години. Защото в много от случаите става дума за хора, които просто не желаят за бъдат интегрирани. В тази връзка ще цитирам една наистина смущаваща статистика: според изследване на фондация „Бертелсман“, над 40% от турците в Германия не желаят да се интегрират в страната, в която живеят вече от второ, дори трето поколение. И още нещо: делът на хората, които дават гласа си за един диктатор като Ердоган, тук дори е по-висок, отколкото в самата Турция.

ДВ: С други думи: искате да кажете, че т.нар. мигранти по бедност от България не се набиват чак толкова на очи, така ли?

Йостмайер: В градове като Дортмунд и Дуисбург определено имат проблеми с мигрантите от България, но като цяло те не се разглеждат като сериозно предизвикателство. В същото време е много жалко, че покрай проблемите с т.нар. мигранти по бедност почти никой не вижда всички онези българи в Германия, които са истински интегрирани, които следват или работят тук, които живеят като пълноценни членове на германското общество. Затова използвам всяка възможност да подчертая, че трябва да правим разлика между едните и другите българи.

ДВ: Накрая: какво бихте посъветвали българите, които кроят планове да се преселят в Германия?

Йостмайер: Много важно е да се включат активно в тукашния живот, а не да се изолират и да се ограничават единствено до контакти със свои сънародници. Само така могат да станат част от германското общество.

ДАНСъри в мрака

Досега агенцията за национална сигурност трябваше да е проверила „Инерком“ и финансирането ѝ

Емилия Милчева

Шефът на ДАНС Димитър Георгиев трябваше да е разпоредил проверка на „Инерком“ и парите, с които ще купи ЧЕЗ, отдавна.

Макар и член на Европейския съюз, държавата България днес не е много по-различна от държавата през 90-те години на миналия век, когато през офшорки „Мултигруп“, пръкнала се също в офшорна зона, изкупи куп държавни фирми. Българските служби събират информация, която се употребява за неясни цели. Не и за обществените нужди.

Независимо че в България по времето на мултаците над 80% от инвестициите идваха от офшорни зони, а след това спаднаха на около 50%.

Ако ДАНС наистина работеше за интересите на данъкоплатците, а не на КОЙто-управлява, щяше да се намеси поне в една дузина сделки и бизнес активности. Първо, щеше да попречи на горещите пари, пренасяни в куфарчета през Черно море, да изкупят имоти по българското Черноморие.

Второ, можеше да не позволят на карибска офшорка да вземе дял от 9.9% от КТБ, бързо преминал в ръцете на руската Внешторгбанк (ВТБ) – и изобщо можеше да предотврати КТБ и пирамидата от „свързани лица“ там, трето, не се размърда за информацията, изтекла през Panama Leaks – освен че пусна съобщение, че „проверява всички съмнения за изпиране на пари от български фирми“, чрез офшорни компании, включително и в Панама.

Не защото „офшор“ винаги е мръсна дума. Големите международни компании, които работят чрез офшорки, нямат проблем да обявят, че стоят зад тях. Съмнителните си мълчат.

И какво, ако ДАНС провери сделката за продажба на българския бизнес на ЧЕЗ? От това няма да произтече нищо. ДАНС трябваше вече да го е направила, процедурата тече от година, а първите съобщения за предпочетения купувач се появиха преди няколко месеца.

Това е работата на ДАНС, съгласно закона: „… извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред“. Съгласно чл. 4, ал. 1, точка 6 – при „опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата“.

Продажбата на един монопол, какъвто е ЧЕЗ-България, снабдяваща с ток най-много домакинства в България – 2 милиона, не просто заслужава, а задължава такава предварителна проверка. А новината, дошла от Чехия с източник Надзорния съвет на ЧЕЗ, че над половината от средствата идват от съмнителни офшорки, е шамар за българските служби. Те това вече трябваше да го знаят – и да са предупредили българските власти в лицето на премиера – защото шефът на ДАНС се предлага от МС, и на президента – защото подписва указа за назначението му.

От ДАНС разработват кметове, управляващи смешни бюджети от по няколко милиона, но си траят за сделка за над половин милиард лева?!

Агенцията няма правомощия да спира сделки. Законът ѝ позволява да осъществява „информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други държавни органи информация от значение за националната сигурност“. Така че изявлението на Бойко Борисов ДАНС да провери сделката, е абсолютно несъстоятелно. Нима докладът на ДАНС, в който се констатира, че през ВЕИ-проекти се перат пари, спря множенето им…

Работата е там, че българските служби и регулатори са изпразнени откъм съдържание и напълнени с хора, подчинени на интереси, различни от обществените. Но задачата към ДАНС сега лесно може да се дефинира:“Парите, с които ще бъде платена сделката за българския бизнес на ЧЕЗ, чисти ли са?“

Телевизионната изява на бъдещата нова собственичка на българския бизнес на ЧЕЗ Гинка Върбакова беше крайно неубедителна, не само заради затрудненото правилно произнасяне на думата „офшорни“, предизвикало зевзеците в социалните мрежи да се посмеят на неин гръб.

Няма как да повярваме, че някой, който е управлявал бизнеси с по двайсетина служители, ще менажира процес от над сто пъти повече хора, с обороти от близо 2 милиарда. В Европа няма нито един монопол – и изобщо бизнес, който засяга близо 3 милиона потребители, придобит от маскирани купувачи.

Но ако ДАНСърите се изгубиха в мрака на информационните масиви, които трупат за нечии интереси, остава ни да се надяваме на регулаторите да спрат сделката – на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за финансов надзор, и на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която трябва да оцени капацитета на купувача да се справи.

„Разровиш ли го, ще мирише…“, ако караме по Вапцаров. С мръсен въздух в България обаче никого не може да уплашиш.