Това ли са „нормалните българи“?

Ако такива хора са „нормалните българи“, ако именно те определят бъдещето на страната, България определено не я чака нищо добро, коментира нашият автор Ясен Бояджиев. Ето какво го кара да мисли така:

Ангел ДжамбазкиБългарският евродепутат Ангел Джамбазки

Кои и какви са „нормалните българи“? Така зададен, въпросът е безсмислен и даже глуповат, защото допуска, че съществува някаква абсолютна и общовалидна нормалност.

Виж, ако се разбие на по-конкретни въпроси в социологическа анкета, това питане вероятно би могло да послужи за „изчисляване“ на някакъв съвкупен образ на българина в проценти. Съмнявам се обаче, че този образ ще е реалистичен.

Давам пример. Ако попитате дали е нормално да се уважават възрастните хора и да им се прави място в трамвая, 100% от анкетираните ще отговорят положително. Което обаче няма да попречи на някого да влачи по земята някоя бабичка, ако с нещо не му е харесала. Нито ще попречи на десетина процента от населението да изберат същия този човек за народен представител.

Двама евродепутати

Тъй че никога не бих си позволил да задам този въпрос, но се виждам принуден да го направя заради изявата на един български политик и евродепутат, който, без изобщо да се притеснява, си позволява да говори за и от името на „нормалните българи“ и да обяснява какво харесват и какво не харесват те.

Въпросният депутат е известен с това, че влезе в Европейския парламент като част от отдавна несъществуващата коалиция „България без цензура“, финансирана обилно, по думите на прокуратурата, от източвана и впоследствие фалирана банка. Сега на тукашна почва вече е част от друга (патриотична) коалиция, която пък е част от управляващото мнозинство и от правителството.

Освен това депутатът е известен с гневните си изказвания по „циганските“ въпроси и с радикалните си предложения за тяхното решаване. А напоследък – и с подкрепата си за даване на повече простор за ски спорта в Пирин, изразена неотдавна с личното му присъствие в първата редица на съответното (контра)шествие в София.

Повод за въпросната му изява стана посещението на германска евродепутатка, която подкрепя запазването на повече простор за дивата природа. Тази евродепутатка се прочу напоследък с това, че при изслушването на българския премиер в парламента в Страсбург го попита какво мисли за протестите в защита на природата в Пирин.

После в София се включи в поредния такъв протест и изрази позицията си пред участниците в него. Което, впрочем, е не само нейно право като свободен гражданин в една (както се твърди) свободна страна от ЕС, но и част от служебните ѝ задължения – доколкото защитата на Пирин е проблем и на европейското право, чието спазване Европейският парламент (и всеки негов член, при това на цялата територия на Съюза) е призван да следи.

Така евродепутатката си навлече гнева на българския си колега, чиято писмена позиция по въпроса започва така: „Отново изразявам подкрепата си за министър Нено Димов – министър на околната среда и водите. Включването на крайно леви зелени екстремисти, подкрепящи ислямското нашествие в Европа, срещу него го прави по-симпатичен на нормалните българи“.

Тук няма да обсъждам качествата на министъра, нито ще се впускам в правните и екологически аспекти на темата за Пирин. Само ще отбележа, без да споделям винаги и за всичко аргументите на зелените, че често защитата на околната среда явно е последна грижа на министъра на околната среда. Но сега темата ни е друга.

Кое е нормално?

Логиката на цитираното изречение недвусмислено сочи, че щом си позволява да говори от тяхно име, евродепутатът причислява и себе си (освен министъра) към „нормалните българи“. А щом той е „нормален българин“, от стила, езика и съдържанието на писмото му могат да се направят изводи за каква „нормалност“ става дума.

Първо, когато спориш за нещо, очевидно е „нормално“ най-напред да разбъркаш съществото на спора с други теми и неусетно да го подмениш – примерно заместваш Пирин с бежанците, нелегалните имигранти и т.нар. „ислямско нашествие“. После елиминираш аргументите на опонента си и се опитваш да го унижиш и компрометираш, като го атакуваш на лична основа и му пришиваш някой и друг гръмко звучащ етикет. В случая: „крайнолеви зелени екстремисти“, „крайнолява групировка“, „десоциализирани анархисти“, „революционери без кауза“.

Освен това „нормалният българин“ задължително трябва да повтаря (от доказателства няма нужда, а могат и да се измислят!), че несъгласните с него са „платени“ („протестиращи на грантова издръжка“ с „нечистоплътна мотивация“). За разлика от него самия, който е напълно чистоплътно мотивиран (но очевидно е забравил с чии пари е влязъл в парламента, както и че заплатата му се плаща и от „ненормалните българи“).

Второ, когато става дума за непознати, чужди и различни от тях (включително за „ненормалните българи“), „нормалните“ забравят какво е човещина и състрадание, стоварват колективно върху тях вината за всички злини и се втурват да ги мразят. За целта си измислят някаква конспиративна страхотия, като например т.нар. „ислямско нашествие“. Някои „нормални“ политици си изкарват хляба изцяло с това занимание.

Трето, „нормалният българин“ очевидно послъгва без да му мигне окото. Колкото по-невероятна, безсрамна и извратена е лъжата, толкова по-добре. Например: казваш за зелен евродепутат от Германия, че „не е известно да е бранил немската природа така пламенно“ (както българската), надявайки се, че никой няма да провери.

Това твърдение обаче е като детска игра в сравнение със следващото: „Не е известно тази крайнолява групировка да е отрекла ислямисткия тероризъм. Напротив, наблюдава се странна симбиоза между „екологични“ екстремисти от жълтопаветен тип и ислямски фундаменталисти“. От което вероятно трябва да се подразбира, че протестиращите в защита на природата подкрепят тероризма, следователно са виновни за неговите жертви, следователно и те са терористи…

Ясен БояджиевЯсен Бояджиев

Изводите

Ако тръгнем да обобщаваме конкретните параметри на „нормалността“, идентифицирани в написаното от евродепутата, трябва да кажем, че „нормалният българин“ очевидно е доста скаран с фактите, логическото мислене, истината, доброто възпитание, морала, културата.

Да, положително има българи, които в една или друга степен отговарят на тази характеристика. Но е спорно какъв е делът им. Едно обаче е сигурно: ако те определят бъдещето, България не я чака нищо добро.

Накрая – някои вероятно ще попитат защо не казвам нищо за една позиция по същия повод, разпространена от другата патриотична партия в управляващата коалиция (и подписана от вицепремиер в правителството), в която посетилата България евродепутатка не само е наречена „зелена джихадистка“, но и се призовава за нейното „експулсиране с камионетка до Капъкуле“.

Не казвам нищо за това „произведение“ по две причини. Първо, всичко написано по-горе важи с пълна сила и за тази позиция. И второ, в сравнение с нея писмото на евродепутата изглежда едва ли не като джентълменска закачка – толкова отвратително е написаното, че не е удобно да се цитира.

Наложи се дори правителството официално да се разграничи. Което е малко странно – как да се разграничиш от себе си?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s