България е най-слабото звено на НАТО

Над половината българи не биха помогнали за защита на съюзник от НАТО

България е най-слабото звено на НАТО и единствената страна в Централна и Източна Европа, в която под половината (47%) от анкетираните казват, че страната е длъжна да помага на други съюзници в алианса, ако са атакувани.

Внушителните 37% откровено казват, че България не трябва да спазва ангажимента си по член 5 от Вашингтонския договор. Именно той е фундаментът на НАТО, защото на него се крепи принципът за колективна отбрана.

Този резултат от социологическо проучване от 2017 г. е включен в доклада с основните проблеми и заплахи за света, който бе разпространен преди дни от Мюнхенската конференция за сигурност – най-авторитетният световен форум по тази тема, започващ в петък.

Допитването е направено преди година с лични интервюта с национално представителна извадка от населението на 7 държави от ЕС и НАТО по поръчка на института за глобална сигурност GLOBSEC (за България то е проведено от агенция ЕСТАТ). Целта е да се установи в България, Румъния, Унгария, Чехи, Словакия, Полша и Хърватия какъв е ефектът от чуждестранните подривни усилия върху настроенията в обществото на тези страни.

От резултатите се вижда, че единствено Словакия е близко до доминиращото мнение в България – 34% от словаците казват да не се помага на атакувана страна член, но 54% все пак са да се спази член 5. Всички останали пет страни от допитването са отчетливо в проатлантическа група. Полша се откроява с безапелационните 90% одобрение да се помага на съюзник.

Авторите уточняват, че настъпва промяна, когато в страните, които бяха в съветския блок допреди близо 30 години, се зададе конкретен въпрос дали биха защитили съюзник при атака от Русия. Данни от допитване на института „Пю“ от 2015 г. показа, че средният показател за района намалява до 48%.

Как са отговорили анкетираните в 7 държави на въпросите "Ще помогна на съюзниците от НАТО", "Ще гласувам (на референдум) за оставане в НАТО" и "Членството в НАТО е положително за страната ми".
Как са отговорили анкетираните в 7 държави на въпросите „Ще помогна на съюзниците от НАТО“, „Ще гласувам (на референдум) за оставане в НАТО“ и „Членството в НАТО е положително за страната ми“.

Две трети все пак подкрепят НАТО

Добрата новина в проучването по поръчка на GLOBSEC е, че 66% от българите смятат, че членството в НАТО е важно за сигурността им (само Словакия е зад нас с 56%, останалите са с показатели над 70 и 80 процента, а в Полша с това твърдение са съгласни 91%). На въпрос дали биха гласували България да напусне НАТО на евентуален референдум, с „да“ са отговорили един от всеки пет, но достатъчните 54% биха подкрепили алианса (Словакия е по-проблемна, защото там привършениците на НАТО в референдум са 43%).

Разлика в отношението към НАТО разделя седемте страни на три групи – една, в която обществото подкрепя приемане на отбранителна инфраструктура (Полша, Румъния и Хърватия), втора, в която са против натовски обекти на тяхна територия (по 54% в Чехия и Словакия) и трета, в която одобрението за командни и тренировъчни центрове и логистични пунктове е с минимална преднина пред неодобрението (41% „не“ в България и 42% в Унгария).

Обяснението е отчасти в опита на няколко държави със съветското военно присъствие, докато за други съществени са усилията на вътрешни и външни играчи, използващи темата за натовските обекти в кампания срещу алианса изобщо. „Най-слабите брънки във веригата на НАТО са особено видима цел на такава атака, потвърждаваща наличието на координирана и добре организирана операция.“

Запад, Изток или по средата

Другият факт, който научават за България събиращите се тази седмица в баварската столица делегации от цял свят, водени от държавни глави или премиери (но обикновено – от министри на отбраната и външните работи) е, че почти е изчезнало идентифицирането на българите с Изтока в Европа.

За 42% от българите страната им геополитически е част от Запада, показва цитираното допитване на GLOBSEC. За 27% България е някъде между Запада и Изтока – нещо, което някои анализатори започват да наричат „централноевропейска идентичност“. Едва 12% смятат, че все още сме част от Изтока, а 19% нямат мнение.

Как са отговорили анкетираните в 7 държави на въпрос за идентичността на страната им: "Част от Запада", "Някъде по средата", "Част от Изтока", Не знам".
Как са отговорили анкетираните в 7 държави на въпрос за идентичността на страната им: „Част от Запада“, „Някъде по средата“, „Част от Изтока“, Не знам“.

Българите обичат ЕС, Путин и авторитарен режим

Анкетата, проведена между февруари и април 2017 г., е показала още, че в отношението си към Европейския съюз българите определено защитават членството си – за 72% България трябва да остане в ЕС, а за 61% съюзът е нещо добро.

Евроскептици сред българите има – за 15% страната ни няма място в ЕС, а за 10% съюзът е нещо лошо. Най-много евроскептици сред седемте анкетирани държави има в Чехия – там над една четвърт (26%) искат да напускат, за цели 29% ЕС е нещо лошо, а за оставане се обявяват 41%.

В Мюнхенския доклад частта за Централна и Източна Европа е озаглавена „Вътре или извън“ (еворатлантическата архитектура) и в нея се говори за проблемите с демокрацията, върховенството на закона и свободата на медиите в Полша и Унгария. Тук също е използвано проучването на GLOBSEC и в него изрично се казва, че „изборът между либерална демокрация и авторитарен лидер е неясен единствено в България – над 21% от българите не могат да посочат какво система предпочитат за страната си“.

Цели 70% от българите харесват Владимир Путин „и това е доста тревожно да страна член на НАТО и ЕС“ (втора е Румъния, но с 47% одобрение за Путин).

Нещо повече – разликата между подкрепящите демокрацията (42%) и авторитарния режим (37%) е едва 5 процентни пункта в България. Вероятно затова авторите са кръстили тази част „Демокрацията губи привлекателността си в България“.

Кой информира, кой решава

Следва и съществена част от обяснението – всеки трети българин вярва в конспиративни теории и дезинформация. Над 20% не знаят дали са информирани обективно от медиите за събитията по света и дали определени проблеми са прикривани от тях. 36% не вярват на водещите медии в България, а 5% възприемат онлайн източници на дезинформация като места за релевантна информация.

Българите имат проблем и с ориентацията кой трябва да взима важните решения за съдбата на страната им. За 37% това са депутатите и този показател не е изненадващ, предвид ниския рейтинг на парламента. Но от друга страна под половината (47%) казват, че това трябва да се решава на референдуми.

България се отличава от останалите в отговора на въпроса "Коя политическа система би била най-подходяща за страната ви?" - 37% избират автократичен режим със силен лидер.
България се отличава от останалите в отговора на въпроса „Коя политическа система би била най-подходяща за страната ви?“ – 37% избират автократичен режим със силен лидер.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s